ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Метаморфозите на развратника-революционер маркиз дьо Сад
210 години от смъртта на писателя-философ и деец на Просвещението
Автор : / 6249 Прочита 3 Коментара
Кадър от филма "Историята на маркиз дьо Сад" с участието на Джефри Ръш и Кейт Уинслет
Наричат го "бащата на садизма", като самата дума произлиза от името му - маркиз дьо Сад.
Легендарният френски маркиз имал по-особена представа за сексуалната любов, но в същото време трябва да му признаем, че патологичното му въображение не е раждало само "чудовища" - маркизът е известен и като политик и философ, първопроходчик на много модерни течения във философията.
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад - маркиз дьо Сад / Снимка: Getty Images
Пълното му име е Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад. Написал е много новели, къси разкази, театрални текстове и политически трактати, като част от тях е подписал с псевдоним.
Маркизът е роден на 2 юни 1740 година в Париж и умира на 74-годишна възраст на 2 декември 1814 година, точно преди 210 години. Имал е съпруга - Рене, дъщеря и двама сина.
Сцена от постановката на Театър Българска армия "Маркиз дьо Сад" / Източник: БТА
Дали е бил такъв циник, какъвто го описват, или просто е имал "палаво перо", както се изразява един критик, времето е обгърнало в мистерия. Останал е само митът за Сад и садизма. А може би, донякъде несправедливо? Защото маркизът, според някои, е бил "прогресивна личност" - искал е да накара хората да си признаят лицемерието, че сексуалните патологии съществуват при мнозина и че те са част от едно друго, по-разкрепостено виждане за плътската любов.
Истината има и още една страна - като възпитаник на йезуитско училище със строго и често унизително отношение към учениците, маркиз дьо Сад се разочаровал от Бог и решил да Му хвърли "ръкавица".
Сцена от постановката на Театър Българска армия "Маркиз дьо Сад" / Източник: БТА
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Много психолози се изказват, че разпътното му поведение не е толкова проява на физиологични нужди, колкото форма на фрустрация - агресивна атака срещу хората, които крият срамните си страни зад привидно благоприличие. Що се отнася до неговото богохулство, то несъмнено дьо Сад е бил изключително смел човек - да се държиш по този начин във време, в което църквата има толкова силно влияние, е било равносилно на самоубийство. Книгите на маркиз дьо Сад са били забранени от църквата на няколко държави. Смятали са го за аморален злодей и дързък богохулник. Дори за убиец. Всъщност, бил осъден за сексуални убийства, макар да няма сведения да е причинил физическата смърт на някой от сексуалните си обекти. Имал е извратени плътски забавления, без предумисъл за фатален край.
Сцена от постановката на Театър Българска армия "Маркиз дьо Сад" / Източник: БТА
Самият маркиз е роден в благородническо семейство. Майка му била част от френската кралска фамилия и се надявала нейният син да постигне много в кралския двор. Само че момчето й от малко не зачитало правилата и ограниченията. И именно тази битка срещу "каноните" го превърнала в своеобразен бунтар, приел цинична форма за бунта си.
Любопитен е фактът, че неговата съпруга Рене остава до него дори когато семейството й се опълчва срещу маркиза. Има предположения, че самата Рене му подсигурявала проститутки. Маркизът пък помогнал на родителите й, когато започнали гоненията на аристократи от страна на привържениците на Революцията. Рене е майка на децата му. Двамата се врекли във вярност на 17 май 1763 година с уреден брак. Каква е историята: Младият дьо Сад бил влюбен в една госпожица на име Лорис, владетелка на замъка Вакейра, и искал да се ожени за нея, но семейството му се противопоставило на този брак. Оженват го за Рене Палажи дьо Монтрьой, произхождаща от материално осигурено аристократично семейство на юристи.
Младите се установили да живеят в Париж, но маркизът си имал в града на любовта таен апартамент. В него експериментирал сексуалните си фантазии с артистки и проститутки. Рене била наясно с това и според сведенията, се примирила със страстите на развратния си съпруг. Днес бихме оприличили брака им с нещо като "отворена връзка".
Описват един от "експериментите" на дьо Сад като крайно богохулен - накарал проститутка да стъпи на Разпятието и да крещи богохулства, докато налага маркиза с камшик. Садо-мазохистичната картина всъщност може би е проекция на натрупания още от училището на йезуитите гняв у дьо Сад. По този начин, според един от биографите му, той се опитвал да си "отмъсти" на Бог за всичко, което са му сторили неговите църковни слуги, и в същото време да се самобичува за греховете си.
Дьо Сад проявявал насилие върху жени като бой с камшик, изливане на горещ восък върху голо тяло и прочее, но никоя от жертвите му не била насилвана да му гостува и никоя от тях, освен една, не се е жалвала от него пред съд. Маркизът успявал да "оправи щетите" с щедри суми.
Когато подшушнали на краля, какви ги върши маркизът, за назидание дьо Сад бил пратен в изгнание. Изгнание ли, казахме?! Всъщност, бил пратен в луксозно имение, където съвсем безконтролно можел да си прави каквото си поиска. Т.е. същото, което обикновено правел с жените в квартирата си. В продължение на цели шест седмици маркизът се забавлявал с леки жени заедно с мъж, на име Латур, който според някои му станал любовник. Коментира се бисексуалността на маркиза. Двамата се гаврели, като "зареждали" сексуално жените с т.нар. "испанска муха", а после правели с тях каквото си поискат.
Научила за това, влиятелната тъща на маркиза, настояла той да бъде арестуван и затворен във Венсан, и да остане там, колкото е възможно по-дълго. Първия път, обаче, той не останал дълго зад решетките - бил освободен благодарение на връзките на баща си и пратен в един замък в Нормандия.
Маркизът не се отказал от начина си на живот. Още в първите години на брака си с Рене имал забавления с артистките от Кралската академия за музика госпожица Колет и госпожица Бовоазен, които настанил за известно време да живеят в замъка. През октомври 1763 година изкарал садо-мазохистична нощ с една производителка на ветрила - Жан Тетар, която за малко не умряла, но работата се потулила.
Дьо Сад се укротил за кратко и после пак продължил с бурните си нощи с различни комедиантки и проститутки. Кулминационният скандал в разпътния му живот се "казва" Роз Келер. Тя била отведена от маркиза доброволно навръх Великден в една къща в Аркьой, където била заставена от него да върши различни неприлични неща, включително да плюе по Разпятието. Освен това била бита, изнасилена и бичувана до припадък. Именно Роз е единствената подала жалба до съда, но по-късно я оттегля.
Въпреки това маркизът бил задържан, осъден на 100 ливри глоба и затворен в Сомюр, а по-късно в Пиер-Анзис, недалеч от Лион.
Освободен бил след една година, при условие да се засели постоянно в провансалския си замък в Лакост. През същата година дьо Сад обаче напуска Лакост и заминава за Нидерландия. Там безпътният му живот продължил с пълна сила, като маркизът трупал и дългове от гуляите и "обезщетенията" за жертвите си. Осъждат го за дълговете - парадокс. След поредното излизане от затвора, захванал връзка със снаха си (др. балдъзата си) - монахинята Ан-Проспер дьо Лоне. Съобщил на жена си Рене, че заминава за Марсилия във връзка с уреждането на някакъв кредит. Всъщност, заедно с прислужника-любовник Латур, организирали грандиозна оргия в пристанищния град.
Латур поканил от сутринта четири проститутки и дьо Сад ги бичувал "поред на номерата". Една от жените била обладана от Латур пред очите на всички, вързана с каиши за леглото. На друга натъпкали бонбони за възбуда в устата, което предизвикало силно повръщане. Окървавените чаршафи от оргията сложили край на извратените забавления. Дамите получили по един сребърен талер за "преживяното" и предложение за разходка с лодка вечерта. На една от тях, обаче, това й се сторило недостатъчно за униженията, и разказала на други свои "колежки" всичко подробно.
Слуховете се разнесли из града. Над маркиза надвиснала опасността от смъртно наказание. В къщата бил извършен обиск. Дьо Сад успял да избяга заедно с Ан-Проспер дьо Лоне и Латур в Италия, но там ги арестуват.
На 3 септември 1772 година маркизът и прислужникът му били осъдени задочно на смърт, а възмутената общественост изгорила символично сластолюбеца във вид на сламено чучело насред пазарния площад в Екс ан Прованс.
На 8 декември същата година, по заповед на краля на Сардиния, маркизът бил арестуван и отведен във Форт Миолан. Успял да избяга едва на 1 май 1773 година и се върнал тайно в Лакост, при вярната му Рене. Не така благородна, обаче, била нейната майка. Тя отново потърсила помощта на краля, дьо Сад да бъде тикнат в затвор. Това го принудило отново да бяга в Италия.
Сцена от постановката на Театър Българска армия "Маркиз дьо Сад" / Източник: БТА
Тайно на няколко пъти се връщал в Париж. Последния път, за да види умиращата си майка. Пристигането му, обаче, било разкрито от тъща му и тя тутакси организирала ареста му. Осъждат го и го затварят в главната кула на замъка Венсан. Едва година по-късно, през 1778 година, смъртната му присъда била касирана.
Маркизът отново успял да избяга и след като се укривал повече от месец, отново бил заловен и затворен зад решетките до Великата френска революция.
Тук трябва да кажем, че именно за период от 11 години зад решетките дьо Сад описал извращенията си на хартия. Самотата го превърнала в прилежен ученик. Четял трактати, пътеписни разкази и философски съчинения. Плагиатствал, като преписвал в авторските си творби цели пасажи от Волтер и Холбах.
Въпреки това го възприемат за един от дейците на Просвещението, главно заради атеизма му и заради отричането на принудителния морал и на институциите на стария режим. Любопитно е да знаем, каква е характеристиката на неговия литературен герой: Маркиз дьо Сад противопоставя на благочестивия вярващ безбожника, който търси щастието си в удоволствията и върху нещастието на другите. Развратникът в творбите му е сложна личност - от една страна е показан като слабоволев човек, зависим от своите низки страсти, а от друга - човек с хладен разум, който владее своите нерви и чувства.
Противоречиви са и политическите му възгледи: дьо Сад предвиждал мерки за радикализиране на Революцията, като се ограничи законодателството и се унищожи религията.
Идеите му наподобяват анархизъм или либерализъм, който предполага някаква саморегулация на силните емоции. Същевременно в творбите му присъства образът на силния деспот, който е над всякакъв контрол и регулация.
През 1884 година дьо Сад бил прехвърлен в Бастилията. На 4 юли 1789 година в навечерието на Революцията, той бунтува тълпата от прозорците на крепостта. Крещял, че властите искат да изколят затворниците и го пращат в лудницата в Шарентон. След година и нещо - на 2 август 1790 година, бил върнат обратно в затвора.
Излиза оттам като автор на 15 тома литература. Най-грандиозното му произведение - "Сто и двадесетте дни на Содом", било написано върху 12-метрово хартиено руло с микроскопични букви. По време на престоя в лудницата, обаче, дьо Сад бил ограбен. Много от текстовете му били унищожени. Сред тях било и онова историческо руло. Дьо Сад изпаднал в отчаяние, когато установил липсата му. Така и не узнава приживе, че венецът на труда му бил спасен. Истината ще излезе наяве сто години по-късно.
Оригиналният ръкопис на "120-те дни на Содом" от маркиз дьо Сад
Революцията го заварва като застарял бивш затворник с името на развратник. Но когато стъпил на крака маркизът започнал да държи пламенни речи в Конвента, пишел похвални пасквили за новата власт и се самообявил за неин привърженик. Поучителните паралели с някои херои на нашето време са очевадни.
През 1791 година маркизът се развел с преданата Рене, защото смятал, че тя "спъва" политическата му кариера. Настанил се да живее при "жена от народа", на име Мари-Констанс Касне.
Статуята на Маркиз дьо Сад в близост до руините на замъка му в Лакост, Южна Франция
Бил назначен в т.нар. "Секция по клеветите", а през 1793 година станал неин председател. Вроденото му бунтарство и старите му аристократически привички трябвало да се примирят с новите му "политически убеждения". Дьо Сад укротява развратника в себе си и се отдава на писането на пламенни революционни речи.
Не всички, обаче, се заблудили от новия му образ и маркизът отново бил арестуван - този път по политически причини. И късметът отново му се усмихнал - падането на Робеспиер го спасило от гилотината.
След Революцията, обаче, вече нищо във Франция не е същото. Замъкът в Лакост бил ограбен. Маркизът бил напълно разорен. Опитал се да оцелее като публикува писанията си. Публикувал "Алин и Валкур" (1795) и "Любовни престъпления" (1800), които смятал, че ще издигнат имиджа му на писател, но и това не се случва. Препитавал се от порнографските си четива.
Изпаднал в пълна безизходица, продал замъка си, но пропилял парите от него и отново потънал в мизерия. Завършил трудовата си кариера като чиновник по спектаклите във Версай.
В навечерието на подписването на Конкордата, на 6 март 1801 година, правителството на Консулството започнало строго да съблюдава за обществения морал и издало заповед за поредния арест на маркиза. Изпратен бил в затвора в Сент Пелажи, после го преместват в Бисетр, а оттам - отново в Шарентон. В последния издава исторически роман, а през 1805-а дори отслужил литургия на Великден. Бившият богохулник се престорил на вярващ.
Опитал се и да служи на обществото, като се отдава на просветна дейност с театрални представления за болните и за затворниците в Шарентон. Но вълкът козината си мени, нравът - не. Старият развратник се изкушил да прелъсти 16-годишно момиче и отново накарал всички да се възмутят от него.
Убеден, че ръкописът "Сто и двадесетте дни на Содом" е унищожен, през последните години на живота си дьо Сад написва нова философска книга за свободомислието и разврата — "Дните на Флорбел". След смъртта му, обаче, семейството му и административните служби се споразумяват този ръкопис да не види бял свят и творбата на маркиза била изгорена.
Маркиз дьо Сад умира на 2 декември 1814 година. Въпреки че в завещанието си изрично изразявал волята си, че не иска никаква церемония и желае да бъде погребан в някоя горичка, далеч от хората, бил погребан с религиозни почести. Книгите му, обаче, били забранени и остават в забвение за повече от век.
"Възкръсват" благодарение на поета на бунта Гийом Аполинер, а още половин век по-късно Албер Камю ще напише: "От Сад започва всъщност развитието на съвременната история и трагедия."
Неоспорим факт е, че макар и отричан и заклеймяван, маркиз дьо Сад е личност в историята на световната литература. Той е скандална личност и скандален автор, но с особено значение за Франция, която купи за 4,55 милиона евро написания в затвора ръкопис на романа му "120-те дни на Содом".
Историята на този ръкопис е прелюбопитна като живота на автора си: Онова руло със ситните букви било купено от колекционера Шарл дьо Ноай през 1929 година, после откраднато от един издател и препродадено от него на друг колекционер - Жерар Норман. През 2014 година го купил бизнесменът Жерар Леритие, разследван за измама. Френското правителство обявява ръкописа за национално съкровище през 2017 година. Днес ценният артефакт е предаден на съхранение на библиотеката "Арсенал" в Париж.
Оригиналният ръкопис на "120-те дни на Содом" от маркиз дьо Сад
Творчеството на дьо Сад, както вече споменахме, повече от век след смъртта му е в забвение. Но както винаги успявал да избяга от затвора, така и писателската кариера на маркиза възкръсва за нов живот и придобива огромна известност. Името на маркиз дьо Сад се превръща в печеливша марка. Затова един от далечните му пра-пра внуци се възползвал от известността на своя знаменит роднина и бидейки винопроизводител, използвал за марката си името му, което му донесло голям търговски успех.
Легендите за маркиз дьо Сад са живи и вече никой не може да каже, кое от всичко описано е било факт, и кое - силно преувеличено, но време като нашата съвременност, с меко казано - доста разкрепостен морал, красноречиво доказва, че дьо Сад е бил предтеча на днешната реалност.
В класическата творба, за която се твърди, че е оригинална творба на маркиз дьо Сад - "Любовни престъпления", откриваме сексуални извращения и еротически видения, които днес приемаме за "нормални", въпреки че те спокойно могат да бъдат окачествени като патологии на съзнанието.
Любопитно е, как развратникът повлиява на философията. Още с възникването и разпространяването на фройдизма започва преоткриването на маркиз дьо Сад. Сюрреалистите виждали в него "апостол на анархическите своеволия" и го вписват в своето родословно дърво. Екзистенциалистите също го приемали за близък до техния светоглед. Максими на маркиза като "Вслушайте се в природата. Не бъдете любещи се", много се харесвали на модернистите, защото те виждали в тях "разкрепостяване на духа" и сублимация на еротиката в творческа дейност.
Така в новото време книгите на маркиз дьо Сад, и особено неговата "Будоарна философия", придобиват необикновена популярност и се издават в огромен тираж.
А знаете ли, че прабаба на маркиза от Прованса - Лор, съпругата на Юг дьо Сад, е била възпята от Петрарка? Чичо му, при който отива да живее, за да избяга от амбициите на родителите си, бил абат дьо Сад, голям ерудит, в чийто мрачен замък имало огромна библиотека. На младини младият дьо Сад бил красавец. Привличала го театралната сцена.
Всъщност животът му може да бъде оприличен на сериал от метаморфози, в които присъства тази театралност, с целия мизансцен, достоен за един роден артист. Той се превъплъщава еднакво добре в образите на богохулник, развратник, революционер и хуманист. Ето защо е заслужил всички определения, които можем да му дадем - от най-отрицателните, до компромисно положителните. Но трябва да му признаем, че непреходната "марка" си е негова заслуга, и това е името му - маркиз дьо Сад.
Маркиз дьо Сад - мисли
"Нищо не провокира размишлението така, както нещастието."
"Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен."
"Порокът е роден от пресищане."
"Хората се женят само когато не знаят какво правят, или когато вече не знаят какво да правят."
"От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница - никога."
"Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно."
"Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите."
"Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра."
"Единственият начин да заставиш жената да обича, е да я измъчваш - по-надеждно средство аз не зная."
"Най-мощният афродизиак - това е властта над останалите."
"Сексът без болка е като храната без вкус."
"За да опознаем добродетелта, ние трябва най-напред да се опознаем с порока."
"Аз съм бил в ада, вие само сте чели за него."
"Нито един влюбен, ако е честен и искрен, няма да отрече, че би предпочел да види любимата си мъртва, отколкото невярна."
"Разнообразието и промяната са двата най-могъщи посредника на похотта."
"Ако човек слуша теолозите, би заключил, че Бог е създал повечето хора просто за да насели ада."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}