СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Поискал да изтрият името му от филм по негов роман
95 години от рождението на автора на "Момо" и "Приказка без край" - Михаел Енде
Автор : / 8577 Прочита 0 Коментара
Снимка на Михаел Енде върху корицата на книгата на Петер Бокариус
"Der Anfang der Geschichte", биография на писателя
Неговите творби "Момо" и "Приказка без край" са преведени на повече от 40 езика, а филмите по тях са истинска радост и за деца, и за възрастни, макар че самият той приживе не винаги бил доволен от екранизацията им. Дори е известно, че през 1985 година поисква от режисьора на "Приказка без край" Волфганг Петерсен да заличи името му от субтитрите на филма.
Това само доказва колко отговорно се е отнасял към публиката и колко много е държал на точното пресъздаване на създадените от него образи.
Немският детски писател Михаел Енде сякаш е бил роден, за да създаде именно тези приказни герои. Вероятно причината за това наистина е била заложена още с раждането му, защото негов баща е талантливият сюрреалистичен художник Едгар Енде. Картините на бащата изглежда са били някаква подготовка за приказните светове, с които синът да заплени въображението на милиони хора по света.
Илюстрация към книгата на Енде "Приказка без край"
Михаел Андреас Хелмут Енде, както е пълното име на писателя, е роден на 12 ноември 1929 година в град Гармиш-Партенкирхен, преди 95 години. За жалост, детството на малкия Михаел преминава по време на пълната с жестокости Втора световна война. Но след нея светът иска да си отдъхне и жадува за светъл хоризонт, мечтае за мир и светлина, за позитивни чувства. И Енде се оказва един от онези "войни на Светлината, които лекуват душите с необикновените си светове", пише един критик.
Младият Енде завършва театрално училище и започва работа като актьор, сценарист и драматург. Написва първата си книга - "Джим Копчето и Лукас Машиниста" през 1958 година, но първият издател към когото се обръща, отказва издаването й.
Афиш на екранизация по книгата на Енде "Джим Копчето и Лукас Машиниста"
Книгата излиза две години по-късно, а публиката остава очарована от въображението и таланта на нейния автор. И най-важното, читателят разпознава самия себе си в героите на Енде, което поражда спонтанна симпатия към тях.
От 1954 година Енде заживява в Мюнхен като свободен писател. Става популярен след участието си в Баварското радио и Мюнхенското литературно кабаре. За първата си детска книга "Джим Копчето и Лукас локомотивния машинист" (прев. изд. "Джим Копчето и Лукас Машиниста") получава Немската награда за детска литература през 1961 година, а още на следващата година книгата му e включена в почетния списък на наградата за детска литература на името на Ханс-Кристиян Андерсен. През 1974 година популярният му приказен роман "Момо" получава Наградата за немска юношеска книга.
По онова време Енде вече живее извън родината си. Всъщност, романът е написан в чужбина. А защо, ще стане дума по-нататък.
Енде се премества да живее със съпругата си Ингеборг Хофман в Италия през 1971-ва и остава там до 1985 година. Твори в Дженцано, близо до Рим. Връща се в Германия след смъртта на съпругата си.
Мнозина си задават въпроса, защо писателят напуска Германия? На този въпрос отговаря близък приятел на Енде - Роман Хоке, голям познавач на неговата поетика и негов литературен агент. Ето какво казва той пред едно издание: "В Германия Енде, въпреки че работата му е намерила голямо обществено приемане, е била изправена пред враждебен интелектуален климат. Беше 60-те години на миналия век.
Повечето интелектуалци бяха близки до извънпарламентарната левица и виждаха нейните фантастични истории като повърхностно бягство от политическата реалност на времето. Те естествено бяха идеологически позиции, но по онова време беше трудно да се излезе от тези модели. Спомням си, че Михаел Енде винаги се обявяваше за ляво ориентиран и никога не разбираше смисъла на тази критика.
Илюстрация от немскоезично издание на книгата на М. Енде "Момо"
Търсеше свободата да изразява себе си и да развива темите, които го вълнуваха. За него промяната на света означаваше преди всичко промяна на нещата в главите на хората.
И така, докато в Германия, каквото и да правеше, където и да отидеше, дори на приятелско парти, той беше критикуван, пристигна тук, в Италия, за да намери място с културна отвореност, в което можеше да развива пътя си свободно, без да се налага да се оправдава пред никого.
В Италия той намери хора, с които можеше да води дълги дискусии за своя художествено-литературен път, за да открие в крайна сметка себе си. Връзката на Енде с Италия датира от средата на 60-те години на ХХ век. Всяко лято той ходеше със съпругата си Ингеборг в Рим, където гостуваха на писателката Луиз Ринсер. След това, през 1967 година, когато решават да се преместят за постоянно, Луиз поискала да ги запознае с баща ми Густав Рене Хоке, автор на книгата "Светът като лабиринт", която беше нещо като библия за фантастите писатели и художници".
Изкуството на бащата на самия Енде е в същата сфера на светоусещане. Едгар Енде рисувал в затъмнено студио, за да изпадне в нещо като "буден сън".
Стоял така с часове, докато "виденията" на въображението му сами не "излязат от тъмнината". После ги скицирал с писалка, към която имало закрепена малка лампа.
Сигурно ще откриете нещо от това в написаното по-късно от Михаел Енде: "В розовата зора Джим видя пейзаж с невероятна красота и деликатност. Никога не беше виждал нещо толкова великолепно. Нито дори на снимки.
"Не", каза си той след известно време, това вероятно изобщо не е реалност. Сигурен съм, че просто сънувам, че стоя тук и виждам всичко това."
Агентът на Енде - Роман Хоке разсъждава по написаното така: "Случайност или умисъл? По времето, когато Майкъл Енде пише историята на Джим Нопф и Лукас, баща му вече е създал картината "Страхът от планините". Хоке очевидно намеква за косвената връзка между бащата художник и художественото въображение на сина Енде. Необикновените им художествени светове са плод на едно и също търсене и изживявания.
Провокацията е в тях самите - и двамата търсят да излязат от границите на реалността, за да изразят мисли, които косвено кореспондират с битието, но са много повече от негово описание.
Михаел Енде умира на 65-годишна възраст на 28 август 1995 година от рак на стомаха във Филдерщат.
Погребан е в Мюнхен, Федерална република Германия.
Оставя ни много творби в жанровете роман, повест, разказ и либрето, като по-известните от тях са "Момо" (1973) и Приказка без край" (1979), за които вече споменахме.
Последната му творба е "Огледало в огледалото" (1983) - сборник разкази, които се основават на сюрреалистични творби на баща му Едгар Енде и са публикувани заедно с тях.
Всички романи на Енде използват фантастичното, за да илюстрират по свой оригинален начин реалността. Този подход е актуален и днес. Уебсайтът на писателя се поддържа много активно и е изпъстрен с многобройни и разнообразни събития, които се провеждат при голям интерес в много точки на света.
По този начин Енде продължава да живее и след смъртта си. Днес в Хановер можем да видим скулптура на героя му Момо, изработена от Улрике Ендерс.
Михаел Енде е носител на много награди за детска литература, като първата от тях е от 1961 година - Немска награда за детско-юношеска литература. Носител е и на наградите на името на Хуго Якоби, на Голямата награда на Немската академия за детско-юношеска литература и др.
Посмъртно е награден с Федерален орден за заслуги, Цюрихската награда за детска книга, наградата на името на Курд Ласвиц и др.
В най-голяма степен името на Михаел Енде се свързва с романа "Приказка без край". Публикуван през 1979 година и продаден в над един милион екземпляра, романът става международен бестселър и е преведен на 20 езика.
Адаптиран е за киното през 1984 година, но както вече стана ясно, Енде не останал доволен от екранизацията.
Всички романи на Енде използват фантастичното, за да стигнат до реалността. Често го сравняват с Толкин, а на това той самият отвръща с думите, че творчеството му е "част от наследството на цялото човечество" и признава, че е заимствал както от немския романтизъм, така и от Рабле, Луис Карол, Бош, Гоя и Дали.
Един откъс от "Приказка без край" илюстрира как Енде се идентифицира както с героите си, така и с малките си читатели, и по този начин провежда един възпитателен диалог с тях, без капка дидактика.
Всъщност, подходът му е приемлив и за по-възрастните му почитатели, които откриват дълбок смисъл в неговите "приказки". Затова е толкова харесван и обичан.
"Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето.
Илюстрация към немско издание на книгата на Енде "Джим Копчето и Лукас Машиниста"
Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора — толкова страсти. За Бастиан Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ...
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано...
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен...
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиан.
Илюстрация към немско издание на "Приказка без край" от М. Енде
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст — приказка, която никога да не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше!"
Михаел Енде през юли 1986 г. Снимка: Thomas Wattenberg/picture alliance via Getty Images
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}