НОБЕЛИСТИ
Борис Пастернак се отказва от връчването на Нобеловата награда
Романът "Доктор Живаго" е публикуван в Съветския съюз 30 години след издаването му в Италия
Автор : / 10766 Прочита 0 Коментара
Омар Шариф и Джули Кристи във филма "Доктор Живаго" (1965) на режисьора Дейвид Лийн по едноименния роман на Борис Пастернак
Борис Леонидович Пастернак е руски поет и писател, който става световно известен с романа си "Доктор Живаго" /1957 г./ и е награден с Нобелова награда за литература. С телеграма, обаче, писателят се отказва от тържественото връчване на наградата и четири години по-късно умира - признат навън и недолюбван в родината си.
В Русия Пастернак е известен главно като поет - стихосбирката му "Сестра моя жизнь" /1917 г./ е считана за най-влиятелната стихосбирка, написана на руски език през 20-и век.
Борис Пастернак (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Борис Пастернак е роден в Москва на 10 февруари 1890 г., в семейството на евреи - негов баща е художникът и преподавател в Московското художествено училище Леонид Пастернак, а майка му - пианистката Роза Кауфман. И двамата му родители са изтъкнати и известни интелектуалци. Борис расте сред хора на изкуството. В дома на родителите му гостуват изтъкнати личности като Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке и Лев Толстой. Съсед им е композиторът Александър Скрябин.
Борис с барт си Алекс, нарисувани от баща им Леонид Пастернак
Самият Борис първоначално иска да се занимава с музика и също да стане композитор. Постъпва да следва в Московската консерватория, но скоро се отказва.
През 1910 г. се премества в Университета в Марбург, където учи философия при неокантианците Херман Коен и Николай Хартман.
Завръщайки се обратно в Москва, е обхванат от желанието да пише и изцяло се посвещава на творчеството. През 1914 г. излиза първата му стихосбирка. Критиците характеризират стила на младия поет като футуризъм, "леко повлиян от Александър Блок".
Борис Пастернак не се поддава на тези внушения и продължава да работи върху собствения си стил, като прави и първите си писателски опити. По време на Първата световна война преподава и работи в химически завод в Урал.
Фенове на поезията на Пастернак стават не кои да са, а Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. Те са първите, които забелязват модернистичния му стил и умението, с което поетът развива философските си идеи.
За разлика от много приятели, Пастернак не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната си. 1917-а се оказва знаменателна и за личния му живот - през лятото на същата година се влюбва в едно еврейско момиче и вдъхновен от тази любов написва стихосбирката "Сестра моя жизнь", която след време ще го направи много известен.
Борис със съпругата си художничката Евгения Лури и сина им Евгени
Любопитен е фактът, че Пастернак се бои да издаде тази стихосбирка в продължение на цели четири години. Когато през 1921 г. тя най-накрая излиза, предизвиква истински фурор на книжния пазар. Младите хора са буквално очаровани от автора й. Пастернак измества от пиедистала на славата такива вече утвърдени и любими поети на Русия като Марина Цветаева. В края на 20-те години той участва и в известната тристранна кореспонденция с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.
Хората го харесват, но той не получава одобрението на властта в бившата СССР.
Драматизмът на Пастернак се състои в това, че той колкото и да иска да отстоява себе си като творец и достоен човек, съзнава че трябва по някакъв начин "да не дразни" идеолозите на изкуството и литературата в родината си. За кратък период поетът изпада в някакво "безвремие", в което си губи енергията в писане на автобиографични разкази и преработки на стари свои творби.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
30-те и 40-те години на миналия век са преломни за творчеството му. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Започва да пише патриотични стихове. Когато сам осъзнава, че "губи" себе си, започва да се занимава предимно с преводи на произведения от Шекспир, Рилке и Пол Верлен.
Няколко години преди Втората световна война Борис Пастернак и съпругата му се заселват в Переделкино - писателско селище на няколко километра от Москва. През следващите години той пише романа "Доктор Живаго".
Цензурата в СССР не одобрява книгата. Пастернак издава романа на живота си в Италия през 1957-а година. С това окончателно хвърля ръкавица на управляващите в бившия Съветски съюз.
Романът, който го прави световно известен, е издаден в Съветския съюз чак през 1987-а година, т.е. три десетилетия след като е издаден за пръв път в чужбина.
Копие от оригиналното рускоезично издание на "Доктор Живаго", тайно публикувано от ЦРУ
Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958-а. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща до Нобеловия комитет писмо, в което благодари за признанието "трогнат и смутен". После написва следната телеграма до Шведската академия:
"Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ".
От Нобеловия комитет му отговарят, че валидността на наградата остава, въпреки че връчването й няма да се състои, за което дълбоко съжаляват...
Това, че Пастернак е Нобелов лауреат, е факт. Факт, който натъжава с обстоятелствата около несбъднатото му церемониално награждаване. Писателят де факто се отказва от своя звезден миг като творец!...
И въпреки че целият живот на Борис Пастернак е мъчително опозиционерство и драматични опити за съобразяване с догми, които не приема, той никога не напуска родината си.
Борис Пастернак през 1910 г. - портрет от баща му Леонид Пастернак
Последните години от живота си прекарва в Переделкино, пишейки стихове за любовта, безсмъртието и Бог, и умира в писателското селище на 30 май 1960 г.
До края на живота си Борис Пастернак остава "чужденец в собствената си родина", въпреки признанието на света.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}