ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Авторът на "Винету" бил "гениален мошеник" и започва да пише в затвора
180 години от рождението на Карл Май
Автор : / 11047 Прочита 12 Коментара
Посетители разглеждат диарама с индианци, вдъхновена от поредицата „Дивият запад“ на Карл Май в музея му, 2017 г. в Радебойл, Германия / Снимка: Getty Images
Сигурно няма момче, чието въображение да не е пораждало желанието да бъде като героите на Карл Май. Той е всепризнатият майстор на приключенския роман и уестърна. Автор е на десетки романи за индианци, сред които са завладяващите образи на Винету и Поразяващата ръка.
Творчеството на Карл Май е любимо четиво за мнозина. Романите му са преведени на над 40 езика, и са издадени в тираж от над 200 милиона броя, главно в Европа. След почитателите на писателя са знаменитости като Айнщайн, който казва: "Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май." Вероятно провокирани от силата и мъжеството на героите на Май, негови почитатели са били и немски политици - от Хитлер до Хелмут Хол.
На 25-и февруари т.г. се навършиха 180 години от рождението на немския писател и поет Карл Май.
Карл Май, януари 1910 г. / Снимка: Getty Images
Този забележителен майстор на живото слово е роден в Кралство Саксония, като петото дете на беден многодетен тъкач. Гладът бил постоянен спътник на детството му. Като съвсем малък ослепява от недохранване, но слава Богу, когато е на 4, по молба на майка му един лекар се заема с лечението му и успява да възстанови зрението му. Девет от братята и сестрите му умират още в детска възраст.
Огромно значение за възпитанието на малкия Карл изиграли неговата баба Йохане, която била зебелжителна жена, и кръстникът му - Кристиян Вайспфлог Кречмар - майстор ковач. И двамата били пълни с приказки и истории, които разказвали на момченцето. Ковачът имал и дар слово и понеже на младини обиколил доста страни, разказвал на Карл за тях и хората, които живеят там. Според самия писател, именно в този период на детство в слепота, се развило въображението му.
Писателят израства в голяма бедност, но баща му бил взискателен до жестокост човек по отношение на образованието му. Искал синът му да се ограмоти, да работи и да стане богат човек. Бащата изисквал от малкия Карл да преписва цели страници от различни енциклопедии по естествознание, молитвеници и справочници. Ако момчето не успеело да се справи, било наказвано с бой с пръчки, или камшик. Макар и да ни изглежда жестоко, по-късно самият писател оценява това като полезно за неговото интелектуално израстване.
Още като ученик той научил наизуст съдържанието на книга по география и можел по памет да говори за много страни толкова описателно, сякаш е бил там.
Карл Май мечтаел да стане учител и да учи децата да не тръгват от бедност по лош път, но самият той не успял да стори това със себе си. Поради тежкото си детство, от съвсем млад попадал в различни ситуации, в които се спасявал чрез кражба, да оцелее и да си набави храна. Прибягвал и до дребни мошеничества по същата причина. Това не "пречело" на дълбоката му религиозност, защото имал своя максима: "Бог вижда къде има повече, отколкото е необходимо, и прощава на грешниците, които са посегнали към излишество!"
За първи път го хващат в кражба през 1859-а по време на Коледните празници. Откраднал коледни свещи от семинарията, където учи, за да ги занесе за празника вкъщи. Изключват го от училището. По-късно, когато вече работел като помощник-учител в един техникум, откраднал ръчен часовник, който продал и купил храна за домашните си. Хващат го и го осъждат на два месеца затвор. Лишават го и от правоспособност като учител. Търси си работа, но безуспешно. Открадва кожено палто, което залага срещу заем от 10 талера. Обявен бил за издирване и го осъждат на 4 години затвор.
Едва излязъл от затвора, участвал в сбиване. Когато го арестуват, излъгал полицаите, че е син на богат плантатор на име Ваденбах и идвал от остров Мартиника, а по време на пътуването, си изгубил документите. Когато разкриват самоличността му, отново бил осъден на затвор - този път в Цвикау. Там непрекъснато чете в килията си и за добро поведение бил "издигнат" в отговорник на библиотеката на затвора.
Всъщност, именно в затвора започва да пише.
Според някои биографи на Карл Май първият от успешните му проекти е "Горската роза". Според други - романът "Олд Файерхенд", който публикува, докато работи като редактор в Дрезден. След това под ръката му излизат общо над 80 тома с романи и стихове: "Винету", "Съкровището в сребърното езеро", "Капитан Кайман", "Завещанието на инката", "Кралят на петрола", "Черният мустанг", "Край Рио де ла Плата", "Олд Шетърхенд", "Горски призрак", "През пустинята", "Синът на ловеца на мечки", "Призрака на Ляно Естакадо", цикъла романи "Под сянката на падишаха", "Князът на бледоликите", "Отчето-нож" и др.
В много от романите му главно действащо лице е първият му герой - Олд Шетърхенд, по-известен като Поразяващата ръка. Много критици се питат, на какво се дължи магическото въздействие на повествонанието в романите на Карл Май? - Според някои причината е проста - че винаги разказва събитията от първо лице, което го превръща от разказвач, в събеседник на читателите.
Те го възприемат като близък човек, който им разказва "своя" история.
Оригинален ръкопис на писателя, изложен в неговия Дом-музей / Снимка: Getty Images
Немските критици отбелязват с гордост и още нещо, което е важно за тях: Карл Май е невероятен патриот на родината си. Когато описва история в Ориента, главният герой се казва Кара бен Немзи, но в превод името означава Карл, син на Германия. Ако ли пък действието се развива в Америка, то положителните герои задължително са немци, а отрицателните - янки. И затова си има причина: Карл Май изпитвал слабост към потисканите и онеправданите, а в Америка това са индианците и негрите. Но не към всички изпитвал такова състрадание. Както се казва, "във всяко стадо има и мърша", и за писателя сред индианските племена "лошите индианци" били тези от племената кайова и юта.
От романите му научаваме много за живота на тези интригуващи, изпълнени "странни хора с пера", както и за техния "отживял, но силен морал"; за мъжеството и доблестта им, за воинските им умения и честта им. Все нравствени идеали, които Карл Май възпитава у младите сърца и умове по един интригуващ начин. И макар че той самият съвсем не претендирал да е пример на тези идеали, дълбоко в себе си бил религиозен исилно почитал християнския стремеж към Добро. В желанието си да възпита християнски морал дори у индианските си любимци, Карл Май "покръства" един племенен вожд в романа си "Винету".
Статуя на индианец пред Дома-музей на Карл Май в Радебойл, Германия / Снимка: Getty Images
И след като си припомнихме всичко това, идва ред на най-любопитното - Карл Май никога не е бил в Америка и не е стъпвал в Дивия запад преди 1908-а година, когато за кратко пътува до някои източни американски щати. Същото може да се каже и за романите му за Ориента. Пътувал е до Китай, Цейлон и Суматра, но чак през 1900-та година. Така че всичко в книгите му за живота по тези места е плод на неговото въображение. Но то е толкова завладяващо и пълно с живи картини, че дори малките несъответствия в описанията на някои места, обичаи и ритуали от културата на героите му, са му простени от неговите почитатели. Увлекателният разказ кара читателите да се потопят в неговия чуден свят и да потърсят в него преди всичко красотата и дързостта, без да се вглеждат в детайлите. Карл Май винаги е бил интересен за нас, европейците, защото ни отвежда в непознати за нас географски ширини.
В Щатите, обаче, писателят далеч не е така популярен. Вероятно точно поради факта, че американците, за разлика от нас, по-отчетливо забелязват несъответствията в романите му, а много вероятно - и по исторически причини от известен характер.
Някои вероятно ще попитат: Как така описва пътешествия, които никога не е правил? Отговорът е, че макар и да не е бил по местата, които описва, Карл Май проучвал грижливо "географски книги, пътеписи и класически приключенски романи", пише биографът му Томас Крамер. Научил много за индианците от книгата "Дванадесет езика от югозападния край на Северна Америка". След това и самите му издатели си послужили с малка измама с рекламна цел, като разпространили мита, че Карл Май е "пътеписец".
Едно списание дори отива и по-далеч: "Авторът е обиколил всички места, в които се развива действието в приключенските му романи", написват там. И дори някои да се усъмнявали в точността на "пътеписите" му, Карл Май оставал любимият им автор, заради майсторското въображение и талантливото перо на писателя.
Библиотеката на Карл Май в дома му в Радебойл / Снимка: Getty Images
Карл Май създава един толкова убедителен образ на индианеца като горд и смел мъж, способен да отстоява честта си с достойнство, че несъмнено този тип герой е бил идеал и на самия писател. След смъртта му дори къщата на Мей в Радебойл, била превърната в музей, посветен на индианците. Там именно могат да бъдат видяни сребърната карабина на Винету и карабината "Хенри", както и "мечкоубиеца" на Олд Шетърхенд.
Както вече споменахме, Карл Май не е бил толкова "идеален" в живота си, въпреки че очевидно е проявявал стремеж да се "поправи". Животът му е не по-малко интересен от разказите му. Някои го определят като "фантазьор, който умее да измисля истории", а други направо го наричат "мошеник". Последното се дължи на някои достигнали до нас биографични факти. А именно, че ако като малък крадял на дребно за храна, то като голям вече се пробвал и с по-сериозни измами.
Веднъж се представил за очен лекар, пенсиониран от армията. Така се вживял в ролята си, че почнал дори да провежда "прегледи" и да изписва рецепти. След това се представил за един познат по име учител от семинарията, в която учел преди, и от негово име поръчал няколко кожени палта, които да му донесат за "проба" в един хотел. Докато се суетял, кое да си "избере", взел палтата и изчезнал, без да ги плати.
Криминалните му житейски истории са и смешни, и ако трябва да сме честни - донякъде трогателни, защото всяка от тях е свързана с периоди на отчайващо безпаричие. Буквално на ръба на оцеляването си например, се представил за търговец на метали и отмъкнал кожено палто, за да го продаде и да се нахрани. После се представил за полицай пред един магазинер в Лайпциг, и поискал човекът да му покаже банкнотите в касата на магазина си, защото трябвало да "провери" дали сред тях няма фалшиви. После поканил слисания магазинер да тръгне с него на "разпит" в полицията, но по пътя изчезнал с парите. Друг път се представил на един хлебар за адвокат и му съобщил, че човекът трябва да тръгне незабавно за Дрезден, за да получи някакво наследство. След като оня тръгнал, Карл Май отишъл при жена му и й представил за полицай, който разследва фалшиви пари. По същия начин като с предишния магазинер, прибрал почти цялата каса за "проверка".
По време на всички тези "подвизи", писателят като същински актьор се дегизирал с брада и мустаци, и чудесно изигравал ролята си, докато не го хванат.
Писателят Карл Май (1842-1912)
Макар и да не е съвсем прилично, но тези истории от живота на писателя са толкова забавни, че будят по-скоро смях, отколкото порицание. За някои дори го представят като симпатичен хулиган и "изобретателен гений". Така или иначе, личността на Карл Май не оставя никого безразличен. Образът му служи за подражание и на някои съвременни политици.
Що се отнася до това, откъде тръгва митът, че е бил любим автор на Хитлер, то това се случва през 1933-та година, когато един репортер бил допуснат да посети Фюрера в дома му, след което в един вестник излиза следното описание на кабинета на Хитлер: "На едната лавица има политически и държавнически съчинения, няколко брошури и книги за коне и развъждане на овчарско куче, а на другата лавица - млади хора, вижте само това! На тази лавица стоят всичките най-известни книги на Карл Май!"
Барелеф на писателя / Снимка: Getty Images
Някои почитатели на писателя раздухват тази история, като твърдят, че Хитлер дори давал на своите генерали примери от книгите на Карл Май, като им препоръчвал бойни тактики и хитрини, описани в тях.
В същото време, Карл Май е известен като пацифист. Особено в по-късните си произведения. "Така че, подчертава един от биографите на писателя, ако с Хитлер се познаваха, едва ли биха се харесали!"
И до днес, според някои литературни критици, Карл Май е "най-четеният писател" в света, въпреки че подобен извод не може да се извади чрез надеждна статистика от времената преди интернет. Но като се има предвид огромното му тврочество и тиражирането на романите му на толкова много езици, е много вероятно Карл Май да се подрежда на второ място след Джоан К. Роулинг, чиито истории за Хари Потър надминават тиража от над 450 милиона бройки по последна статистика.
Писателят умира на 30-и март 1912 г. на 70-годишна възраст в Радебойл, Германия. Именно там се намира и музеят с оригинални издания на книгите му, скъпи вещи и реликви на Карл Май.
А знаете ли, че Карл Май е автор и на много "балкански истории"? - Именно той създава представите на немците за нашия регион. И, както се полага да отбележим, макар че и по нашите земи никога не е идвал, че да ни познава, за нас е чест.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Favtorat-na-vinetu-bil-genialen-moshenik-i-zapochva-da-pishe-v-zatvora&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F02%2F26%2F2316012%2F768x432.jpg%3F_%3D1645893865&description=Авторът на "Винету" бил "гениален мошеник" и започва да пише в затвора', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}