КЛАСИЦИ НА СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА
Кристоф Виланд - "другият Гьоте"
210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение
Автор : / 2487 Прочита 2 Коментара
Гравюра към епическата поема "Оберон" на Кристоф Мартин Виланд / Снимка: iStock by Getty ImagesПреди 210 години, на 20-и януари 1813-а година, във Ваймар умира издателят на първото в Германия списание за литература и изкуство "Der Deutsche Merkur" - Кристоф Мартин Виланд - немски писател, поет, драматург и преводач, виден масон.
Виланд е един от най-значимите писатели на немското Просвещение и доайен на съзвездието от немски класици: Йохан Готфрид Хердер, Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Шилер.
Кристоф Мартин Виланд е автор на образователния роман "Историята на Агатон" и на епическата поема "Оберон", послужила за сюжет на едноименната опера от Карл Мария фон Вебер.
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5-и септември 1733-та година в село Оберхолцхайм до град Биберах в провинция Баден-Вюртемберг.
Малкият Кристоф израства в семейството на пастор. Съвсем предвидимо, завършва гимназия в един манастир на бенедектинците край Магдебург. Там изучава латинските класици и водещите по онова време френски автори.
Geschichte der Abderiten (1887)
През лятото на завършването си се влюбва отчаяно в своя братовчедка - Софи Гутерман. Излива любовта си в мащабна дидактическа поема - "Природата на нещата". Свенливо я публикува анонимно, но творбата тутакси е забелязана от критиката и всички се чудят кой е авторът на изящните строфи.
Тайната е разкрита години по-късно.
Портрет на Кристоф Мартин Виланд от 1805 г.
През 1750-а година Виланд се записва да следва право в Тюбингенския университет, но продължава да пише поезия. Написва няколко поеми, между които "Херман" (1751, незавършена), "Дванадесет моралистични писма в стихове" (1752), "Анти-Овидий или Изкуството да обичаме" (1752) и др.
За пръв път младокът се осмелява да поиска мнение от експерт, и изпраща поемата си "Херман" на швейцарския писател Йохан Якоб Бодмер, кйто остава толкова впечатлян от творбата на Виланд, че го кани да го посети в Цюрих. Вилианд гостува на писателя в Швейцария и остава там осем години, като през последните години на престоя си се установява в Берн. Там си намира работа като учител.
Именно в Швейцария и по-късно в Германия, до 1763-та година Виланд създава знаменитата си творба "Писма на мъртвите до оцелелите приятели", и също "Изпитанието на Авраам" (1753) и трагедията "Клементина от Порета" (1760). Вече се очертава като зрял поет със свой собствен литературен стил, близък до рококо.
В романа му "Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва" (1764), както и в творбата му "Идрис и Зениде" (1768) критиците съзират умело съчетаване на хедонизма с рационализма. За Виланд започват да говорят като за оригинален творец с голяма култура и изящно перо.
И така вече е признат като значим творец, но най-доброто тепърва предстои. Кристоф Виланд скоро ще издаде философския си роман "Историята на Агатон" (1766 - 1767), който съвременниците поставят на висотата на "Вилхелм Майстер" от Гьоте.
Портрет на Гьоте / Снимка: Getty Images
И до днес считат романа на Виланд за най-значимия немски образователен роман на XVIII век. В него писателят развива тезата за съвършения човек като хармонична и всестранно развита личност, съчетаваща и разум и страст, и непоколебимо устремена към Доброто.
Тук трябва да кажем, че Виланд е един от известните масони на всички времена и това несъмнено се отразява и на творчеството му. Масоните от съвремиието му не обръщали внимание на политическите препирни и междуличностните вражди, а били на висотата на ордена като верни стражи на принципите на масонството - любов, свобода и равенство.
Картинна галерия "Наполеон" / Снимка: Getty Images
В следващия си роман - "Историята на абдерците" (1774 - 1780), писателят разказва забавни истории с реални хора от гръцкия град Абдера, за да насочи вниманието към онези недостатъци, от които хората трябва да се освободят, за да служат на разума. Може да се каже, че този роман на Виланд е като "обратната страна" на първия - за съвършения човек. По този начин писателят сякаш съвсем нарочно обръща посоката, за да "затвори кръга", като ни покаже какво трябва, и какво не трябва да прави духовният човек.
Кристоф Мартин Виланд (1733 - 1813), Снимка: Getty Images
С този си роман Виланд се изявявява не само като разказвач, но и като майстор на иронията - една неподозирана дотогава негова страна. Някои критици дори се признасят, че е "майстор на социалната сатира", макар че той самият скромно казвал, че не е имал такива амбиции, а просто е искал да се присмее на глупостта и човешките пороци.
Гравюра към епическата поема "Оберон" на Кристоф Мартин Виланд / Снимка: iStock by Getty Images
Кристоф Виланд е един от писателите, които сякаш постоянно надграждат себе си и при него ясно се очертава възходящата линия на таланта му. Тя проличава в успеха на всяко негово следващо произведение. На върха на славата си сред своите съвременници, когато те го възприемат като напълно реализиран автор, Виланд написва "Оберон" - неговата най-добра творба. Тя е епос в стихове, за който самият Гьоте се произнася с възторженото:
"Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, "Оберон" ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство".
"Оберон" е истинско разкошество от антиподни картини, изградена от простота и разкош; от суматоха и отшелничество; от веселие и тъга. Това дава повод на някои критици да изтъкнат изключителното майсторство на Виланд да "рисува" със слово, като го окичват с оценката "орнаменталист в немското рококо". Някои добавят към тази висока оценка и изяществото на езика му, като отбелязват, че той се отличава с "френски нотки" и елегантна гъвкавост.
Виланд не е бил само автор, но и преводач, и то на класически произведения на майстори на словото като Шекспир и древните мислители Лукиан, Хораций и Цицерон. Писателят е признат за най-добрия преводач на римокатолическия химн "Стабат матер".
Признанието на Кристоф Виланд още приживе е огромно. И в това отношение той е рядък феномен. През 1808-а година той и Гьоте са удостоени от Наполеон с титлата Рицари на Ордена на почетния легион. През същата година руският цар Александър I удостоява Виланд и Гьоте с руския орден Света Анна. Някакси животът на двамата поети върви "паралелно" окичен със слава. Затова някои казват за Виланд, че той е "другият Гьоте", и равен на него по талант.
Портрет на Наполеон / Снимка: Getty Images
И днес във Ваймар, където умира писателят, може да бъде видян изграденият през 1857-а година негов паметник. Неговото име носи и училището във Ваймар. Вече два века няколко институции в Германия работят по изселдване на живота и творчеството на Кристоф Виланд. В град Биберах, близо до родното му село, са създадени Архив Виланд и Музей Виланд.
През 1979-а година на името на писателя е учредена литературната награда "Кристоф Мартин Виланд", която се дава два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
Кристоф Виланд - мисли
Минутно удоволствие често става причина за дълги страдания.
Великите хора нищо не правят наполовина.
В допълнение, великият човек имаше друга малка слабост: той смяташе, че музиката му е само негова.
Истина е, децата са длъжни - докато останат деца - да бъдат ръководени от родителската власт, но в същото време са длъжни да се подготвят за това, че не винаги ще останат деца.
За красиви очи аз считам такива, в които се отразява прекрасна душа.
... безкрайната комедия е най-скучната от развлеченията.
... съществуват глупости, които е способен да изкаже само глупак, подобно на това, че съществуват престъпления, които е способен да извърши само злодей.
Мълчанието понякога е изкуство, но не толкова голямо, колкото някои хора искат да ни уверят в това - те са много умни само когато мълчат.
Еми МАРИЯНСКА