Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

100 години от рождението на световноизвестния писател-фантаст

Писателят-фантаст Станислав Лем / Снимка: Getty Images

На 12 септември тази година се навършват 100 години от рождението на Станислав Лем - един от най-известните писатели-фантасти на ХХ век. Първите преводи на творчеството му са на руски език, а на английски е преведен едва през 80-те години на ХХ век. Българските читатели познават добре неговото творчество, защото книги на Лем са издават у нас още от 60-те години на миналия век.

Още

Роман на Станислав Лем излиза за пръв път на български

Роман на Станислав Лем излиза за пръв път на български

Издателство "Колибри", например, подготви цяла програма по честването на 100-годишнината на писателя, която бе ознаменувана с издаването на непубликуваната досега у нас негова книга "Дневник, намерен във вана" (1961) и нов превод на класическия му роман "Соларис", екранизиран от колоси на световното кино, като Андрей Тарковски през 1972-ра година, и Стивън Содърбърг, през 2002-ра година.

Станислав Лем беше особена порода личност. Големият му талант, както и заслугите му в антифашистката съпротива по време на Втората световна война, будеха респект и той работеше някак "инкогнито" в социалистическа Полша, въпреки някои мнения на цензурата, че в творбите му има "политически некоректни пасажи".

Лем сякаш неслучайно си беше избрал наглед безобидния жанр на научната фантастика, за да може под формата на футуристични сюжети да изрича онова, за което някога беше рисковано да се говори публично по отношение на социалистическата действителност.

Източник: Издателство "Колибри"

Още

Темата за свободата прави фантастичния трилър "Мона Лиза и кървавата луна" актуален по време на пандемия

Темата за свободата прави фантастичния трилър "Мона Лиза и кървавата луна" актуален по време на пандемия

Днес творчеството на Станислав Лем придобива ново значение, на фона на големите неизвестности, пред които е изправено човечеството. До края на живота си през 2006-а, писателят живо следял всички научни новости в областта на медицината и биохимията. Той самият е следвал медицина преди да започне Втората световна война, и този интерес остава траен до края на дните му. Лем се интересувал от всички новости в биотехнологиите, проявявал голямо любопитство към експериментите със стволови клетки при лечението на различни болести и често публично се ужасявал от възможната злоупотреба с тези научни завоевания. Особено критично се отнасял към възможността за клониране на видове, след като гръмва новината за клонирането на овцата Доли.

След 11 септември и взривяването на Кулите-близнаци в Америка, Лем публично изразява страха си от развихрянето на световния тероризъм:

"Потресен съм от Злото, което завладява света. Ще напусна този свят не без облекчение и с чувство на разочарование".

Станислав Лем умира на 27 март 2006, на 84-годишна възраст. Злото, за което говори в последните си публични изяви, осезателно и все повече завладява света, а произведенията на Лем се четат като откровенията на един хуманист, който търсеше сближаване на световете - на човеците с извънземния разум, в името на Доброто.

В края на живота си Станислав Лем прави една интересна равносметка на времето, в което е живял. В своеобразна книга-анкета - "Свят на ръба", той казва:

"Цялата световна политика на ХХ век, както вече съм писал, беше смесица от егоцентризъм, наивитет, зла воля и безброй ужасни грешки. Не е случайно, че убийствата, извършени от болшевизма и хитлеризма, започнаха да проникват в западноевропейското и американското съзнание едва половин век след извършването им! Ужасяващо е докъде стигат опитите да бъдат игнорирани тези трагични събития.

Още

"Други богове" - новата хорър фантастика на Хауърд Лъвкрафт

"Други богове" - новата хорър фантастика на Хауърд Лъвкрафт

Разбира се, можем да се позоваваме на пуническите войни, кръстоносните походи, инквизицията и дявол знае още на какво, обяснявайки, че всяка епоха съдържа огромен брой ампули, пълни със зло, което се разлива при различни обстоятелства, личности и формации. Ние обаче говорим за века, в който е минал целият мой живот, тъй че аз го виждам волю-неволю отблизо и неговите събития ме вълнуват повече, отколкото френската революция или Пролетта на народите например.
                                                             ...

Истината е, че от най-стари времена злото е равномерно разпределено из цялата човешка история, само че съвременните технологии, които обикновено са изобретявани и откривани без лоши намерения от различни извънредно надарени люде, биват използвани много едностранчиво - за масовизиране на възможностите за неговото проявление и разпространение.
                                                             ...

Злото не е нито измеримо, нито изброимо! Нали не можем да кажем, че щом тук са убити десет хиляди, а там четиристотин хиляди души, то там е четиридесет пъти по-зле?! Това би било нонсенс!
                                                             ...
Като говорим за присъствието на злото в най-новата история, бързо преминаваме към основния въпрос за злото: "unde malum", откъде идва то...

Още

Започват снимките на нов български фантастичен филм-антиутопия, режисиран от Теодор Ушев

Започват снимките на нов български фантастичен филм-антиутопия, режисиран от Теодор Ушев

Несъмнено в биологичен смисъл ние сме доста чудовищни творения на еволюцията. Прекрачвайки вегетарианската гpаница, нашите прародители са станали месоядни - ловци и дори канибали. Благодарение на присъдената ни от еволюцията прекалена свобода на действията, ние сме способни на всичко, що е зло. Още по-лошо - често злото ни привлича повече от доброто, понякога то дори получава религиозна санкция, както при асасините. Ацтеките на свой ред са вярвали, че небесният свод ще рухне, ако престанат да изтръгват сърцата от гърдите на младежи с помощта на нож от обсидиан. После тяхната империя се разпада, а небесният свод не рухва.

Съзидателната сила, разрушителната сила, а дори и убеждаващата сила на злото са несравнимо по-големи от тези на доброто. Нали Евангелията не призовават към изтръгване на крака, а въпреки това инквизицията е съществувала и се е случвало да изваждат тленните останки на някои папи от гроба им и да ги хвърлят в Тибър.

Още

Фотограф превръща градове във фантастични видения

Фотограф превръща градове във фантастични видения

Подобно на мравките, термитите или осите, хората са в по-голяма степен социални единици, отколкото си го представят. Индивидът може да има независими убеждения, но това е рядкост; всичко върви по-скоро в посока на унифицирането, особено сега, в епохата на масмедиите. Аз спрях да гледам телевизия, западна също - не става за гледане, белязана е от толкова генерален и толкова жесток упадък, а полска не гледам от 1990-а година, когато започнаха скандалите в Сейма и Сената. Чрез каналите на най-новите технологии хората се напомпват с най-отвратителни глупотевини.

Още

"Тъмна гора" на Лиу Цъсин -  научнофантастичен шедьовър с монументална визия (откъс)

"Тъмна гора" на Лиу Цъсин - научнофантастичен шедьовър с монументална визия (откъс)

Порнографията се използва по-скоро като наркотик или замайващо-приспивателно средство, затова пък мутрите и кръвта май имат по-страшно въздействие. Не съм привърженик на конспиративните теории и не твърдя, че в Холивуд или дявол знае къде другаде съществуват тайни групи, които съзнателно въздействат по този начин на медиите. Не - произвежда се това, което е продаваемо, като същевременно по този начин се създават нови потребности; действа своеобразен порочен кръг, circulus witiosus. В последно време са модерни геномиката, роботиката, изкуствените кучета, изкуствените котки...

Такъв извод обаче поставя песимистична оценка на човешката природа - от това би следвало, че масовата култура разголва докрай нейното истинско лице.

Още

"Докосване на ангел" - потресаващо свидетелство на оцеляло по чудо момче в Освиенцим

"Докосване на ангел" - потресаващо свидетелство на оцеляло по чудо момче в Освиенцим

Имаме все по-лесен достъп до вкусването на злото, до наплюскването и оливането с него - достъп, постоянно ускоряван и облекчаван технологично. Технологиите се използват преди всичко за лоши цели! Новите оперативни техники, например операцията на сърцето, която би могла да се извърши от робот през прорези между ребрата, са за малобройните богаташи. За огромното мнозинство от хора подобни манипулации и дори информацията за тях са недостъпни! Чета, че пак се засилва разпространяването на пандемията на вируса HIV, най-вече в Африка. Годишно там умират около два милиона души - мъже, жени и деца. Наистина, общият брой на жертвите е по-малък от предвидения от един мой познат епидемиолог, който смяташе, че през 2000 година те ще бъдат 100 милиона, а имаме "само" тридесет и пет, но това не означава, че са малко... Ако ги изчислим като народи - това е като да е умряла цяла Полша!

Ужасно е не понеже на мен ми се иска да е така. Телевизията пак ме питаше за интернет - повторих, че това е преди всичко поле за разпространяване на всевъзможни гадни действия. Първо, хулигани или маниаци се опитват да проникват в отделните мейл-адреси, пълнейки ги с различни нонсенси. Второ, появиха се съвсем нови видове вируси, които пристигат с някаква радостна информация: когато отвориш този файл, ще видиш нещо интересно. След което от файла изскача вирус, който унищожава всичко на диска. И това се върши напълно самоцелно.

Още

Превръщат подводна база от Втората световна война в най-големия център за цифрово изкуство

Превръщат подводна база от Втората световна война в най-големия център за цифрово изкуство

Понякога технологичният процес също допринася за надмощието над злото. Геномната технология например помогнала да заловят в Германия изнасилвача на едно момиченце; за целта осемнадесет хиляди мъже трябвало да оближат стъкълцето или памучето. Да, ама германците, също както почти всички други европейски държави, премахнаха от наказателния си кодекс смъртното наказание. Аз лично съм ентусиазиран привърженик на смъртното наказание в случаите, когато освобождаването или бягството на престъпника са довели до верига от по-сетнешни убийства и изнасилвания. Като писател разполагам с достатъчно въображение и умения да се въплъщавам в различни, дори в ужасяващи персонажи, за да опиша в първо лице живота на психопата, занимаващ се предимно с издирване и убиване на непълнолетни жертви, а после с укриване на техните трупове и избягване на справедливостта - защо обаче би трябвало да върша това, след като за мен тази тема е отблъскваща?

Още

Новият български филм "Късата клечка" поглежда към "Генезиса на злото"

Новият български филм "Късата клечка" поглежда към "Генезиса на злото"

Вие също бихте могли да вземете чук и, вървейки по улицата, да разбивате стъклата на автомобилите - не го правите обаче, макар да не е казано, че веднага ще ви заловят. Съществува вътрешна необходимост за стопиране на този вид възможности - не всичко, което можеш да направиш, се прави. Изобщо не мисля, че дори да няма Бог, то всичко е позволено. Не всичко е позволено. Никога.

Още

Филм ни припомня за ужаса на Освиенцим

Филм ни припомня за ужаса на Освиенцим

Съдът в град Ополе излязъл с решение, че г-н Ратайчак, обвинен в т. нар. "освиенцимско престъпление", не е много виновен, защото не е особено вредно да отричаш убиването на хикс милиона души в лагерите за унищожение. Този факт би породил у мен желание, ако бях с двадесет години по-млад, незабавно да емигрирам. Това е своеобразно замърсяване на средата с духовна нищета, скудоумие и подлост, които не мога да приема. Аз самият впрочем никога не съм бил в музея в Освиенцим, нямах нужда от това, но съм изпитал войната на собствен гръб."

След тези откровения на писателя, човек се пита, какво ли би казал от гледна точка на медицинските и технологичните си познания, за пандемията Ковид, която ни сполетя? Станислав Лем бе брилянтен ум. Той притежаваше разума на човек, който гледа в бъдещето, но винаги здраво стъпил в настоящето. Тепърва ще разсъждаваме върху казаното от него не само в книгите му, но и в публичните му изяви.

Лем остави безценни творби в няколко жанра - научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша.

Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра.

Темите в произведенията му засягат различни негови размисли за интелекта, общуването между хората, емпатията, ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги.

Как протича животът на този светъл ум на човечеството?

Още

Кои са "Големите грешки на Втората световна война" и могло ли е да бъдат избегнати? (откъс)

Кои са "Големите грешки на Втората световна война" и могло ли е да бъдат избегнати? (откъс)

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днешна Украйна) в семейството на лекар ларинголог. След като завършва гимназия в родния си град, следва в Лвовския медицински институт, но войната му попречва да го завърши. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма, а същевременно участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989-а година. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия и се установява в Краков, където завършва следването си в Ягелонския университет.

Получава удостоверение за правоспособност на военен лекар, но започва работа в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е "Човекът от Марс" (1946), излязъл като поредица в сп. "Нов свят на приключенията".

Първата му книга е "Астронавти", публикувана през 1951 г. Междувременно работи по романа "Болница Трансфигурация", който е забранен за печат от цензурата в Полша за години напред.

Най-ползотворният период в творчеството на Лем е десетилетието между 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава той издава най-известните си романи: "Едем" (1959), "Завръщане от звездите" (1961) и "Соларис" (1961). Тези три романа му донасят световна известност, а излезлите по-късно - "Непобедимият" (1964) и "Разкази за пилота Пиркс" (1968), затвърждават името му на световно признат писател-фантаст.

Още

Гданският музей на Втората световна война - с изложбата "Борба и страдание" в София

Гданският музей на Втората световна война - с изложбата "Борба и страдание" в София

През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член, но с присъщата си откровеност Лем излиза със статия за слабостите в жанра и привилегията му е отнета. Приема това с насмешка. Малко по-късно три университета - Ополският, Лвовският и Ягелонският университет, го удостояват с почетна степен за заслуги.

През 1982-ра година в Полша е въведено военно положение, и писателят решава да напусне родината си. Заминава зад граница и издава последните си научно-фантастични произведения - "Мир на Земята" и "Фиаско". През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията.

Станислав Лем умира от сърдечна недостатъчност на 27 март 2006 г. в Краков.

Освен множеството награди в родината му Полша, Лем е носител на Австрийската държавна награда за европейска литература и на Наградата Франц Кафка.

Произведенията на Станислав Лем са неотменима част от световната история на научно-фантастичната литература. Писателят твърдеше, че страни от политиката, но всъщност идеите и визиите в неговите творби бяха алюзия към настоящето на хората по света, и в този смисъл той никога не е бил аполитичен. Сам затвърждава този извод със следното изказване:

"Честно казано, аз не съм запознат с политиката. Интересува ме, какво ще стане след един милиард години. Това, което има да става след един милион години, вече би ме интересувало по-малко".

С напредването на възрастта става все по-малко утопист и все повече скептик: "С годините забелязвам, че човек не бива да се ръководи от желаното. Света трябва да се описва по-скоро такъв, какъвто е".

Лем съхрани до смъртта си своя ренесансов дух на хуманист, вярващ в бъдещето на човечеството. В едно интервю казва, че "дава шанс на човечеството". Вероятно в очите на мнозина, от днешна гледна точка, тези думи изглеждат наивно. Може би все пак Лем е бил утопист? В същото време, благодарение на мащабният си интелект, който обхващаше големи територии на познанието, той не само даваше точни оценки на едно, или събитие, но и предвиждаше бъдещето на света.

Още

"Прототип" на Иван Паскалев - на ръба между науката и магьосничеството

"Прототип" на Иван Паскалев - на ръба между науката и магьосничеството

Лем е предсказал много неща. По признанието на учени, той е имал почти провиделчески способности. В края на живота си, когато оглушава, се затваря в себе си и ограничава общуването си с хора, така че много от събитията, които е предвиждал, остават в спомените на ограничен кръг хора. Докторските степени, които му присъждат няколко университета, са признание за неговия принос за визионерство в науките. Напълно заслужено първият полски космически спътник носи името на Лем.

След "Соларис", в бестселър се превръща и книгата му "Сумата на технологиите" - размисли за развитието на земната цивилизация и възможните перспективи. Там писателят споделя някои свои съображения за космическата експанзия, електрониката и генното инженерство. Споделя и страховете си във връзка с тези нови територии на човешкото познание. Във всяка негова книга се усеща и един друг страх - от закономерностите в човешката съдба, които според него, не зависят от човешката воля.

Много от тези оценки и страхове откриваме в кратките размисли на писателя:

Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.

Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.

Бъдещето винаги изглежда по-иначе, отколкото можем да си го представим.

В космоса нищо не се губи.

Глупостта е движещата сила на историята.

Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.

За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.

Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.

Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-секретно се охранява.

Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.

Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание основано на опита. Разбира се, тя намалява болката от битието за индивидите, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме, като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.

Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.

Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.

Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.

Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират. 

В класическия си научнофантастичен роман "Соларис" Станислав Лем ни кара да си зададем един много важен въпрос: Можем ли да опознаем вселената, без да сме наясно с нас самите?

Да си припомним как Крис Келвин, когато каца на планетата Соларис, изживява спомена за своята мъртва любима, който дотогава "спи" дълбоко заровен в дебрите на подсъзнанието му отхвърлян като нещо болезнено. Другите от експедицията също са "нападнати" от подобни спомени. Възниква хипотезата, че океанът на Соларис е гигантски мозък, който съхранява тези спомени и ги съживява индивидуално във всеки един от астронавтите?

Ние, хората, сме далеч от онова Познание за Вселената, което да отговори на всичките ни въпроси. Но хора като Станислав Лем умееха да ни ги зададат по такъв начин, че да се замислим, къде е нашето място в света и докъде можем да стигнем. Това усещане за свобода, което изпитва героят му в "Соларис" в голяма степен може да е измамно усещане?

Човекът е прикован от множество ограничения в реалния си живот, но откъсвайки се от тях, също трябва да внимава за "границата". Онази граница, след която може да стане жертва на собствената си самонадеяност. Станислав Лем ни предупреждаваше за всичко това по един уникално завладяващ и много прозорлив начин. Днес трябва да се вслушаме в онова, което ни каза чрез творбите и публичните си изяви, и да го преосмислим спрямо актуалните събития в реалния ни свят.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Още

Ексклузивна прожекция на легендарната фантастика „Блейд Рънър“ на Ридли Скот в НДК

Ексклузивна прожекция на легендарната фантастика „Блейд Рънър“ на Ридли Скот в НДК

Още

Боян Манчев ни въвежда в своята "философска фантастика" с група "Метеор"

Боян Манчев ни въвежда в своята "философска фантастика" с група "Метеор"

Още

Вижте българските победители на европейските награди за научна фантастика

Вижте българските победители на европейските награди за научна фантастика

Коментирай 16

Календар

Препоръчваме ви

Пласидо Доминго за Соня Йончева: Гласовете ни звучат хубаво заедно. Тя е изключителен колега

Документален филм разказва за съвместния им концерт в София през 2021 г.

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите