Помните ли времето, в което всички чакахме пред телевизионните екрани филмовата версия на неговата "Сага за Форсайтови"? Нобеловият лауреат за литература Джон Голсуърти е завършил право, но зарязва адвокатската професия, за да пътува и да напише истински бисери на световната литература - цели 17 романа, между които "Братство", "От всички върхове", "Къща извън града" и др.; 26 пиеси: Сребърната кутия", "Джои", "Борба", "Справедливост", "Семеен човек" и др.; и 12 тома разкази, есета и поеми.

Трилогиите му, създадени в периода 1906-1933-та година - "Сага за Форсайтови", "Съвременна комедия" и "Краят на повестта" остават безпорна класика, непреходна във времето.

Джон Голсуърти, ок. 1927 г. / Снимка: Getty Images

През 1932-ра година Джон Голсуърти е удостоен с Нобеловата награда за литература, мотивирана по следния начин: "За изящното му разказваческо изкуство, което достига своя най-висок връх в "Сага за Форсайтови". Джон Голсуърти не присъства на церемонията в Стокхолм, поради тежкото си здравословно състояние. Месец и половина по-късно, на 31-ви януари 1933-та година, писателят умира в Хампстед след мозъчен удар.

Точно преди 90 години.

Пожелал да бъде кремиран, а прахът му бил разпръснат от самолет на 3-ти февруари същата година.

Джон Голсуърти позира на художника Дейвид Еванс, докато работи по негова скулптура, 7 юни 1933 г. / Снимка: Getty Images

Голсуърти умира на 65. Възраст, в която не е нито млад, нито стар, а само достигнал творческата зрялост, за да продължи да твори, но съдбата слага край на земните дни на този забележителен човек.

Веднъж казва: "Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл". Бил е мъдрец да ни остави проникновени мисли за най- обикновени неща и за необикновени човешки съдби.

Още

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

Прочутата трилогия на Джон Голсуърти "Сага за Форсайтови", написана между 1906-а и 1922-ра година, е едно от най-популярните му мащабни произведения. Тя е конгломерат от човешки съдби, формирани под влиянието на променящи се нрави и критерии в прехода към модерната епоха. Обхваща период от 30 години и се превръща в най-знаменитата, или направо казано - емблематична семейна сага на съвременната световна литература.

От 7-и януари до 1-ви юли 1967-а година БиБиСи излъчва 26 епизода на сериала "Сага за Форсайтови", а година и половина по-късно повтаря излъчването им.

Сериите са гледани от над 18 милиона зрители само в Англия.

Още

24 милиона британски лири за картина на Дейвид Хокни

Голсуърти е роден век преди този триумф - на 14-и август 1867-а година в Кингстън над Темза, в богато буржоазно семейство. Веднага след като завършва юридическото си образование предприема околосветско пътуване, след което известно време работи като адвокат, и от 1900-та година категорично изоставя професията си и се отдава напълно на литературата.

Джон Голсуърти (1867 - 1933), ок. 1913 ж. / Снимка: Getty Images

Първата му издадена книга е сборник с разкази.

До 1904-а година, когато умира баща му, Джон Голсуърти публикува с псевдонима Джон Синджон.

Първото му значително произведение е романът му "Островът на фарисеите", написан през 1904-та година. Той прилича на памфлет за човешките нрави. Силно критичен и ярко написан. Литературната критика е впечатлена от искреността и смелостта на автора на романа.

Още

Британският композитор Харисън Бъртуисъл почина на 87 години

В романа четем следното: "Как може прогресът на един народ да бъде наложен отвън? Дайте ми пример, който да показва, че един народ или един индивид е постигнал нещо значително, без подтикът му да е дошъл отвътре! Ние, (англичаните), завладяваме народи напълно различни от нашия и спираме естественото им развитие, като заменяме тяхната цивилизация с такава, каквато е създадена за наша, собствена употреба".

Още в този роман читателите откриват един почтен човешки глас, който не се интересува от политкоректния тон, а пише истински и неподправено истината такава, каквато я разбира с разума и сърцето си.

След "Островът на фарисеите" се появява романът "Братство" - един от най-силните романи на Голсуърти. Други известни негови романи са: "От всички ветрове" (1897), "Жослен" (1898, "Вила Рубейн" 1900), "Човекът от Девън" (1901), "Къща извън града" (1907), "Малкият човек" (1915), "Пътят на един светец" (1919) и др.

От 1906-а година започва грандиозният му труд по създаването на трилогиите, които го правят световно известен: "Сага за Форсайтови" - "Собственикът" (1906), "В примка" (1920) и "Дава се под наем" (1922), втората "Съвременна комедия" - "Бялата маймуна" (1924), "Сребърната лъжица" (1927) и "Лебедова песен" (1928), и третата "Краят на повестта" - "Девойка, която чака" (1931), "Цъфтяща пустиня" (1932) и "Отвъд реката" (1933).

Голсуърти е автор и на много пиеси, които се отличават с драматична динамика и естествен език. Диалозите му са енергични и истинско предизвикателство за актьорите. В тях Голсуърти, роденият като буржоа, проявява искрено съчувствие към бедните. Този "парадокс" доказва висотата на личността му като човек и правдив писател.

Най-известните негови пиеси са "Сребърната кутия" (1906), "Джои" (1907), "Борба" (1908), "Справедливост" (1909), "Тълпа" (1911), "Семеен човек", "Без ръкавици" и др.

Още

22,9 хиляди британски лири за златен печат на Екатерина Велика

Голсуърти е не само автор, но и теоретик. Автор е на ценни статии за литературата и изкуството. В "След спектакъла" (1903) и "Мъгливи мисли за изкуството" (1911) откриваме проникновени мисли за природата на творческия процес. Тези негови размисли са истински наръчник за всички хора, които се занимават с творческа, духовна и просветителска дейност.

Младият Голсуърти, ок. 1890 г. / Снимка: Getty Images

По време на Първата световна война писателят бил освободен от военна служба поради късогледство, но за да е полезен, финансирал Червения кръст и помагал като доброволец на бежанци във Франция и Белгия. Отделял половината от приходите си за хуманитарни помощи.

През 1917-а година бил предложен за рицарско звание, но отказва с мотива, че "за да продължи да пише честно, един писател не трябва да получава такива почести".

Още

ПЕН центърът предложи Георги Господинов за Нобелова награда

До края на живота си писателят е бил социално и политически ангажиран автор. Голсуърти е основател и първи президент на международния ПЕН. клуб през 1921-ва година. Според някои, именно на него се дължи идеята за името на клуба - от съкращението на "поети, есеисти, новелисти".

Всъщност, когато през ноември 1932-ра година му съобщават, че е спечелил Нобеловата награда и сумата от тогавашни 9000 лири стерлинги, Голсуърти без колебание решава да дари парите на ПЕН. клуба.

Юли 1927 г.: Романистът и драматург Джон Голсуърти (1887 - 1933) полага тухла на церемонията по основаването на Kingsley Hall. Зад него е актрисата Сибил Торндайк (1882 - 1976) и други / Снимка: Getty Images

Писателят бил горещ почитател на Такъри, Дикенс и Мелвил, а любимият му композитор бил Бетовен.

Още

Британският композитор Харисън Бъртуисъл почина на 87 години

Малко известни факти има около личния живот на писателя. Според биографите му е имал малко романтични мигове в живота си. Известно е, че е имал любовен роман с по-възрастната от него Ейда Немесис Пиърсън Купър (1864-1956 г.), съпруга на негов братовчед. Казват, че тя е прототипът на Айрини от "Форсайтови". Връзката им продължила десет години, през които Ейда не успява да се разведе със съпруга си. Според някои двамата с Голсуърти по-късно се женят, според други - продължили връзката си без брак, но това не е толкова важно. Ейда остава с писателя до смъртта му.

Джон Голсуърти с музата на живота си - Ейда / Снимка: Getty Images

Скоро след смъртта на писателя неговата популярност в света за известен период от време запада, но е мощно възкресена от екрана. У нас Голсуърти е издаван още през 20-те и 30-те години на миналия век, но сериалът за Форсайтови го направи по-известен и от книгите му.

Английският писател и драматург Джон Голсуърти (1867 - 1933) пристига в двореца Сейнт Джеймс, Лондон / Снимка: Getty Images

Джон Голсуърти - мисли

Даже независимите мислители стават много зависими хора, когато нямат нито пара в джоба.

Няма нищо по-трагично в живота, от абсолютната невъзможност да промените това, което вече сте направили.

Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще.

Уважението към хората в крайна сметка е уважение към самия себе си.

Книгата помага на човек да излезе извън пределите на своето "аз".

Психология - това е израз от думи, които не могат да се изразят.

Заглавията удвояват размера на събитията.

Винаги единият целува, а другият си подава бузата.

Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.

Любов! ... Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.

Истински великите хора не говорят напразно и не се бутат в тълпата - те плават сами в своите си лодки по тихи канали.

Бих могъл да съм щастлив с всяка жена, ако друга не ми пречеше.

Жената вечно има нужда от нечия душа - на мъж, дете, куче. На мъжете им стига тялото.

Хората, които не живеят, се съхраняват отлично.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Илюзиите за мир на Нобеловия лауреат Норман Ейнджъл

Още

Любопитни факти за Нобеловата награда за литература

Още

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Още

Първият балканец с Нобелова награда за литература