СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Антиутопиите й плашат с кошмарно бъдеще
Канадската писателка Маргарет Атууд - на 85
Автор : / 9619 Прочита 8 Коментара
Маргарет Атууд говори по време на гала вечерта Virtual Make Equality Reality на Equality Now на 3 декември 2020 г. в САЩ / Снимка: Getty Images
Нейната антиутопична творба "Разказът на прислужницата" ("The Handmaid"s Tale") стана особено популярна след екранизацията си в сериала "Историята на прислужницата". Рекламният постер на сериала гласеше "Бъдещето е ужасен кошмар".
Този сериал и американската романтична драма, режисирана от Фолкер Шльондорф, с участието на Наташа Ричардсън, Фей Дънауей и Айдън Киун, събудиха огромен интерес към творчеството на авторката на книгата.
Тя визира един свят, в който никой не иска да живее. Нещо, което ако изпаднем в краен песимизъм на фона на ставащото днес, бихме приели за едно реалистично бъдеще на човечеството.
Сериалът "Историята на прислужницата" спечели наградата "Еми" за най-добър драматичен сериал.
Но коя е тази "зла" писателка, както я нарече един критик, която вещае такова мрачно бъдеще? - През ноември т.г. тя навърши 85, а светът който описва в сагата си е "на" 35.
Романът се ражда преди 35 години, точно по времето, когато уж паднаха стените на разделението и се положиха основите на глобалния свят. Този глобален свят, обаче, започна все повече да ни плаши, защото не само не се оказа свободен и щастлив, но дори не успя да ни "събере" като равни.
В сериала по творбата на Атууд тишината е злокобна и в същото време разкъсвана периодично от гърмежи, звън на камбани и пращене от радиостанции. В този ужасен свят на фундаментализъм и теокрация няма искрица надежда за хуманността.
И ето че днес сме заобиколени от войни и сякаш всичко започва да се случва...
"Разказът на прислужницата" е шестият поред роман на писателката и е написан в Берлин по времето, когато градът е разделен на две. Самата писателка разказва:
Готическият ужас "Носферату" със световна премиера в Берлин
"Живеехме в Западен Берлин, като падна Стената. Там започнах "Разказът на прислужницата" - на немска пишеща машина, взета под наем. Бях от тийнейджърите, които четяха "Прекрасният нов свят", прочетох "1984", скоро след като излезе, и винаги съм искала да напиша антиутопия". Тогава писателката е на 47 и вече много популярен автор. Година след излизането на книгата става световна звезда и носител на наградата "Букър".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Маргарет Атууд е родена на 18 ноември 1939 година в Отава, в семейството на ентомолога-изследовател Карл Едмънд Атууд. Поради работата на баща й, малката Маргарет пътува много и детството й минава между Северен Квебек, Отава, Су Сент Мери и Торонто.
През 1957 година се записва да следва в Университета на Торонто. Следва и за магистърска степен в Харвардския университет в Съединените щати, след което се подготвя и за докторат, но не го защитава.
След 1962 година преподава литература последователно в няколко университета: Университета на Британска Колумбия (1965), Университета "Сър Джордж Уилямс" в Монреал (1967 - 1968), Университета на Албърта в Едмънтън (1969 - 1979), Йоркския университет в Торонто (1971 - 1972) и Нюйоркския университет.
От 1968-а до 1973 година е омъжена за Джим Полк, а след това - за писателя Грим Гибсън, от когото има дъщеря.
Атууд е носител на почетните докторати на десетки университети: Trent University, Concordia University, University of Toronto, University of Waterloo, Université de Montréal, Харвардски университет, National University of Ireland, Galway, Royal Military College of Canada и др.
По-известните й романи са "The Edible Woman" (1969), "Surfacing" (1972), "Lady Oracle" (1976), "Life Before Man" (1979), "Bodily Harm" (1981), "The Handmaid"s Tale" (1985), "Cat"s Eye" (1988) и др.
Те й донасят множество награди: няколко пъти е финалист за Наградата на Генерал-губернатора на Канада, няколко пъти финалист и носител на "Букър", номинация за наградата "Джеймс Типтрий", номинации за краткия списък на наградата "Ориндж" и др.
У нас са преведени книгите й "Наричаха я Грейс", "Слепият убиец", "Ясновидката", "Разказът на прислужницата", "Одисеята на Пенелопа", "Заветите", "Сърцето се предава последно" и др.
Освен романи, Атууд има издадени множество стихосбирки и книги за деца и е много интересен автор на есета и критика.
Вече споменахме, че е неуморен активист на различни хуманни каузи. Напоследък името й нашумя и по повод използването на изкуствения интелект. Маргарет Атууд е една от писателите, които призоваха компаниите за изкуствен интелект да зачитат авторските права.
Джеймс Патерсън и Маргарет Атууд са сред хилядите писатели, призоваващи компаниите за изкуствен интелект да зачитат авторските права / Снимка: АП-БТА
Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света
Всъщност, изкуствен интелект едва ли би могъл да постигне съвършенството на нейните творби, що се отнася например до описанието, което срещаме в "Разказът на прислужницата". Основната част в действието на романа се развива в Бостън, където животът започва да изглежда плашещо. Обществото е разделено на две - микро-общества, брандирани с безлични униформи, и привилегированите семейства на политици, държавници, силно вярващи в силата на Бог, които взимат властта в Америка.
В този нов свят не се раждат деца и всичко изглежда безнадеждно обречено на "без бъдеще". Бедната класа е жестоко експлоатирана от богатите. Бедните са облечени в сиво и единственото им развлечение е да ходят на църква. Но има и една друга каста - на прислужниците - жени със здрави яйчници, чието призвание е да родят новото поколение деца на бъдещата утопия Гилеад.
Тези деца биват отнемани от родните си майки и предавани на отглеждане в привилегированите семейства, чиято собственост са и самите прислужници. Прислужниците са нищо повече от "привилегировани яйчници".
"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще
Много критици побързаха да се произнесат, че въображението на Атууд "граничи с извратеното", за да роди такива ужасни неща. Тя самата контрира нападките с краткото "Не съм си ги измислила!" Това още повече разгневи критиците й, на което писателката отговори: "Правилото ми за книгата беше да не включвам нищо, което не се е случвало в реалния живот някъде и някога. Затова събирах толкова материали при проучването".
Атууд се отличава с изключителна наблюдателност и смел характер. С тези качества и покрай работата на баща си, от малка се научава да се вглежда в детайлите на обстановката и в характерите на хората. Семейството имало още две деца, но Маргарет се отличавала от брат си и сестра си - тя, по думите на нейни близки, от малка се стараела да "проучва" случващото се. Дори, когато то изглеждало незначително събитие в очите на другите.
Казват, че е наследила тези качества от майка си - рационална личност с ярко изразени креативни способности. Атууд я описва като "човек на бързите решения, бързите рецепти и добрата подредба". Майката поощрявала писането на Маргарет. Още от първата й история, написана под формата на комикс. Бъдещата писателка била на седем, когато написала първия си "роман". В него разказвала за една мравка, а там където думите й се стрували недостатъчни да "разкажат" всичко, сама нарисувала илюстрации, допълващи разказа. Първоначалното й намерение било да стане художник, който да "разказва" историите си с комикси. Осъзнава, че иска да пише професионално, когато е на 16 години.
Още в ранна тийнеджърска възраст Маргарет правела смели изказвания, че жената не трябва да се затваря зад стените на дома и да се превърне в невзрачна домакиня. Тази нейна ранна еманципираност се развива напред във времето във все по-смели феминистични идеи.
Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си
"В началото на 50-те години се налагаха целенасочени усилия жените да се вкарат вкъщи, с четирите деца и домакинстването, за да има работни места за мъжете, които се връщаха от война. Беше военната фаза на училищата. Момичетата влизаха през една врата, момчетата влизаха през друга, после седиш в редици, вдигаш ръка... Нещата се движеха с много бавна скорост. Тогава развих способността да си давам вид, че внимавам, докато си мисля за нещо друго", разказва в едно интервю писателката.
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Острият език на Атууд и до днес й печели колкото приятели, толкова врагове. Дори приятелките й били на мнение, че "Маргарет говори така, все едно знае всичко, или поне има отговор за всичко".
Хората не симпатизират особено на този типаж многознайковци, но Маргарет печели симпатии с книгите си, защото в тях е толкова непредсказуема и дръзка, че нямаме нищо против да научим повече от нейното "всичко".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Парадоксално, но първият ѝ роман, излязъл през 1969-а, се казва "Ядливата жена". Атууд и до днес се смее, когато я питат, дали не го е озаглавила така, визирайки себе си. Този роман не бил много успешен, но преследва ясна цел - появява се в началото на женското движение и в негова подкрепа.
Афинитетът на Атууд към теми, които казват неудобни неща, а в центъра им задължително стои жена, се запазва през цялата й кариера. Този афинитет достига своята кулминация в "Разказът на прислужницата" и продължава и в следващи нейни антиутопични творби като "Заветите", продължение на "разказа".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Романът "Заветите" бе обявен от авторката през 2018 година и излезе през 2019-а. Той включва историите на три жени, петнадесет години след събитията в оригиналния "Разказът на прислужницата".
Един от последните романи на Атууд - "Орикс и Крейк", е страховита антиутопия, която наподобява свят, описан от Оруел. Книгата излезе през 2003-та и направи авторката си финалист на наградите "Букър".
В родната ѝ Канада казват за нея, че тя е "майката на канадската литература и най-бележитият литературен талант". В същото време, заради "кошмарната" й дързост я назовават "литературна рок звезда".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Още с излизането на книгата "Разказът на прислужницата" и последвалата я близо 10 години по-късно "Наричаха я Грейс", Атууд се превръща в много силен международен глас. Един критик справедливо отбелязва: "Тя пише за своето време и принадлежи на своето време, но е актуална за всички времена. Тя ще е част от пантеона на великите писатели на нашето време. И ще бъде четена винаги."
Самата Атууд скромно отвръща: "Никога не съм мислила, че ще бъда известна писателка. Исках само да съм добра писателка."
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
"Разказът на прислужницата" я превръща в мегазвезда на литературата. Пет години след излизането си романът е адаптиран за голям екран. Годината е 1990-а. Харолд Пинтър адаптира сценария, а Наташа Ричардсън и Фей Дънауей играят главните роли.
И до днес "Разказът на прислужницата" е все така хит, който провокира много творци. Книгата на Атууд е адаптирана 10 пъти по различни начини, но сериалът, за който споменахме още в началото, е признат за най-успешната адаптация досега.
Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър" 2019 / Снимка: Getty Images
"Мария Монтесори: Новата жена" в разпространение от 12 април
Създателите на сериала успяват да задълбочат внушенията за кошмарния свят, описан в романа, с всички средства на модерното кино. В тази връзка има някои художествени отклонения от романа, направени с одобрението на Атууд.
Сериалът едновременно плаши и разплаква, но това са човешки чувства. И именно те ни карат да се замислим, в какъв свят искаме да живеем. Атууд е изключителен автор, който умее да удря камбаната за внимание, и макар нейният подход да ни изглежда твърде драстичен, той достига до нас с тревогата на един хуманист и постига целите си - да предизвика чувства и размисъл. Кара ни да потърсим правилните отговори, какво трябва да направим, за да не се случи този плашещ свят на бъдещето.
Еми МАРИЯНСКА









