СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Смятат го за пътешественика, изобретил спалния чувал
130 години от смъртта на автора на "Островът на съкровищата" Робърт Луис Стивънсън
Автор : / 1482 Прочита 0 Коментара
Робърт Луи Стивънсън около 1885 година / Снимка: adoc-photos/Corbis via Getty Images
Той е от онези галеници на съдбата, които получават пълно признание приживе. Но съвсем заслужено, защото всичко което е написал, се нарежда сред образците на световната литературна класика.
Робърт Луис Стивънсън е шотландски романист, поет, есеист и пътеписец, от когото са се възхищавали колоси на перото като Ърнест Хемингуей, Артър Конан Дойл, Владимир Набоков, Хорхе Луис Борхес, Бертолт Брехт и мн. др., а произведенията му са сред най-превежданите в света.
Робърт Луис Балфор Стивънсън е роден в Единбург, Шотландия на 13 ноември 1850 година, в семейството на инженер Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор. По бащина линия семейството е потомствено на няколко поколения инженери, проектирали повечето шотландски фарове. Бил единствено дете на родителите си и растял като ексцентричен индивид от съвсем ранна възраст. Ето защо не могъл да се впише в училищната среда.
За това допринесъл и фактът, че бил болнав - наследил от майка си белодробно заболяване с честа кашлица и треска, заради което често отсъствал от училище. Вкъщи за него се грижела предимно детегледачката Алисън Кънингам.
Тази добра и интелигентна жена допринесла много за израстването на малкия Робърт. Четяла му не само приказки, но романи и библейски истории, които отрано развили въображението на момчето. Започнал сам да си измисля истории и карал майка си да ги записва. Очевидно още тогава проявил таланта си на разказвач. Родителите му го подкрепяли. Било повече от ясно, че странното им дете ще се развива в тази посока, макар това никак да не ги обнадеждавало за бъдещето му.
Когато става на 18, ексцентричният младеж си сменил презимето на Lewis на Louis и се представял с инициалите "RLS".
Въпреки че имал трудности с посещението на училище, Стивънсън все пак се подготвил отлично, за да завърши средното си образование в Единбург. Постъпва в Единбургската академия за момчета, после отива в Спринг Гроув, и накрая - в частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 година постъпил в Единбургския университет. Като наследник на три поколения инженери, записал да следва строително инженерство, но материята никак не го интересувала. За сметка на това по време на следването си завързал приятелства за цял живот - с бъдещия си финансов агент Чарлс Бакстър и с професор Флемин Дженкин, чиято биография по-късно ще напише.
По време на ваканциите се опитвал да помага на баща си и с него пътувал из шотландските острови. Така опознал Шотландия и се запознал с живота на различни хора. Това несъмнено трупало у него житейски опит и разнообразни познания.
По време на онези ваканционни пътувания, взимал участие и братовчед му Боб, увлечен по изкуствата безгрижен и весел младеж. Общуването с него разведрявало младия Стивънсън и оздравително го откъсвало от сериозните му занимания с изучаването на френска литература, шотландска история, трудовете на Дарвин и пр.
Ок. 1880 г. Робърт Луис Стивънсън / Снимка: Getty Images
През април 1871 година Стивънсън уведомил баща си, че е избрал да посвети живота си на писането, а не на инженерството. Томас Стивънсън не останал доволен от това решение, макар да не бил изненадан. Все пак настоял синът му да следва право, и после да реши, какво ще избере за своя професия. Младежът завършил право, но никога не си и помислил да го практикува. Изживявал се като свободен артист и дори наблегнал на това и външният му вид красноречиво да изразява свободолюбивата му личност. Обличал се бохемски, поддържал дълга коса и станал любител на баровете и бордеите, където смесено с тълпата се събирали хора от артистичните среди.
Баща му не одобрявал тази среда и след множество скандали по темата, отношенията на Стивънсън с родителите му започнали да охладняват. Сам след време ще нарече себе си "родителско проклятие".
Опора сред роднините останал братовчед му Боб, ексцентрик като него. Именно Боб го запознал в Лондон с двама души, които ще изиграят огромна роля в живота на Стивънсън - Сидни Колвин и Фани Ситуел. След като напуска Англия, бъдещият писател си кореспондира и с двамата, като с близки приятели. Колвин става негов литературен съветник и скоро след запознанството им спомага за издаването на първия платен материал на писателя, озаглавен "Пътища".
За кратко време Стивънсън станал активна част от литературния живот на Лондон. Запознал се с много интересни личности. Една от тях - Уилям Ърнест Хенли ще стане прототип на Дългия Джон Силвър от "Островът на съкровищата".
За жалост, още в началото на шеметната си писателска кариера, Стивънсън се разболял сериозно и лекарите го посъветвали да напусне мъгливия Лондон и да се лекува в страни с по-топъл климат. Младият писател прекарал половин година в Южна Франция, където написал множество есета.
При завръщането си в Единбург през април 1874 година, започнал да рецензира книги, да пише статии и къси разкази и по този начин си изградил име в журналистиката. Много популярни издания започнали да го издават.
Ок. 1880 г. Робърт Луис Стивънсън / Снимка: Getty Images
През 1878 година излиза първата му книга - "Пътешествие във вътрешността на страната". В основата на този пътепис са лични преживявания на писателя по време на ваканциите му в Белгия и Франция. През август 1880 година Стивънсън се завръща в Англия, но не за дълго. През целия си живот писателят ще бъде зависим от болестта си и постоянно ще пътува, сменяйки климата, едновременно с пътешественическа и с лечебна цел.
През 1882 година Стивънсън създава книгата "Нови хиляда и една нощ", в която използва похватите на арабския приказен епос. Ненавършил още 33, издава шедьовъра си "Островът на съкровищата".
През 1886 година излиза "Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд". Ще се изненадате, но книгата е написана цифром и словом за шест дни. По същия скорострелен начин Стивънсън написал и "Отвлечени". Очевидно е съчинявал историите си на един дъх, а талантът му превръщал всяка тема в приключенски шедьовър.
Лошото здраве на писателя често променяло плановете му, но Стивънсън използвал всеки случай да пътува. Известно е, че обикалял Франция на муле и спял в нещо като днешния спален чувал. Даже някои смятат, че именно той е откривателят му. Неговото "изобретение" за спане под открито небе бил чувал от водоустойчив плат с овча кожа отвътре.
Този талантлив работохолик и ексцентрик имал интересен личен живот. Жените били вълнуваща част от живота му. На 14 години се влюбил в братовчедка си Катерина, която била на 13. След това - в 16-годишната Джени, фермерска племенница, на която посветил стихотворение. В него пък се влюбила проститутка, която посещавал в "бордейския" си период. Слава Богу жената емигрирала и така се сложил краят на този роман. Съдбата, обаче, си направила лоша шега - самият Стивънсън се влюбил в проститутка - Кейт Дръмънд.
Чувствата му били толкова силни, че замалко не я представил за годеница пред родителите си. Баща му, обаче, предотвратил намеренията му. Стивънсън изпаднал в тежка депресия, която "излекувал" в леглото на 16-годишна прислужница. Следват още няколко "тайфуна с нежни имена", като Шарлоте, Ева, Лейла, Фани Ситуел, Флора и пр.
Флиртовете му продължили, докато през 1876 година, по време на едно свое пътешествие с кану, не срещнал във френското селце Гриз десет години по-възрастната от него Фани ван ден Грит Озбърн (1840 - 1914). Тя имала интересна история: Омъжила се на 18 и живеела със съпруга си в Невада. Родила три деца, едното от които умряло съвсем малко. Съпругът й Самуел й изневерявал и тя го напуснала, като взела децата със себе си и се установила да живее във Франция. Стивънсън бил силно впечатлен от биографията и силния характер на тази жена. Посветил й любовно есе, публикувано в списание "Корнхил".
Година след запознанството си, двамата се срещнали отново във Франция и Стивънсън се запознал с децата й. През август 1878 година Фани заминала за Калифорния, а Стивънсън останал в Европа да представя книгата си "Пътешествия с магаре в Севените" (1879).
През август същата година заминава при Фани Озбърн, без да уведоми родителите си и въпреки, че не бил в добро здраве. Пътувал с параход и влак, за да стигне до любимата си. По време на пътуването преживял няколко тежки здравословни кризи. Пристигнал много болен. Фани Озбърн вече била официално разведена и двамата заживели заедно, като без нейните грижи той едва ли е щял да оздравее. Бащата на Стивънсън научил за състоянието на сина си и изпратил пари на Фани, за да може тя да подсигури нужното лечение.
Трябва да подчертаем най-същественото в тази връзка - Стивънсън се влюбил в по-възрастната от него и омъжена Фани и предприел заради нея фаталното за живота му трансатлантическо пътуване.
Има още един случай в миналото, който е можело да завърши фатално за писателя, пак заради неговото желание да види Фани. Тя била отседнала в Монтерей и Стивънсън решил да отиде на къмпинг там, докато тя се разведе. Но се разболява тежко и само благодарение на местните фермери, които го преместили в една къща в Монтерей, за да го лекуват, успява да стъпи на крака. Днес тази къща е музей на Робърт Луис Стивънсън.
Фани и Робърт се женят на 19 май 1880 година и Стивънсън пак бил много болен. Сам написва за сватбения си ден: "Нищо друго освен кашлица и кости". Но пък силното му желание да живее с Фани се сбъдва. Двамата, заедно със сина ѝ Лойд, заминават на меден месец северно от Сан Франсиско, в долината на Напа. Там се настаняват в изоставен минен лагер на връх Света Елена. Това преживяване Стивънсън описва в "От Шотландия до Силвърадо". След медения месец семейството се установява във Великобритания. Фани успява да сдобри Стивънсън с баща му и с този жест на благородство без усилие била приета от семейството.
Ок. 1890 г. Робърт Луис Стивънсън / Снимка: Getty Images
През 1888 година Стивънсън и семейството му отплават с яхта от Сан Франциско и прекарват следващите три години предимно по вода из Тихия океан. На Хавайските острови писателят се сприятелява с крал Калакуа и племенницата му Виктория, която имала шотландско потекло.
Пътешествието продължило към Гилбъртовите острови, Нова Зеландия, Самоа и Таити. По време на това пътешествие Стивънсън написва "Господарят на Балантрей", "Сатанинската бутилка" и няколко балади.
През 1890 година Стивънсън купил земя в Уполу, остров в Самоа, и построил къща в селцето Ваилима. Там приел местното име Туситала, в превод - разказвач. Местните хора приели топло пришълеца и той им станал нещо като гуру за всякакви съвети. Стивънсън застанал и зад протестите на островното население срещу хегемонията на европейските управляващи на острова.
Писателят публикувал своеобразен протест, описващ гражданската война в Самоа и това произвело такъв силен отзвук, че управляващите били свалени.
На острова Стивънсън написва "Брегът на Фалеса", "Катриона" (известно още като "Приключенията на Дейвид Балфур") и "Ваилимските писма". Но изпаднал в депресия от чувството, че вече не е така продуктивен, че се чувства изразходен.
Започнал работа по нов роман, но не успява да го завърши.
Ок. 1880 г. Р.Л. Стивънсън, оригинална публикация от офорт на Стронг / Снимка: Getty Images
Робърт Луис Стивънсън умира не от болестта, която го мъчи през целия му живот, а от мозъчен кръвоизлив на 3 декември 1894 година. Помагал на съпругата си Фани да приготвят майонеза за вечеря. Изненадващо опрял глава на масата и няколко часа по-късно издъхнал. Умира едва на 44. Местните самоанци, в духа на традициите си, цяла нощ бдяли над тялото на своя любимец. Писателят бил погребан на връх Ваеа (др. Вей), откъдето се открива панорамна гледка към океана. На гроба му има надпис от стихотворението му "Реквием":
Под звездната безкрайна шир,
сложете ме да спя във мир.
Епитафията е по-дълга от цитираното по-горе, но по-интересното е, че местните жители я превели на самоански и я изпълнили като песен. Домът на Стивънсън на остров Уполу (б.а. вторият по големина самоански остров), сега е музей.
Трябва да отбележим, че Стивънсън, когото познаваме предимно като майстор на приключенския жанр, има много статии за художественото майсторство, политиката и по социални проблеми. Особено интересна е статията му "Бележки за реализма". Стивънсън не приемал нито декадентския скепсис, нито снобизма и упадъчните настроения на естетите. Никога не залитал по повърхностното битоописание, или егоцентризма на романтиците. В този смисъл категорично можем да заключим, че е последовател на класическата традиция и на класическите образци в литературата.
1892: Домът на автора Робърт Луис Стивънсън във Вайлима, Самоа / Снимка: Getty Images
Малцина знаят, че Робърт Луис Стивънсън е написал и 123 музикални творби за соло, дуетни и квартетни изпълнения на флейта, кларинет, мандолина, китара, цигулка и пиано. Самият той свирел на пиано и флейта. Започнал да учи пиано и композиция на 36-годишна възраст. Две години по-късно започнал да свири и на флейта.
Романите му "Островът на съкровищата"(1883), "Черната стрела" (1883), "Принц Ото" (1885), "Отвлечените" (1886, прод. " Катриона (1893), "Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд" (1886), "Господарят на Балантрей" (1889), "Корабокрушенците", "Пиратското гнездо (1894) и др., са любимо четиво и за юноши, и за възрастни.
Пътеписите му пък са "вълнуващо опознавателно пътешествие", както ги нарича един критик. "Пътешествие във вътрешността на страната" (1878), "Пътешествия с магаре в Севените" (1879), "От Шотландия до Силвърадо" (1883) и др., са издадени на български. Също и повестите "Павильонът всред дюните" (1880), "Елмазът на раджата" и др. Сред разказите особено интересни са "Крадецът на трупове" (1881), "Бутилката с малкия дявол" (1891), "Островът на гласовете" (1892) и др.
Робърт Луис Стивънсън, наред с Робърт Бърнс и сър Уолтър Скот, е един от най-известните шотландски писатели. Анализ на световния книжен пазар от 2018 година сочи, че той е седмият най-адаптиран автор в света. ЮНЕСКО го подрежда като 26-ият най-превеждан писател.
Започнахме тази статия с това, че Стивънсън е получил признанието за таланта си на писател приживе, но след смъртта му и главно през по-голямата част на XX век на него се гледало като на второкласен писател.
В края на века отново бива реабилитиран и достига пика на интереса от страна на издатели от цял свят, за да стигнем до статистиката, която споменахме по-горе.
Робърт Луис Стивънсън - мисли
"Благостта и доброто настроение - те идват преди всеки морал, те са идеалните задължения."
"Ако вашите нравствени устои ви навяват тъга - знайте, че не струват и пет пари."
"Добротата и скромността са две качества, които никога не бива да уморяват човека."
"Ако някоя дейност не е по душа на човека, ако е неприятна, незадължителна и на практика безполезна, то колкото по-скоро я зареже, толкова по-добре и за него самия, а и за всички, които засяга."
"Да бъдеш щастлив значи да забравиш себе си."
"Да бъдем това, което сме, и да станем това, което можем да станем, е единствената цел на живота."
"Няма друго задължение, което да е толкова много недооценено, колкото задължението да бъдем щастливи."
"Не може да избягаш от слабостта, трябва да се бориш с нея или да загинеш. И ако ще бъде така, защо не сега?"
"Навикът да бъде щастлив позволява на човека да бъде свободен или по-свободен от господството на външните условия."
"Можеш да даваш, без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш."
"Докато обичаме, ние служим; докато сме обичани от другите, бих казал дори, че сме незаменими; и никой не е безполезен, докато има приятел."
"Бракът е дълъг разговор, прекъсван от спорове."
"Лъвът е цар на животните, но едва ли става за домашен любимец. По същия начин и любовта - тя е твърде силно чувство, за да легне като основа на щастливия брак."
"Дръж страховете си за себе си, но споделяй смелостта си с другите."
"Има само една разлика между хубавия обед и дългия живот - че на обеда сладкишът идва най-накрая."
"Не е изгубено това, което не е желано."
"Светът е скучен за скучните хора."
"По-добре е да пътувате с надежди, отколкото да пристигнете."
"Спомените са вълшебни дрехи, които не никога се износват от употреба."
"Ние всички сме пътници в пустинята на този свят, и най-доброто, което можем да намерим при нашето пътуване, е честен приятел."
"Нека всеки човек говори толкова дълго, докато събере хора, които му вярват."
"Приятелят е подарък, който сам си подаряваш."
"Успял човек е този, който добре е живял, често се е смял и е обичал много."
"Съди за изживения ден не по реколтата, която си събрал, а по семената, които си посял през него."
"Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}