"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

Помните ли времето, в което всички чакахме пред телевизионните екрани филмовата версия на неговата "Сага за Форсайтови"? Нобеловият лауреат за литература Джон Голсуърти е завършил право, но зарязва адвокатската професия, за да пътува и да напише истински бисери на световната литература - цели 17 романа, между които "Братство", "От всички върхове", "Къща извън града" и др.; 26 пиеси: Сребърната кутия", "Джои", "Борба", "Справедливост", "Семеен човек" и др.; и 12 тома разкази, есета и поеми.

Трилогиите му, създадени в периода 1906-1933-та година - "Сага за Форсайтови", "Съвременна комедия" и "Краят на повестта" остават безпорна класика, непреходна във времето.

Джон Голсуърти, ок. 1927 г. / Снимка: Getty Images

През 1932-ра година Джон Голсуърти е удостоен с Нобеловата награда за литература, мотивирана по следния начин: "За изящното му разказваческо изкуство, което достига своя най-висок връх в "Сага за Форсайтови". Джон Голсуърти не присъства на церемонията в Стокхолм, поради тежкото си здравословно състояние. Месец и половина по-късно, на 31-ви януари 1933-та година, писателят умира в Хампстед след мозъчен удар.

Точно преди 90 години.

Пожелал да бъде кремиран, а прахът му бил разпръснат от самолет на 3-ти февруари същата година.

Джон Голсуърти позира на художника Дейвид Еванс, докато работи по негова скулптура, 7 юни 1933 г. / Снимка: Getty Images

Голсуърти умира на 65. Възраст, в която не е нито млад, нито стар, а само достигнал творческата зрялост, за да продължи да твори, но съдбата слага край на земните дни на този забележителен човек.

Веднъж казва: "Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл". Бил е мъдрец да ни остави проникновени мисли за най- обикновени неща и за необикновени човешки съдби.

Прочутата трилогия на Джон Голсуърти "Сага за Форсайтови", написана между 1906-а и 1922-ра година, е едно от най-популярните му мащабни произведения. Тя е конгломерат от човешки съдби, формирани под влиянието на променящи се нрави и критерии в прехода към модерната епоха. Обхваща период от 30 години и се превръща в най-знаменитата, или направо казано - емблематична семейна сага на съвременната световна литература.

От 7-и януари до 1-ви юли 1967-а година БиБиСи излъчва 26 епизода на сериала "Сага за Форсайтови", а година и половина по-късно повтаря излъчването им.

Сериите са гледани от над 18 милиона зрители само в Англия.

Голсуърти е роден век преди този триумф - на 14-и август 1867-а година в Кингстън над Темза, в богато буржоазно семейство. Веднага след като завършва юридическото си образование предприема околосветско пътуване, след което известно време работи като адвокат, и от 1900-та година категорично изоставя професията си и се отдава напълно на литературата.

Джон Голсуърти (1867 - 1933), ок. 1913 ж. / Снимка: Getty Images

Първата му издадена книга е сборник с разкази.

До 1904-а година, когато умира баща му, Джон Голсуърти публикува с псевдонима Джон Синджон.

Първото му значително произведение е романът му "Островът на фарисеите", написан през 1904-та година. Той прилича на памфлет за човешките нрави. Силно критичен и ярко написан. Литературната критика е впечатлена от искреността и смелостта на автора на романа.

В романа четем следното: "Как може прогресът на един народ да бъде наложен отвън? Дайте ми пример, който да показва, че един народ или един индивид е постигнал нещо значително, без подтикът му да е дошъл отвътре! Ние, (англичаните), завладяваме народи напълно различни от нашия и спираме естественото им развитие, като заменяме тяхната цивилизация с такава, каквато е създадена за наша, собствена употреба".

Още в този роман читателите откриват един почтен човешки глас, който не се интересува от политкоректния тон, а пише истински и неподправено истината такава, каквато я разбира с разума и сърцето си.

След "Островът на фарисеите" се появява романът "Братство" - един от най-силните романи на Голсуърти. Други известни негови романи са: "От всички ветрове" (1897), "Жослен" (1898, "Вила Рубейн" 1900), "Човекът от Девън" (1901), "Къща извън града" (1907), "Малкият човек" (1915), "Пътят на един светец" (1919) и др.

От 1906-а година започва грандиозният му труд по създаването на трилогиите, които го правят световно известен: "Сага за Форсайтови" - "Собственикът" (1906), "В примка" (1920) и "Дава се под наем" (1922), втората "Съвременна комедия" - "Бялата маймуна" (1924), "Сребърната лъжица" (1927) и "Лебедова песен" (1928), и третата "Краят на повестта" - "Девойка, която чака" (1931), "Цъфтяща пустиня" (1932) и "Отвъд реката" (1933).

Голсуърти е автор и на много пиеси, които се отличават с драматична динамика и естествен език. Диалозите му са енергични и истинско предизвикателство за актьорите. В тях Голсуърти, роденият като буржоа, проявява искрено съчувствие към бедните. Този "парадокс" доказва висотата на личността му като човек и правдив писател.

Най-известните негови пиеси са "Сребърната кутия" (1906), "Джои" (1907), "Борба" (1908), "Справедливост" (1909), "Тълпа" (1911), "Семеен човек", "Без ръкавици" и др.

Голсуърти е не само автор, но и теоретик. Автор е на ценни статии за литературата и изкуството. В "След спектакъла" (1903) и "Мъгливи мисли за изкуството" (1911) откриваме проникновени мисли за природата на творческия процес. Тези негови размисли са истински наръчник за всички хора, които се занимават с творческа, духовна и просветителска дейност.

Младият Голсуърти, ок. 1890 г. / Снимка: Getty Images

По време на Първата световна война писателят бил освободен от военна служба поради късогледство, но за да е полезен, финансирал Червения кръст и помагал като доброволец на бежанци във Франция и Белгия. Отделял половината от приходите си за хуманитарни помощи.

През 1917-а година бил предложен за рицарско звание, но отказва с мотива, че "за да продължи да пише честно, един писател не трябва да получава такива почести".

До края на живота си писателят е бил социално и политически ангажиран автор. Голсуърти е основател и първи президент на международния ПЕН. клуб през 1921-ва година. Според някои, именно на него се дължи идеята за името на клуба - от съкращението на "поети, есеисти, новелисти".

Всъщност, когато през ноември 1932-ра година му съобщават, че е спечелил Нобеловата награда и сумата от тогавашни 9000 лири стерлинги, Голсуърти без колебание решава да дари парите на ПЕН. клуба.

Юли 1927 г.: Романистът и драматург Джон Голсуърти (1887 - 1933) полага тухла на церемонията по основаването на Kingsley Hall. Зад него е актрисата Сибил Торндайк (1882 - 1976) и други / Снимка: Getty Images

Писателят бил горещ почитател на Такъри, Дикенс и Мелвил, а любимият му композитор бил Бетовен.

Малко известни факти има около личния живот на писателя. Според биографите му е имал малко романтични мигове в живота си. Известно е, че е имал любовен роман с по-възрастната от него Ейда Немесис Пиърсън Купър (1864-1956 г.), съпруга на негов братовчед. Казват, че тя е прототипът на Айрини от "Форсайтови". Връзката им продължила десет години, през които Ейда не успява да се разведе със съпруга си. Според някои двамата с Голсуърти по-късно се женят, според други - продължили връзката си без брак, но това не е толкова важно. Ейда остава с писателя до смъртта му.

Джон Голсуърти с музата на живота си - Ейда / Снимка: Getty Images

Скоро след смъртта на писателя неговата популярност в света за известен период от време запада, но е мощно възкресена от екрана. У нас Голсуърти е издаван още през 20-те и 30-те години на миналия век, но сериалът за Форсайтови го направи по-известен и от книгите му.

Английският писател и драматург Джон Голсуърти (1867 - 1933) пристига в двореца Сейнт Джеймс, Лондон / Снимка: Getty Images

Джон Голсуърти - мисли

Даже независимите мислители стават много зависими хора, когато нямат нито пара в джоба.

Няма нищо по-трагично в живота, от абсолютната невъзможност да промените това, което вече сте направили.

Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще.

Уважението към хората в крайна сметка е уважение към самия себе си.

Книгата помага на човек да излезе извън пределите на своето "аз".

Психология - това е израз от думи, които не могат да се изразят.

Заглавията удвояват размера на събитията.

Винаги единият целува, а другият си подава бузата.

Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.

Любов! ... Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.

Истински великите хора не говорят напразно и не се бутат в тълпата - те плават сами в своите си лодки по тихи канали.

Бих могъл да съм щастлив с всяка жена, ако друга не ми пречеше.

Жената вечно има нужда от нечия душа - на мъж, дете, куче. На мъжете им стига тялото.

Хората, които не живеят, се съхраняват отлично.

Еми МАРИЯНСКА