ЛИТЕРАТУРНИ СЪКРОВИЩА

"Сонети" от Кирил Кадийски – поетическото събитие на годината

"Колибри" издаде великолепния том "Сонети" на поета – явление необикновено не само в нашата, но и в световната поезия

Автор: Георги Цанков / 15 октомври 2022 / 10:13 830 Прочита 0 Коментара

"Колибри" издаде великолепния том "Сонети“ на поета Кирил Кадийски – явление необикновено не само в нашата, но и в световната поезия

С изданието на "Сонети" Кирил Кадийски категорично се нарежда сред "малцината избраници".

Още

"Съновидение за св. Борис I" в ново илюстровано издание

Той стотици пъти е доказал, че е магьосник на поетическата форма, а с теоретичните си страници, посветени на поетиката, демонстрира не просто интелектуалната си мощ, а осъзнаването на окултното значение на свързването между идея и форма, умението си да променя света, този "болен свят", както го нарича в прочутия си "Кървящ сонет".

Дори когато упорито припомня реалността на Онази с косата, дори когато "душата на поета // в луната на безсънния прозорец взряна зъзне и скимти", дори тогава ще ни повтаря: "О, бедни Дон Кихот - на бой!"

Големите поети нерядко са пророци, такъв е и Кадийски. Ето стихове, сякаш писани за днес и за утре, писани с "третото око":

Купи книгата

"И един ще мре от глад, а друг ще граби с пълни шепи! // Докога все тая истина безумна: зъб за зъб, око // за око! И все беззъби ще сме, вечно слепи?// До кога ще мъкнем кръста си? И за какво ни е такъв // изход? Щом отдавна на брега е Битието, а заветните талази // все не се разтварят... И човек обречен е да гази // не в библейското Червено - а в море от кръв!"

Разбират ли онези, които си упражняват бездуховността върху изповедността и трагичното могъщество на този роден поет, че са като лаещи палета, заобиколили горд лопатар? Почти 500 страници сонети, писани в разстояние на почти половин век - това е титанично вдъхновение, умение с най-точните думи, в най-точния ритъм да бъде изразена тайната на живота.

Той има пълното право да произнася присъди, тъй като никога не е щадял себе си. Извисил се над битовите несгоди, посрещащ гордо, дори високомерно ударите на съдбата, се обръща към отрицателите си и към крякащите лъжелибералчета с думите:

О, не! От вас не ще извика никой: хляб или свинец!
И сабята си няма да сроди с венец!
В сърцето на поета мъст кипи! Отпаднало, без сила то
поне едно все още може - да ви прокълне, лоясали свине:
как утре паметник ще вдигнете на някой нов светец,
ако самите днес не го качите на бесило!

Силните слова не плашат Кадийски. Той няма какво да губи, но и с годините не е изгубил нищо от младежката си лудост. Вече се е наредил - без да се блъска с лакти и без да прави каквито и да било компромиси - в Пантеона на големите поети.

Избранникът от този свят ще си отиде с радост. И в тартара
небесен - с хиляди циклопи към земята впил око -
ще търси своя рай. И враговете - и оттам дори - ще стряска.

Още

1400 страници Кирил Кадийски на френски

Отминаха с мълчание дори конгениалния му превод на "Ад" от Данте. Дори зърнах някъде пигмейски вопли, че бил изневерил на оригинала. Излишно е да припомням тук стореното от преводача Кирил Кадийски - той пренесе в чертозите на родната словесност истинска пещера на Али Баба от безсмъртни ухания на негови събратя по перо от Франция, от Италия, от Русия...

Колко са българските поети, които успяха така въздействащо и мигновено да откликнат на чудовищната война, която се вихри на километри от нас?

Боже мой, все силните - всесилните - ли ще са прави?
Братска кръв е първата пролята кръв!
В братска кръв ли и последният потоп ще ни удави.

Още

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

Да, Кадийски пише за надвисналия Армагедон и не си позволява нито една конюнктурна мисъл. Той продължава да е на висотата на призванието си. Неговият "залез на боговете" е ужасяващ, въздействащ, по-силен от която и да било публицистична статия, а "Украинска балада" несъмнено е неповторим сонет.

Още след първия ред изтръпваме: "Над Днепър грее призрачна луна." "Макар да нямат гроб - от гроба // се вдигат мъртвите - отново на война." Докато си играем на дребни политикански страсти, един голям европейски поет създава гениален "Сонетен венец" за "издъхващия свят" и за нас - "песъчинките". Тези редове са сътворени през август 2022 година. Повторенията са едновременно подтискащи, раняващи тежко слуха, но проникват дълбоко в чувствителните души.

Ще ми се да завърша тези редове със седми сонет от "венеца":

Пред теб самата вечност се разкрива -
студена есен и мъгла, мъгла,
и ангели с провиснали крила -
тополите въртят в нощта мъглива.

Душата ти - и тук ли? - пак се свива:
уви, това ли вечността била!
Но горе, по планинските била,
зората очертава странна крива -

кардиограма на живота. Той
все още жив е! В устрем и в застой.
Какво че не е вечно светозарен!

Не, вечността не ще ме възхити.
Сега назад! Към идващата заран.
И миг! И хлопват тежките врати...

Още

Излезе от печат неиздаван роман на Селин

Поетът, начертал свръх-талантливо кардиограмата на живота и на смъртта призовава "песъчинките" да отворят широко очи и вместо да се опитват да го заровят жив в небитието, да осъзнаят, че никога няма да го изпратят в "алеята на мъртвите поети".

За него се отнасят думите, които промълвява пред статуята на изваяния от Микеланджело Давид:

Злочест дошлият с Божи дар на този свят,
той цял живот полученото връща с лихва!

Купи книгата

Висока е лихвата, която плаща Кирил Кадийски, но струпваните отгоре му злост и завист не го плашат, защото на стража пред делото му бдят хиляди благодарни читатели, а почетният председател на академията "Маларме", поетът и есеистът Жан Оризе най-точно обобщава значението на твореца: "не познавам подобен поетически почерк нито във Франция, нито другаде..." И заедно с Цанко Лалев се подписвам под твърдението:

"Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото."

Прекрасният том "Сонети" от Кирил Кадийски на издателство "Колибри" е вълшебна книга на избраник, който