Неговото име се е превърнало в нарицателно за поезия, но освен майстор на словото, той бил всестранно развита, космополитна личност, за каквато хората казват, че се ражда "веднъж на сто години". Йохан Волфганг фон Гьоте е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ, благородник и политик от световна значимост.

По-известните му творби са "Страданията на младия Вертер", "Вилхелм Майстер", "Пътешествие в Италия", "Теория на цветовете" и "Фауст" - творба, записана навеки в златната хроника на литературната история на човечеството. Йохан Волфганг фон Гьоте има благородническа титла от 1782-ра година и в продължение на 10 години е бил държавен министър във Ваймар, където умира на 22-ри март 1832-ра година.

Навършват се 190 години от неговата смърт.

Статуя на немския философ Йохан Волфганг фон Гьоте във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

Гьоте е сред основните фигури не само на немската литература, но водеща фигура на европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18-и и началото на 19-и век. Интересите му в различни области служат за вдъхновение на много учени. Известно е, че негов почитател е бил самият автор на теорията за еволюцията - Чарлз Дарвин.

Гьоте е роден в семейството на богати хора - баща юрист с титла имперски съветник и майка от знатна франкфуртска фамилия. Двойката има шест деца, първото от които е Йохан Волфганг. Единствено той и по-малката му сестра Корнелия са дълголетници.

Майката на Гьоте - Катарина Елизабет Гьоте, портрет от 1776 г.

Въпреки че семейството е богато, малкият Йохан бил записан да учи в обществено училище, заедно с деца от по-нисши съсловия. Едва по-късно започват да го обучават баща му и наети частни учители. Старанието на родителите му било да получи всестранни познания - учел музика, живопис, естествени науки, религия и чужди езици: френски, английски, италиански, латински и гръцки. Свирел на чело, учел езда, фехтовка и танци.

Йохан Волфганг фон Гьоте, ок. 1780 г. / Снимка: Getty Images

Момчето растяло будно, много емоционално, но и надарено с аналитичен разум. Още като съвсем млад Гьоте не приемал наготово наученото, а проявявал критично мислене. Макар и възпитаван в религиозен дух, той открито обсъждал "грешките и насилието" в историята на Римокатолическата църква. Изразявал собствено мнение и по редица други въпроси по начин, който респектирал възрастните.

В никакъв случай, обаче, не изглеждал като някакъв изучен "дървен философ", напротив - обичал забавленията и дори устройвал домашен куклен театър за гостите на семейството. Всички се възхищавали на фантазията и актьорските му умения. Измислял и собствени приказки, които "режисирал" за семейната публика.

Силуетен портрет на немския писател и поет Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832), оригинална публикация: „Goethe's Aussere Erscheinung“ от Enid Schaeffer, Лайпциг, 1914 г. / Снимка: Getty Images

Богатата библиотека на баща му била любимото му "убежище". Книгите задвижвали още повече въображението му и той самият чувствал, че иска да твори - сам да пише книги. Баща му, обаче, настоявал да завърши право, по семейна традиция. Записват го да учи право в Лайпциг.

По време на студентските си години Гьоте за пръв път среща любовта. Запознава се с дъщерята на един занаятчия - Ана Катарина Шьонкопф, и буквално лети на крилете на любовта, но тази любов му донася и първото любовно разочарование. Стиховете, които написва в онзи период са първите му литературни опити. В Лайпциг написва книгата "Анете" с 19 стихотворения в стил рококо. През лятото на 1768-а се разболява от туберкулоза и се налага да прекъсне следването си и да се завърне у дома. През 1769-а година издава първата си стихосбирка - "Нови песни". Успехът е вълнуващ, но здравето на младия Гьоте все още е силно разклатено. Затворен вкъщи и обхванат от меланхолия, младежът дори прави опит за самоубийство.

Йохан Волфганг Гьоте (ок. 1775)

Тези преживявания, както казва един критик, вероятно са били изпитанията на Бог, през които е трябвало да премине, за да напише романа си "Страданията на младия Вертер" - първата от по-известните му творби.

Гьоте на 38 години, рисунка на Ангелика Кауфман, 1787 г.

През 1770-а година Гьоте се връща обратно в студентска среда, но не в Лайпциг, а в Щрасбург (днес Страсбург). Отново се влюбва - във Фридерике Брион. И, отново последвало разочарование. След всяка любовна мъка, Гьоте намирал опора в приятелската среда. Така открил писателите от литературното направление "Бурни устреми". Посещавал и лекции по медицина и естествени науки.

На следващата година - 1771-ва, предал юридическата си дисертация. Очаквал овации, а получил неодобрение. Професорите открили в работата му "неуважение към църквата". Тази дисертация не е достигнала до наши дни, но се твърди, че Гьоте бил "скъсан" заради едно-единствено изречение за църковниците, което изглеждало "неприемливо". 

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) / Снимка: Getty Images

Въпреки това през 1771-ва година младият юрист се сдобива с научната степен "лиценциат" и се връща в родния Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора. В продължение на четири години работи без особен афинитет към работата, след което отива в град Вецлар като практикант в съда.

Аугусте Луизе графиня Щолберг (1753 – 1835), Франкфурт 1775 г. (на 22, Гьоте на 26)

Всяко откъсване от домашната среда, както обикновено се случвало в живота му, се съпровождало с нови емоционални трепети. Във Вецлар Гьоте среща Шарлоте Буф, в която се влюбва страстно, но има пречка - девойката е сгодена. Поредното разочарование. Гьоте се връща съкрушен обратно у дома, и отново се захваща с адвокатурата.

На Великден 1775-а се сгодява за банкерската дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Внезапно, обаче, е поканен от двама братя графове в Швейцария, и когато се връща от пътуването, по неясни причини, Ана Елизабет разтрогва годежа им. За кой ли път Гьоте преживява тежко раздялата.

Ана Елизабет Шьонеман „Лили“ (1758 – 1817), Франкфурт 1775 г. (на 17, Гьоте на 26)

Поредното любовно разочарование го тласва при сподвижниците от движението "Буря и натиск". Основни теми на това движение са силната личност, геният и висшият човек. Упование за спасение на духом падналия Гьоте. Под влияние на тези идеи той написва одата "Прометей" (1774), първоначалният вариант на "Фауст" - "Прафауст" (1773), първата немска историческа драма "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" и сантименталния роман "Страданията на младия Вертер" (1774).

Всички тези творби са истинско вдъхновение за цяло поколение немски поети-романтици, като Новалис, Хайне, Ленау и др.

„Страданията на младия Вертер“ (1774 г.)

Цяла Германия вече знае Гьоте. Сред почитателите му расте броят на хора с висок обществен сан. Между тях се нарежда и 18-годишният престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах - Карл Август.

Щом наследява престола, младият херцог поканва Гьоте да живее във Ваймар.

Домът на Гьоте във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

Докато е на служба в княжеския двор, Гьоте отново се влюбва - този път в придворната дама баронеса Шарлоте фон Щайн.

Шарлоте фон Щайн (1742 – 1827), Ваймар 1775 г. (на 33, Гьоте на 26)

В онзи период е в пълна хармония със себе си и кариерата му расте: назначават го за таен съветник в Държавния съвет на княжеството, а по-късно става и първи министър. Удостоен е с благородническа титла. Ползва се с голям авторитет, което му дава възможности да организира културния живот на Ваймар.

Привлича към тази дейност и приятелите си Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, които се включват в дейната му програма.

Статуя на немския писател Йохан Волфганг фон Гьоте (вляво) и немския поет и драматург Фридрих Шилер във Ваймар, Германия / Снимка: Getty Images

През онзи период, макар обществената дейност да му отнемала голяма част от времето, Гьоте написва някои от най-хубавите си балади - "Рибарят", "Горски цар" и "Певецът". Изглежда държавните длъжности, обаче, в един момент вече не го удовлетворявали, и Гьоте взима сериозно решение - да напусне Ваймар.

Под чуждо име тайно заминава за Италия. За това знаели само херцогът и личният гувернант на поета. Обиколил Верона, Виченца и Венеция, след което стигнал до Рим, а после продължил пътешествието си в Неапол, Сицилия, Сиена, Флоренция, Парма и Милано.

Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер (Ваймар, 1811)

По време на това пътуване, с престои от по един-два месеца тук и там из Италия, Гьоте набира много ценни впечатления и завързва интересни приятелства. В Рим се запознал с много художници и писатели.

Станал много близък с швейцареца Йохан Хайнрих Майер, когото по-късно поканва за свой съветник по изкуствата във Ваймар.

„Гьоте в Кампаня“ от Вилхелм Тишбайн (1787)

Рим буквално възкресява духовния потенциал на Гьоте. Съприкосновението с хармоничната антична култура била като живителен въздух за него. В паметта му се запечатват фреските на Рафаело и забележителната архитектура на Андреа Паладио. В Рим Гьоте отново се връща към едно от своите младежки занимания - рисуването.

В Италия нарисувал повече от 850 рисунки. Много от италианците дори го смятали за художник.

Заснета акварелна рисунка на Гьоте в Италия / Снимка: Getty Images

Гьоте се завръща в Германия с уравновесен дух и пълен с нови творчески планове. Изящните му "Римски елегии"[5] (1788 - 1790) са посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, на която след осем години поетът предлага брак. В същия период създава и епичната поема "Херман и Доротея" (1798, публикува преработена по-старата си творба- "Ифигения в Таврида" (1787), "Егмонт" (1788), "Торквато Тасо" (1790) и образователните романи "Вилхелм Майстер - години на учение" (1796) и "Вилхелм Майстер - години на странстване" (1807/1821).

През 1809-а година Гьоте започва да пише своята автобиография, като междувременно учи арабски и персийски, и чете Корана. В периода 1811 - 1814-а година излиза мемоарно-автобиографичната му книга "Поезия и истина".

Периодът във Ваймар след Рим е един от най-щастливите в живота на Гьоте. През 1789-а година Кристиане Вулпиус му ражда син - Аугуст. По-късно двамата имат още четири деца, които умират още като пеленачета.

Синът на Гьоте - Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)

Емоционалната природа на Гьоте, обаче, го прави твърде непостоянен в чувствата. По време на едно пътуване до Силезия, едва година, след като Кристине му е родила син, жененият Гьоте прави предложение за женитба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.

Акварел от JH Meyer, Гьоте през 1793 г. / Снимка: Getty Images

Претрупан от задълженията си на чиновник, решщава да се откаже от повечето си служби, но остава ръководител на училището по рисуване и продължава да упражнява контрола на държавното строителство в княжеството. От 1791-ва до 1817-а година ръководи Ваймарския дворцов театър.

От 1807-а става съветник на университета Йена, като по негово предложение в програмата на университета е разширен природонаучният факултет.

Вилхелмине Херцлиб „Минхен“ (1789 – 1865), Йена 1807 г. (на 18, Гьоте на 58)

През лятото на 1794-та година Фридрих Шилер, по онова време професор по история в университета Йена, се обръща към Гьоте за сътрудничество в сп."Die Horen". Плод на съвместната им работа е създаването на епохалното литературно-историческо направление "Ваймарски класицизъм".

На 65 поетът отново се влюбва - този път в Мариане фон Вилемер (Мариане Юнг), която става негова муза. Вдъхновен от Мариане Гьоте издава стихосбирка в 12 тома стихотворения - "Западно-източен диван".

Мариане фон Вилемер (1784 – 1860), Хайделберг 1814 г. (на 30, Гьоте на 65)

През 1816-а година умира съпругата на Гьоте Кристиане. Година по-късно самият той започва да усеща, че силите му са отслабени. Принуден е да се откаже от ръководството на дворцовия театър. Затваря се в дома си, а за него се грижи съпругата на сина му - снаха му Отилие фон Гьоте.

Възрастен и болен, Гьоте пак не се отказва от любовта. През 1821-ва година в курорта Мариенбад се запознава със 17-годишната Улрике фон Левецов и макар че е на 74, й предлага брак. Девойката му отказва и Гьоте отново е съкрушен, и отново това разочарование прелива в стихове - излива мъката си в поемата "Трилогия на страстта" (1827).

Улрике фон Левецо (1804 – 1899), Мариенбад 1821 г. (на 17, Гьоте на 72)

Поетът умира на 22-ри март 1832-ра година от инфаркт. Според домашния лекар, напуснал този свят с думите "Повече светлина!" Погребан е във Ваймарската княжеска гробница.

Бляскав апотеоз на литературната кариера на Гьоте е трагедията "Фауст". Тя го въздига като безспорен първомайстор в литературата. През 1806-а година самият Наполеон пожелава да се срещне с автора на бележитата творба и го награждава с Кръста на почетния легион.

Името на Гьоте днес е познато във всички цивилизовани кътчета на земята.

В негова чест е учредена литературната награда "Гьоте".

Той наистина остава в историята на световната литературна класика като нарицателно за поезия и хуманизъм.

Йохан Волфганг фон Гьоте - цитати

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.

Всеки чува това, което разбира.

Човек вижда толкова, колкото знае.

Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.

Можеш да научиш само това, което обичаш.

Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят - високомерие.

Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.

Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи.

Само в другите хора човек може да види себе си.

Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.

Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.

Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.

Йохан Волфганг фон Гьоте, ок. 1790 г. / Снимка: Getty Images

Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.

Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.

Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.

Илюстрация към издание на "Фауст" от Гьоте

Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.

Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.

Там, където има много светлина, има и много сенки.

Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.

Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.

Когато двама се карат, виновен е по-умният.

Умният човек не прави дребни груби грешки.

Който мисли дълго, невинаги намира най-доброто решение.

Никой никога не се е загубил по прав път.

Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.

Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.

Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.

Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.

"Разделяй и владей" е мъдро правило, но "Обединявай и направлявай" е по-добро.

Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Еми МАРИЯНСКА