ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Брат му се удавил пред очите му под ледено езеро
250 години от рождението на майстора на "черни" пейзажи Каспар Фридрих
Автор : / 18764 Прочита 2 Коментара
Пред картината "Море от лед" на Каспар Давид Фридрих по време на юбилейна изложба в Германия през април 2024 г. по повод 250 години от рождението на художника / Снимка: Adam Berry/Getty Images
Когато видите пейзажната му живопис, няма как да сбъркате, че става дума за художник, представител на романтизма. Каспар Давид Фридрих е един от най-изявените немски художници от това направление.
Главният му интерес е съзерцанието на природата и емоциите, които събужда мълчаливото общуване с нея.
„Странник над море от мъгла“ (1818), 94.8 × 74.8 cm, Салон на изкуствата (Хамбург)
Картините на Фридрих поставят фигурите в умалена перспектива на фона на обширни пейзажи. Сякаш той нарочно смалява човека, за да внуши мащабите на мирозданието. Този подход придава усещането за визуализация на метафизични измерения, недостижими за човешкия разум без емоцията.
Творбите на Фридрих настройват емоционалния регистър на зрителя към едно по-дълбоко, философско проникване в изображението.
Фридрих става известен като художника, открил "трагедията на пейзажа". В такъв смисъл, че той умее да придаде смисъл на природната картина по един почти мистериозен начин, провокиращ съпреживяването на драматична емоция.
Художникът поддържа интереса към творчеството си в продължение на много години, но светът се променя, навлиза в епохата на модернизацията, променят се и идеалите му. За жалост Каспар Фридрих умира в нищета и с имиджа на "полу луд", след което за дълго време името му тъне в забвение.
Портрет на Каспар Давид Фридрих от Герхард фон Кюгелген
Чак в началото на 20 век в Берлин организират изложба с 32 негови картини и скулптури. По-късно го преоткриват експресионистите, а след тях сюрреалисти и екзистенциалисти черпят идеи от творбите му.
Посмъртно Фридрих става учител вдъхновител на идеи за цяла плеяда художници от различни модерни направления в изобразителното изкуство.
От възкресената слава на художника се възползвали и нацистите. Те популяризирали художника, но от друга страна направили така, че голяма част от публиката започнала да го игнорира, асоциирайки го с нацизма. Каспар Фридрих е роден на 5 септември 1774 година в Грайфсвалд (Шведска Померания), точно преди 250 години.
Той бил шестото от десетте деца на семейство лутерани. Баща му бил производител на свещи и сапун и едва ли е бил богат човек, но според някои сведения този човек много държал на образованието на децата си и дори им наемал частни учители.
Майката умира, когато Фридрих бил на 7. Скоро след нея умира и сестра му Елизабет, а десет години по-късно - и сестра му Мария. Фридрих бил още съвсем млад, за да осмисли философски смъртта - скърбял искрено и дълбоко за близките си. Особено за по-малкия си брат Йохан Кристофър, който умрял през 1787-а при инцидент в замръзнало езеро.
По онова време Каспар бил едва 13-годишен и станал свидетел, как брат му пада под леда на езерото и се удавя.
„Изгрев над морето“ (1822), 55 × 71 cm, Старата национална галерия, Берлин
Според биографите на Каспар Фридрих, Йохан изглежда е загинал в опита си да помогне на брат си. И ако това действително е така, очевидно то е оставило трайна травма в душата на художника, която става и причина за мрачната му пейзажна живопис.
24-тата си година Каспар Фридрих учи в Копенхаген, а после се установява в Дрезден. По онова време Европа преживява период на духовно събуждане и интерес към нравствените идеали. Романтизмът напълно съответства на тези настроения.
Да рисува пейзаж го научил в университета в Грайфсвалд (б.а. днес там департаментът по изкуствата носи името на художника) неговият преподавател Йохан Куисторп.
Професорът запознал Фридрих с работата на немския художник от 17 век Адам Елсхаймер. В творбите на този художник доминира пейзажът. Елсхаймер бил майстор на нощното небе и религиозни сюжети на такъв фон.
„Грейфсвалд на лунна светлина“ (1816 – 17), Национална галерия на Норвегия, Осло
Куисторп водел студентите си на екскурзии сред природата и ги карал да рисуват на открито. Благодарение на него Фридрих се научил да скицира в естествена среда.
Започнал сам да обхожда различни природни кътчета, включително и трудно проходими места в планината. Един ден срещнал по време на разходка теолога Людвиг Козегартен. Фридрих останал силно впечатлен от определението на Козегартен за природата като "откровение на Господ". Това го провокирало да разшири кръгозора си по теология, философия, литература и естетика.
„Пейзаж с бухал, гроб и ковчег“ (1836 – 37), молив и сепия
През 1794 година бил приет да следва в престижната Кралска академия по изкуства в Копенхаген. Там направил първите си копия на антични скулптури и продлъжл да рисува от натура. Впечатлявали го холандските пейзажи, съхранявани в университетската библиотека.
Под влиянието на преподавателите си Кристиан Аугуст Лоренцен и пейзажиста Йенс Юел, Фридрих бил силно повлиян от тогавашното движение Бурни устреми и неговата романтична естетика. Водещо в това направление, най-общо казано, е настроението, а идеите са почерпени от легенди и митове.
„Входът на гробището“ (1825), Галерия на старите майстори, Дрезден
През 1798 година Фридрих се установява в Дрезден и там започва да експериментира в печатната графика. В течение на времето създава множество офорти и гравюри върху дърво. Първите подарява на приятели - не смята, че нса достойни да бъдат изложени в галерия. Професионално работел с туш, акварел и сепия.
В онзи период още изобщо нямал работи с маслени бои. С тях започва да работи след като пътува по балтийското крайбрежие. Пъстроцветните природни картини го вдъхновили, и той рисувал гори, хълмове, пристанища, утринната мъгла над тях, изгреви и залези. В онзи период запечатва в картини и магически мигове от околностите на Дрезден и Елба, които стават много популярни.
„Нойбранденбург в утринна мъгла“ (ок. 1816 – 17)
Работел като предварително си подготвял скици с молив, които днес имат историческа и топографска стойност. Фридрих притежавал удивителна картинна памет, така че можел да пресъздаде различни природни състояния до най-дребния детайл. Особено впечатляващ бил талантът му да рисува светлинните ефекти от отраженията на слънцето, облаците и луната върху водна повърхност.
Това умение ще видим като ярко проявление при един от повлияните от него художници - Архип Куинджи. За последния дори се говори, че буквално "хипнотизира" със "светлинните" си пейзажи.
През 1805 година Фридрих печели награда на конкурс във Ваймар, организиран от Гьоте. Конкурсът нямал особено престижен имидж, защото по онова време на него се явявали доста посредствени художници.
Фридрих се явил с две сепия рисунки - "Утринна процесия" и "Рибар край морето". Гьоте оценил творбите му като "комбинация между решителност, прилежност и изисканост".
„Кръстът край Балтийско море“ (1815), 45 × 33.5 cm, Шарлотенбург, Берлин
Тази оценка окуражава Фридрих, и през 1807-а, когато е на 34, той показва пред публиика "Кръстът в планините", днес известен като "Олтарът в Дечин" (Галерия на новите майстори, Дрезден).
Тази творба представлява олтарен панел, поръчан от графинята на Тун за фамилния параклис в Дечин, Бохемия и изобразява Христовото разпятие в профил на върха на планина, насред природата. Кръстът достига най-високата точка в картината, но е представен по различен от каноничното за западното изкуство ъгъл. Творбата е изключителна от гледна точка на това, че за пръв път в християнското изкуство е изработен олтар с пейзаж.
Картината била изложена за пръв път на Коледа 1808 година и добила голяма популярност, въпреки някои по-скептични оценки. Един от известните критици по онова време - Базил фон Рамдор написал критична статия, че не приема употребата на пейзаж в подобен контекст, но художникът сам отговорил на удара, като написал, че лъчите на слънцето при залез могат асоциативно да бъдат сравнени със светлината на Бог, и че с това е искал да каже, че Създателя вече не се открива така на хората, както в минали времена.
С тази забележка Фридрих визира промените в епохата. Тази интерпретация била твърде убедителна, но художникът повече никога не си позволява да прави рецензия на картините си, дори и за да се защити.
Фридрих постигнал приживе завидна кариера - бил избран за член на Берлинската академия, след което пруският кронпринц закупил две негови картини. Тук е мястото да отбележим, че художникът не бил от лакеите в изкуството. Дори напротив - напред в годините той се дистанцира от пруската власт и кандидатства за саксонско гражданство, което по онова време било профренско, а картините на Фридрих били окачествявани като антифренски.
Фридрих получава не само гражданство, но през 1818 година и членство в Саксонската академия с висока заплата. За сметка на това не го удостояват с професура.
„Руините на Елдена, близо до Грейфсвалд“ (1824 – 25), Старата национална галерия
"Немската" тематика в картините му се явявала като пречка за възхода му от гледна точка на преобладаващите профренски настроения. В този смисъл новото му гражданство не само не му помогнало, но дори му навредило.
Нещо за личния живот на художника: На 21 януари 1818 година той сключил брак с 25-годишната Каролине Бомер, дъщеря на бояджия на дрехи от Дрезден. Раждат им се три деца. Фридрих нарисувал съпругата си в "Жена на прозореца" (1822) - една от прочутите му картини "в гръб".
„Скалите на Рюген“ (1818), худ. К. Фридрих
Някои изкуствоведи отбелязват, че в картината му "Скалите на Рюген" (нарисувано след медения им месец с Каролине), се усеща някакъв живителен лъч светлина. Критиците смятат, че бракът настройва емоционалния регистър на художника към повече оптимизъм и хармония.
По онова време художникът намира голяма подкрепа от великия руски княз Николай Павлович, който купува значително количество картини на Фридрих, които отнася в Санкт Петербург. Впоследствие князът за дълги години е меценат на художника. Руският поет Василий Жуковски, учител на Александър II, също става почитател на Фридрих. Тяхното приятелство изиграва безценна роля в подкрепа на Фридрих, когато в края на живота си той е беден и болен. Жуковски оценява психологическите теми на Фридрих и написва хвалебствени рецензии за творбите му.
В края на жиивота си Фридрих изпада в депресивна мания по смъртта и отвъдния живот. Започва да рисува надгробни паметници и скулптури за мавзолеи в Дрезден. Много от тези творби по-късно, по време на Втората световна война, са унищожени.
Ексцентричният и меланхоличен характер на художника все повече го обрича на самота. Към 1820 година той живее като отшелник, забравен от света. Изолира се и прекарва времето си в скитане из гори и планини нощем, преди изгрева на слънцето.
"Гигантските планини“ (1830 – 35), 72 × 102 cm, Музей „Ермитаж“, Санкт Петербург
През юни 1835 година получава инсулт с частична парализа на крайниците. Все
по-малко може да рисува. Предимно преработва стари свои работи. Влошават се и зрението, и силата на ръцете му. В такова състояние успява да завърши шедьовъра си "Морски бряг на лунна светлина" (1835 - 36), която мнозина определят като "най-черната от "черните" му картини". Руското императорско семейство се опитва да подпомогне художника, като купува още негови картини, преди всичко от ранните му творби. С тези пари той заминава да се лекува в Теплице и успява там значително да укрепи здравето си.
Завръщайки се у дома рисува серия портрети и пейзажи, макар и само в малък формат, поради лошото си здраве.
Каспар Фридрих умира в Дрезден на 7 май 1840 година, като това събитие остава слабо отразено сред широката общественост и артистичните среди. Художникът отдавна живее изолирано и бедно.
Репутацията и славата му още приживе са останали назад във времето.
Трябва да минат много години, за да бъде поставено името му подобаващо до имената на Лудвиг Тик и Новалис - в центъра на литературния и художествен живот на Романтизма. Водеща в творчеството му е мисълта, че съзерцанието на величието на природата е върховно естетическо преживяване и мистична нагласа. Фридрих въплъщава в себе си един истински романтик: той е интровертен, стеснителен спрямо света и привързан към природата религиозен човек. Той изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, но гледа на него като на миг на възвишеност.
„Гробове на старите герои“ (1812), 49.5 x 70.5 cm, Салон на изкуствата (Хамбург)
Нарастващият песимизъм в късните творби на художника се усеща от акцента върху два основни символа в картините му - на изгрева и залеза. Творбите му стават по-мрачни, но и по-монументални по своето съдържание. Самотата и респектът от смъртта, които придружават Каспар Фридрих още от детството му, остават постоянно настроение в картините му. И това става още по-видимо в късните му творби, когато той е загубил близки, приятели и публика, и живее като отшелник.
Депресивните периоди в живота му, обаче, съвсем не са свързани само с финалните му години. Те са разпознаваеми в творбите му. Тематичните промени в тях отразяват с пълна сила настроенията на душата му.
С всичките си специфики на човек и творец, Каспар Фридрих е един от онези художници романтици, които нареждат пейзажната живопис сред водещите жанрове в западното изкуство. Сред съвременниците му, най-силно се повлиява от стила му Юхан Дал. А от по-късните поколения - Архип Куинджи, Иван Шишкин, Албърт Райдър, американските луминисти и др.
Норвежкият символист Едвард Мунк вижда творби на Фридрих в Берлин през 80-те години на 19 век и не е трудно да се забележи, че картината му "Самотните" (1899) е своеобразен отглас на немския романтик. През 1934 година белгийският художник Рене Магрит отдава дължимото на Фридрих в картината си "Човешко състояние", която направо заема мотиви от творчеството му. Самюъл Бекет казва за картината му "Мъж и жена, съзерцаващи Луната": "Това беше източникът на "В очакване на Годо".
След годините забвение, реабилитацията на Фридрих е бавна, но насърчавана от много знаменити личности, напълно го "възкресява" за вечността. ДНес той е национална икона в Германия и високо ценен от историци и ценители на запад. Този "особен" художник ни оставя образци на пейзажната живопис, косвено свързани с философия за човешката съдба.
Някои съвременни психолози на изкуството твърдят, че Фридрих е страдал от "хронична мудност", но в крайна сметка се оказва, че той е бил изключително плодовит - автор е на над 500 творби.
За 250-годишнината от рождението на художника в Берлин бе организирана изложба с около 60 картини и 50 рисунки на Фридрих от колекции в Германия и чужбина. Сред представените творби са известни негови произведения като "Монахът край морето"(1808-10), "Абатството в дъбака" (1809-10), "Море от лед" (1823-24) и други.
Трите галерии в Хамбург, Берлин и Дрезден са работили заедно, за да подготвят тематично независимите изложби, посветени на 250-ата годишнина от рождението на художника. Заедно те притежават най-ценната колекция от негови картини за целия свят. Безценно богатство с непреходна стойност.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}