На 8-и октомври преди 130 години е родена руската поетеса и писателка Марина Цветаева. Талант като нея рядко се ражда под слънцето. За жалост, съдбата й е трагична - самоубива се на 31-ви август 1941-ва година, в най-зрелия си творчески период и само на 48.

И до днес литературните критици определят Цветаева като един от най-оригиналните руски поети на 20-и век и като космополит на модерна поезия.

Марина Цветаева (1892-1941), Архив на Литературен музей Одеса

Родена е в истински оазис на изкуствата, в семейството на баща професор по история на изкуството и майка - професионален пианист. Бащата - Иван Цветаев е основател на Московския музей за изобразително изкуство "А. С. Пушкин".

Още

Авторът на песента "Поручик Галицин" се самоубил

Марина завършва гимназия и е пратена да учи в Париж, където посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната. През 1911-а година се връща в Русия и живее в Крим. Омъжва се за белогвардейския офицер Сергей Ефрон и скоро им се ражда дъщеричка - Ариадна. След нея - още едно момиченце - Ирина, която умира на 3-годишна възраст в Москва през 1920-а година. Марина и съпругът й имат и син Георги - най-малкото от трите им деца. 

Как преминава животът на Цветаева след революцията през 1917-а. Тя е объркана. Написва: "Не става въпрос за политика, а за новия човек - безчовечен, полумашина, полумаймуна и полуовца", пише тя. Има и лични причини да изпитва страх от бъдещето. Съпругът й Сергей Ефрон е белогвардейски офицер и бяга в чужбина, страхувайки се от отмъщение в родината си.

За да се събере със съпруга си, през 1922-ра година и Марина емигрира с първата им дъщеря в Берлин, а по-късно - в Прага. Марина Цветаева напуска Русия - земята, с която е духовно свързана, и сякаш губи корените си.

В чужбина се чувства не на мястото си. Нейният независим дух не се вписва в нито една от тези страни. Не открива и среда, с която да общува. Страни дори от "своите": "Не се разбирам с руските имигранти, живея единствено в тетрадките си - в дълговете си - а когато от време на време се чува гласът ми, той винаги казва истината без сметки".

Поетесата сама признавала, че е роден интроверт - не е общителна по характер, но това всъщност е типично за поетите.

През 1931-ва година съпругът на Цветаева рязко променя възгледите си и се обръща към съветските власти с молба за съветско гражданство, като става съветски разузнавач. Руските имигранти в Париж посрещат враждебно тази новина и обръщат гръб на Цветаева.

Портрет на М.И. Цветаева от Борис Федорович Шаляпин (1904-1979)

Още

Жак Превер: Любовта е толкова проста

Семейството е притиснато и от постоянни материални несгоди. През повечето време Сергей трудно си намира работа. Марина е принудена да се грижи за финансовото оцеляване на семейството и това допълнително поставя на изпитание съпружеската двойка. Въпреки кризата в отношенията й със Сергей, Марина остава непоколебимо вярна на своя мъж и на брака им до края на дните си. 

С годините започват да се влошават отношенията й и с първородната й дъщеря Ариадна, наричана галено Аля. Когато става на 21, Аля съобщава на майка си, че без значение какво мисли, тя иска да се върне в СССР. През март 1937-а Аля заминава и обръща гръб на Цветаева.

Марина остава в Париж сама със сина си Георги, в положението на отхвърлена от всички - френските издания не искат да печатат творбите ѝ, а руските имигрантски вестници я наричат "жената на предателя".

Цветаева спира да пише. Последното, което написва сякаш "до себе си", е: "Ясно си представям деня, в който вече няма да пиша стихове - в този ден ще умра".

"Вземете стиховете ми - това е моят живот", М. Цветаева

Синът й Георги, който е единственият до нея в онзи момент, но още е едва на 14, я моли да се върнат в родината, за да се съберат с баща му и сестра му. През юни 1939-та с кораб двамата отплават за Ленинград.

Това слага край на 17-годишното изгнание на Марина Цветаева, но за жалост най-тежкото тепърва предстои.

Още

Отиде си руският поет Евгений Евтушенко. Погребват го до Пастернак

Семейството се събира за кратко заедно в една лятна къща на агентите на НКВД в покрайнините на Москва. Там първо арестуват дъщерята Ариадна (Аля), а два месеца по-късно идват и за Сергей. Аля не издържала на мъченията и подписала признание, че тя и баща й са работили за френските тайни служби. Сергей Ефрон е обвинен като замесен в убийството на бившия агент на НКВД - Игнас Райс. По-късно Аля се отрича от показанията си, но това не помага.

Осъдена е на осем години концентрационен лагер, а баща й Сергей Ефрон е екзекутиран чрез разстрел през 1941-ва година.

Цветаева остава сама със сина си Георги.

Още

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

На 22-ри юни 1941-ва година Германия напада Съветския съюз. Над Москва започват бомбардировки. Марина и синът й са евакуирани в гр. Елабуга, Татарстан, в селска къща. Самотата, безпътицата, войната засилват депресията на Цветаева. Синът й написва: "Мама живее в самоубийствена мъгла и не говори за нищо друго, освен за самоубийство. Не прави нищо друго, освен да плаче и да говори за униженията, които трябва да изтърпи... Мама казва "Нека всичко бъде изгубено и ще се обеся...".

Цветаева въпреки състоянието си, прави героични опити да се изправи на крака, да уравновеси болезненото си душевно състояние. Научава, че в Чистопол са евакуирани други писатели. Заминава при тях и им споделя, че иска да се регистрира там. Подава молба за работа в кухнята на писателската столова като миячка.

Унижението вече е на фаталния си ръб към пропастта в душата й.

Портрет на Марина Цветаева, худ. Аркадий Калимов

Още

Борис Пастернак се отказва от връчването на Нобеловата награда

На 31-ви август 1941- ва година, неделен ден, Марина избира момент, когато е сама в къщата и написва три прощални писма. В едното от тях моли хората, които ще намерят трупа й, да заведат сина й при поета Николай Асеев и съпругата му в Чистопол. В друго писмо пише до самите Асееви ги моли да се погрижат за сина й, както и за архива й със стихотворения, събран в един сандък.

И третото писмо, най-трогателното, е до сина й: "Лудо влюбена съм в теб. Кажи на тати и Аля, ако ги видиш, че съм ги обичала до последния миг на живота си и им обясни, че съм попаднала в задънена улица".

Намират я обесена.

Цветаева е погребана на 2-ри август в гробището на Елабуга, но и до ден-днешен не се знае точното място на гроба й.

Това е кратката тъжна история на една от най-добрите поетеси в света.

През всичките тези години на жестоки загуби, раздели и терзания, тази жена написва истински шедьоври, събрани в сборници и цикли: "Вечерен албум", "Вълшебен фенер", "От две книги", "Стихове за Москва", "Безсъници", "Стенка Разин", "Стихове към Блок" и "На Ахматова", "Версти"; поемите "На червен кон", "Егорушка" "Юнак", "Ученик", "Раздяла", "Блага вест", "Преспи", "Дървета" и др.; поемите "От морето", "Стаен опит", "Поема за стълбата", "На Маяковски", "Стихове към Пушкин", "Маса", "Надгробен камък", "Стихове към сирака", Стихове към Чехия"; стихотворенията "Роман за тримата", "Новогодишно", "Поема за въздуха" и др. Книгата й "Занаят" излиза в Берлин, а в родината си издава "След Русия".

Във всичките й творби "дишат" едновременно страдание и порив за свобода и щастие.

Скиталческият й живот между Европа и Русия наистина е бил като "кораб в непознати води", както сполучливо се изразява един от биографите й. Изморена от "плаването" сред житейски бури, Цветаева губи надеждата, че ще намери пристан за наранената си душа. Липсата на щастие за нея е въпрос на съществуване, екзистенциален въпрос. И най-накрая тя взима решението в свои ръце...

Пророчески се оказват стиховете й:

Ще умра, без да кажа "Аз бях".
Не скърбя, нито търся виновни.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Почина руският диригент Александър Ведерников

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Още

Звезди на балета напускат престижни руски театри

Още

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг