ВЕЛИКИТЕ РЕЖИСЬОРИ НА ХХ ВЕК
Федерико Фелини: Експлозията на паметта, образите и фантазията
Кое прави Федерико Фелини един от най-великите майстори на киното?
Автор : / 1907 Прочита 2 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
До момента на смъртта си през 1993 г., Федерико Фелини е спечелил четири награди "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, изравнявайки се със своя сънародник Виторио Де Сика за най-много победи в съответната категория. Петата награда "Оскар" е за личните му заслуги за света на киното.
Фелини режисира "Джулиета на духовете"(Снимка: Getty Images)
Но 30 години след смъртта му, дългата сянка на неговото наследство достига далеч отвъд наградите "Оскар" и признанията.
Той е единствен със способностите си да създава образи, чиято хипнотична сила може да превзема зрителя в магията не само на киното, но и на живота като кино.
Затова не е чудно, че в различни езици се ползва думата "felliniesque" - като понятие, което точно, бързо и моментално да дефинира вселената на неговия свят.
Фелини не е само маестро на кинематографията, той е и Учител - точно така, с голяма буква. Той задвижва една напълно нова епоха в киното и задава нов път за поколения режисьори, най-вече със свободата да експериментират и да търсят полетите на фантазията.
Мартин Скорсезе преди няколко години призна, че всяка година по веднъж гледа шедьовъра на Фелини от 1963 г. "8 1/2".
"8 1/2 винаги е бил пример за мен и то по толкова много начини", казва Скорсезе. "Свободата, усещането за иновативност, скритата строгост и дълбоката същност на копнежа, омагьосващата, физическа привлекателност на движенията на камерата и композициите."
Фелини създава личен стил в киното, с който не само преобръща кинематографската традиция, но и създава нов тип зрители.
Той възпитава киноманите към изцяло различен начин на гледане на филми - онези, които сядат в тъмния салон, вдигат глава към големия екран, за да бъдат отведени в непредставими дестинации, които не са виждали и в най-смелите си фантазии.
Стилът му е едновременно универсален, мистериозен, способен да снеме пространството не само на кино залата, на града, на държавата, но и на планетата, за да изглежда всичко ужасно интимно.
Той е роден на 20 януари 1920 г. в италианския град Римини, който се намира на Адриатическото крайбрежие. Времето и мястото имат значение повече от всичко друго, особено, ако искаме да се доближим до филмите, които ни е завещал: "Сладък живот" (1960), "8 1/2" (1963), "Пътят" (1954), "Нощите на Кабирия" (1957) и "Амаркорд" (1973). В повечето от тях ще се потопим с музиката на Нино Рота.
Римини има две лица.
Едното лице гледа към морето и всеки фен на Фелини ще си спомни всички плажни сцени в неговите филми. Другото лице на Римини е обърнато навътре, към Вечния и майчински град, който примамва героите на Фелини и ги събира в лоното си.
Първата дума, която чуваме в "Белият шейх" (1952), първият му филм като режисьор, е "Рома". Изрича се от мъж, който стои на прозореца на влак, наближаващ крайната си цел. През 1965 г. Фелини говори в интервю пред Лилиан Рос:
"Майка ми беше римлянка. Още с пристигането си в Рим имах чувството, че съм си у дома. Сега считам целият Рим за свой личен апартамент. Това е тайната на съблазняването в Рим. Не е като да си в град, а като в апартамент. Улиците са като коридори. Рим все още е моята майка."
Трябва да си припомним и прословутия Марш към Рим през 1922 г., две години след раждането на Фелини.
Фашистите масово тръгват към столицата и малко след това Мусолини идва на власт. Фелини израства в прегръдките на фашисткото управление. "Амаркорд" е неговият най-автобиографичен и личен филм, в който виждаме режисьорът, хранещ се с плодовете на собствената си памет.
Понякога тези плодове могат да бъдат гнили. В този филм Фелини не губи усещането си към фашистките командири, черните им униформи и разиграването на абсурдистки мрачен фарс.
Със сигурност в образа на фашизма в "Амаркорд" няма нито едно от настроенията обаче например в "Конформистът" (1970) на Бертолучи, а Фелини може би да е най-малко политически ангажираният от големите режисьори.
Това са просто събитията от един мрачен и повратен момент за Италия, закопчани във фантазията на едно момче.
Федерико Фелини казва, че "човек съществува единствено в това, което прави".
"Всичкото изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата".
"Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също...
Жените, които едновременно го привличат и плашат и Италия от неговата младост по времето на Мусолини и Папа Пий ХІІ - вдъхновяват фантазиите, които Фелини запечатва в своите тетрадки през 60-те.
Живот и мечти са суровия материал за неговите филми.
Баща му е показан в "Сладък живот" и "Осем и половина". Майка му, която е родена в Рим го следва през 1939 към столицата. Фелини завършва Университета в Рим.
Може би не е изненада, че Фелини започва да работи като карикатурист и продължава да драска скици през цялата си кариера.
Всеки път, когато някое соаре в неговите филми се раздуе в галерия от гротески, откриваме основната му идея за киното изобщо - като скица на човешкия образ и живот - това Фелини сам споделя със своя приятел Ингмар Бергман. Когато Фелини отива в Рим през 1939 г., майка му иска той да учи право, но той така и не го прави.
Вместо това рисува и пише бъбриви хумористични статии за вестници. Той има редовна рубрика "Ще чуете ли какво имам да кажа?"
След като съюзниците освобождават града, той отваря магазин, наречен "Усмихнатият магазин", където карикатурите могат да бъдат произведени за десет минути. Сред клиентите били американски войници, които имали нужда от нещо, което да изпратят у дома.
Един ден през 1944 г., режисьорът Роберто Роселини дошъл в магазина. След като чул за Фелини, той го поканил да участва в нов негов проект.
Плакат от емблематичния филм на Федерико Фелини "Сладък живот"
Резултатът е следният: Фелини помага за написването на "Рим, открит град" (1945) и "Пайза" (1946) на Роселини, също така му е асистент-режисьор.
И двата филма се оказват от най-мъчителните свидетелства за последиците от войната.
Фелини няма диплома от университет и никога не е ходил в школа за кино или режисура.
Започва да режисира в началото на 50-те и не спира до "Гласът на Луната" (1990), три години преди смъртта си.
Плакат от филма "Пътят", в главната роля играе съпругата на Фелини - Джулиета Мазина
Фелини умира от инфаркт на 31 октомври 1993 в Рим, два дни след 50-годишния юбилей от сватбата му с Джулиета Мазина.
И двамата оставят по равно - 73 години живот - на тази земя. Родена една година след Маестрото (1921), Джулиета Мазина го следва и в смъртта половин година по-късно - през март 1994.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}