Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

190 години от смъртта на гениалния поет, философ и хуманист

Гьоте (1749 - 1832), на ледена пързалка във Франкурт, наблюдаван от група жени, ориг. творба на изобразителното изкуство1 1875 г. / Снимка: Getty Images

Неговото име се е превърнало в нарицателно за поезия, но освен майстор на словото, той бил всестранно развита, космополитна личност, за каквато хората казват, че се ражда "веднъж на сто години". Йохан Волфганг фон Гьоте е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ, благородник и политик от световна значимост.

По-известните му творби са "Страданията на младия Вертер", "Вилхелм Майстер", "Пътешествие в Италия", "Теория на цветовете" и "Фауст" - творба, записана навеки в златната хроника на литературната история на човечеството. Йохан Волфганг фон Гьоте има благородническа титла от 1782-ра година и в продължение на 10 години е бил държавен министър във Ваймар, където умира на 22-ри март 1832-ра година.

Навършват се 190 години от неговата смърт.

Статуя на немския философ Йохан Волфганг фон Гьоте във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

Гьоте е сред основните фигури не само на немската литература, но водеща фигура на европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18-и и началото на 19-и век. Интересите му в различни области служат за вдъхновение на много учени. Известно е, че негов почитател е бил самият автор на теорията за еволюцията - Чарлз Дарвин.

Гьоте е роден в семейството на богати хора - баща юрист с титла имперски съветник и майка от знатна франкфуртска фамилия. Двойката има шест деца, първото от които е Йохан Волфганг. Единствено той и по-малката му сестра Корнелия са дълголетници.

Майката на Гьоте - Катарина Елизабет Гьоте, портрет от 1776 г.

Въпреки че семейството е богато, малкият Йохан бил записан да учи в обществено училище, заедно с деца от по-нисши съсловия. Едва по-късно започват да го обучават баща му и наети частни учители. Старанието на родителите му било да получи всестранни познания - учел музика, живопис, естествени науки, религия и чужди езици: френски, английски, италиански, латински и гръцки. Свирел на чело, учел езда, фехтовка и танци.

Йохан Волфганг фон Гьоте, ок. 1780 г. / Снимка: Getty Images

Още

Църква от човешки кости в Рим

Църква от човешки кости в Рим

Момчето растяло будно, много емоционално, но и надарено с аналитичен разум. Още като съвсем млад Гьоте не приемал наготово наученото, а проявявал критично мислене. Макар и възпитаван в религиозен дух, той открито обсъждал "грешките и насилието" в историята на Римокатолическата църква. Изразявал собствено мнение и по редица други въпроси по начин, който респектирал възрастните.

В никакъв случай, обаче, не изглеждал като някакъв изучен "дървен философ", напротив - обичал забавленията и дори устройвал домашен куклен театър за гостите на семейството. Всички се възхищавали на фантазията и актьорските му умения. Измислял и собствени приказки, които "режисирал" за семейната публика.

Силуетен портрет на немския писател и поет Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832), оригинална публикация: „Goethe's Aussere Erscheinung“ от Enid Schaeffer, Лайпциг, 1914 г. / Снимка: Getty Images

Богатата библиотека на баща му била любимото му "убежище". Книгите задвижвали още повече въображението му и той самият чувствал, че иска да твори - сам да пише книги. Баща му, обаче, настоявал да завърши право, по семейна традиция. Записват го да учи право в Лайпциг.

Още

Ференц Лист: Животът е едно дълго и горчиво самоубийство...

Ференц Лист: Животът е едно дълго и горчиво самоубийство...

По време на студентските си години Гьоте за пръв път среща любовта. Запознава се с дъщерята на един занаятчия - Ана Катарина Шьонкопф, и буквално лети на крилете на любовта, но тази любов му донася и първото любовно разочарование. Стиховете, които написва в онзи период са първите му литературни опити. В Лайпциг написва книгата "Анете" с 19 стихотворения в стил рококо. През лятото на 1768-а се разболява от туберкулоза и се налага да прекъсне следването си и да се завърне у дома. През 1769-а година издава първата си стихосбирка - "Нови песни". Успехът е вълнуващ, но здравето на младия Гьоте все още е силно разклатено. Затворен вкъщи и обхванат от меланхолия, младежът дори прави опит за самоубийство.

Йохан Волфганг Гьоте (ок. 1775)

Тези преживявания, както казва един критик, вероятно са били изпитанията на Бог, през които е трябвало да премине, за да напише романа си "Страданията на младия Вертер" - първата от по-известните му творби.

Гьоте на 38 години, рисунка на Ангелика Кауфман, 1787 г.

През 1770-а година Гьоте се връща обратно в студентска среда, но не в Лайпциг, а в Щрасбург (днес Страсбург). Отново се влюбва - във Фридерике Брион. И, отново последвало разочарование. След всяка любовна мъка, Гьоте намирал опора в приятелската среда. Така открил писателите от литературното направление "Бурни устреми". Посещавал и лекции по медицина и естествени науки.

На следващата година - 1771-ва, предал юридическата си дисертация. Очаквал овации, а получил неодобрение. Професорите открили в работата му "неуважение към църквата". Тази дисертация не е достигнала до наши дни, но се твърди, че Гьоте бил "скъсан" заради едно-единствено изречение за църковниците, което изглеждало "неприемливо". 

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) / Снимка: Getty Images

Въпреки това през 1771-ва година младият юрист се сдобива с научната степен "лиценциат" и се връща в родния Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора. В продължение на четири години работи без особен афинитет към работата, след което отива в град Вецлар като практикант в съда.

Аугусте Луизе графиня Щолберг (1753 – 1835), Франкфурт 1775 г. (на 22, Гьоте на 26)

Всяко откъсване от домашната среда, както обикновено се случвало в живота му, се съпровождало с нови емоционални трепети. Във Вецлар Гьоте среща Шарлоте Буф, в която се влюбва страстно, но има пречка - девойката е сгодена. Поредното разочарование. Гьоте се връща съкрушен обратно у дома, и отново се захваща с адвокатурата.

На Великден 1775-а се сгодява за банкерската дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Внезапно, обаче, е поканен от двама братя графове в Швейцария, и когато се връща от пътуването, по неясни причини, Ана Елизабет разтрогва годежа им. За кой ли път Гьоте преживява тежко раздялата.

Ана Елизабет Шьонеман „Лили“ (1758 – 1817), Франкфурт 1775 г. (на 17, Гьоте на 26)

Поредното любовно разочарование го тласва при сподвижниците от движението "Буря и натиск". Основни теми на това движение са силната личност, геният и висшият човек. Упование за спасение на духом падналия Гьоте. Под влияние на тези идеи той написва одата "Прометей" (1774), първоначалният вариант на "Фауст" - "Прафауст" (1773), първата немска историческа драма "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" и сантименталния роман "Страданията на младия Вертер" (1774).

Всички тези творби са истинско вдъхновение за цяло поколение немски поети-романтици, като Новалис, Хайне, Ленау и др.

„Страданията на младия Вертер“ (1774 г.)

Цяла Германия вече знае Гьоте. Сред почитателите му расте броят на хора с висок обществен сан. Между тях се нарежда и 18-годишният престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах - Карл Август.

Щом наследява престола, младият херцог поканва Гьоте да живее във Ваймар.

Домът на Гьоте във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

Докато е на служба в княжеския двор, Гьоте отново се влюбва - този път в придворната дама баронеса Шарлоте фон Щайн.

Шарлоте фон Щайн (1742 – 1827), Ваймар 1775 г. (на 33, Гьоте на 26)

В онзи период е в пълна хармония със себе си и кариерата му расте: назначават го за таен съветник в Държавния съвет на княжеството, а по-късно става и първи министър. Удостоен е с благородническа титла. Ползва се с голям авторитет, което му дава възможности да организира културния живот на Ваймар.

Привлича към тази дейност и приятелите си Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, които се включват в дейната му програма.

Статуя на немския писател Йохан Волфганг фон Гьоте (вляво) и немския поет и драматург Фридрих Шилер във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

През онзи период, макар обществената дейност да му отнемала голяма част от времето, Гьоте написва някои от най-хубавите си балади - "Рибарят", "Горски цар" и "Певецът". Изглежда държавните длъжности, обаче, в един момент вече не го удовлетворявали, и Гьоте взима сериозно решение - да напусне Ваймар.

Под чуждо име тайно заминава за Италия. За това знаели само херцогът и личният гувернант на поета. Обиколил Верона, Виченца и Венеция, след което стигнал до Рим, а после продължил пътешествието си в Неапол, Сицилия, Сиена, Флоренция, Парма и Милано.

Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер (Ваймар, 1811)

По време на това пътуване, с престои от по един-два месеца тук и там из Италия, Гьоте набира много ценни впечатления и завързва интересни приятелства. В Рим се запознал с много художници и писатели.

Станал много близък с швейцареца Йохан Хайнрих Майер, когото по-късно поканва за свой съветник по изкуствата във Ваймар.

„Гьоте в Кампаня“ от Вилхелм Тишбайн (1787)

Рим буквално възкресява духовния потенциал на Гьоте. Съприкосновението с хармоничната антична култура била като живителен въздух за него. В паметта му се запечатват фреските на Рафаело и забележителната архитектура на Андреа Паладио. В Рим Гьоте отново се връща към едно от своите младежки занимания - рисуването.

В Италия нарисувал повече от 850 рисунки. Много от италианците дори го смятали за художник.

Заснета акварелна рисунка на Гьоте в Италия / Снимка: Getty Images

Още

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Елвис, Айнщайн, Гьоте, Ганди: вълнуващи писма на знаменитостите

Гьоте се завръща в Германия с уравновесен дух и пълен с нови творчески планове. Изящните му "Римски елегии"[5] (1788 - 1790) са посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, на която след осем години поетът предлага брак. В същия период създава и епичната поема "Херман и Доротея" (1798, публикува преработена по-старата си творба- "Ифигения в Таврида" (1787), "Егмонт" (1788), "Торквато Тасо" (1790) и образователните романи "Вилхелм Майстер - години на учение" (1796) и "Вилхелм Майстер - години на странстване" (1807/1821).

През 1809-а година Гьоте започва да пише своята автобиография, като междувременно учи арабски и персийски, и чете Корана. В периода 1811 - 1814-а година излиза мемоарно-автобиографичната му книга "Поезия и истина".

Периодът във Ваймар след Рим е един от най-щастливите в живота на Гьоте. През 1789-а година Кристиане Вулпиус му ражда син - Аугуст. По-късно двамата имат още четири деца, които умират още като пеленачета.

Синът на Гьоте - Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)

Емоционалната природа на Гьоте, обаче, го прави твърде непостоянен в чувствата. По време на едно пътуване до Силезия, едва година, след като Кристине му е родила син, жененият Гьоте прави предложение за женитба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.

Акварел от JH Meyer, Гьоте през 1793 г. / Снимка: Getty Images

Претрупан от задълженията си на чиновник, решщава да се откаже от повечето си служби, но остава ръководител на училището по рисуване и продължава да упражнява контрола на държавното строителство в княжеството. От 1791-ва до 1817-а година ръководи Ваймарския дворцов театър.

От 1807-а става съветник на университета Йена, като по негово предложение в програмата на университета е разширен природонаучният факултет.

Вилхелмине Херцлиб „Минхен“ (1789 – 1865), Йена 1807 г. (на 18, Гьоте на 58)

През лятото на 1794-та година Фридрих Шилер, по онова време професор по история в университета Йена, се обръща към Гьоте за сътрудничество в сп."Die Horen". Плод на съвместната им работа е създаването на епохалното литературно-историческо направление "Ваймарски класицизъм".

На 65 поетът отново се влюбва - този път в Мариане фон Вилемер (Мариане Юнг), която става негова муза. Вдъхновен от Мариане Гьоте издава стихосбирка в 12 тома стихотворения - "Западно-източен диван".

Мариане фон Вилемер (1784 – 1860), Хайделберг 1814 г. (на 30, Гьоте на 65)

През 1816-а година умира съпругата на Гьоте Кристиане. Година по-късно самият той започва да усеща, че силите му са отслабени. Принуден е да се откаже от ръководството на дворцовия театър. Затваря се в дома си, а за него се грижи съпругата на сина му - снаха му Отилие фон Гьоте.

Възрастен и болен, Гьоте пак не се отказва от любовта. През 1821-ва година в курорта Мариенбад се запознава със 17-годишната Улрике фон Левецов и макар че е на 74, й предлага брак. Девойката му отказва и Гьоте отново е съкрушен, и отново това разочарование прелива в стихове - излива мъката си в поемата "Трилогия на страстта" (1827).

Улрике фон Левецо (1804 – 1899), Мариенбад 1821 г. (на 17, Гьоте на 72)

Поетът умира на 22-ри март 1832-ра година от инфаркт. Според домашния лекар, напуснал този свят с думите "Повече светлина!" Погребан е във Ваймарската княжеска гробница.

Бляскав апотеоз на литературната кариера на Гьоте е трагедията "Фауст". Тя го въздига като безспорен първомайстор в литературата. През 1806-а година самият Наполеон пожелава да се срещне с автора на бележитата творба и го награждава с Кръста на почетния легион.

Името на Гьоте днес е познато във всички цивилизовани кътчета на земята.

В негова чест е учредена литературната награда "Гьоте".

Той наистина остава в историята на световната литературна класика като нарицателно за поезия и хуманизъм.

Embed from Getty Images

Йохан Волфганг фон Гьоте - цитати

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.

Всеки чува това, което разбира.

Човек вижда толкова, колкото знае.

Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.

Можеш да научиш само това, което обичаш.

Embed from Getty Images

Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят - високомерие.

Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.

Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи.

Само в другите хора човек може да види себе си.

Embed from Getty Images

Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.

Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.

Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.

Йохан Волфганг фон Гьоте, ок. 1790 г. / Снимка: Getty Images

Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.

Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.

Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.

Илюстрация към издание на "Фауст" от Гьоте

Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.

Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.

Там, където има много светлина, има и много сенки.

Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.

Embed from Getty Images

Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.

Когато двама се карат, виновен е по-умният.

Умният човек не прави дребни груби грешки.

Който мисли дълго, невинаги намира най-доброто решение.

Embed from Getty Images

Никой никога не се е загубил по прав път.

Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.

Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.

Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.

Embed from Getty Images

Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.

"Разделяй и владей" е мъдро правило, но "Обединявай и направлявай" е по-добро.

Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Еми МАРИЯНСКА

Още

Бетховен изпълнява първия си концерт на 26 март и умира на 26 март

Бетховен изпълнява първия си концерт на 26 март и умира на 26 март

Още

Шуберт умира на 31, бълнувайки, че иска да го погребат близо до Бетховен

Шуберт умира на 31, бълнувайки, че иска да го погребат близо до Бетховен

Още

Има ли вина Артър Милър за самоубийството на Мерилин?

Има ли вина Артър Милър за самоубийството на Мерилин?

Още

Джеймс Тисо преживял драматично самоубийството на любимата си

Джеймс Тисо преживял драматично самоубийството на любимата си

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

 

 

Коментирай 12

Календар

Препоръчваме ви

Радой Ралин ще "оживее" в Сатирата, за да каже нещата, който са важни за него

В емблемтичния театър отбелязват 100-годишнината на Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка‘‘

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Авторът на "Метаморфози" изгорил оригинала на поемата си

Документална изложба "Стоянка Мутафова - влюбена в театъра душа" - пред Народния театър

Събитието е с начало 25 март 2022 г. Експозицията е посветена на 100-годишнината от рождението на незабравимата актриса, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Полският поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, композитор, художник и продуцент Лех Майевски представи най-новия си филм "Бриджит Бардо завинаги" пред публиката на София филм фест снощи

Аристотел: Нещастието сплотява хората

Бащата на науките и основоположник на западната философия, не бил лесен характер

Голям концерт-спектакъл "Песен за Коко" в памет на Крикор Азарян

Събитието е на 14 март от 19 часа в Театър "Азарян"