Ферит Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност като носител на Нобеловата награда за литература за 2006-а година и известен със смелите си изказвания за арменския геноцид в периода 1915-1917-а година. Това му коства наказателен процес и напускане на родината му. През миналата година писателят отново бе в центъра на скандал. Срещу него бе заведено дело за оскърбление на Кемал Ататюрк и турското знаме, в романа му "Чумни нощи".

И макар че и двете обвинения срещу Памук отпаднаха, той продължава да бъде "скандалният Орхан Памук" - един нееднозначно приеман, или направо казано - неудобен за родината си писател. Всъщност, обаче, той е един от най-известните съвременни писатели на Турция по света.

Орхан Памук, на семинара "Варгас Льоса: Култура, Идеи и Либертад" в Casa de America на 30 март 2016 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Роден е на 7-и юни 1952-ра година в Истанбул и наскоро навърши 70. Бащата на писателя е бил директор на турския клон на IBM и осигурява отлично образование на сина си. Памук е завършил Робърт колеж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет.

Тази специалност, обаче, не става негова професия. Орхан Памук има слабост към литературата още от ранните си младежки години, и след като задоволява образователните родителски амбиции, през 1977-а завършва журналистика в Истанбул, след което посещава лекции в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Университета на Айова.

През 1982-ра година сключва брак, но през 2001-ва се развежда. Четири години по-късно започва наказателното дело срещу него, за изказвания по повод арменския геноцид и изтребването на десетки хиляди кюрди, заведено от две турски професионални асоциации. След преживения тормоз, през 2006-а година се случват две щастливи събития в живота на писателя - обвиненията срещу него са отхвърлени и е удостоен с Нобеловата награда за литература.

Орхан Памук, след получаването на Нобеловата награда за литература от шведския крал Карл XVI Густав по време на Нобеловата фондация за 2006 г. в Концертната зала на 10 декември 2006 г. в Стокхолм / Снимка: Getty Images

Творчеството на Орхан Памук е съчетание от традициите на османската литература с късния европейски постмодернизъм. В романите му се усеща интереса му към изследването на взаимоотношенията между Изтока и Запада. Много от книгите на писателя са преведени и издадени у нас.

Източник: Издателство "Еднорог"

Многобройни са наградите, на които е носител: Награда на вестник "Милиет" за романа му "Karanlık", Наградата "Орхан Кемал" - за романа му "Джевдет бей и неговите синове", Наградата "Мадарали" - за романа му "Безмълвният дом", Призът Independent Foreign Fiction Prize (Великобритания) - за романа му "Бялата крепост", 1990 г. ; Prix de la Découverte Européenne (Франция) - за френското издание на романа му "Безмълвният дом";

Наградата "Златен портокал" на филмовия фестивал в Анталия (Турция) - за най-добър оригинален сценарий Gizli Yüz; Наградата на "France Culture" (Франция) - за романа му "Черна книга"; Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция), "Гринцане Кавур" (Италия) и Наградата IMPAC (Ирландия) - за романа му "Името ми е Червен"; Награда за мир на Германските книгоиздатели (Германия, 2005 г.); Награда за хуманизъм на Уошингтънския университет (САЩ, 2006 г.); Наградата "Норман Мейлър" за цялостен принос (САЩ) и мн. др.

Писателят Орхан Памук и актьорът Мишел Пиколи присъстват на фотосесията на журито за игрални филми по време на 60-ия международен филмов фестивал в Кан на 16 май 2007 г. в Кан, Франция / Снимка: Getty Images

Орхан Памук е Офицер на Ордена на Почетния легион на Франция (2012), почетен доктор на Берлинския, Босфорския, Джорджтаунския, Мадридския, Флорентинския и още много други университети по света, между които и на Софийския университет "Климент Охридски" (2011); почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата и на Американската академия на науките и изкуствата; на Отдела за социални науки на Китайската академия.

Членове на журито за игрални филми актрисата Сара Поли, авторът Орхан Памук, актрисите Тони Колет, неидентифициран гост, актрисите Шу Ци, Даян Крюгер, режисьорът Стивън Фриърс, актьорите Маги Чунг, Мишел Пиколи и Мария Де Медейрос присъстват на откриването Церемония вечеря на откриването на 60-ия международен филмов фестивал в Кан на 16 май 2007 г. в Кан, Франция / Снимка: Getty Images

Този изключително уважаван по целия свят писател, макар и недолюбван в родината, похарчи 1 млн. щ.д. от Нобеловата си награда за създаването на "Музей на невинността" в Истанбул (б.а. по заглавието на едноименния му роман). Музеят бе открит през 2012-а година и оценен като "най-добрият музей на Европа за 2014-а година". Днес е един от най-посещаваните в Турция.

Помещава се в триетажна сграда от 1897-а година в истанбулския квартал Чукурджума. Също като 83-те глави в романа, експозицията се състои от 83 части, в които има хиляди предмети - дори билети за кино и кибритени клечки. Експозицията на музея представлява панорама на стария Истанбул - такъв, какъвто градът живее в спомените на писателя и какъвто го описва в творбите си.

Един огромен часовник спуска махалото си надолу по етажите на сградата. Веднъж писателят го нарича "дамоклев меч на времето". Множеството предмети, събрани в музея, всъщност представляват спомени. Някои твърдят, че идеята за музея хрумнала на писателя след един разговор през 80-те години с последния принц на династията на Отоманите , който живял в изгнание, далеч от родината си, и споделил, че не знае с какво би се занимавал, ако се върне в Турция?

Тогава на Памук му хрумнала идеята, че би било хубаво един точно такъв човек да стане гид на собствената си съдба, като ръководи музей. Но един, по-особен музей. Какъв точно, откриваме в самата книга "Музеят на невинността" - може би една от най-добрите книги на писателя.

В нея по един интригуващ начин той споделя собствената си концепция за това, какво означава "музей". Музей, смята Орхан Памук, може да бъде дори индивидуалната човешка съдба. Това поставя от само себе си един хуманен въпрос от общочовешко значение: Кой се интересува от онова, което стои "зад стените на такъв музей"? - "От отговора на този въпрос, бихме разбрали, що за личност е човекът срещу нас". - смята Орхан Памук.

Четири от петте етажа на музея са обзаведени с множество витрини, с названията на отделни глави от книгата. Според Памук романът и музеят могат да бъдат мислени едновременно и като независими, и като едно цяло. Музеят разкрива със снимки живота на турския елит, представител на който е героят на Памук - Кемал, както и на т.нар. средна класа в турското общество.

Руско издание на "Музей на невинността", корица

"Искам всички да знаят, че живях щастлив живот", гласи надпис на последния етаж на музея, пресъздаващ стаята, обитавана от героя на романа Кемал.

Друг надпис пък изразява концепцията на Аристотел за линейното време, което свързва миналото с настоящето ни.

Самият роман "Музеят на невинността" започва със следната фраза: "Бил е най-щастливият миг в живота ми, но не съм го знаел". Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина.

Тази среща се оказа съдбовна и за двамата. Тя променя изцяло ценностната система на Кемал. Далечните братовчеди нарушават табутата и отдават значение единствено на любовта си. Техните тайни срещи в евтини хотели и бедняшки кръчми се превръщат в богатство, несравнимо по-ценно от бляскавия живот на елита.

Членовете на журито, авторът Орхан Памук и актрисата Маги Чунг присъстват на премиерата на филма "Няма страна за старите мъже" в Palais des Festivals по време на 60-ия международен филмов фестивал в Кан на 19 май 2007 г. в Кан, Франция / Снимка: Getty Images

Животът на Кемал се превръща в събиране на мигове красиви спомени. Така той започва да гради своя интимен "музей" - със символите на всеки запечатан миг: снимка, или предмет, носещи уханието на любов. Този вълнуващ роман отправя предизвикателство към читателя с размислите си за любовта, брака, секса, страстта, семейството, приятелството и щастието, през ракурса на съпротивата срещу догмите.

"Музей на невинността" е анализ на развитието на обществото и културата на Турция през последните десетилетия, на фона на красивия роден град на Орхан Памук - Истанбул.

Орхан Памук говори по време на церемонията по откриването на 60-ия Франкфуртски панаир на книгата на 14 октомври 2008 г. / Снимка: Getty Images

А кой е романът, заради който през 2021-ва писателят отново бе поставен на подсъдимата скамейка? "Чумни нощи" е истински шедьовър - епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. През 1901-в година на остров Мингер избухва чумна епидемия.

Местните жители - мюсюлмани и християни, започват да се обвиняват взаимно, настъпва истински хаос.

Султан Абдул Хамид II нарежда на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на заразата. Жителите на Мингер са оставени съвсем сами с болестта. Всякакви недобросъвестни хора се възползват от отчаянието и страха им.

Звучи ви познато, нали?!

Колъм Маккан, Тина Браун, Орхан Памук и Лорънс Шилер, на Втората годишна благотворителна гала на Norman Mailer Center на Cipriani 42nd Street на 19 октомври 2010 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images

"Чумни нощи" е изключителен исторически роман, който умело преплита фантазия и реалност, минало и настояще, сравнява принципите и страховете на хората от Изтока и Запада.

И докато ни връща в миналото, всъщност безпощадно ни напомня настоящето.

Перуанският автор и нобелист Марио Варгас Льоса (вляво) и турският автор и нобелист Орхан Памук (вдясно), на семинара „Варгас Льоса: Култура, идеи Y Libertad“ в Casa de America на 30 март 2016 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Силно дискутираната обществена фигура на Памук е истински символ на "калейдоскопа Турция", както се изразява един геополитик. Традиционна, или светска Турция? - Турското общество е разделено по този въпрос. Много дискутирана е и темата за жената, която силно вълнува писателя.

Героините в романите на Орхан Памук са модерни жени, които плащат висока цена за своето свободомислие и разкрепостеност по отношение на любовта и брака.

Германският министър на отбраната Франк-Валтер Щайнмайер, турският президент Абдула Гюл, съпругата му Хайруниса и носителят на Нобелова награда за литература за 2006 г. Орхан Памук, по време на церемонията по откриването на 60-ия панаир на книгата във Франкфурт, 2008 г. / Снимка: Getty Images

Орхан Памук е космополитна личност, която се нагърбва с непосилна задача - да примири традицията с модерността; да сближи народопсихологията на традиционалистите с модерно мислещите хора; да "бръкне" в миналото така, че да накара сънародниците си да преосмислят бъдещето.

Авторът на член на журито Орхан Памук присъства на церемонията по връчването на наградата "Златна палма" на 60-ия международен филмов фестивал в Кан в Palais des Festivals, Кан, 27 май 2007 г. / Снимка: Getty Images

Това усилие е претворено в книгите на Орхан Памук по толкова брилянтен начин в образи и слово, че веднага ни става ясно - наградите му са напълно заслужени. Писателят умее да построява мостове към бъдещето, без да руши миналото.

Този въпрос е чувствителен за много народи, при които религията и историческата догматика са се превърнали в непробиваема канонична норма на живот.

Орхан Памук, на на третата годишна гала награда Berggruen в Нюйоркската обществена библиотека на 10 декември 2018 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images

Орхан Памук е влюбен в Турция и Истанбул - той е дълбоко привързан към родината си патриот, и в същото време е култивирал свободомислието на цивилизован човек, който жадува с неограничена фантазия за промяна.

Човек, готов дори на непокорство, в името на свободния полет на духа.

Отляво надясно) Нобеловите лауреати за 2006 г. Джон К. Матер, Джордж Ф. Смут, Роджър Д. Корнберг, Андрю З. Файър, Крейг К. Мело, Орхан Памук и Едмънд С. Фелпс присъстват на Награда на Нобеловата фондация за 2006 г. в Концертната зала на 10 декември 2006 г. в Стокхолм, Швеция / Снимка: Getty Images

Скандалният Орхан Памук, казано накратко, е враг на догмата и всяко ограничение, което превръща нещата, хората и хода на историята в застинали клишета. В това е силата на неговата личност като гражданин и творец.

Еми МАРИЯНСКА