ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"
100 години от рождението на писателя Кингсли Еймис
Автор : / 10589 Прочита 1 Коментара
Кингсли Еймис демонстрира упражненията си за разтягане в дома си, 1963 г. / Снимка: Getty Images
През 1956-а година за пръв път Джон Осбърн, авторът на "Обърни се с гняв назад", употребява израза "сърдити млади хора". Така британската преса започва да нарича новото поколение английски писатели и драматурзи от средата на 50-те години на 20-и век.
Няма ясна квалификация на това понятие, за което мнозина дори смятат, че не е литературно направление. Но то определено обединява автори, които се отличават с гневен протест против социалното неравенство, съсловните прегради и лицемерието в обществото.
"Сърдитите" писатели застават зад радикални, дори направо зад анархистични позиции срещу социалното отчуждение. Неясната идейна платформа на направлението постепенно угасва като обществен фактор, но оставя след себе си забележителни литературни творби.
Освен Джон Осбърн, "сърдити млади хора" са Алън Силитоу, Харолд Пинтър, Филип Ларкин, Джон Брейн, Джон Уейн, Колин Уилсън, Дорис Лесинг, Арнолд Уескър, Айрис Мърдок, Малкълм Бредбъри, Кийт Уотърхаус и други писатели, между които с едно супер любопитно заглавие - "Всекидневно пиене" запомнящо се откроява писателят Кингсли Уилям Еймис, роден на 16-и април 1922-ра година в Лондон. Той е един най-видните представители на направлението "сърдити млади хора".
Навършиха се 100 години от рождението на "сърдития" Кингсли Еймис.
Кингсли Еймис, 1967 г. / Снимка: Getty Images
Писателят е завършил Оксфордския университет през 1949-а година и от 1961-ва до смъртта си се е занимавал основно с писателска дейност. Имал е два брака, вторият - с писателката Елизабет Джейн Хауърд. Синът му Мартин Еймис също е писател със световна известност. Освен Мартин, Еймис-старши има още две деца - Филип и Сали.
Сред книгите на Кингсли Еймис, освен ""Всекидневно пиене. Дестилираният Кингсли Еймис", както е пълното заглавие на книгата - от английски "Everyday Drinking: The Distilled Kingsley Amis", са добре познати още книгите му " Един тлъст англичанин", "Старите дяволи" и "Момиче на 20".
Написал е повече от 20 романа, шест тома поезия, мемоари, разкази, автор е на радио- и телевизионни сценарии, както и на социална и литературна критика.
За цялата си дейност, Кингсли Еймис е удостоен с рицарско звание от Ордена на Британската империя, който му е връчен през 1990-а година.
Умира на 22-ри октомври 1995-а година, на 73-годишна възраст.
Кингсли Еймис (1922 - 1995), Снимка: Getty Images
Кингсли Еймис е човек с удивително чувство за хумор. Обявен е от литературната критика за един от най-добрите хумористични автори от втората половина на ХХ век. През 2008-а година "Таймс" го поставя на девето място в класацията на 50-те най-велики английски писатели, творили след 1945-а година.
13 август 1975 г. Писателят, с чаша вино, по време на парти / Снимка: Getty Images
Вероятно онези, които не са чели книгата му "Всекидневно пиене", ще се запитат как би ги завладяло едно четиво, в което авторът разсъждава върху махмурлука, обсъжда начини, по които да пиете, без да се напивате и пр. Но той прави това по толкова забавен начин, че експертните му познания в тази област могат да ви послужат като една добра философия изобщо за живота. Смешните му наблюдения не само ще ви разсмеят, но ще ви размислят. Еймис умее да поднася английския си хумор като една "дестилирана" информация. Може да се каже, че в известен смисъл е бил дори футурист, защото описва въздействието на така модерната днес бира с лимон като "най-категоричната молба за напускане на човешката раса".
А ето как описва махмурлука: "Още щом отворите очи, си кажете: "Боже, какъв късмет имам да се чувствам толкова отвратително!"
Кингсли Еймис е роден в Клапхам, Южен Лондон, като единствено дете на чиновник във фирма за производство на горчица. Семейството е наследствено заможно по линия на бабите и дядовците на Еймис. Дядото по майчна линия бил много начетен човек и колекционер на книги.
Кингсли Еймис (1922 - 1995), Кеймбридж, Великобритания, 6 юни 1963 г. / Снимка: Getty Images
Докато учи в Оксфорд, Еймис се среща с поета и романист Филип Ларкин, с когото създават здраво приятелство за цял живот, въпреки че политическите им възгледи не съвпадат. През 1941-ва година Еймис се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания, но през 1956-а година, разочарован от култа към личността в СССР, я напуска.
През 1948-а година работи като учител по английски в Университетския колеж в Суонзи и сключва брак с Хилъри Бардуел - първата му съпруга, от която са и трите му деца.
1961 г. Писателят играе на шах със синовете си Мартин и Филип / Снимка: Getty Images
Първият роман на Еймис - "Късметлията Джим" е издаден през 1954-а година и получава голямо признание. Критиците се произнасят, че авторът е въвел "нов вид фантастика". Към 1972-ра този роман на Еймис бележи рекорди в продажбите и в САЩ - с над 1,25 милиона продадени копия. Книгата е преведена на 20 езика, включително полски, иврит, корейски и сърбохърватски.
Кингсли Еймис, по време на разходка из Лондон / Снимка: Getty Images
Романът спечелва наградата на името на Съмърсет Моъм за художествена литература. "Късметлията Джим" (1954) е сатира срещу академичните среди на един неназован университет, през погледа на млад преподавател по история. Романът е своеобразна алюзия на личния опит на Еймис от работата му в университетските среди.
Кингсли Еймис с втората си съпруга Елизабет Хауърд, 1968 г. / Снимка: Getty Images
"Книжарката от Кентъки" разказва за конните библиотекарки от времето на Голямата депресия (откъс)
Другите романи на Еймис от 50-те и началото на 60-те години също изобразяват много ситуации от собствения му опит. "Това несигурно чувство" (1955) представя млад провинциален библиотекар. "Харесва ми тук" (1958) гледа презрително на "чужбина" и е написан след пътуването на Еймис в Америка през 1958-а годи на - първото от двете му пътувания в Съединените щати, като гост сътрудник по творческо писане в Принстънския университет и гостуващ преподавател в други североизточни университети.
Писателят демонстрира как прави челна стойка у дома, 1963 г. / Снимка: Getty Images
Завръщайки се във Великобритания, Еймис работи в Кеймбриджския университет, но остава разочарован от академичната обстановка и социалното разделение във вуза. През 1963-а година подава оставка и има намерение да се премести в Майорка, но става така, че се установява да живее и твори в Лондон.
Междувременно в личния му живот настъпват промени. Връзката му с писателката Елизабет Джейн Хауърд става причина да се разведе със съпругата си и майка на децата му. През 1965-а година Еймис се жени за Елизабет. С втората си съпруга живее до 1983-та година, когато се развеждат.
Кингсли Еймис и Елизабет Хауърд, сватбата им в Лондон на 30 юни 1965 г. / Снимка: Getty Images
През 1966-а година Кингсли Еймис прави своеобразен "завой" в жанра с романа си "Лигата против смъртта". Намират тази му творба за "отклонение от строгия реализъм на ранните му комедийни романи". Причината е, че още от момче Еймис се вълнувал от научна фантастика и развил този интерес с лекциите на Кристиан Гаус в Принстънския университет.
Опитвайки се да запази хумористичния си стил, в "Нови карти на ада", Еймис измисля термина "комичен ад". Изобщо, той е забележително креативен автор, който може да съчетае хумора дори с научната фантастика.
Следва романите му "Зеленият човек (1969) и "Промяната" (1976), в които той продължава да разказва фантастични мистерии и алтернативни истории. Тезата на писателя в тези творби е обобщена от един критик като "животът е странно нещо, но в него сигурно има добро божество". В своите мемоари Еймис разказва за едно свое интервю, в което бил попитан дали е атеист, на което отговорил със странното изречение "Повече го мразя". Според някои вярата му в Бог била "своеобразен сблъсък с Него", тоест повече приличала на богоборчество.
Кингсли и Елизабет, по време на медения им месец през 1965 г. /
Промяната в стила на Еймис е значителна след 1970-а. Според някои критици, писателят станал "старомоден женомразец", и не толкова остроумен и състрадателен. Въпреки това иемнно в онези години Еймис бива удостоен с наградата Букър. Писателят три пъти е бил номиниран за тази награда - за романите "Край нагоре" (1974) и "Нещото на Джейк" (1978), но я получава през 1986-а година за романа "Старите дяволи".
В края на живота на Еймис настъпват големи житейски промени. Отдавна разведен с втората си съпруга, той се установява да живее съвместно с първата си съпруга и нейния трети съпруг - Алистър Бойд. Според биографите на писателя, това било идея на децата на Еймис, които смятали, че майка им най-добре ще се грижи за него.
През август 1995-а година Еймис пада, като съмненията били, че е получил световъртеж, вследствие на инсулт. Сравнително бързо той уж се възстановява, но през октомври същата година умира в болница в Лондон. По решение на семейството бил кремиран.
Този забележителен човек е написал толкова много, и в такъв широк диапазон жанрове, че всъщност е трудно да се каже, какво не е писал. Освен на романи, Кингсли Еймис е автор на стихове, есета, разкази, антологии, статии на различни теми, включително кулинарни и пр. Първоначално искал да стане поет, но повече е познат като романист. Въпреки това през целия си живот не престава да пише поезия.
В мемоарите си написва откровена изповед: "От време на време осъзнавам, че имам репутацията на един от големите пиячи, ако не и на големите пияници на нашето време". Наистина прекарвал доста време из кръчмите, както и по самопризнанията му, бил "прелюбодеец". Последното му коствало проваления първи брак.
Кингсли Еймис с втората си съпруга Елизабет Хауърд, 1968 г. / Снимка: Getty Images
В края на живота си се уж се самодисциплинирал. Както сам пише, почнал да "разделя пиенето от писането". И в тези описания прозира невероятното му чувство за хумор и самоирония. Неговият приятел Кристофър Хичънс, от мъка по кончината му, е по-безпощаден: "Накрая алкохолът стигна до него и го ограби от остроумието и очарованието му, както и от здравето му".
Много от приятелите на Кингсли Еймис считат, че животът му в личен план е приличал повече на самоунищожение. "Сърдитият" Еймис изглежда е преживявал толкова дълбоко разочарованията си, че "хуманистично ги е насочвал повече навътре, към себе си", казва един критик.
Факт, че независимо от "пиенето", е оставил много с "писането". И това, което е написал, и до днес вълнува човечеството.
Кингсли Еймис - цитати
"Съвестта надвисна над него преди той да успее да избяга."
"Ако не можеш да подразниш някого, няма особен смисъл да пишеш."
"Няма много ползи от това да си със здрав разум, но една от тях е да знаеш кое е смешно."
"Ще ти налея първото питие, но след това, ако видя чашата ти празна, грешката е твоя. Знаеш къде стои бутилката."
"Една от ползите от организираната религия е, че можеш да бъдеш опростен от греховете си, което е невероятно. Ето, аз например, си ходя с греховете на гръб, и няма кой да ми ги прости."
"Само свят без любов би бил по-ужасен от свят без музика."
"Мързелът стана основната и доминираща черта в журналистиката, измествайки некомпетентността."
"Не е изненада, че хората са толкова ужасни, като се има предвид, че започват живота си като деца."
"Образованието е едно, а инструкциите, колкото и да са смислени, необходими, случайни, доходоносни или образователни - друго."
"Никога не е приятно да поставиш в исторически контекст категоричните вярвания на някого, уверявам ви."
"Америка взима писателите си прекалено на сериозно."
"Четенето на етикета на германско вино е едно от нещата, за които животът просто е прекалено кратък."
"По дефиниция две жени превъзхождат числено един мъж 4:1, независимо колко е симпатичен."
"Не е изненадващо, че извънземният произход на жените е основна тема в научната фантастика."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fsarditiyat-britanski-ritsar-i-polzata-ot-vsekidnevno-piene&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F04%2F16%2F2343047%2F768x432.jpg%3F_%3D1650128667&description="Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}