ЛИТЕРАТУРНИ ОТЛИЧИЯ
Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето
От комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън"
Редактор : / 1475 Прочита 2 Коментара
Снимка: Росина ПенчеваОт комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън" за произведението на българския писател. То бе представено в рубриката "Книга на деня" в авторитетното британско издание, след като излезе на британския пазар.
"Времеубежище" е третият роман на българския писател Георги Господинов и макар фокусът му да е върху миналото, той не може да звучи по-навременно, отбелязва авторът Патрик Макгинес.
Клиниката, в която се развива действието, е и перфектна възможност за разказвача на Господинов да изследва двадесети век в Европа през погледа на травматизирани или съкрушени личности, четем в рецензията.
Клиниката е така успешна, че клиенти без заболявания са привлечени от нея, защото всеки иска късче от миналото, отбелязва авторът. В цяла Европа политически партии рекламират различни периоди от националната история, провеждат се референдуми за проектиране на миналото в бъдещето.
Смешно и абсурдно е, но е и плашещо, защото макар Господинов да разиграва идеята като фикция, читателят започва да разпознава нещо близко и познато, пише Макгинес. Той уточнява, че романът е писан между референдума за Брекзит и руското нахлуване в Украйна, две събития, които - всяко по свой начин, превръщат носталгията в оръжие.
Авторът на рецензията изтъква, че Господинов пише с хумор и много топлота, като развива многопластови образи от откъслечните детайли на съкрушените спомени на героите си. При Господинов преходът от хумор към тъга, от абсурдни ситуации към трагедия, патос и иронично наблюдение, е ненатрапчив, посочва авторът. Той изтъква и преводаческите умения и деликатност на превода на Анджела Родел.