СЪВРЕМЕННО СВЕТОВНО КИНО
Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди
Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани
Автор : / 8768 Прочита 0 Коментара
Снимки: Getty Images/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Световноизвестният кино дует Братя Тавиани вече го няма. След като на 88 през 2018 година ни напусна по-възрастният - Виторио, тези дни на 92 си отиде и Паоло Тавиани. Погребението му се състоя на 4 март в Рим.
Двамата братя оставиха ценен принос в световното кино, което завинаги записа имената им в златната си история.
Кои бяха тези знаменити майстори на киното: Виторио (р.1929) и Паоло (р.1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Те са още юноши, когато завинаги ги пленява неореалистичната драма "Пайза" на Роберто Роселини.
Виторио следва право в Университета на Пиза, но го напуска. С брат му Паоло започват да пишат сценарии и да режисират късометражни филми. Първият от седемте им документални филми - "Miniato, luglio '44" е от 1954 година. В него разказват за жестокостите на нацистите в родното им градче по време на Втората световна война. Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува Тавиани и те я пресъздават и в други свои филми, като "Нощта на Св. Лаврентий" (1982), който печели Специалната на града на журито в Кан.
Дебютът им в игралното кино е с "Човекът, който трябва да бъде унищожен" (1962) с участието на Джан Мария Волонте.
Зареждат се още много филми: "Свети Михаил имаше петел", "Под знака на скорпиона", "Алонзанфан", "Хаос", "Нощно слънце", "Фиориле", "Сродства по избор" и мн. други - 22 филма, потресаващо реалистични и смели. Българите имахме възможността да се запознаем с част от тях през 2013 година, по време на Панорамата на Братя Тавиани на фестивала "София Филм Фест" в София. Тогава бяха представени 13 техни ленти. Паоло Тавиани, който гостува у нас, бе удостоен с Наградата на София. Един от филмите в панорамата беше "Чифликът на чучулигите" (2007), разказващ а за съдбата на арменско семейство в Турция през 1915 година. Този филм - екранизация на романа на Антония Арслан, е най-силната и пряма политически творба на братята Тавиани. Филмът е копродукция на Италия, България, Испания и Франция, и бе заснет у нас.
В главните роли в "Чифликът на чучулигите" (2007) се снимаха българските актьори Стефан Данаилов, Мариус Донкин, Валентин Ганев, Христо Шопов, Христо Живков, Асен Блатечки, Мария Статулова, Ицко Финци и Христо Мутафчиев.
Този избор беше голяма чест на българската актьорска гилдия, защото Тавиани са работили със световни звезди на актьорското майсторство като Марчело Мастрояни, Изабела Роселини, Нани Морети, Шарлот Генсбур, Изабел Юпер, Микеле Плачидо, Летисия Каста и др.
Братята имаха тънък усет за правда в актьорското изпълнение и често са прибягвали и до т.нар. натурщици в киното. Във филма си "Цезар трябва да умре" те снимаха затворници в истински затвор в Рим. Младият затворник в ролята на Брут стана световна кинозвезда. По време на гостуването си в България през 2013-а Паоло Тавиани разказа историята на този младеж, осъден на 14 години затвор, но получил амнистия след седмата. Тавиани вярваха в човешкото и във филмите си целяха да вдъхнат кураж на хората, да имат смелостта да се изправят честно пред самите себе си.
Братя Тавиани бяха изключително креативни и социално ангажирани творци. Те не криеха, че имат леви убеждения, но в същото време бяха обективни изследователи на реалността. Те правдиво показаха възникването, развитието и упадъка на италианското ляво движение.
През 70-те и 80-те години на миналия век, когато започват да надделяват настроенията на исторически песимизъм и бързо променящите се социални модели започват да стават все по-объркващи за обикновения човек, Тавиани отново хващат пулса на времето и успяват да му направят психологически кино портрет. Обезверяването на човека, деформирането на психиката, водещо до отчуждение, празнотата и ниската самооценка - всички тези деформации в обществата, подобно на Фелини и Антониони, Тавиани отразиха не само реалистично, но направиха и обобщен образ на новото време по свой художествен и неповторим начин.
Тавиани не бяха само наблюдатели, но и безпощадни анализатори на промените, които разтърсват италианското общество. Преплитаха във филмите си история, психологизъм и лиризъм. Съумявали са да работят в такъв творчески тандем, че всички техни сътрудници изразяват възхищението си от стила им. Знае се, че братята са се редували докато режисират сцени, без да има каквито и да е разногласия помежду им. Духовно близки и в хармонична връзка, Тавиани са оставили такава диря в сърцата на актьорите, работили с тях, че Мастрояни ги кръстил "паоловиторио".
И днес всички подчертават тази невероятна близост между двамата братя, родила десетки шедьоври на киното. Наричат ги "великолепно дуо", "кино дует" и пр. Така ги нарече и бившият президент на филмовата комисия на кинофестивала в Кан - Жил Джейкъб, при новината за смъртта на Пало Тавиани.
Братята белязаха с морала си цяла епоха в киното и оставиха пример за човечност и свръхмерен талант.
Братя Тавиани печелят "Златна палма" в Кан през 1977-а с филма "Баща господар" - историята на Гавино Леда, син на овчар от Сардиния, който успява да се измъкне от нещастното си съществуване, въпреки бруталния авторитаризъм на баща си. Много критици казват, че във филма има биографични моменти от живота на братята. Но главното е, че в този филм проличава техният оптимизъм за човешката воля да преодолява препятствия към израстването на човека като личност.
През 2012 година Тавиани са наградени в Берлин със "Златна мечка" за филма "Цезар трябва да умре" - историята на затворници, които се превъплъщават в героите на шеспировата пиеса "Юлий Цезар" по време на публичното й представяне. Снимките са в строго охранявания затвор "Ребиба", а повечето от актьорите, които изпълняват ролите в пиесата, са мафиоти с доживотни присъди за убийства или наркотрафик. Те споделят как и защо усещат пиесата "Юлий Цезар" близка до себе си и своя живот. Братя Тавиани си играят умело с редуването на реалния свят с този на изкуството, за да внушат, че нищо във филма им не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а смисълът винаги е "в повече" от онова, което чуваме и виждаме.
Шекспировата пиеса за отговорността, предателството и борбата за власт съответства не само на случващото се в затвора, но е и огледало на съвременния политически живот в Италия. Това е филм за разочарованието от неосъществените идеали и призив за опълчване срещу утопиите на съвременния свят. Затворниците играят така, че получават бурни овации, но по-любопитното е, какво казва един от тях за всичко преживяно: "Откакто открих изкуството, килията ми се превърна в истински затвор".
Филмът обра много награди в различни категории, вкл. и наградата на публиката във Филаделфия.
Филмът е апотеоз на надеждата, че няма непоправими хора, че всеки - дори престъпникът се нуждае от втори шанс, за да извади човешкото в себе си, да сподели истинските си емоции с другите. И на такова постижение е способно изкуството.
Тавиани бяха наградени с наградите "Давид на Донатело" и "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция. Всички критици отбелязват, че те не само създадоха шедьоври на националното италианско кино, но станаха автори на модел за подражание на съвременното световно кино. Критиците често отбелязват и техният неповторим начин да вдъхнат лиризъм на филмите си. Това несъмнено се дължи на успешната работа на братята с композитора Никола Пиовани.
Един от филмите на Тавиани - "Добро утро, Вавилон" е нещо като носталгично връщане към славните години на Холивуд. "Нашият филм е вдъхновен от епизод, който се развива във Вавилон от филма на Дейвид Грифит "Нетърпимост", каза на фестивала във Венеция Паоло Тавиани и допълни, че това е техният "поздрав за зората на Холивуд". Филмът е сниман в САЩ през 1987 година и критиците го кръстиха "сатирична фреска" на холивудското общество по времето на Грифит.
Братята бяха известни като фенове на Пирандело - екранизирали са много от неговите разкази във филма "Хаос" (две части, 1984 и 1998).
След смъртта на брат му Виторио през 2018 година, Паоло Тавиани за пръв път говори публично на представянето на "Ирландецът" по време на 14-ия филмов фестивал в Рим на 21 октомври 2019 година. През 2022-ра за пръв път направи сам филмова премиера. Филмът "Леонора Аддио" ("Сбогом, Леонора") бе прожектиран на филмовия фестивал "Берлинале". Това е и последният филм на Паоло Тавиани. Заснет е от него, но сюжетът се основава на обща идея на братята - изследване на творческите начинания. На тази премиера Паоло Тавиани отбеляза, колко много му липсва брат му, а също и как двамата са били вдъхновени още в началото на кариерата си от майстора на неореализма Роберто Роселини.
"Когато решихме да се занимаваме с кино, Виторио беше на 18, а аз на 16. И това беше, защото гледахме "Пайза" от Роселини", каза Тавиани. "Осъзнахме, че ако филмите могат да променят живота ни и могат да разкрият нас, нашата истина, тогава нека правим филми."
Половин век братя Тавиани работиха всеотдайно и оставиха в историята на киното 22 творби, отличени с много международни награди от кинофестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Монреал, Москва и от много други престижни фестивали. Първият им голям международен успех е с филма "Алонзанфан" (1974), който разказва за Италия след управлението на Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения.
Веднъж по време на публична среща, на въпрос какво биха казали за тандема си, братя Тавиани се шегуват със себе си: "Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото". Тази шега днес ни прави тъжни, защото вече ги няма и двамата. След смъртта на брат си Виторио, Паоло често припомня една негова фраза: "Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата."
Братя Тавиани живяха и твориха половин век напълно всеотдайно към хората и честни с тях. Те Бяха "на светло" във всичко, което правят. Създадоха кино, което търсеше човека "под хастара на историята" и вдъхнаха живот на руините на миналото, за да осветят човека в него. Всичко, което създадоха на екрана, е повече от история, и повече от поезия.
Името Тавиани е не само символ за кино класика, но и урок по човечност; пример за некомерсиално кино, което се интересува от човешкото в човека и никога не се отказва от него.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}