Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пророчествата на Солженицин

ГРАЖДАНИ НА СВЕТА

Пророчествата на Солженицин

Низвергнат от родината си, той накрая ляга в нейната пръст. Това е и мечтата му.

На 11 декември миналата година се навършиха 98 години от рождението на Александър Солженицин, един от най-значимите руски писатели на ХХ век, лауреат на Нобелова награда, дисидент. Мечтата му е била да умре в родината си и така и става. Животът му, пълен със скитания, лишения и борба, е доказателство за това, че съдбата на писателя и неравнодушния човек никога не е била и няма да бъде лека.

Солженицин е роден през 1918 година в Кисловодск, Русия. Завършва математика и физика и по време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия. През февруари 1945г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа "В пъвия кръг". Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг". По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на "В първия кръг" и "Раково отделение" и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря. През 1974 г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, но когато през 1994г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си. Impressio представя едни от най-ценните му цитати:

- Кое е най-ценното на света? Оказва се, че това е да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.

- Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Защото не изясняват отношения!

- Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.

- Хубави лица имат хората със спокойна съвест.

- Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.

- Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.

- Нищо не трябва се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма...

- Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията - на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите - на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно. 

- Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите, - по-човечно е да съдиш по намеренията.

- Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.

- Трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да си сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-досадни. Аз, например, мога да заключа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.

- Има черни хора, които коварно вършат черни дела, и трябва само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи част от сърцето си?

- Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.

- Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.

- Ревността - това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.

- Най-тежък живот има не този, който потъва в морето, рови земята или търси вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, като излиза от къщи, удря главата си в касата на вратата, която е прекалено ниска.

- Най-важното в живота, всички негови загадки - искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното - имущество, звания - това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота - не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си... Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват - още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят...

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

35 години по-късно: Михаил Петров отново в "кожата" на Фигаро

Актьорът от трупата на Народния театър празнува с пет представления през октомври

Елина Гаранча пред Dir.bg: Сякаш стоиш пред Бог, когато слушаш Реквием-а на Верди

Хворостовский беше сценичен звяр, невероятен артист и личност, споделя мецосопрано №1, преди концерта си в София на 23 септември в НДК

Мартин и Луиза - "диви и щастливи" с кино в сърцето

Ако искаш да си наистина добър в нещо, неминуемо ще се наложи да направиш жертви, изповяда режисьорът Мартин Макариев

Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа

На първата ми среща с маестрото си говорихме не за опера, а за риболов, споделя оперният ас

Райна Кабаиванска: Дъщеря ми не ми е простила, че като дете ме виждаше само на празници

Бях пълна като малка и много ме обиждаха, спомня си оперната прима

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Догодина ще покажа на света живия свидетел на обесването на Левски