Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

СЪВРЕМЕННА СВЕТОВНА ПРОЗА

Дубравка Угрешич представя "Лисица" в България (откъс)

Световноизвестната хърватска писателка от български произход получи почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет

Дубравка Угрешич

Авторката на "Баба Яга снесла яйце" и "Форсиране на романа река" пристигна у нас на по покана на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където бе удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза". Предложението за награждаването със званието на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии на СУ. На церемонията Дубравка Угрешич произнесе академично слово: "Сорбона бонбони или моите университети".

Всички, които искат да се запознаят със световноизвестната писателка могат да го направят днес от 19.00 в Камерна зала на Младежкия театър в София, където тя ще се срещне с читатели по повод премиерата на романа "Лисица", излязъл от печат под знака на издателство "Колбири" в началото на октомври.

Модератор на събитието ще бъде Светлозар Желев, в което ще се включат и преводачките Жела Георгиева и Русанка Ляпова.

Обявена за най-добра книга на 2018 г. от "Пъблишърс Уийкли", "Къркъс Ривюс" и "Ню Стейтсман", "Лисица", в превода на Русанка Ляпова, пленява читателя с бликащата оригиналност и ерудиция на авторката и виртуозното преплитане на реално и въображаемо.

От минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, та чак до Гранд Каньон, от потънали в забвение имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков, та чак до българска народна песен, книгата наслагва пластове география, история, литература, традиции и култура. Угрешич разсъждава за "това, как се създават разказите" и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия.

Фантазия и действителност преливат едно в друго, вплитат се автобиографични мотиви, елементи на есе, критическа статия, публицистична проза. И току отнейде надникне рижа лисица - като символ или метафора, митично същество, "тотем на писателите".

Още

"Баба Яга снесла яйце"- нестандартна интерпретация на страховитата старица, била някога Велика богиня (откъс)

"Баба Яга снесла яйце"- нестандартна интерпретация на страховитата старица, била някога Велика богиня (откъс)

Дубравка Угрешич е добре позната в България, изучава се в университетските курсове и по произход е свързана с България. Родена е през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. Завършва сравнително литературознание и руска литература в Загребския университет. Почти две десетилетия преподава руска литература в Института по теория на литературата на същия университет. Издава редица научни публикации, преди всичко в областта на руския авангард. В края на 70-те и през 80-те години на миналия век се появяват ранните й книги с художествена проза, с които се налага като един от най-талантливите и разпознаваеми съвременни автори в родната си литература.

По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Установява се в Амстердам, където живее и днес.

Завидно е умението й остро, проницателно и иронично да подлага на "дисекция" социалния свят и човешкия манталитет. С помощта на искрящи асоциации и хрумвания тя разнищва проблемите на идентичността и имиграцията, както и нездравото, често снизходително отношение към жените писателки.

Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата "Хайнрих Ман", Международната литературна награда "Нойщадт", наричана още "Американската Нобелова награда за литература", и номинация за Международната награда "Ман Букър".

"Лисица" от Дубравка Угрешич, превод: Русанка Ляпова, цена: 18 лв., стр. 336

Из "Лисица" на Дубравка Угрешич:

Наистина, как се създават разказите? Сигурна съм, че много писатели си задават този въпрос, макар че повечето отбягват да му отговорят. Защо? Може би защото не знаят отговора или пък се страхуват, че ще заприличат на онези лекари (вярно е, че такива се срещат все по-рядко!), които при разговор с пациента използват предимно латински термини, за да демонстрират своето превъзходство над пациента (което имат, тъй или иначе) и да го държат в подчинение (в каквото той и бездруго се намира). Затова писателите предпочитат да свиват рамене и да оставят читателите да вярват, че разказите никнат като бурените, пък и сигурно така е по-добре. И без това от литературните разсъждения на тази тема може да се състави доста дебела антология на глупостта. А колкото по-очевидна е една глупост, толкова повече са почитателите на нейния автор; като на онзи известен писател, дето упорито повтаря, че моментът на епифания в творческата му биография бил някакъв бейзболен мач. В мига, в който топката полетяла във въздуха, той бил осенен от мисълта, че е романописец! След мача, щом се прибрал у дома си, тутакси седнал на бюрото и се захванал да пише, и не е спирал и до ден днешен.

Още

"Този търпелив лабиринт от линии" - 120 години Хорхе Луис Борхес

"Този търпелив лабиринт от линии" - 120 години Хорхе Луис Борхес

Руският писател Борис Пилняк започва своя "Разказ за това как се създават разказите" (текстът е едва десетина страници) с изречението, че в Токио, на някаква случайна среща се запознал с писателя Тагаки, за когото някой му споменал, че станал известен с роман, в който описвал една "европейска жена", рускиня. Вероятно въпросният автор щял да се изпари напълно от съзнанието на Пилняк, ако в японския град К., в архива на Съветското консулство писателят не се натъкнал на документите на София Василиевна Гнедих-Тагаки, която молела за репатриране.

А нататък, какво станало по-нататък? Другарят Джурба, домакинът на Пилняк, негов земляк и секретар в Съветското консулство, завел своя гост в планината над града, за да му покаже храма на лисицата. "Лисицата е въплъщение на лукавството и предателството. Ако духът ѝ се всели в някой човек, неговият род бива прокълнат. Лисицата е тотемът на писателите", пише Пилняк. Храмът се издигал в сянката на кедровите дървета, върху скала, надвиснала над морето, а на олтара му дремели лисици. Отгоре се откривала гледка към планинската верига и океана и било странно тихо. Там, на това свято място, Пилняк се замислил как се създават разказите.

Още

Иън Макюън отново на гребена на вълната с една любовна история между мъж, жена и... робот

Иън Макюън отново на гребена на вълната с една любовна история между мъж, жена и... робот

Японският храм на лисицата и автобиографията на София Гнедих-Тагаки (която другарят Джурба му дал да прочете) подтикнали Пилняк да напише споменатия разказ. София завършила гимназия, за да работи като учителка, но само докато "не се появял женихът" (според коментара на Пилняк); тя била обикновено момиче, "каквито в стара Русия имало с хиляди" (отново негов коментар); "глуповата като поезията, както и се полага на осемнайсет години" (отново Пилняк). Женските биографии в Русия си приличат "като две капки вода: първа любов, загуба на невинността, щастие, съпруг, дете и твърде малко други неща". Тази на София заинтригувала Пилняк едва "когато корабът акостирал в пристанището Цуруга", именно тогава тя се превърнала в "биография кратка и необикновена, което я отделя от хилядите биографии на провинциални руски жени".

Впрочем как младата жена от Владивосток се озовала на кораб, пътуващ за Цуруга? Като използва фрагменти от нейната автобиография, Пилняк умело пресъздава живота ѝ във Владивосток през двайсетте години на миналия век. Тя наема стаичка в къщата, в която живеел и японският офицер Тагаки. За него се говорело, пише София в кратката си автобиография, че "се къпе два пъти на ден, носи копринено бельо и нощем си слага пижама". Тагаки говорел руски, но вместо л изговарял р, което звучало смешно, особено когато четял на глас поезия от любимите си руски поети ("Дишара нощ...").

Макар че по законите на японската армия офицерите нямали право да се женят за чужденки, София и Тагаки бързо се сгодяват, "по тургеневски".

Още

Посетете "Последната дворна разпродажба на Фейт Бас Дарлинг"

Посетете "Последната дворна разпродажба на Фейт Бас Дарлинг"

Преди да замине за Япония - защото скоро след това във Владивосток нахлуват руснаците, - Тагаки дава на София указания и пари, за да може да отпътува и тя. София потегля от Владивосток за Цуруга, където японската Гранична полиция я арестува и разпитва за връзката ѝ с Тагаки. Тя признава, че двамата са сгодени. Полицията довежда и Тагаки, предлага му да разтрогне годежа и да върне София във Владивосток, ала той отказва. Вместо това я качва на влака за Осака, там трябва да я посрещне неговият брат и да я отведе на село, в дома на родителите му, докато той самият остава на разположение на Военната полиция. Случаят бързо бива решен в негова полза: естествено, изхвърлен е завинаги от армията и е осъден на две години изгнание, но получава разрешение да изтърпи присъдата на село, в къщата на родителите си, "потънала в цветя и зеленина".

Младоженците прекарват времето си в сладостно усамотение. Нощите им са изпълнени с бурни плътски страсти, а ежедневието им е спокойно, непомрачено от нищо. Тагаки е мил, но вглъбен и предпочита през деня да се уединява в своя кабинет.

"Тя обичала, уважавала и се бояла от мъжа си: уважавала го, защото бил всесилен, благороден, мълчалив и знаел всичко; обичала го и се бояла от него заради изпепеляващата му страст, която подчинявала и отслабвала волята - нейната, а не неговата", пише Пилняк. И въпреки че не знае много за своя съпруг, София е напълно щастлива и доволна от съвместния им живот. Когато изгнанието на Тагаки официално приключва, младата двойка остава да живее на село. И тогава в усамотението на техния живот нахлуват репортери, фотографи, разни хора... София открива каква е тайната на ежедневното оттегляне на съпруга ѝ в кабинета: през тези две или три години Тагаки е написал роман.

Още

"Аркьой. Илюзорен алманах" - най-скандалната "авантюра" на маркиз Дьо Сад  (откъс)

"Аркьой. Илюзорен алманах" - най-скандалната "авантюра" на маркиз Дьо Сад (откъс)

Въпреки че по това време вече знае малко японски, София не е в състояние да прочете романа. Моли съпруга си да ѝ каже нещо за него, но той избягва да говори на тази тема. Благодарение на успеха на книгата техният живот се променя; вече разполагат със слуги, които да им готвят ориз, и частен шофьор, който често откарва София в близкия град на покупки. Бащата на Тагаки "се кланял на жената на сина си по-почтително, отколкото тя на него". София започва да се радва на славата на своя съпруг.

Тя открива какво е съдържанието на романа, когато я посещава някакъв "журналист от столицата", който говори руски. Тагаки е посветил целия си роман на София, описвайки всеки миг, прекаран с нея. Сякаш журналистът я изправя пред някакво огледало, в което "видяла самата себе си да оживява на хартия и нямало значение, че в романа с клинична точност било описано как се гърчи в страст и стомашно разстройство; страшното, страшното за нея започнало след това. Тя осъзнала, че всичко, целият ѝ живот е бил материал за наблюдение, че мъжът ѝ я е шпионирал във всеки един момент: оттук започнал нейният ужас, това било жестоко предателство спрямо всичко, което притежавала".

Пилняк твърди, а ние би трябвало да му вярваме, че автобиографията на тази "глуповата жена" в частите, които се отнасяли за нейното детство, гимназията и Владивосток, била напълно безинтересна, докато в описанието на дните, прекарани с мъжа ѝ, тя успяла да намери "точни, силни и прости думи". Накратко, София "изоставила славата на съпруга на известен писател, любовта и еротичната възбуда на ясписовите времена" и решила да се върне в родината, във Владивосток.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри". 

Още

"Тайната библиотека на Леонардо" (откъс)

"Тайната библиотека на Леонардо" (откъс)

Още

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Още

"Да убиеш SS" - разтърсващ разказ за "ловци на нацисти"

"Да убиеш SS" - разтърсващ разказ за "ловци на нацисти"

Още

"Компарсита" на Димитър Шумналиев - напрегнат разказ за превратностите на историята

"Компарсита" на Димитър Шумналиев - напрегнат разказ за превратностите на историята

Още

"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?

"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?

Още

"В края на дъгата" - неиздавани досега разкази на Джек Лондон

"В края на дъгата" - неиздавани досега разкази на Джек Лондон

Коментирай 0

1/1

Дубравка Угрешич

"Лисица" от Дубравка Угрешич, превод: Русанка Ляпова, цена: 18 лв., стр. 336

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Светлозар Игов е носителят на "Перото" 2019 за цялостен принос

Цочо Бояджиев, Марин Трошанов, Елена Алексиева, Добромир Байчев, Хеле Далгор грабнаха отличието в своите категории

Силвен Прюдом спечели френската литературна награда "Фемина"

Ирландката Една О'Брайън получи престижното отличие за цялостно творчество

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Книгата представя колекция от забележителни постижения на съвременната българска култура по света

Жан-Пол Дюбоа е носителят на престижната награда "Гонкур"

Френският писател бе отличен за романа си "Всички хора не живеят по един и същ начин в света" - разтърсваща и носталгична книга за изгубеното щастие

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

Константин Илиев взе престижното отличие в раздел "Драматургия" за пиесата "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното"

Иван Илчев представя "Розата на Балканите"

"Кратка българска история за любопитни читатели - история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман", казва авторът