За кончината на големия руски поет съобщи ТАСС, цитирана от БТА, като се позовава на неговия приятел Михаил Моргулис.

Моргулис заяви, че Евтушенко е бил в съзнание почти до последните си минути.

"Слушал е, реагирал е и естествено е разбирал, че толкова много хора се вълнуват за него",

каза Моргулис, който е научил тъжната вест от сина на поета Евгений.

Евтушенко е бил в болница в Тълса, щата Оклахома, от 12 март. През цялото време с него е била съпругата му Мария Новикова. Днес с него са успели да се сбогуват и двама от синовете му - Дмитрий и Евгений.

Съгласно последната воля на поета, той ще бъде погребан в Переделкино край Москва, до гроба на Борис Пастернак.

Евтушенко освен това е помолил да не отменят планираните за 85-ата му годишнина концерти. Той щеше да навърши 85 години на 18 юли.

Продуцентът на концертите Сергей Винников заяви, че на 29 март е разговарял по телефона с Евтушенко, който му е предал молбата си.

"Обещайте ми това. Ще умра със спокойна душа. Искам също да предам молбата си да бъда погребан в Русия, в Переделкино, недалеч от гроба на Пастернак",

е казал Евтушенко на продуцента.

Генералното консулство на Русия в Хюстън ще окаже пълно съдействие на семейството на Евтушенко при изпълнението на последната му воля, съобщи посолството на Русия във Вашингтон.

Евгений Евтушенко е планирал турне в градове в Русия, Беларус и Казахстан по случай 85-годишнината си.

Първият сборник стихове на Евтушенко е публикуван през 1952 г., когато той става най-младият член на Съюза на писателите на Съветския съюз. През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда по литература. Автор е на над 150 книги, преведени на много чужди езици, отбелязва ТАСС.

Аз във двайсет и първия век,
като в Двайстия, пак ще съм нужен;
не раздран на цитати послушни,
а разхвърлян по люлки въздушни,
излетели с възторжен ек.

Век, без грубости опитомен,
залюлявам те аз до небето —
също както засилвам хлапето
сополиво, с очи като мен.

Аз във Двайсет и Първи Век
ще прекрача, уви, не невръстен,
но и не като старче небръснато,
като злобно мърморещ човек.

Ще достигна, изпънал снага
синевата ти изумена,
като клонка на суха леска,
но останала все тъй зелена.

С лакти път ще проправя до теб,
като на първенство с куп Пелета,
в твоя свят, съграден от мелета —
безпаспортен, безвластен, безхлеб.

Стигнал в Двайсет и Първи — встрани
ще съгледам и вас, несравними
с никой нявгашни мои любими,
достолепни и на старини.

Там са братята ми по перо,
като в топла читалня изкусно —
не по рафтове, а по устни
подредени — с любов, с добро.

Двайсти век бе затънал в кръв,
но познаваше букви и ноти.
Ако случи се, Двайсет и Първи,
да разлистваш ти само банкноти?

Ако случи се да си замесен
от безлюбие и безстрастие,
усмъртяващо скучното щастие
ако всички несрети замести?

Ако фукльо си ти, нахал,
и за нас, дето пуснахме смели
твоя дух от бутилката — вял
се разсейваш и зъб не обелиш?

Ще извикам: така не бива!
Ще пристигна като на нива,
дето камъни съм орал.

В тебе, слово на новия ден,
в изкласилото многогласие
ще нагазя — и клас до клас ще е
там полегнал в поклон пред мен.

Превод: Надя Попова, Оригинално заглавие: Двадцать первый век, 1995