ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО
Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини
45 години от смъртта на знаменития режисьор на "Рим, открит град"
Автор : / 6860 Прочита 1 Коментара
Роберто Роселини и Ингрид Бергман, Неапол, Италия, 1953 г. / Снимка: Getty Images
На 3-ти юни през 1977-а година умира един от най-големите режисьори в световната история на киното - Роберто Роселини. Той бе един от първопроходците на школата на неореализма, както и вдъхновител на френската Нова вълна. Роселини е носител на наградите "Златна палма", "Сребърна лента" и "Златен лъв", избран е за президент на журито на кинофестивала в Кан. През 1950-а година е номиниран за "Оскар".
Роберто Роселини, Лондон, 26 ноември 1959 г. / Снимка: Getty Images
Роберто Роселини е роден на 8-и май 1906-а година, в семейството на архитект, който е собственик и на първия киносалон в Рим, така че младият Роберто е запленен от седмото изкуство от ранна възраст и още като младеж започва да работи към различни кинопродукции.
Започва да режисира през 1930-те години, от 1938-а година снима кратки филми. Режисьорският му дебют в игралното кино е през 1941-а година, с филма "La nave bianca" - първият от трилогията му за Втората световна война. Следват "Un pilota ritorna" (1942) и "L'uomo dalla croce" (1943).
През 1945-а година създава своя шедьовър - "Рим, открит град". Заснет почти документално - в реален интериор, филмът е вълнуващ разказ, възвестяващ нова ера в киното. Този филм превръща Роселини в една от водещите фигури на италианския неореализъм, а по-късно повлиява и на режисьорите от френската Нова вълна.
За успеха на филма допринася и блестящата актьорска игра на Ана Маняни, с която по онова време Роселини е в интимни отношения.
Към края на 40-те години Роселини се среща с холивудската звезда Ингрид Бергман. Всичко започва с едно писмо, в която тя му пише, че се възхищава от филмите му. Двамата заедно създават няколко филма, по-известният от които - "Stromboli, terra di Dio" от 1949-а година става много известен, но не е възприет положително от критиката.
Причините са много, като негативните оценки вероятно се дължат и на отношението към извънбрачната връзка между Роселини и Бергман. По-късно те узаконяват връзката си, но бракът им не просъществува, и през 1957-а година се развеждат.
През същата - 1957-а година, Роселини, в сътрудничество с Виторио Де Сика, създава втория си шедьовър за Втората световна - "General Della Rovere" - филм, който затвърждава името му като на един от големите майстори на филмовия екран.
През 60-те години Роселини снима няколко исторически филма, като "The Rise of Louis XIV" от 1966-а година, отличаващи се с документална точност, но те не постигат същия триумф като игралните му ленти. До смъртта си на 3-ти юни 1977-а година, Роселини снима предимно исторически филми за италианската телевизия "Нет Фокус".
Роселини е автор на сценария и на един филм на Годар - "Les Carabiniers" от 1962-ра година.
В личния си живот режисьорът е "буен италианец". Има четири официални брака и 6 деца. Съпругите му са Ейша Норис, Марчела де Маркис, шведската актриса Ингрид Бергман и индийската сценаристка Сонали Дас Гупта. От децата знаменитости стават актрисата Изабела Роселини (р. 1952, дъщеря на Ингрид Бергман) и синът й Роберто Роселини - топмодел и артист.
Режисьорът е погребан в Кампо Верано, Рим, Италия.
Някои наричат Роселини "папата на неореализма". Той е умен, пълен с идеи, малко необуздан в чувствата си - с две думи, експанзивен във всичко. Както казва самата Ингрид Бергман, умеел да превръща "всяко нещо във велико". В същото време в личния си живот преживява няколко скандала, които костват много на жените, влюбени в него.
Известно е, че фаворитката му Ана Маняни, която играе блестящо в "Рим, открит град", му изсипва чиния с горещи спагети върху главата. Защо ли? - Ана е негова любовница по онова време и научава, че Роберто току-що е получил писмо от Ингрид Бергман - една от най-големите холивудски звезди по онова време - вече наградена с един от трите си "Оскар"-а, търсена от всички режисьори в Холивуд, идол на Хичкок - за да й се хареса, той се подлага на диета.
Красавицата вече се е целувала на екрана с Кари Грант, носят се слухове за връзките й с мъжкари като Грегъри Пек и Спенсър Трейси и пр. И изведнъж се появява един полуплешив италианец, който не блести с външност, но има необикновен чар и е много талантлив. Ингрид му написва писмо, в което пише: "Ако имате нужда от шведска актриса, която говори много добре английски, не е забравила своя немски език, не е много разбираема на френски и знае само две думи на италиански: ti amo (обичам те - бел. пр.), аз съм готова да дойда и да снимам филм с вас".
Писмото за малко не се загубва, защото подателката го изпратила до студио "Минерва" - нямала друг адрес на Роселини. Но явно съдбата си е имала план - Роселини получава писмото и му отговаря: "Току-що получих писмото ви с голямо вълнение на рождения ми ден. Това е най-скъпият от всички подаръци. Наистина мечтая да снимам филм с вас". Излъгал. Дотогава, въпреки че Ингрид е голяма холивудска звезда, не бил гледал и един филм с нея. По-късно сам ще признае това.
Разменените между двамата писма слагат началото на един бурен и скандален роман. Проблемът е, че и двамата са женени. Ингрид е омъжена за стоматолога д-р Петер Линдстрьом и двамата имат дъщеричка - Пиа. Роберто също е женен и женкар по природа. Според някои, дори "вятърничав човек", постоянно склонен на авантюри.
Ана Маняни се разярила от писмото на съперничката си. Не само ревнувала, но била готова на "италиански" скандал. Роберто я изненадва. Познавайки горещия й темперамент, една вечер й казал, че отива да разходи кучето, оставил домашния любимец при портиера и излетял със самолет на среща с Ингрид.
Първата им тайна среща се състояла в хотел "Джордж V" в Париж, а следващата - в Америка.
Според биографите на режисьора, Роселини нахално се настанил в семейния дом на Ингрид и доктора, като гост, който ще работи с актрисата по един проект. Съпругът на Ингрид - д-р Линдстрьом дори му заел пари за пребиваването му в Америка. Роселини наистина имал проект - филмът "Стромболи", но главната женска роля в него вече бил обещал на Ана Маняни. Налага се да развали уговорката са Ана и да покани Ингрид. Тя от своя страна вече била дотам влюбена в италианеца, че с един замах буквално съсипва подредения си живот с доктора, заради италианеца.
Ингрид изоставя съпруга си и дъщеричката им, и заживява с Роселини. Целият Рим и целият Холивуд били възмутени от този скандал. Холивуд обръща гръб на актрисата, а в Рим Маняни не спира да сипе хули срещу бившия си любовник.
По-голямата жертва е Ингрид Бергман. Милиардерът Хауърд Хюз основал RKO заради нея, а се оказало, че тя напуска студиото. За да спаси инвестицията си, милиардерът предложил договор на Роселини, но той му отказва. Двамата с Ингрид Бергман напускат САЩ през 1949-а и шведката няма да се върне обратно там през следващите седем години.
В Рим също не чака влюбената двойка нищо по-добро. Папараците ги преследват навсякъде, та на Ингрид й се налага постоянно да се крие в хотелската стая. Тя е на 33 г., той на 42 - вече не са толкова млади, а животът им изглежда така, сякаш отново започват от нулата. За да се спасят от хорското любопитство, двамата заминават с кораб за Еолийските острови, където снимат "Стромболи". Остават там три месеца в сурови условия - без телефон и електричество.
Ингрид се научава да плете, докато Роселини се забавлява с гмуркане и риболов с харпун. Наема един рибар от Салерно за главната роля във филма и снима без да бърза, според настроението си.
В това време Ана Маняни се снима във филма "Вулкан" на място, доста близо до двамата, и беснее че е "победена" от шведката. Журналистите също любопитстват, но не могат да научат нищо - нито за филма, нито за живота на влюбените. А Ингрид вече е бременна. Случва се така, че ражда точно на триумфалната премиера на филма "Вулкан" с Ана Маняни. Ражда се Робертино.
"Няма никакво съмнение, че е швед. Те винаги пристигат по-рано за среща", пошегувал се Роселини, макар че на никого не му било смешно - хората, които искали да го поздравят, ставали все по-малко.
Роберто Роселини в Лондон / Снимка: Getty Images
С появата на момченцето, двойката наела голям апартамент, с прислуга. Роселини продължил живота си на италиански плейбой - карал "Ферари", обичал да изчезва вечер, без да го интересува, че чужденката Ингрид си стои вкъщи и скучае. На всичкото отгоре филмът "Стромболи" бил съсипан от критиците. Въпреки всичко актрисата все още била влюбена в нейния щур италианец и поискала развод от д-р Линдстрьом. Той, обаче, не бил съгласен.
Накрая все пак се стигнало до споразумение, уредено от адвокатите им, и на 24-и май 1950-а година Ингрид Бергман и Роберто Роселини най-накрая сключили брак.
През 1952-ра се сдобиват с близначките Изабела и Изота, но татко Роберто продължил да живее все така - като бонвиван, който си пада по проститутки.
Ингрид мечтае за екрана. Роселини я снима в "Европа 51", а по-късно - в "Пътуване в Италия", но отношенията между двамата все повече охладнявали. След общо шест филма, Ингрид Бергман усеща, че губи кариерата си и започва да пие. Роселини й разрешава един-единствен път да работи с друг режисьор - с Реноар, забранява й да участва в чужди продукции.
В същото време го играел на "онеправдан" и обичал да се самоиронизира - че му омръзнало да бъде "Бергман".
Ингрид прави опит да се качи на театралната сцена - играе в "Чай и съчувствие", докато Роселини е в Индия. Когато се връща, тя е тази, която му предлага да се разделят, и той приема. Приема, защото вече имал афера с друга жена - една индийска сценаристка и актриса.
Ингрид Бергман се връща в Холивуд, където я чака удивителната й роля в "Есенна соната". Роселини пък се насочва към телевизията и става президент на журито на фестивала в Кан.
Някои биографи на Роселини казват, че може би Ана Маняни е била по-подходящата жена за страстна натура като него; че скандинавското хладнокръвие на Ингрид и нейната съвършена красота, му станали скучни. Развръзката между двамата дошла по естествен начин, когато Роселини заминал за Индия по покана на Джавахарлал Неру, първия министър-председател на Индия след падането на колониализма. Неру искал от него да съживи филмовата индустрия в страната му.
Докато "съживявал индустрията", обаче, Роселини се влюбил в индийката Сонали Дас Гупта, актриса и сценарист, и отново предизвикал скандал. Сонали, също като Ингрид някога, била омъжена и с деца. Като избухнал скандалът, Неру изгонил палавия италианец от Индия, но Сонали Дас Гупта зарязала семейството си и го последвала в Италия.
От Рим поискала развод с мъжа си и през 1957-а година, веднага след като Роселини се развежда с Ингрид, двамата със Сонали сключват брак в Мексико.
Ингрид Бергман също се омъжва - за театралния продуцент Ларс Шмид - третият и последен неин съпруг.
Има нещо много любопитно в историята с жените на Роселини. Двете главни съпернички - Ана и Ингрид - "лошото" и "доброто" момиче, както ги наричат биографите му, си отиват от този свят почти на една и съща възраст, и двете - от рак. Маняни умира на 65, а Бергман - на 67 години. Ана била убедена, че причините за болестта й са главно нейната импулсивност, нередовното хранене и многото цигари. Но Ингрид, тя била съвсем различна - по-спокойна, уравновесена, дори малко студена.
Изглежда, макар и толкова различни, и двете жени стават жертва на фаталния чар на Роселини?...
Въпреки че Ана го намразва заради Ингрид, именно Роселини и синът й Лука бдят неотлъчно до нея до смъртта й. Ана Маняни умира с малък диамант в ръката си, подарен й от Роселини, от времето на тяхната любов. Наричала го "къс от луната" и постоянно го държала в шепата си. Тленните останки на Ана Маняни почиват в семейната гробница на... Роселини. Ингрид пък се бори с рака цели осем дълги години, като през цялото време работи неуморно и оставя велики роли.
Умира през 1982-ра година, точно на рождения си ден, а прахът й е разпилян по нейна воля над морето.
Роберто Роселини, Лондон, 27 ноември 1959 г. / Снимка: Getty Images
Изглежда темпераментът на Роберто Роселини не му давал мира да остане верен на една жена, но пък за сметка на това, накрая се оказва, че е обичал по своему страстно всяка от жените си, и остава джентълмен към всички тях?
Някои казват, че от всичките му деца, Изабела прилича най-много на баща си. Тя има кариера на топмодел и актриса, обича силните мъже, като в същото време е добра майка, а след като се оттегля от Холивуд написва книга, режисира няколко спектакъла и се грижи всеотдайно за животните във фермата си - кокошки, патици, прасета и овце. "Мама Ферма" се намира в Брукхейвън, Ню Йорк, и се е прочула с пресните си яйца, млякото и екологично чистите зеленчуци и плодове, отглеждани от наследничката на Роберто Роселини.
Веднъж Изабела Роселини, попитана за любовта на майка си и баща си, казва: "Светът не им прости това, но мама и татко са вдъхновение за всички нас!" Това кратко изречение казва всичко.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}