С най-извесния представител на "мръсния реализъм", с кавгаджията, с женкаря, с пияницата и талантливия писател разговаряме за жените, развратниците и гладко избръснатите момченца.

- Здравейте, Чарлз. Както виждам, пак сте пиян?
- Когато си пиян, светът пак си е някъде до теб, но поне не те държи за гърлото.

- Значи, всичко е по-старому. Вие там бъдете по-внимателен с алкохола...
- Алкохолът е едно от най-хубавите неща на земята. Той е разрушителен за повечето от хората, но не и за мен. Всичко, което създавам, го правя, когато съм пиян.

- И секс ли правите само, когато сте в такова състояние?
- Любовта е за китаристите, католиците и шах маняците.

- Накратко казано, нормалните хора не си струва да се забъркват в това?
- Разбира се, може да се обича човешко същество, само, ако не го познаваш твръде отблизо.

- Попадали сте винаги на неправилните жени, забелязвам...
- Докато мъжете гледат футбол, или пият, или играят боулинг, жените мислят за нас, съсредоточават се, изучават ни, решават - да ни приемат ли, да ни сменят ли с друг, да ни убият ли - или просто да ни зарежат.

- Колко коварни същества са жените, наистина!
- Всички жени са различни. В основата си те са съчетание на доброто и лошото, и на вълшебното, и на ужасното. Впрочем, радвам се, че съществуват.

- С жените всичко е ясно. Да преминем към по-актуални теми. Какво е мнението ви за Доналд Тръмп?
- Проблемът на този свят е, че възпитаните хора са изпълнени със съмнения, а идиотите са пълни с увереност.

- Струва ми се, че Вие в нищо не вярвате. Поне в Господ вярвате ли?
- Вярата е добра за тези, които я имат. Не ме натоварвайте с това! Вярата ми в моя водопроводчик е по-голяма, отколкото вярата ми в живота след смъртта. Водопроводчиците имат важна работа. Те ни съдействат да измиваме лайната от тоалетните си.

- Според мен Вие сте твърде циничен...
- А според мен да зарови лицето си в мръсотията, не е излишно за никого. На никого няма да навреди да посети болници и затвори. Всеки трябва да знае какво е да преживееш без храна 4-5 дни. А животът с психясала жена се отразява добре на характера.

- А какво Ви се отразява зле?
- Нещастие за мен е да се намирам сред тълпата. Да бъда в тълпа от хора и да слушам техните разговори. От това мога да полудея. Тези разговори са лишени от разум. Дори кучетата си говорят по-добре.

- Вие сте и отявлен мизантроп...
- Аз съм човек не много приятен - това всеки ще ви каже. Аз такава дума не знам. Винаги са ме възхищавали подлеците, разбойниците, кучите синове. Не ми допадат гладко избръснатите момченца с врътовръзки и прилична работа. Аз обичам отчаяните хора, с избити зъби и разбит живот. Тези хора ме интерсуват. Те са пълни с тайни, като експлозив са. Харесват ми пропадналите жени, пияните кучки с размазани от бой лица. Мен повече ми допадат развратниците, отколкото светците. На мен ми е по-приятна компанията на скитниците, защото и аз самият съм скитник.

- И накрая, две думи от скитника към приличните хора?
- Ставай, копеле! Плисни лицето си със студена вода и хайде, да отиваме да купонясваме!

Кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски е американски военнослужещ от полски произход. През 1922 г. семейството се премества в Лос Анджелис, Калифорния. Детството на Буковски е трудно. Неговият баща е разносвач на мляко и по това време семейството живее много бедно. Баща му никога не пие, но редовно бие сина си, крещи му и упражнява тормоз върху него. 

През пубертета на Буковски се появява изключително силно акне, по цялото си тяло има пъпки, заради които пропуска една година училище. След училище Буковски следва журналистика в Лос Анджелис, от това време датират и първите му литературни опити, които не са много успешни. Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. През 1943 г. е обявен за физически и психически негоден за военна служба.

През 1947 г. Буковски се запознава с Джейн Бейкър, с която той живее до началото на 50-те години. През 1952 г. започва работа като пощальон в Американските пощи. През 1955 г. заради кръвоизлив е приет в болница. След изписването си започва да пише стихове.

В края на 1955 г. се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно. Барбара, която произхожда от заможно семейство, е писателка и едновременно с това издателка на малко списание за литература - "Harlequin". В началото на 1958 г. Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа "Поща" (оригинално заглавие: "Post Office").

В началото на 60-те години Буковски публикува стихотворения в списанията "Outsider" и "Open City". Докато работи в пощата, води седмична колонка в "Open City". Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена "Записките на стария мръсник" ("Notes Of A Dirty Old Man").

През 1964 г. се ражда дъщерята на Буковски - Марина Луиза Буковски. Той никога не е бил женен за майката на момичето - Франсис Смит. В интервю през 2000 г. Марина (сега Марина Буковски Стоун) изразява много позитивно мнение за баща си и го описва като любящ родител.

През 1969 г. Буковски напуска пощата и се опитва да се издържа само от писателската си дейност.

По сценарий на Буковски е сниман филмът "Barfly" с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбет Шрьодер, за когото да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. "Barfly" излиза на екран през 1987 и носи известност на Буковски сред широката публика в САЩ. "Barfly не е велик филм — казва самият Буковски — но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия." През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски "Factotum" с Мат Дилън и Лили Тейлър в главните роли.

В началото на 70-те години Буковски има афера с Линда Кинг. За връзката си с Линда пише в романа си "Жени" ("Women"). През 1977 г. Буковски се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания от 1978 г. до края на живота си. Те се пренасят заедно в къща в Сан Педро и се женят през 1985 г.

Буковски умира от левкемия на 73 години през март 1994 г. в Сан Педро, Калифорния.