Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

БИОГРАФИИ

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

"Есен във Венеция" на Андреа ди Робилант разказва за Хемингуей в увлекателната биографична проза , а на 22 януари ще можете да се срещнете с италианския писател на живо в София

1944 г. Ърнест Хемингуей пътува с американски войници, в качеството си на военен кореспондент, на път за Нормандия (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Андреа ди Робилант дава чудесен старт на новата литературна година, като ни повежда към Венеция с тази спираща дъха биографична история за Ърнест Хемингуей и неговата последна муза. А на 22 януари ще имаме удоволствието да се срещнем с италианския писател в София, съобщават издателите от "Колибри".

"Есен във Венеция", в превода на Надя Баева, връща читателя към есента на 1948 година, когато Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга посещават за пръв път неповторимата Венеция. Тогава той е почти петдесетгодишен и не е публикувал роман от цяло десетилетие. И ето че не само градът грабва сърцето му, но и негова жителка - Адриана Иванчич, красива венецианка, току-що завършила гимназия.

1954 г. Писателят на сафари в Африка (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Връзката им (по твърдение и на двамата чисто платонична) трае дълги години, през които Адриана вдъхновява трийсет години по-възрастния Хемингуей да завърши великите си финални творби. В увлекателната книга на Робилант, която по-скоро се чете като роман, отколкото биография, срещаме любовници, бивши съпруги, приятели, издатели и дори напълно непознати хора, които Папа увлича в своите празнувания, мании и драми.

Embed from Getty Images

Андреа ди Робилант е роден в Италия, получил е образованието си в Колумбийския университет, където специализира международни отношения. Автор е на "Венецианска любов", "Лучия: венецианският живот в епохата на Наполеон", "Неустоимият север: от Венеция до Гренландия по следите на братята Зен" и "В преследване на розата". Живее в Рим.

Писателят пристига в София за среща с почитателите на "папа Хемингуей" и увлекателната биографична проза на 22 януари от 19:00 ч. в Casa Libri! Вход свободен.

 Из: "Есен във Венеция" на Андреа ди Робилант - Ърнест Хемингуей и неговата последна муза

ПРОЛОГ

През есента на 1948 година Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга Мери Уелш пътуват до Северна Италия и за пръв път посещават Венеция. Не са го планирали така: първоначалното им намерение, когато отплават от Куба, е да слязат на сушата в Южна Франция, да пътуват с кола през Прованс и да се отправят към Париж. Но механична повреда ги принуждава да спрат в пристанището на Генуа. Хемингуей добре е опознал града през младостта си: тъкмо от Генуа той отплава към дома на борда на "Джузепе Верди" след Първата световна война и на два пъти се завръща там през двайсетте години - веднъж със задача като млад репортер и втори път на почивка с първата си съпруга Хадли Ричардсън.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Когато Хемингуей стъпва на италианска земя, старите спомени се събуждат и той се поддава на копнежа отново да види страната. Двамата с Мери поемат на продиктувано от случайността пътуване, което ги отвежда в езерната област в Ломбардия, после до Доломитите и накрая във Венето и Фосалта ди Пиаве, където Хемингуей е гледал смъртта в лицето вечерта на 8 юли 1918 година като дързък хлапак от Оук Парк, Илинойс, и са оставали две седмици до деветнайсетия му рожден ден.

Фосалта е на не повече от двайсет и пет километра по права линия от Венеция. Младият Хемингуей никога не е имал възможност да посети този град - ранен е само дни, след като се озовава на фронтовата линия. Накрая успява да го види трийсет години по-късно - пристигат там с Мери в ясна лунна вечер. Венеция надхвърля надеждите му - тя е "абсолютно дяволски прекрасна".

На Хемингуей му остава по-малко от година до петдесетия му рожден ден. Не е издавал роман от близо десетилетие и се бори с неоформен ръкопис. Критиците го смятат за автор от миналото, сега цялото внимание е за новите млади писатели, създали си име след Втората световна война. Бракът му не предлага особено много удоволствия. Всъщност пътуването до Европа поне отчасти е опит да се съживи един креещ съюз.

В това отношение първите няколко седмици в Италия изглеждат обещаващи: Хемингуей е в отлична форма и Мери рядко е виждала съпруга си в такова приятно настроение. Но в началото на декември нещата вземат неочакван обрат. По време на лов на патици в лагуната Хемингуей среща Адриана Иванчич, впечатляваща осемнайсетгодишна девойка, току-що завършила гимназия, и се влюбва в нея. По-късно Хемингуей пише, че когато видял Адриана за пръв път, изпитал усещането че е "поразен от светкавица" - клише, което вероятно никога не би използвал освен в оригиналния митологичен смисъл, за да опише своята безпомощност пред каприза на боговете.

Още

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Прелестната, прелъстителна и палава Адриана става муза на Хемингуей в най-класическия смисъл на тази дума. Тя внася радост в живота му, вдъхновява го, кара го да се чувства отново млад - понякога дори дете, ако се съди по игривите му приумици. И най-важното, нейното присъствие напълва пресъхналия кладенец на творческите му сокове и го води към забележителен литературен разцвет в късния сезон на живота му. Плод на първото пътуване на Хемингуей във Венеция през 1948-1949 година е "Отвъд реката, сред дърветата", загадъчен и дълбоко автобиографичен роман. Следва "Старецът и морето", съвършената новела, написана от него в блажения период, когато Адриана му гостува в Куба. Докато е в плен на нейното очарование, Хемингуей пише голяма част от "Безкраен празник" и напредва с два романа, вехнали с години и издадени посмъртно - "Острови на течението" и "Райската градина".

Хемингуей и Марлене Дитрих през 30-те години на ХХ-век (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Любовта към Адриана предоставя на Хемингуей творчески подем, убягвал му от години, какъвто Мери при цялата си преданост към своя мъчен съпруг невинаги е способна да извика. Много е изговорено и писано за това дали Хемингуей и Адриана са били любовници. Няма спор, че отношенията им са носели силен сексуален заряд от самото начало - писмата им свидетелстват за това. Имало е моменти на голяма интимност помежду им - във Венеция, в Париж, в Куба, - когато границата може да е била прекосена. Но аз вярвам, както Адриана винаги е твърдяла, че връзката им е останала по същество платонична. Самият Хемингуей е гледал на нея като на идиличен съюз, напълно отделен от земния живот. Понякога я е назовавал с испанския израз "una cosa sagrada" - нещо свещено, което всички, дори съпругата му, трябвало да уважават и закрилят. Разбира се, да придава святост на любовта си към Адриана е било още един начин да снеме напрежението и отговорността от нея. Но това не променя фактите: той е женен мъж, прехвърлил петдесет, вече попрецъфтял, безнадеждно хлътнал по два пъти по-младо от него момиче.

Хемингуей открито обсъжда с Адриана желанието си да напусне Мери и да се ожени за нея. Но Адриана твърди, че никога не е гледала сериозно на подобна възможност, а я е приемала като чиста фантазия - тя произхожда от консервативно католическо семейство и живее в страна, където разводът дори не стои за обсъждане. Самият Хемингуей е наясно, че това никога не е било реална възможност, но му е доставяло удоволствие да си бленува.

Още

Хемингуей я наричал "брат ми"

Хемингуей я наричал "брат ми"

Междувременно клюкарските вестници и списания не млъкват по темата. Скандалът е надвиснал над Адриана от самото начало и с времето става все по-отровен. Хемингуей е пределно наясно каква вреда нанася на репутацията ѝ (може би не чак толкова добре осъзнава психологическите последствия в дългосрочен план). Но угризенията му никога не са чак толкова силни, че да го накарат да сложи край на тази двусмислена и неловка ситуация, та дори и това да означава евентуално да съсипе живота на обичаната от него млада жена.

Имам смътен спомен за Адриана. Като бях юноша, тя и вторият ѝ съпруг граф Рудолф фон Рекс живееха с двете си малки деца в провинциална къща в Южна Тоскана недалеч от дома на семейството ми. Понякога ги виждах по социални сбирки - коктейлни партита около Коледа и други подобни събития. В паметта ми е останала привлекателна жена на четиресет и няколко години, тиха, леко дистанцирана, винаги застанала в ъгъл на пълно с хора помещение с чаша уиски и цигара. Съмнявам се някога да сме разменили повече от няколко думи, но и до днес си спомням меланхоличния ѝ поглед.

Като младеж - тогава живеех в Ню Йорк - научих, че Адриана сама е отнела живота си след продължителна борба с депресия. Погребана беше в малко гробище близо до къщата ни. Надгробната плоча бе красиво издялана от "пеперино", тъмносив камък, типичен за региона; надписът бе на немски с готически букви: Адриана, графиня фон Рекс. Когато и да минех покрай гробището, виждах, че гробът е добре поддържан и 9 вечнозелените средиземноморски храсти са грижливо подрязани.

Още

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Имах някаква бегла представа, че Адриана е свързана по някакъв начин с Хемингуей, но едва години по-късно, когато се преместих във Венеция със семейството ми по време на годината ми на отпуск от университета, научих повече за отношенията им. Всъщност нямаше как да остана глух за темата: седемдесет години по-късно венецианците още говорят за това, сякаш е клюката на сезона. Един ден отидох да посетя Джанфранко, по-големия брат на Адриана - бил е като по-малък брат на Хемингуей и дълги години е живял с него в Куба. Джанфранко бе наскоро прехвърлил деветдесет и не беше в много добра форма. Но бях заинтригуван да науча, че неотдавна е продал последния си набор писма до Хемингуей на библиотеката "Джей Еф Кей" в Бостън, където се помещава Колекцията на Хемингуей.

Американският писател на бой с бикове в Мадрид (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Месеци по-късно бях в Бостън на рекламно турне за книга и посетих библиотеката, за да погледна писмата на Джанфранко. Вече бяха присъединени към много по-голяма колекция, включваща повечето от кореспонденцията между Хемингуей и Адриана от 1948 до 1956 година. Седнах да прочета писмата и бях изцяло погълнат от тях.

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Те покриваха период от осем години, като започваха с дръзка картичка от Адриана, пратена през декември 1948 година с текст, изписан с момичешкия ѝ почерк, гласящ: "Драги господин Папа, Как си? Преуморяваш се с работа ли?" - чак до последното драматично писмо, сложило край на кореспонденцията им. Пленяващо бе да видя как Адриана израства от невинно девойче, току-що завършило католическото училище "Монахините от Невер", в светска дама, водеща сложна връзка със знаменитост. Контекстът, в който бяха процъфтявали отношенията им, ми бе също толкова интересен. Семейството ми имаше здрави връзки с Венеция и областта Венето. Запознат съм с местата, посещавани от Хемингуей и Адриана, както и с хората, с които са общували по онова време. Прачичо ми Карло ди Робилант и съпругата му Каролайн имат малки роли в историята. "Верният бик", разказ, написан от Хемингуей в Кортина, е посветен на леля ми Олгина.

Хемингуей обичал да се назовава "момче от Венето". Според мен е бил истински щастлив тук - също толкова като при риболов в Гълфстрийм, на лов в Африка и при биковете и тореадорите в Испания. В края на първото му, продължило осем месеца посещение, Лилиан Рос, репортер от "Нюйоркър", го пита как е било. "Италия беше толкова дяволски прекрасна - отвръща той. - Сякаш си умрял и си се озовал в Рая, място, което никога не си се надявал да видиш."

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

"Боян Мага - синът на Симеон" /ОТКЪС/

"Боян Мага - синът на Симеон" /ОТКЪС/

Още

"Червеният ангел" на Недим Гюрсел (откъс)

"Червеният ангел" на Недим Гюрсел (откъс)

Още

Ламия Бегагич: "Годишнина от завършването" (откъс)

Ламия Бегагич: "Годишнина от завършването" (откъс)

Още

"Загадките на безумието" разкрити от Исмаил Кадаре (откъс)

"Загадките на безумието" разкрити от Исмаил Кадаре (откъс)

Още

Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Още

 Защо аз?: "Търси се: Истината за рака" (откъс)

Защо аз?: "Търси се: Истината за рака" (откъс)

Още

Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

Още

Лучия Джованини: "Заслужавам най-доброто" (откъс)

Лучия Джованини: "Заслужавам най-доброто" (откъс)

Още

Ужасяваща, зловеща порция от напрежение в "Похищението на Ани Торн" (откъс)

Ужасяваща, зловеща порция от напрежение в "Похищението на Ани Торн" (откъс)

Още

"Добрата дъщеря" - мистериозният трилър, с който Карин Слотър се завръща (откъс)

"Добрата дъщеря" - мистериозният трилър, с който Карин Слотър се завръща (откъс)

Коментирай 1

1/1

1944 г. Ърнест Хемингуей пътува с американски войници, в качеството си на военен кореспондент, на път за Нормандия (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

1954 г. Писателят на сафари в Африка (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Американският писател на бой с бикове в Мадрид (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Хемингуей и Марлене Дитрих през 30-те години на ХХ-век (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

Творбата на Лаура Фройденталер излезе от печат в Издателство "Колибри"

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън

Романът излезе от печат в Издателство "Колибри"

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

Осъдените се вълнуват и от поезия, най-популярни сред тях са творбите на Сергей Есенин, Александър Блок, Анна Ахматова и Марина Цветаева

Раждането на "Нетфликс" и удивителният живот на една идея (ОТКЪС)

Как от "Това никога няма да стане", създателите на Нетфликс го превръщат в световна платформа

Тринадесет писатели са номинирани за престижната награда "Букър"

На 15 септември ще бъде огласена късата листа на претендентите за тазгодишния приз, а победителят ще стане известен през ноември

Писмо на Солженицин до конгрес на Съюза на писателите на СССР се продава на търг

Благотворителните акции се провеждат в полза на руската журналистка Елена Кузменко, която се разболя от Ковид-19