СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Антиутопиите й плашат с кошмарно бъдеще
Канадската писателка Маргарет Атууд - на 85
Автор : / 3424 Прочита 2 Коментара
Маргарет Атууд говори по време на гала вечерта Virtual Make Equality Reality на Equality Now на 03 декември 2020 г. в САЩ / Снимка: Getty Images
Нейната антиутопична творба "Разказът на прислужницата" ("The Handmaid"s Tale") стана особено популярна след екранизацията си в сериала "Историята на прислужницата". Рекламният постер на сериала гласеше "Бъдещето е ужасен кошмар".
Този сериал и американската романтична драма, режисирана от Фолкер Шльондорф, с участието на Наташа Ричардсън, Фей Дънауей и Айдън Киун, събудиха огромен интерес към творчеството на авторката на книгата.
Тя визира един свят, в който никой не иска да живее. Нещо, което ако изпаднем в краен песимизъм на фона на ставащото днес, бихме приели за едно реалистично бъдеще на човечеството.
Сериалът "Историята на прислужницата" спечели наградата "Еми" за най-добър драматичен сериал.
Но коя е тази "зла" писателка, както я нарече един критик, която вещае такова мрачно бъдеще? - През ноември т.г. тя навърши 85, а светът който описва в сагата си е "на" 35.
Романът се ражда преди 35 години, точно по времето, когато уж паднаха стените на разделението и се положиха основите на глобалния свят. Този глобален свят, обаче, започна все повече да ни плаши, защото не само не се оказа свободен и щастлив, но дори не успя да ни "събере" като равни.
В сериала по творбата на Атууд тишината е злокобна и в същото време разкъсвана периодично от гърмежи, звън на камбани и пращене от радиостанции. В този ужасен свят на фундаментализъм и теокрация няма искрица надежда за хуманността.
И ето че днес сме заобиколени от войни и сякаш всичко започва да се случва...
"Разказът на прислужницата" е шестият поред роман на писателката и е написан в Берлин по времето, когато градът е разделен на две. Самата писателка разказва:
"Живеехме в Западен Берлин, като падна Стената. Там започнах "Разказът на прислужницата" - на немска пишеща машина, взета под наем. Бях от тийнейджърите, които четяха "Прекрасният нов свят", прочетох "1984", скоро след като излезе, и винаги съм искала да напиша антиутопия". Тогава писателката е на 47 и вече много популярен автор. Година след излизането на книгата става световна звезда и носител на наградата "Букър".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Маргарет Атууд е родена на 18 ноември 1939 година в Отава, в семейството на ентомолога-изследовател Карл Едмънд Атууд. Поради работата на баща й, малката Маргарет пътува много и детството й минава между Северен Квебек, Отава, Су Сент Мери и Торонто.
През 1957 година се записва да следва в Университета на Торонто. Следва и за магистърска степен в Харвардския университет в Съединените щати, след което се подготвя и за докторат, но не го защитава.
След 1962 година преподава литература последователно в няколко университета: Университета на Британска Колумбия (1965), Университета "Сър Джордж Уилямс" в Монреал (1967 - 1968), Университета на Албърта в Едмънтън (1969 - 1979), Йоркския университет в Торонто (1971 - 1972) и Нюйоркския университет.
От 1968-а до 1973 година е омъжена за Джим Полк, а след това - за писателя Грим Гибсън, от когото има дъщеря.
Атууд е носител на почетните докторати на десетки университети: Trent University, Concordia University, University of Toronto, University of Waterloo, Université de Montréal, Харвардски университет, National University of Ireland, Galway, Royal Military College of Canada и др.
По-известните й романи са "The Edible Woman" (1969), "Surfacing" (1972), "Lady Oracle" (1976), "Life Before Man" (1979), "Bodily Harm" (1981), "The Handmaid"s Tale" (1985), "Cat"s Eye" (1988) и др.
Те й донасят множество награди: няколко пъти е финалист за Наградата на Генерал-губернатора на Канада, няколко пъти финалист и носител на "Букър", номинация за наградата "Джеймс Типтрий", номинации за краткия списък на наградата "Ориндж" и др.
У нас са преведени книгите й "Наричаха я Грейс", "Слепият убиец", "Ясновидката", "Разказът на прислужницата", "Одисеята на Пенелопа", "Заветите", "Сърцето се предава последно" и др.
Освен романи, Атууд има издадени множество стихосбирки и книги за деца и е много интересен автор на есета и критика.
Вече споменахме, че е неуморен активист на различни хуманни каузи. Напоследък името й нашумя и по повод използването на изкуствения интелект. Маргарет Атууд е една от писателите, които призоваха компаниите за изкуствен интелект да зачитат авторските права.
Всъщност, изкуствен интелект едва ли би могъл да постигне съвършенството на нейните творби, що се отнася например до описанието, което срещаме в "Разказът на прислужницата". Основната част в действието на романа се развива в Бостън, където животът започва да изглежда плашещо. Обществото е разделено на две - микро-общества, брандирани с безлични униформи, и привилегированите семейства на политици, държавници, силно вярващи в силата на Бог, които взимат властта в Америка.
В този нов свят не се раждат деца и всичко изглежда безнадеждно обречено на "без бъдеще". Бедната класа е жестоко експлоатирана от богатите. Бедните са облечени в сиво и единственото им развлечение е да ходят на църква. Но има и една друга каста - на прислужниците - жени със здрави яйчници, чието призвание е да родят новото поколение деца на бъдещата утопия Гилеад.
Тези деца биват отнемани от родните си майки и предавани на отглеждане в привилегированите семейства, чиято собственост са и самите прислужници. Прислужниците са нищо повече от "привилегировани яйчници".
Много критици побързаха да се произнесат, че въображението на Атууд "граничи с извратеното", за да роди такива ужасни неща. Тя самата контрира нападките с краткото "Не съм си ги измислила!" Това още повече разгневи критиците й, на което писателката отговори: "Правилото ми за книгата беше да не включвам нищо, което не се е случвало в реалния живот някъде и някога. Затова събирах толкова материали при проучването".
Атууд се отличава с изключителна наблюдателност и смел характер. С тези качества и покрай работата на баща си, от малка се научава да се вглежда в детайлите на обстановката и в характерите на хората. Семейството имало още две деца, но Маргарет се отличавала от брат си и сестра си - тя, по думите на нейни близки, от малка се стараела да "проучва" случващото се. Дори, когато то изглеждало незначително събитие в очите на другите.
Казват, че е наследила тези качества от майка си - рационална личност с ярко изразени креативни способности. Атууд я описва като "човек на бързите решения, бързите рецепти и добрата подредба". Майката поощрявала писането на Маргарет. Още от първата й история, написана под формата на комикс. Бъдещата писателка била на седем, когато написала първия си "роман". В него разказвала за една мравка, а там където думите й се стрували недостатъчни да "разкажат" всичко, сама нарисувала илюстрации, допълващи разказа. Първоначалното й намерение било да стане художник, който да "разказва" историите си с комикси. Осъзнава, че иска да пише професионално, когато е на 16 години.
Още в ранна тийнеджърска възраст Маргарет правела смели изказвания, че жената не трябва да се затваря зад стените на дома и да се превърне в невзрачна домакиня. Тази нейна ранна еманципираност се развива напред във времето във все по-смели феминистични идеи.
"В началото на 50-те години се налагаха целенасочени усилия жените да се вкарат вкъщи, с четирите деца и домакинстването, за да има работни места за мъжете, които се връщаха от война. Беше военната фаза на училищата. Момичетата влизаха през една врата, момчетата влизаха през друга, после седиш в редици, вдигаш ръка... Нещата се движеха с много бавна скорост. Тогава развих способността да си давам вид, че внимавам, докато си мисля за нещо друго", разказва в едно интервю писателката.
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Острият език на Атууд и до днес й печели колкото приятели, толкова врагове. Дори приятелките й били на мнение, че "Маргарет говори така, все едно знае всичко, или поне има отговор за всичко".
Хората не симпатизират особено на този типаж многознайковци, но Маргарет печели симпатии с книгите си, защото в тях е толкова непредсказуема и дръзка, че нямаме нищо против да научим повече от нейното "всичко".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Парадоксално, но първият ѝ роман, излязъл през 1969-а, се казва "Ядливата жена". Атууд и до днес се смее, когато я питат, дали не го е озаглавила така, визирайки себе си. Този роман не бил много успешен, но преследва ясна цел - появява се в началото на женското движение и в негова подкрепа.
Афинитетът на Атууд към теми, които казват неудобни неща, а в центъра им задължително стои жена, се запазва през цялата й кариера. Този афинитет достига своята кулминация в "Разказът на прислужницата" и продължава и в следващи нейни антиутопични творби като "Заветите", продължение на "разказа".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Романът "Заветите" бе обявен от авторката през 2018 година и излезе през 2019-а. Той включва историите на три жени, петнадесет години след събитията в оригиналния "Разказът на прислужницата".
Един от последните романи на Атууд - "Орикс и Крейк", е страховита антиутопия, която наподобява свят, описан от Оруел. Книгата излезе през 2003-та и направи авторката си финалист на наградите "Букър".
В родната ѝ Канада казват за нея, че тя е "майката на канадската литература и най-бележитият литературен талант". В същото време, заради "кошмарната" й дързост я назовават "литературна рок звезда".
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
Още с излизането на книгата "Разказът на прислужницата" и последвалата я близо 10 години по-късно "Наричаха я Грейс", Атууд се превръща в много силен международен глас. Един критик справедливо отбелязва: "Тя пише за своето време и принадлежи на своето време, но е актуална за всички времена. Тя ще е част от пантеона на великите писатели на нашето време. И ще бъде четена винаги."
Самата Атууд скромно отвръща: "Никога не съм мислила, че ще бъда известна писателка. Исках само да съм добра писателка."
Маргарет Атууд / Снимка: Getty Images
"Разказът на прислужницата" я превръща в мегазвезда на литературата. Пет години след излизането си романът е адаптиран за голям екран. Годината е 1990-а. Харолд Пинтър адаптира сценария, а Наташа Ричардсън и Фей Дънауей играят главните роли.
И до днес "Разказът на прислужницата" е все така хит, който провокира много творци. Книгата на Атууд е адаптирана 10 пъти по различни начини, но сериалът, за който споменахме още в началото, е признат за най-успешната адаптация досега.
Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър" 2019 / Снимка: Getty Images
Създателите на сериала успяват да задълбочат внушенията за кошмарния свят, описан в романа, с всички средства на модерното кино. В тази връзка има някои художествени отклонения от романа, направени с одобрението на Атууд.
Сериалът едновременно плаши и разплаква, но това са човешки чувства. И именно те ни карат да се замислим, в какъв свят искаме да живеем. Атууд е изключителен автор, който умее да удря камбаната за внимание, и макар нейният подход да ни изглежда твърде драстичен, той достига до нас с тревогата на един хуманист и постига целите си - да предизвика чувства и размисъл. Кара ни да потърсим правилните отговори, какво трябва да направим, за да не се случи този плашещ свят на бъдещето.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}