Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Хайне: Там, където горят книги, накрая горят хора

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Хайне: Там, където горят книги, накрая горят хора

225 години от рождението на поета

Хайнрих Хайне, портрет от около 1827 г. / Снимка: Getty Images

Името на Хайне се е превърнало в синоним за поезия. Кристиан Йохан Хайнрих Хайне е роден на 13-и декември 1797-а година. Навършиха се 225 години от рождението на един от най-значимите поети на 19-и век. Малко хора знаят, че освен на романтична поезия Хайне е автор и на много публицистични и сатирични творби. Всъщност, и в някои от стихотворенията си той проявява своето остро чувство за хумор и ирония.

Например, през 1844-а година, Хайне отговаря на една дама със следните стихове:

Писмото, което написахте
изобщо не ме притеснява;
не искате да ме обичате вече,
но писмото ви е дълго
...

Не пишете толкова много, когато се сбогувате!

Хайнрих Хайне, ок. 1829 г., Рисунка от E Mandel след картина на F Kugler / Снимка: Getty Images

Рожденото име на Хайне е Хари Хайне. Роден е в Дюселдорф, Германия, а умира в Париж на 17-и февруари 1856-а година, в самата си творческа зрелост - на 58.

Има еврейско потекло. Баща му бил скромен търговец на платове, който често изпадал във финансови кризи и притеснения за изхранването на семейството си. Въпреки това, младият Хайне е пратен да учи в частно еврейско училище, а после в местния католически лицей в Дюселдорф.

Хайнрих Хайне (1797 - 1856), ок 1830 г. / Снимка: Getty Images

След изгонването на французите и присъединяването на града към Прусия, го записват в икономическо училище. Хайне имал богат чичо банкер в Хамбург, и именно при него го пращат родителите му, с идеята да се захване с бизнес - за начало, със семейния - търговията с платове.

Embed from Getty Images

Още

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

Хайне се пробва като търговец, но предприятието му фалира. И точно когато "Heine & Co" обявява фалит, за голямо разочарование на чичо му, младият Хайне се влюбва в дъщеря му и хващат негови стихове до нея. Макар да са подписани с псевдоним, става ясно кой е изпращачът им и отношенията с чичо му се обтягат. Става невъзможно да остане в дома на роднините.

Хайне заминава да учи право в Гьотинген. Продължава следването си в Бонския, а после в Хумболтовия университет в Берлин, но не успява да се дипломира. По онова време не бил убеден, дали това е призванието му. Сърцето му го теглело повече към литературата.

Хайнрих Хайне (1797 - 1856), около 1830 г. / Снимка: Getty Images

Първата си книга "Стихове" публикува в Берлин през 1821-ва година. Три години по-късно издава стихосбирка, в която е поместено едно от най-известните му стихотворения - "Лорелай".

През същата година се среща с Гьоте във Ваймар, за да му поднесе почитанията си, но по време на разговора проявява малко груб хумор, който домакинът възприема зле - като самонадеяно и нахално. Ситуацията била следната: Гьоте попитал Хайне какво пише, а младокът се изхвърлил с думите: "Един нов Фауст". Гьоте се възмутил от самохвалния отговор и буквално "задраскал" младока в паметта си.

Embed from Getty Images

Още

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Най-сетне, през 1825-а година Хайне се дипломира по право и влиза в лоното на протестантската църква не по религиозни причини, а за да преодолее ограниченията, налагани на евреи, сред които било и това да преподават в университет. По-късно Хайне ще нарече иронично това свое решение "билет за Европа". До края на живота си той приема религиите "условно", отнася се подигравателно към религиозните служители и не го крие: "Католическият свещеник се държи така, сякаш небето е негова пълна собственост; протестантският - напротив - сякаш е взел небето под аренда".

Embed from Getty Images

Още

Нийл Геймън срещу боговете на мейнстрийма и злите поличби на невежите

Нийл Геймън срещу боговете на мейнстрийма и злите поличби на невежите

Хайне си остава атеист и върл противник най-вече на католицизма. Ясно забележима е иронията в думите му: "Влизайки в храма, аз почувствах телесната и душевна свежест на приятно повяващата отвътре прохлада. Каквото и да говорят, но католицизмът е добра религия лятно време". В други негови бележки откриваме още по-богохулни мисли, като "Бог ще ми прости - това му е работата", което оставя впечатлението, че счита Господ едва ли не за безделник.

Хайне влага и гражданска позиция в отношението си към църквата, като казва в типичния си саркастичен стил: "В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнина слепият е по-добър водач - той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия".

Embed from Getty Images

През 1827-а година излиза неговата "Книга на песните". Именно тя го прави популярен. Университетите, обаче, продължават да държат затворени вратите си за него. След отказа да бъде назначен от университета в Мюнхен, заминава за Лондон, оттам - за кратко в Италия, и после се установява в Париж.

По време на пътуванията си, в някоя разгулна нощ се заразява със сифилис.

Embed from Getty Images

Интелигенцията във френската столица го посреща приятелски. Хайне се сближава с Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго и Балзак. Благодарение на тях са публикувани няколко негови сатирични стихотворения, в които Хайне осмива режима в Германия, заради който напуска родината си. Това става причина, през 1835-а година пруският парламент да забрани творчеството му.

Embed from Getty Images

Хайне все по-трудно си осигурява доходи за препитание и е изправен пред нищетата. В писмо до свой приятел пише със самоирония: "Ако спешно не ми пратиш 40 талера, ще гладувам за твоя сметка". В крайна сметка, френското правителство му отпуска пенсия от фонда "Почетна пенсия за германски политически емигранти", и по този начин поетът е спасен от гладна смърт.

Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.

В Париж Хайне написва теоретичния си труд "Романтическата школа" (1836), създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844) и други ценни творби. Болестта, обаче, все повече отслабва силите му и в края на дните си Хайне полусляп и напълно немощен, пише в леглото си.

Embed from Getty Images

Още

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

Не е известно къде и как се е заразил с коварната болест, но в един от дневниците си написва: "Жената е едновременно и ябълка, и змия". Злочестата съдба го гневи и мислите му стават все по-дръзки дори към Бог: "Мосю Исус Христос, направете така, че да ви разпънат още веднъж!", написва Хайне. "Този, който вижда своя бог страдащ, той по-лесно понася своите страдания", допълва той.

Хайне умира в разцвета на творческите си сили, напълно съсипан от сифилиса. Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя, но в миналото многократно е бил оскверняван с неофашистки надписи.

Надгробният паметник на Хайне в Монмартър, Париж

Човек се запитва, кой е Хайне? - Романтичен поет, или пламенен сатирик, марксист, или пък наказан от Бог сексуален развратник?

Един критик много правилно разделя всички тези същности, еднакво присъщи на "вселената Хайне", на отделни периоди от живота на поета. В началото той е певец на любовта, приказните русалки, славеите и залезите над Рейн. След това го виждаме като разочарования романтик, превърнал славеевите трели в злъчна ирония. А после - като непримирим бунтар.

Паметник на Хайне в Бронкс, Ню Йорк: фрагмент „Сатирата“

Хайне е бил забранен за дълго време в Германия. В онзи черен нацистки период от историята на страната са разрушени всички паметници на поета. Дори най-известното му стихотворение е било цитирано като написано от "безименен" автор. Нацистите публично горят книгите му. Сякаш се сбъдва като прокоба едно пророчество на Хайне:

"Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.

Embed from Getty Images

Още

Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера

Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера

Още приживе Хайне се опълчва срещу политическия слугинаж. Острото му перо написва: "Беше ни предписан патриотизъм и ние станахме патриоти, защото правехме всичко, което ни заповядваха нашите господари". Днес мнозина се сещат за тези негови думи, които според един немски журналист звучат "все по-съвременно". Особено фразата му: "От ненавист към националистите аз почти бях готов да обикна комунистите". Не е тайна, че Хайне посветил много време за осмисляне на трудовете на Карл Маркс.

Паметник на Хайнрих Хайне в Бронкс, Ню Йорк

Хайнрих Хайне умира на 17-е февруари 1856-а година, но времето не изтрива славата му на световен поет. Стихове на Хайне са вдъхновили големи композитори като Шуберт, Шуман, Вагнер, Брамс и Чайковски. В чест на поета са учредени две литературни награди в Германия - националната "Хайнрих Хайне" и литературната награда на родния му град Дюселдорф.

Паметници на Хайне има на много места по света - не само в Европа, но и в Америка.

Хайнрих Хайне (1797 - 1856 / Снимка: Getty Images

Хайнрих Хайне - мисли

Ако римляните трябваше да учат латински, нямаше да им стигне времето да завоюват света.

Беше ни предписан патриотизъм и ние станахме патриоти, защото правехме всичко, което ни заповядваха нашите господари.

Бог съществува, но да кажеш: "Аз вярвам в Бога" е вече богохулство.

Бог ще ми прости глупостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите противници глупостите, които те са написали срещу мен, въпреки че духовно те стоят толкова по-ниско от мене, колкото аз стоя ниско пред тебе, о, Господи!

Embed from Getty Images

В любовта, както и в римо-католическата религия, има предврително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.

В творбите на всички велики поети всъщност няма второстепенни персонажи, всяко действащо лице си е главен герой на своето място.

Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.

Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него. Под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.

Embed from Getty Images

Всяка епоха си има своите задачи и тяхното решаване импулсира прогреса на човечеството.

Всяка епоха, придобивайки нови идеи, придобива и нови сетива.

Във Франция няма атеисти - до такава степен не е останало уважение към Господа Бога, че никой не си прави труда дори да го отрича.

Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци.

Глупаците смятат, че за да завладеят Капитолия, трябва първо да нападнат гъските.

Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, който го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.

Embed from Getty Images

Да, жените са опасни, но красивите не са така опасни, както тези, които притежават по-скоро умствено предимство, отколкото физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, докато последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, привличат повече поклонници.

За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият - неограничен и непомрачен.

Истинският демократ пише както народът - искрено, просто и долнопробно.

Както разумните хора биват понякога доста глупави, така и глупаците понякога проявяват съобразителност.

Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.

Embed from Getty Images

Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.

Колкото по-грандиозен е порокът, толкова по-малко възмущение предизвиква.

Красивите рими често служат като патерици на куците мисли.

Този, който е на високо, трябва да се подчинява на обстоятелствата също като ветропоказателя на кулата.

Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.

Embed from Getty Images

Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.

Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.

Хората, които по никакъв начин не са забележителни, имат правото да проповядват скромност. На тях им е толкова лесно да проявят подобна добродетел.

СТИХОВЕ

Тъга сърцето ми потиска
и спомням времената прежни:
светът бе хубав и животът
течеше всявга безметежно.
Тъй опако е всичко днеска —
какво тегло, какви неволи!
Умрял е Господ във небето,
а дяволът е мъртъв долу.
Всегда навъсени, студени
и кисели са всички хора;
да нямаше любов, в живота
не бихме имали опора. (Х. Хайне)

Еми МАРИЯНСКА

Още

Убит ли е бил "лудият" крал, благодетелят на Вагнер?

Убит ли е бил "лудият" крал, благодетелят на Вагнер?

Още

Виенски романтизъм с вълшебната музика на Шуберт и Брамс

Виенски романтизъм с вълшебната музика на Шуберт и Брамс

Още

Чайковски и Брамс под палката на Саша Гьотцел на 6 март

Чайковски и Брамс под палката на Саша Гьотцел на 6 март

Още

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

Коментирай 13

Календар

Препоръчваме ви

"Моята съдба е операта" - БНТ представя академик Пламен Карталов

Обществената телевизия води зрителите зад кулисите на Софийската опера и балет на 8 февруари, сряда, от 21 ч. по БНТ 1

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Сюзън Зонтаг: Здравият разум е удобна лъжа

90 години от рождението на писателката