БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Романът "Симулацията" - игра, завършваща трагично (откъс)
Учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид
Редактор : / 1038 Прочита 0 Коментара
Източник: Издателство "Книгомания"Учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид.
Тя се оказва съдбовна и за участниците в нея - професора по литература Емил Лазар, дъщеря му Кая и студента по архитектура Зоран. Турбуленциите от събитието отзвучават дълго и достигат до различни места по света, като засягат дори хора, които не са присъствали в аудиторията.
В търсене на истината за фаталния ден Симулацията се повтаря години по-късно. Новата игра е разгърната в трилогия, която ще отведе участниците до разкрития за житейското призвание, невъзможната любов, вината и изкуплението.
Паулина Георгиева е позната като автор на разкази, публикувани в медии и отличени в литературни конкурси. Текстовете ѝ изследват невидимите страни на човешката душа и ситуациите, които преобръщат живота. Историите, които разказва, изненадват читателя с неочакван край. Психологическата драма "Симулацията" е първият ѝ роман.
Авторката е носител на: Голямата награда на V националeн литературен конкурс "Атанас Липчев", 2019; Специалната награда на литературния конкурс "Кутия с неизпратени писма", организиран от Клуба на дейците на културата "Нов живец" - Атина, 2019; Отличие в националния конкурс за кратък разказ "Тетрадката", 2019.
Възпитаник е на НГДЕК "Константин Кирил Философ", магистър по история към Софийския университет "Св. Климент Охридски", сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация "Елизабет Костова". По професия е корпоративен ловец на глави.
Отзиви за "Симулацията"
"Симулацията" е от книгите, в които Словото е на фокус - то е и тъкан, и образ, и смисъл на романа. То е и в началото, и в края на историята - многопластово изследване на човека като наблюдател и създател. Трима души разказват в различните си роли една и съща случка, за да помогнат на читателя да открие, че няма нищо по-важно от обичта и съпричастието.
Модерен като структура и базисен като послание, романът "Симулацията" предлага нов поглед към създаването и преосмислянето на историите, с които човек измерва живота си.
Силвия Недкова, литературен публицист
Източник: Издателство "Книгомания"
"Симулацията" е многопластова история, разказана увлекателно и с въображение. Тя провокира както ума, така и сърцето, и държи в напрежение до самия финал. Читателят се впуска в игра на чувства и мисли, проследявайки събитията, предизвикани от упражнение по творческо писане във Факултета по литература на Виенския университет. Авторски дебют, зареден с голям потенциал, "Симулацията" носи свежия въздух на съвременен европейски роман.
Мира Баджева, редактор и издател
Няма да забравя почивката в Алгарве, защото там за първи чух името Емил Лазар. Появи се в медиите с новината за Заложническата криза в Университета. Помня деня. Франк потегли към плажа с открития джип, който беше избрал за себе си.
Останах в малката хасиенда, която наехме от възрастна гей двойка холандци. Пиех пресен сок от нар и четях роман от любимата ми Маргарет Атууд. Наоколо сновеше жената, която поддържаше къщата и сутрин приготвяше кафе и закуска.
Внезапно тя спря пред телевизора и изохка. Вдигнах поглед от книгата и се загледах в репортажа. Жената се опита да ме въведе в историята, описвайки драмата на английски с преобладаващи португалски думи. Разбрах, че в университет във Виена е имало похитител и всичко е завършило с "морте".
Още
"Императорът на лъжите" от Стив Сам-Сандберг - съдбата на еврейското гето Лодз по време на Холокоста (откъс)
Изчаках я да си тръгне и включих Би Би Си, където новината за заложническата криза се въртеше на всеки петнайсет минути. Излъчваха записи с обградения от полицията университет. В горния десен ъгъл имаше снимка на Емил Лазар. Красив мъж. Очила с тънки рамки маркираха умно матово лице с типичната професорска брада.
Изпитах тревога. Медиите успяват да ни я внушат, дори когато случаят е приключил и никой не може да повлияе на събитията. Новинарката говореше превъзбудено; картината беше прекъсвана от кратки интервюта с очевидци. Екранът пулсираше сякаш всичко се случваше на живо. Всъщност кризата беше овладяна, студентите и привлекателният професор бяха освобдени. Прислужницата беше права - имаше "морте". Похитителят се беше самоубил. Признавам, че не проследих докрай историята.
Още
Рицарят на прозата Едуардо Мендоса се завръща в България с "Бъркотия на борсата и в живота" (откъс)
В следващите дни почти не включих телевизора. Така и не разбрах, че обществеността е обвинила Емил Лазар за случилото се в аудиторията, а университетските власти бяха приели оставката му с аргумента, че е предизвикал инцидента с неподходящи методи за обучение.
В тези безметежни дни, на португалското крайбрежие, дори не знаех за съществуването на Кая Лазар. Подробности научих години по-късно. Тогава, след репортажа, изпитах тревога от случилото се, сякаш с дипломирането си Франк се беше разминал със смъртоносна опасност. Казах си "Господи, какви ужасни неща се случват зад уж сигурните стени на университетските аудитории". Изпитах жал за момчето, което се беше самоубило. Вероятно беше някаква лична драма.
В младостта страдаме от свръхчувствителност, в зрелостта - от това, че сме я загубили. Изключих телевизора, взех ключовете на фолксвагена от кухненския плот и потеглих на поредната обиколка из Алгарве.