КНИЖНИ БОГАТСТВА
Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)
Авторката на „В рокля на кралица“ се завръща с красивата и забавна история в романа "Ти, аз, завинаги", която ни пренася отчасти в Южна Африка по време апартейда
Редактор : / 5273 Прочита 0 Коментара
След като спечели читателите с модерния си преразказ на приказката за Пепеляшка с романа "В рокля на кралица", бестселъровата авторка Джо Уотсън, станала известна в платформата Wattpad (над 13 милиона четения!), се завръща с нова завладяваща история (Изто
След като спечели читателите с модерния си преразказ на приказката за Пепеляшка с романа "В рокля на кралица", бестселъровата авторка Джо Уотсън, станала известна в платформата Wattpad (над 13 милиона четения!), се завръща с нова завладяваща история. История, в която само три прости думи са от значение - "Ти, аз, завинаги"!
Сред страниците на забавния и докосващ роман всичко започва от старо писмо, намерило пътя си през десетилетията до правилните ръце и сърце, за да разкаже невероятната съдба на двама влюбени по времето на апартейда в Южна Африка.
Писателката Бека Торн има нужда от идея - и то бързо! Тя може и да има един голям бестселър зад гърба си и хиляди почитатели, които с нетърпение очакват следващата ѝ книга, но колкото повече наближава крайният срок, в толкова по-дълбок писателски блокаж изпада. И следваща книга все още няма...
Съдбата обаче е на нейна страна - е, едва след като първо се опитва да я убие заедно с двама непознати в повреден асансьор.
Въпреки че Бека се измъква невредима, скъпоценната ѝ винтидж чанта няма същия късмет. Замаяна и объркана, младата жена изведнъж осъзнава, че буквално е носела вдъхновението в ръцете си през цялото това време. Защото в разкъсаната подплата на чантата, която Бека купува от антикварен магазин в Йоханесбург, се крие набор от красиви любовни писма.
Веднъж открила писмата, писателката не може да спре да мисли за нежните думи, сгушени из пожълтелите им страници. Писмо след писмо, пред невярващите ѝ очи се разкрива невероятната история на двама влюбени с различен цвят на кожата, които имат нещастието да живеят в страшните времена на апартейда в Южна Африка през 40-те години на миналия век.
Преследвани от страха и омразата, подбудени от засилващото се междурасово напрежение, двамата влюбени трябва да пазят връзката си скрита от семействата си, полицията, обществото. Всяко тяхно писмо завършва по един и същи начин, с три кратки думи - "Ти, аз, завинаги". Едно нещо липсва обаче - краят на историята.
Гонена от любопитство и изтичащия краен срок, Бека поема по следите на тази толкова интимна кореспонденция, за да открие какво точно се е случило с южноафриканските Ромео и Жулиета. Дали са успели да заживеят щастливо въпреки тежкия жребий, който съдбата им е отредила?
Там някъде, вплетено съдбовно в тази вълнуваща любов, Бека ще открие вдъхновението за следващия си роман, а защо не и шанс най-после да се отърси от страховете си и да бъде истински щастлива?
Неочаквано задълбочен и сърцераздирателен, но и изпълнен с характерните за Джо Уотсън хумор и остроумие, "Ти, аз, завинаги" е калейдоскопичен разказ за две любовни истории, които разцъфват пред очите на читателите, събирайки минало и настояще. И доказват, че когато съдбата ти поднесе загадка, понякога единственото, което можеш да направиш, е да я последваш.
Из "Ти, аз, завинаги" от Джо Уотсън
ГЛАВА 6
20 септември 1949 година
Моля те, забрави писмото от миналата седмица. Нищо от написаното не е истина. Баща ми ме накара. Не можах да му се опълча. С часове не ми даваше да стана от бюрото, докато най-сетне не ме склони. С всяка положена върху листа дума животът ми свършваше. С всеки ред за нашата любов душата ми се разкъсваше. Защото нищо не бе вярно.
След като се прибрахме от пещерата последния път, татко претърси стаята ми. Под дюшека намери дневника ми, а твоя портрет - навътре в шкафа. Но съм благодарна, че не откри писмата ти. Никога не го бях виждала такъв. Цялото му лице пламна, почервеня даже и грапавият белег на бузата му.
Бях така изплашена. Изкара ме навън и ме принуди да наклада огън и да запаля всичко. Сякаш сама копаех гроба си, докато трупах малките съчки и мачках вестника на топки. Той метна кибритена клечка и всичко лумна в пламъци. Като че сърцето ми бе хвърлено там и го подмятаха огнените езици, така страдах, като гледах ъгълчетата на листовете да се закривяват и разпадат, боята на платното да почернява като въглен, докато накрая ти целият стана пепел. Завлече ме обратно вътре и ме заплаши, че ако те видя пак, ще съм мъртва за него. Но аз вече бях. Една част от мен издъхна в огъня онзи ден.
Докато бяхме вътре, Мириам успяла да спаси някои от вещите ми. И ги запазила. Знаела е за нас през цялото време. Видяла ни е веднъж през нощта. На никого няма да каже, на наша страна е.
Татко иска да се омъжа за Иън. Урежда брака ми и не мога да ги спра. Затова на следващия ден ме заведе при отец Макмилън. Ала как да се омъжа за човек, когото не обичам? Стоях пред църквата на хълма и гледах към града. Предния ден бе валяло и реката преливаше през дигите, а където се вливаше в морето, го обагряше в мътно кафяво.
Така бърза бе водата, преминаваше наложените ѝ предели, че ми даде идея. Ще се опитам да избягам. Ще сложа някои неща в една чанта и ще се срещнем пред нашата върба на реката в последната нощ на септември. Баща ми ще бъде извън града. Ще те чакам в полунощ пред дървото, в което издълбахме обета си един към друг.
Не е ли съвършеното място за среща? Под най-голямата, най-старата върба, защото и нашата любов е като нея - грамадна, устояваща на гръмотевични бури, вихри и сковаващ мраз, без да спира да расте. Няма значение какво казват баща ми, властите, светът - аз винаги ще те обичам.
Намерила съм по-добро скривалище за писмата си. Ще ти бъде лесно да ги вземаш оттам. Слагам ги в "любимата ми книга". Моля те, потърси ги колкото се може по-скоро, в случай че настъпи промяна в плана. Мириам каза, че ще ти занесе само това писмо. Но за нея е твърде опасно и не бива да искаме повече. Кой знае на какво е способен татко, ако разбере, че тя ни помага. Не бих могла да я поставя в такава опасност.
Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те и не мога да дочакам мига, когато пак ще сме заедно. Не съм те виждала от тринайсет дена. На стената зад леглото си бележа дните като някой затворник. Защото така се чувствам, когато съм без теб - като в затворник в тъмница.
Още
Рицарят на прозата Едуардо Мендоса се завръща в България с "Бъркотия на борсата и в живота" (откъс)
Но скоро ще се видим. Ще избягаме някъде, както сме си говорили. Ще си построим къщичка в гората, където никой не може да ни открие. И ще заживеем там заедно, далеч от този жесток, жесток свят... Точно както си го представяхме. Ще се будим един до друг всяка сутрин, с часове ще се прегръщаме, без да се налага да се разделяме. Ще прекарваме дните си в плуване, аз ще те рисувам, ти ще ми четеш, ще си говорим по цели нощи и нито ти, нито аз ще трябва да бягаме или да се крием.
На глас ще си казваме, че се обичаме. Ще го изричаме ден и нощ, докато го повторим толкова много пъти, че да наваксаме времето, когато това ни е било забранено. А после - още.
Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те.
Чакай ме под дървото.
Идвам да започнем живота си заедно.
Ти, аз, завинаги.
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}