ГОЛЕМИТЕ УМОВЕ НА ЕВРОПА
Илюзиите за мир на Нобеловия лауреат Норман Ейнджъл
150 години от рождението на автора на "Великата илюзия"
Автор : / 2227 Прочита 5 Коментара
12 юни 1933 г.: Норман Ейнджъл (1872 - 1967), в неговата преустроена ферма на остров Нортей край Малдън / Снимка: Getty Images
Знаете ли, че теорията, че необходимостта от търговия може да смекчи политическите режими не е нова? Тя е издигната в началото на 20-и век от английския писател, публицист и парламентарист от лейбъристката партия Норман Ейнджъл.
През 1909-а година Норман Ейнджъл, в книгата си "The Grand Illusion" ("Голямата илюзия", др. "Великата илюзия"), твърди че доминиращите нации са толкова свързани икономически, че никоя от тях не би воювала. Само пет години по-късно теорията му е опровергана от Първата световна война.
С днешна дата вече възрастният Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ, предупреди че настоящият период му напомня за годините, довели до Първата световна война, с изключение на това, че светът днес е "несравнимо по-опасен сега, отколкото беше тогава", казва той и предрича, че всичко ставащо може да ескалира в изтощителна и дълга война; че когато са застрашени жизненоважни национални интереси и глобалното господство, такава война не може да приключи лесно и че нито една от страните не може да поддържа предимство за дълго време.
Но, защо човечеството не си взима поука от миналото? - На този въпрос не могат да отговорят нито философи, нито политици. Ето защо е толкова любопитно да се върнем към автора на "Великата илюзия" Норман Ейнджъл, роден точно преди 150 години, на 26-и декември 1872-ра година.
Писателят и политикът-парламентарист от лейбъристката партия Норман Ейнджъл е бил радетел за мир - член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет; носител на Нобелова награда за мир, присъдена му през 1933-та година. Ако забелязвате, той става нобелист малко преди избухването на Втората световна война, която взима огромен брой човешки жертви и нанася непоправими щети на цялото човечество.
Сър Ралф Норман Ейнджъл (на английски: Ralph Norman Angell) е роден като седмото дете в семейството на преуспяващ земевладелец. Учи в лицея "Св. Омер" в Северна Франция и там за пръв път прочита есето "За свободата" на Джон Стюърт Мил. На 15 години заминава в Женева и живее в приют, населен от революционно настроени политически емигранти.
Посещава лекции в Женевския университет и работи като редактор на англоезичен вестник, издаван два пъти в месеца.
През 1891-ва година напуска Швейцария, без да успее да се дипломира. Живее известно време в родината си на издръжка на баща си и в един момент решава да замине за Щатите.
Животът му в Америка започва буквално от нулата. Пробва се като каубой и пощальон, а после се хвърля в авантюрата на златотърсачеството. Опитва се да се сдобие със земя в Калифорния, но не успява. И след като преминава през всичко това, получава възможност да работи като журналист към два всекидневника - "Сен Луи глоб демократ" и "Сан Франциско".
През 1898-а година се връща в Англия с идеята само да уреди някои семейни дела. След това заминава за Париж. Времето съвпада с нашумялата Афера Драйфус и Ейнджъл става един от репортерите, които изкарват хляба си с новини за нея. Талантът му е забелязан и му предлагат да започне работа като редактор на парижкия англоезичен вестник "Дейли месинджър".
Ейнджъл отразява Испано-американската война, а публикациите му за делото Драйфус влизат в първата му книга "Патриотизъм под три флага: в защита на рационализма в политиката". Силно впечатлен от анализите на Ейнджъл, вестникарският магнат лорд Нортклиф (Алфред Хармсуърт) го поканва да редактира парижкото издание на "Дейли Мейл". Това помага на Ейнджъл да разшири познанията си за международните отношения.
През 1909-а година Ейнджъл издава книгата "Оптическата илюзия на Европа", в която изследва икономическите корени на войната. Много историци отбелязват, че тя е наистина интересен труд и тогава един много влиятелен човек - лорд Ъшър купува стотина книги и ги разпраща на познати в Европа, за да я прочетат.
Следващото - разширено издание на тази книга излиза със заглавието "Великата илюзия" в двумилионен тираж. Книгата е преведена на 25 езика и придобива международна известност. Както и авторът й, разбира се.
Във "Великата илюзия" Ейнджъл развива теорията, че икономическият разцвет в резултат от войните, не е нищо друго освен мираж. В епохата на икономическа взаимна зависимост не може да се очакват изгоди от войната, смята той. Ейнджъл разбива илюзиите, че войната обогатява агресора и смята, че всяка война е еднакво вредна и за победители и за победени, защото разрушава международната търговия и кредит. Логично от това произхожда и тезата му, че наложените репарационни плащания пък винаги са зародиш за бъдещ конфликт.
Афиш на филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
Ейнджъл и издателят на "Дейли Мейл" - консерваторът Нортклиф, имали множество идеологически несходства, които поражсдали конфликти между тях. През 1912-а година Ейнджъл бил принуден да напусне изданието. Приятели и сподвижници на журналиста основават периодичното издание "Война и мир", с цел да му подсигурят трибуна за изява и за пропагандиране на общите им идеи.
През август 1914-а година започва Първата световна война. Ейнджъл успява да организира Съюза за демократичен контрол, с цел да осъществява обществено наблюдение върху външната политика на британското правителство. Норман Ейнджъл прокламира идеята за съобщност на нациите, в защита на световния мир. Изнася лекции по темата. Всъщност, казват, че именно негова лекция вдъхновила президента Удроу Уилсън да стане автор на проекта за Обществото на народите.
Ейнджъл присъства на Парижката мирна конференция през 1919-а година. Разочарован от условията на Версайския договор, у него възникнала идеята за комитет, който да настоява за по-справедливи мирни условия между съюзните държави. Ейнджъл основава и едно движение - "Срещу глада", което се заема със задачата да доставя продукти, медикаменти и дрехи за децата от Централна Европа, изпаднали в безизходица след войната.
В книгата си "Плодовете на победата" Ейнджъл отбелязва, че опасенията му във "Великата илюзия" са се оказали основателни. Нещо повече, в "Невидимите убийци" той директно насочва гнева си към империализма и национализма като противоречащи на идеята за световен мир.
Афиш на филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
През 1920-а година издига кандидатурата си за парламента от името на лейбъристката партия в Нотингамшър, но не успява. Става парламентарист едва на четвъртия си опит през 1929-а година. Влиза в Камарата на общините от окръг Северен Брадфорд, но през 1931-ва година напуска парламента, като решава, че ще е по-полезен като писател и оратор, отколкото като политик.
За активната си обществена дейност е награден с рицарски орден.
Норман Ейнджъл е изтъкнат борец за мир, но отрича да е "пацифист" - прави разлика между двете. Изтъква като причина това, че в реалиите на нарастване на въоражените сили в света, пацифизмът изглежда невъзможен.
Писателят, обаче, продължава да вярва, че системата за колективна сигурност може да предотвратява военни конфликти.
Реалността за втори път го опровергава. През 1935-а година Италия нахлува в Етиопия. Ейнджъл критикува неутралната позиция на британското правителство, но не може да промени позицията му. По-късно предвижда, че "Европа ще премине напълно под контрола на Хитлер" и настоява правителството да отвори врати за бежанците евреи, като сам приютява едно семейство в своя дом. Надява се да повлияе на обществото, но през 1939-а година започва Втората световна война.
Когато Великобритания обявява война на Германия през септември 1939-а година, Ейнджъл предлага своите услуги на Министерството на информацията, което го изпраща в САЩ, за да търси подкрепа за британските военни усилия. Той остава в Ню Йорк чак до 1951-ва година и е много активен в срещи, лекции и писане. Пропагандира световно правителство чрез Организацията на обединените нации, макар че я е смятал за по-малко ефективна от Обществото на народите.
Като се връща в Англия, Ейнджъл продължава да работи над книгите и статиите си. В тях вече навлизат теми като борбата срещу антиколониализма и растящото влияние на народите от "третия свят", като виждал в тях заплаха за международното сътрудничество. Критикувал и Израел за терористични актове като убийството на граф Бернадот - посредник на ООН в палестинския конфликт.
Като се опитва да помогне на палестинските бежанци, Ейнджъл се обърнал за помощ и към арабските групи в САЩ, но опитите му останали без успех.
Кадър от филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
През целия си живот Норман Ейнджъл се бори за мир в света. Пътува и силите му постепенно се изтощават с напредването на възрастта. Здравето му все повече се влошава. През 1958-а година пада и си уврежда крака, а две години по-късно влиза в болница със счупено бедро. Въпреки травмата участвал в Конференцията по намаляване на международното напрежение в Чикагския университет. За последен път пътувал до САЩ през 1966-а година, за да предаде архива си.
Умира на 7-и октомври 1967-а година в частна лечебница в Кройдън, графство Съри - Англия, на 94-годишна възраст.
Афиш на филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
Малко се знае за личния живот на Норман Ейнджъл. Освен, че е имал един официален брак без деца, завършил с развод. Не оставя наследници, но има сведения, че дори и след развода с жена си, продължил да я издържа до смъртта й през 1955-а година.
Акцентът в творчеството му безспорно е излязлата през 1909-а година книга, чието допълнено издание излиза като "Великата илюзия". Основна теза на Ейнджъл е, че войната е унищожителна за всеки, който се включва в нея. Войната, смята той, "принадлежи на един отминал стадий на развитие". Мирните договори след война унижават победените, но те не са нещо добро и за победителите, защото винаги след война остават предпоставките за следващ сблъсък между воюващите държави.
Кадър от филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
В хода на историята се оказва, че въпреки разумните доводи на Ейнджъл, войните продължават да се случват.
В книгата си "Великата илюзия" Норман Ейнджъл определя като наивно схващането на Великите сили, че могат да спечелят от избухването на огромен и продължителен конфликт, тъй като дори при победа икономиките им не биха могли да го понесат.
На 28-и юни 1919-а година 44 държави подписват устава на Обществото на народите, а на 20-и януари 1920-а година той влиза в сила. В него е заложена Версайската система от договори, което го превръща в инструмент за прокарване интересите на държавите-победителки. Основните цели на организацията са поддържането на мирните отношения между държавите, понижаването на степента на въоръжение и подобряване на световното благосъстояние, но това се оказват просто благородни пожелания.
Първо постоянните членки на ОН - Япония и Италия - държави с авторитарен характер и териториални претенции, напускат преждевременно организацията - Япония през 1933-та, а Италия през 1937-а година.
Афиш на филма на Жан Реноар "Голямата илюзия", 1937 г.
Спящите проблеми в отделните държави допълнително натягат обстановката. Още след войната в САЩ настъпва инфлация, която довежда до фалита на хиляди фирми, а милиони хора остават без работа. Започват стачки. Влиза в сила и Сухият режим, отменен чак през 1933-та от Рузвелт.
Периодът се смята за преломен и в създаването на мафията в Америка.
Паралелно с раждането на ОН, в Белия дом бил прожектиран филмът "Раждането на една нация" - расистки филм на големия режисьор Д. У. Грифит, който пресъздава представителите на Ку-клукс клан като добри герои, а чернокожите - като нецивилизовани и груби хора. По време на т.нар. Червено лято, в районите на Чикаго и Вашингтон стават жестоки сблъсъци между бели и чернокожи, съпътствани от т.нар. "червена истерия" - антиболшевизмът в Америка рязко нараства.
Бил ли е прекален оптимист Норман Ейнджъл? - Може би, да.
Международните организации за мир не успяват да спрат две опустошителни световни войни.
През 1937-а Жан Реноар екранизира "Великата илюзия" на Ейнджъл във филм със заглавието "Голямата илюзия". Това е първият чуждоезичен филм, номиниран за "Оскар" от Американската филмова академия. Филмът разобличава митовете за икономическия просперитет от войните.
Но нито лекциите на хора като Ейнджъл, нито икономическите кризи, стачките и недоволството на хората, успяват да вразумят политиците.
Така е и днес.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}