Нейната лична история е много любопитна, защото има малко жени като нея. Родена е в Персия на 22 октомври 1919 година, а умира в Лондон на 17 ноември 2013 година на 94-годишна възраст, като носител на престижната Нобелова награда за литература, връчена й през 2007-а.

Дорис Лесинг, с псевдоним Джейн Сомърс, е писателка с много "лица" - автор е на творби в направленията модернизъм, суфизъм, постмодернизъм, социализъм, феминизъм, научна фантастика.

Дорис Лесинг / Снимка: Getty Images

Преди време медиите оповестиха, че подобно тези на Уилям Фокнър и Андре Жид, и медалът на Дорис Лесинг е отишъл на търг на "Сотбис" за баснословна сума. Това само по себе си също говори красноречиво за интереса към личността й.

Софи Хопкинс от "Кристис" мотивира решението за търга така: "Той отразява значението на Лесинг като писател и особено като жена. Хората често оценяват писателите спрямо значението на написаното от тях, дори в по-дългосрочен план. Фактът, че Дорис Лесинг е едва единадесетата жена в дългата поредица от нобелови лауреати говори достатъчно за нейната значимост".

Още

Малката женичка, която запали голямата война

Любопитно е да се отбележи, че когато я удостояват с Нобел, Лесинг вече е отхвърлила един Орден на Британската империя през 1977 година и рицарско звание през 1992-ра. В писмо до личния секретар на министър-председателя на Великобритания тя пише: "Благодаря ви за оказаната чест, много съм развълнувана. Но от известно време се чудя къде е тази Британска империя? Със сигурност такава няма и днес виждам, че не съм единствената, която смята така. Има нещо фантазьорско във връчването на отличия в името на несъществуващи империи".

Това ясно изразява социалната и политическата непримиримост на Дорис Лесинг и нейната смелост да изразява мнението си публично. Отхвърляйки награди, тя ярко демонстрира, че не се поддава на суетата на почестите, защото вижда ролята си като писател и общественик по съвсем различен начин - като мисия. За Нобеловата си награда чула, докато пътувала с такси към дома си. Когато слиза от таксито там вече я чака огромна тълпа от журналисти. Какво им казва? - Просто "О, Боже! Със сигурност искате да кажа нещо по темата. Спечелих всички проклети награди в Европа, така че съм доволна, че получих и тази. Като роял флъш е".

Дорис Лесинг / Снимка: Getty Images

Дорис Лесинг не влиза в никакво клише до края на живота си. Очевидно, че суетата й остава чужда, защото тя е работила твърде много, за да "придобие цената си",, както сполучливо се изразява един критик.

Лесинг бе най-възрастният носител на Нобелова награда. Това също има значение. Придобила мъдростта на своите тогава 87 години, писателката вече е била наясно с характера на наградите по принцип, и имат ли те изобщо някакво значение, когато си посветил целия си живот на отстояване на принципи, които да отстояват правата на неоправданите.

На връчването на наградата Лесинг казва: "И до днес получавам писма от читатели от села без електричество и канализация, точно като това с калната колиба на семейството ми."

Още

Университетът в Кембридж и парижки музей връщат заграбени африкански артефакти

Дорис Лесинг, както вече споменахме, е родена в град Керманшах в Персия (дн. Бахтаран, Иран), в семейството на офицер и медицинска сестра. Когато е на шест години, семейството се премества в британската колония Южна Родезия (дн. Зимбабве), с надеждата за по-добър живот. Плановете на родителите й са да култивират в африканската пустош царевица, тютюн и зърнени растения. Животът им, обаче, се оказва по-труден и от предишния.

Малката Дорис учи в католическо училище, а след това в училище за девойки в столицата Солсбъри (сега Хараре), което тя не завършва. И забележете, бъдещата нобелистка не продължава образованието си. Работи като болногледачка и телефонистка. Талантът й да разказва и пише, обаче, скоро ще я накара да се пробва в журналистиката.

Дорис Лесинг, ок. 1975 г. / Снимка: Getty Images

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

През 1939 година се омъжва и ражда дъщеря и син. Само четири години по-късно се развежда и оставя децата си на отглеждане при баща им. А след още две години се омъжва отново - за емигранта Готфрид Лесинг, чиято фамилия приема. От този брак ражда син, с когото напуска Африка през 1949 година. Отново се развежда и заживява нов живот в Лондон, като писателка и общественик. Става активистка на британската компартия и участва в протестите срещу ядреното въоръжаване.

Дорис помни жестоките картини на разделение в Африка и отношението на колонизаторите към чернокожото население. Като публична личност смело атакува апартейда, което става причина да получи забрана за влизане в ЮАР и Родезия.

Творчеството й някак естествено е вдъхновено именно от детските й спомени от Африка и това ще определи нейните социални и политически каузи. Интересуват я расовото неравенство, различията в културите, социалната пропаст между бедни и богати.

Още

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Първите си творби публикува в печата през 1949-а. Като писател дебютира с романа "The Grass is Singing" (прев. "Тревата пее"). Между 1952 и 1969 година публикува полуавтобиографичната серия "The Children of Violence" (прев. "Деца на насилието"), която включва пет романа: "Марта Квест" (1952), "Подходящия брак" (1954), "Вълни след щорма" (1958), "Обкръжени от суша" (1966) и "Град за четири врати" (1969). В по-късните си романи - "Инструкция за спускане в ада" (1971) и "Лято преди залеза" (1973) вече се насочва към по-големи психологически дълбини, за да опише "безумната природа на насилието", проявите на отчуждение в един уж все по-цивилизован свят.

Лесинг сякаш е изпитвала постоянна потребност да експериментира перото си в различни посоки. Така посяга и към темата за феминизма. През 1962 година написва един от най-известните си романи - "The Golden Notebook" (прев. "Златният дневник"). Този неин роман е обявен от критиката за класика на феминистката литература.

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

През 80-те години на миналия век внезапно писателката се насочва към фантастиката и написва нова серия романи: "The Canopus in Argos: Archives Series" ("Канопус в Аргос"): "Шикаста" (1979), "Бракове между зони три, четири, пет" (1980) и "Експерименти на Сириус" (1981), В тях алегорично описва визиите си за бъдещето - живота в космическо пространство. По четвъртия й роман от тази серия - "Създаване на комитет на представителите за планета осем" (1982), през 1988 година композиторът Филип Глас написва опера. Заключителният роман на цикъла е "Документи, имащи отношение към сантименталните агенти в империята Волиен" (1983).

Два от романите си Дорис Лесинг публикува под псевдонима Джейн Сомерс. Те са "Дневникът на добрата съседка" (1983) и "Ако старостта би могла..." (1984).

Още

Абсурдният живот на съвременния човек, отчуждението и кризата в общуването - в "Кралят умира"

През 1985 година Лесинг публикува сатиричния роман "The Good Terrorist" (прев. "Добрият терорист"), спечелил похвалите на критиците. През 1988-а излиза книгата й "The Fifth Child" (прев. "Петото дете", с продължение - романът "Бен, захвърленият" през 2000-та), считани за едни от най-важните в късното творчество на писателката. През 1990 година издава две автобиографични книги "Under My Skin" (прев. "В моята кожа") и "Walking in the Shade" (прев. "Да вървиш в сянката").

След тези книги, сякаш в период на осмисляне, Дорис Лесинг не публикува нищо в продължение на цели осем години. За да се появи нещо напълно непридвидимо от критиката - романът й "И отново любов".

Още

Южноафриканският писател Брейтен Брейтенбах почина на 85-годишна възраст

Още от 50-те години на миналия век до края на живота си Лесинг се слави като майстор на разказа. Разказите й са събрани в много сборници, наименувани "Това беше страната на стария вожд" (1951), "Навикът да обичаме" (1958), "Мъжът и двете жени" (1963), "Африкански истории" (1964), "Настояще" (1992) и др. Дорис Лесинг е автор и на четири пиеси, поставени в английски театри: "Мистър Долинджър" (1958), "На всеки - своя собствена пустиня" (1958), "Правдата за Били Нютън" (1961) и "Игра с тигър" (1962).

Няма как да пропуснем и книгите с нейни публицистични творби: "Преди всичко котки" (1967, прераб. изд.1991); и двата тома спомени "Завръщайки се у дома" (1957) и "В търсене на английския" (1960).

Още

Хемингуей я наричал "брат ми"

Вероятно вече си съставихте мнение за характера на тази необикновена жена, но дали тя би била съгласна с него? Дорис Лесинг е спрягана за феминистка и както споменахме, й приписват класически феминистки роман, но самата тя приживе постоянно отричаше да е феминистка "в популярен смисъл". Предпочиташе да я представят като борец срещу апартейда.

Може да се каже, че в известен смисъл тя е и дисидент на режимите в Родезия, Нясаленд (част от Зимбабве) и изобщо на Южна Африка, където бе обявена за персона нон грата.

Още

Африкански фестивал, вдъхновен от писателя Хулио Кортасар

Детството й е свързано с Африка и нейните спомени оттам остават централна тема в творчеството й. Когато се мести в Северен Лондон, тя изпитала разочарование от интелектуалния елит по онова време. От тогава е прочутата й иронична фраза: "Нали знаете, че животът е просто една дълга пауза за чаша кафе". След години ще коментира живота си в Лондон така: "Тук преживях Хитлер, който планираше да живее дълго, Мусолини, Съветския съюз, Британската империя. Вярвахме в постоянство и вечност - сега ни е комично.".

Ето какво казва относно левите си убеждения: "В Западна Европа комунистите от средата на XX век бяха идеалисти. Тези хора бяха изумителни във всички отношения - разбираха проблемите на обществата, макар и силно политизирани. Напуснах партията, когато разбрах, че Съветският съюз е нещо лошо", споделя писателката.

Нобеловата й награда е мотивирана много точно - "заради невероятната й способност да улавя пулса на съвремието и да пресъздава изтръпналите точки на света, в който живеем".

Една от претендентките за Нобелова награда - американската писателка Джойс Карол Оутс казва за Лесинг пред "Гардиън": "Тя може да бъде описана отлично с думите на Уолт Уитман "Аз съм обширен, аз съдържам множество неща". За мнозина Лесинг беше революционният глас на феминизма през ХХ век, макар самата остро да отхвърляше подобна категоризация. За други тя беше пророк, използвайки инструментите на фантастиката за адресиране на проблемите пред човечеството, еволюцията и околната среда."

Дорис Лесинг-цитати:

"Не вярвай на приятел, който не допуска грешки; обичай жена, а не ангел."

"Това е да се учиш. Изведнъж разбираш нещо, което си знаел цял живот, но по друг начин."

"История - това е начинът, по който подреждаме своите преживявания."

"Някои хора се сдобиват със слава, а други си я заслужават."

"Обективно погледнато, аз съм написала една или две добри книги."

"Малките неща впечатляват малките умове."

"Всеки човек ще разкрие стотици неочаквани таланти, стига да му се даде възможност."

"Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва."

"Какъв герой е този, който няма любов към човечеството!?"

"В университета не те учат, че законът е, в голяма степен, толериране на глупаците."

"Винаги са ми приписвали гледни точки, които никога не съм имала."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Загадъчната Африка - погледната отгоре

Още

Африканско село, в което всяка къща е произведение на изкуството

Още

Носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади е "гласът на безгласните" в Иран

Още

Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)