Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пророчествата на Солженицин

ГРАЖДАНИ НА СВЕТА

Пророчествата на Солженицин

Низвергнат от родината си, той накрая ляга в нейната пръст. Това е и мечтата му.

На 11 декември миналата година се навършиха 98 години от рождението на Александър Солженицин, един от най-значимите руски писатели на ХХ век, лауреат на Нобелова награда, дисидент. Мечтата му е била да умре в родината си и така и става. Животът му, пълен със скитания, лишения и борба, е доказателство за това, че съдбата на писателя и неравнодушния човек никога не е била и няма да бъде лека.

Солженицин е роден през 1918 година в Кисловодск, Русия. Завършва математика и физика и по време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия. През февруари 1945г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа "В пъвия кръг". Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг". По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на "В първия кръг" и "Раково отделение" и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря. През 1974 г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, но когато през 1994г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си. Impressio представя едни от най-ценните му цитати:

- Кое е най-ценното на света? Оказва се, че това е да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.

- Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Защото не изясняват отношения!

- Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.

- Хубави лица имат хората със спокойна съвест.

- Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.

- Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.

- Нищо не трябва се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма...

- Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията - на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите - на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно. 

- Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите, - по-човечно е да съдиш по намеренията.

- Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.

- Трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да си сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-досадни. Аз, например, мога да заключа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.

- Има черни хора, които коварно вършат черни дела, и трябва само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи част от сърцето си?

- Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.

- Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.

- Ревността - това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.

- Най-тежък живот има не този, който потъва в морето, рови земята или търси вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, като излиза от къщи, удря главата си в касата на вратата, която е прекалено ниска.

- Най-важното в живота, всички негови загадки - искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното - имущество, звания - това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота - не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си... Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват - още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят...

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Любовните писма на Катрин Хепбърн до Хауърд Хюз отиват на търг

Лотовете са от много рядко естество, тъй като Хюз е известен с изключителната си потайност, коментират от аукционната къща

Татяна Лолова: Усещам, че когато ми е най-отчаяно, някой ми помага и няма да ме остави

Моята учителка Анастасия Балабанова ми казваше, че никога не трябва да плача на сцената с истински сълзи. Публиката трябва да се просълзява от моето изпълнение, не аз, споделя голямата актриса

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

На церемония в Народния театър за първи бе връчен новоучредения приз за духовен принос

Евгени Боянов: Стоянка Мутафова е без аналог, едва ли някога ще се роди такъв човек

Обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова ще бъде поставена на 13 юли, на софийската уличка "Люботрън" 96, където те са живели до последните си дни, по идея на мениджъра на голямата ни актриса през последните пет години от живота й

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

"Нека показваме времето в истинската му дълбочина, нека престанем с опитите да мамим. Лъжем ли някого, в крайна сметка излъганите сме самите ние. Проявяваме ли агресия, в края на краищата самите ние ставаме жертва на агресия", категорична е писателката

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов