Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ламия Бегагич: "Годишнина от завършването" (откъс)

СЪВРЕМЕННА ЕВРОПЕЙСКА ПРОЗА

Ламия Бегагич: "Годишнина от завършването" (откъс)

Двайсет и три интроспективни истории, късчета от живота на някогашни съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната

Илюсрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Годишнина от завършването" на Ламия Бегагич е сборник с двайсет и три интроспективни истории, съвършени в своята простота. Защото за любовта и вътрешните преживявания рядко се пише с такава непретенциозност, мъдрост и кристална яснота, коментират издателите от "Колибри".

"Годишнина от завършването", в превода на Русанка Ляпова, ни въвежда деликатно и пестеливо, с две-три кратки реплики или жест в най-съкровените мисли, надежди и страхове на своите герои, оставя ги да се саморазкрият, да заговорят пред нас с естествеността, с която се изповядват пред самите себе си. Авторката ни прави свидетели на късчета от живота на някогашни свои съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната.

Ала гръмките думи, както и големите теми не присъстват в разказите, или остават някъде на заден план. Бегагич предпочита ежедневните случки и събития, интересува се от партньорските отношения, от пукнатините и разминаванията между хора, които би трябвало да са си близки, от техните явни и скрити разочарования, от неизреченото.

Родена през 1980 година в Босна и Херцеговина, Ламия Бегагич живее в Сараево, където е завършила южнославянски литератури. Публикува поезия и проза в престижни литературни издания, редактор е на детски списания, пише журналистически статии за няколко уеб портала, но силата й е в кратките повествователни форми.

"Годишнина от завършването" (2005) е първият й сборник, излязъл едновременно в Белград и в Сараево и веднага преведен на словенски език. Отличена е със специалната награда на Фондация "Фарах Тахирбегович" за "принос в развитието на издателската дейност, литературата, библиотечното дело и културата".

Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.

"Годишнина от завършването" на Ламия Бегагич, превод: Русанка Ляпова, 128 стр., цена: 14 лв.

Из: "Годишнина от завършването" на Ламия Бегагич

ЕДИН: НЕ СЕ СЪРДИ, СЕЙО

Да имах калкулатор наместо душа, Та да лекувам тъгата си с надницата за деня, Щях да съм си у дома навсякъде по света. Миле & Путници, Гастарбайтерска

Някога, като гледах града, в който живея сега, само по американските филми, си мислех, че в него непрекъснато вали дъжд или сняг. Днес вече знам каква е жегата в Сиатъл. Почти като тази в Сараево, когато асфалтът се разтапя под краката ти, а ти седиш в градината и обръщаш бутилките с минерална вода една след друга. Често откарвахме тъй по три-четири часа. Деян му викаше юлска асфалтова медитация. Кажи-речи, по същия начин медитираме днес и двамата с Пайо. Пайо е най-близкият ми съсед. Откакто съм в Америка, се виждам почти само с него. След като родителите ми се върнаха в Босна, аз останах сам в голямата къща току до неговата. По-точно: голямата къща току до неговата остана сама, пък аз се преселих при Пайо.

Още Анатомия на страха от тоталитаризма в "Живот на една гара" на Октавиан Палер /ОТКЪС/

Анатомия на страха от тоталитаризма в "Живот на една гара" на Октавиан Палер /ОТКЪС/

Юли е и небето сипе жар. Ние двамата седим в градината, обръщаме бирите една след друга и играем "Не се сърди, човече". Картонената подложка вече ужасно се е протрила, почти не се различават цветовете на полетата и къщичките, обаче ние, тъй или иначе, ги знаем наизуст. Аз съм със сините фигурки - "Железничарите", а Пайо със зелените - "Суперсоникс". Това "Не се сърди, човече" беше единственото, което взех на тръгване от къщи. Заедно със стандартните бежански артикули - документите и някоя и друга оцеляла снимка. Една от тях, в рамка, се мъдри на шкафа на Пайо. Благодарение на нея завързахме първия си разговор, който много скоро прерасна и в първия ни общ - моя и на Пайо - запой. На снимката е любимият ми отбор от ХІІ "б" (dream team, поясних тогава с още нешлифования си английски от филмите и американските рок песни). Екскурзията в Охрид. Бяхме последният випуск в гимназията, ощастливен с екскурзия. Снимката изпадна случайно от тефтерчето ми и Пайо ми я подаде.Тъй започна всичко.

Още Иън Макюън отново на гребена на вълната с една любовна история между мъж, жена и... робот

Иън Макюън отново на гребена на вълната с една любовна история между мъж, жена и... робот

Още същата нощ заседнахме до късно в градината му. Дон... Доналд... - рече той по едно време и ми подаде ръка.

(От този момент завинаги за мен щеше да си остане Пайо. По-късно, когато английският ми стана що-годе разбираем не само за мен, а и за моите събеседници, му разказах за Доналд Дък и Пайо Патока. Днес, ако му кажа Доналд, ще му се стори точно толкова странно, колкото ако тръгна да му викам Джеймс, Джонатан или Мухарем).

Найс ту мит ю - отвърнах и добавих: - Ай ем Едо. Един.

След това му представих моя dream team от снимката.

Още "Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

"Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

Първият отляво е Сейо. Сега е в Бостън, Америка. До него е Енвер. Женен, с двама синове. Скицата със сомбрерото е Деян. Един син и две дъщери. Тоя с екипа на "Железничар" е Феджа, Феле. Ерген. И накрая (ласт бът нот лист, сетих се още една филмова фраза) - Хана, красавицата сред зверовете, за която открай време се знаеше, че ще стигне най-далеч. Актриса, омъжена за исландец.

След моето кратко, но ефектно представяне на бившия ХІІ "б" Дон леко се посмути. А после отвори още две бири. Това беше най-сигурният начин да се избегне патетиката, както и да се покаже нужната доза съпричастност. На третата бира той ми разказа за своя трипъл би. Днес, когато оцелялото ми семейство е отново в Босна, а приятелите ми са се пръснали по света, Пайовият трипъл би е моето малко убежище под сиатълското небе.

Би уан е Бейб, избраничката на Пайо, която разби окончателно представите ми за дебелите Макдоналдсови американки. Би тю и Би три са малките патета: Брендън и Барбара. Понеже са близнаци (при това двойни: биологични и зодиакални!), веднага ги прекръстих Брендън и Бренда - на известните близнаци от "Бевърли Хилс", и тъй си върви и до днес.

Този сериал заедно с Макдоналдс и Кока-Кола беше почти всичко, което знаех за днешната си родина.

Булшит, повтаряше онази нощ Дон, който вече здравата вонеше на бира.

Биковото лайно се отнасяше за Макдоналдс и Спелинг взети заедно, Пайо не можеше да се начуди, че тъпотия като "Бевърли Хилс" беше стигнала чак до Босна!

В деня след първия ни запой изиграхме и първата партия "Не се сърди, човече".

На другия ден изиграхме дванайсетата си партия и стигнахме до извода, че дълбокото ни сродство се корени в една-единствена буква Б. Той имаше три Б-та в семейството, а аз имах своя ХII "б" клас.

На следващия ден научих Пайо на всичко за моя футболен отбор и за Сараево покрай поредната - вече не бях сигурен точно коя партия, изиграна със сините фигурки, - а петгодишния тогава Брендън - на първата му босненска дума: "Железничар". Днес вече и двамата с Бренда, сиреч Барбара, знаят сума ти нашенски изрази, а най-сладки са ми като изтърсят "Волим те ко Байро матер" с класическото остро американско "р" в последните две думи.

Още "Загадките на безумието" разкрити от Исмаил Кадаре (откъс)

"Загадките на безумието" разкрити от Исмаил Кадаре (откъс)

Сигурно от втория ден на познанството ни до днешния адски юлски следобед сме изиграли поне две хиляди, две хиляди и петстотин партии "Не се сърди, човече". И нямам представа по какво се различават една от друга, нито защо ги играем и досега със същия плам, заради което Бейб тайно ни ненавижда, а патетата скришом ни се смеят, защото дори и те вече са големи за тази игра.

Обаче нас ни кефи. Ние, бутилките с бира, протритата подложка, зелените и сините фигурки и следобедната жега. Почти класически сценарий. Казвам почти, защото в мига, в който чаках като на тръни зарчето да покаже двойка и да наместя последната си пионка в къщичката, преди на Пайо да му се падне петица и да ме върне в стартова позиция, джиесемът ми иззвъня.

Ало, промърморих едва чуто.

Ей, Едикалия, братле!!!

Всичко вече беше ясно. Един съм само в официалните документи. Едо съм за нашите и за брат ми. Ед съм за Пайо и американските приятели. Едикалия съм единствено за моите авери. Онези от снимката.

Мълчание. Секунда, в която се чувствах по-щастлив от всичките дни, месеци и години в живота, прекаран в Америка. Поне така мислех тогава.

Хей, болан?

Тъпо, знам. Напиращите чувства, дращенето в гърлото, когато ти се обади някой скъп човек, когато чуеш забравен глас, когато прозвучи забравен прякор.

Чакай да се освестя де, отде изникна?

Не знаех кой е. Можеше да е Дейо. Или Енвер. Или Сейо. Или Феле. От вълнение не можех да позная гласа. Тъпо, знам. Това вълнение, което те блокира, изтрива в съзнанието всички спомени и затъква гласа в гърлото.

Ей ме на! Нали знаеш, че мога да намеря и свиня в Техеран, а камо ли тебе!

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още "Боян Мага - синът на Симеон" /ОТКЪС/

"Боян Мага - синът на Симеон" /ОТКЪС/

Още Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Психоанализа в България: Тук и сега (откъс)

Още Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

Още Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България  (откъс)

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Още Ужасяваща, зловеща порция от напрежение в "Похищението на Ани Торн" (откъс)

Ужасяваща, зловеща порция от напрежение в "Похищението на Ани Торн" (откъс)

Още "Добрата дъщеря" - мистериозният трилър, с който Карин Слотър се завръща (откъс)

"Добрата дъщеря" - мистериозният трилър, с който Карин Слотър се завръща (откъс)

Още "Пулицър" за литература 2018: "Прекрасният живот на Артър Лес" (откъс)

"Пулицър" за литература 2018: "Прекрасният живот на Артър Лес" (откъс)

Още  Издателство "Изток-Запад" представя: "В царството на илюзиите" на Амброуз Биърс (Откъс)

Издателство "Изток-Запад" представя: "В царството на илюзиите" на Амброуз Биърс (Откъс)

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Нобеловите награди за литература в цифри и имена

Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.

Ще бъде ли тазгодишната Нобелова награда за литература признание за незападен автор?

Лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2024 г. ще бъде обявен днес

С дискусия върху книгите на Серхий Плохий започна "Фестивал за европейска солидарност"

Това са "Руско-украинската война", "Портите на Европа - история на Украйна" и "Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин"

Ирландската писателка Клеър Кийгън спечели германската награда "Зигфрид Ленц"

Филмът "Малки неща като тези" (Small Things Like These) по едноименния й роман с участието на носителя на "Оскар" Килиън Мърфи имаше премиера на тазгодишното издание на "Берлинале"

120 години от рождението на Пабло Неруда със "Стиховете на Капитана"

"Стиховете на Капитана" е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри

Жан Жионо и намереният разказ

Разказът на френския писател се е намирал в съдебни архиви от времето на нацистката окупация на страната повече от 80 години