КИНО ПОГЛЕД
“Убийците на цветната луна“: Великото кино на Мартин Скорсезе
Можем да наречем уестърна с дължина над три часа чист шедьовър на киното в епоха, когато то почти изчезва
Автор : / 6864 Прочита 7 Коментара
Снимка: Getty Images
Великият гений на киното Мартин Скорсезе, големият визионер, разказвач на истории и криминални сюжети, ни предостави поредната доза истинско кино с най-новия си филм, който вече имаме възможност да гледаме на голям екран у нас - "Убийците на цветната луна", разпространяван от "Форум Филм България".
Филмът е адаптация по документалното разследване на американския журналист Дейвид Гран - книгата "Убийците от Оклахома или раждането на ФБР".
Тя вдъхновява Мартин Скорсезе да създаде този над тричасов епос, в който за пореден път ни разказва една донякъде непозната история и друга страница от живота и историята на Америка - избиването на племето осейдж през 20-те години на ХХ век, когато внезапно бели хора с алчни финансови интереси започват да негодуват срещу благоденствието на индианците в резервата им, където има бум на петролни находища.
В главните роли на филма на Скорсезе са Леонардо Ди Каприо, Лили Гладстон и другият титан на киното - Робърт де Ниро, обичайно заподозряно лице във филмите на Скорсезе.
Както винаги в историите, разказани от американския режисьор, и този филм ни завладява с пълна тоталност, в която сме неспособни да смятаме минути, време, часове, защото внезапно сме се озовали в едно друго време - това на 20-те години в Оклахома.
Всичко във въвеждането в тази епоха е толкова вълнуващо, комфортно, натуралистично, реалистично, че сякаш в над трите часа не можем и да примигнем.
Героите са истински герои, усещаме всяка малка мимика на лицето, детайлите в средата са изпипипани ала Скорсезе, а убийствата са истински убийства - виждаме мозъци, рязане на глави и всичко сурово в суровата действителност.
Скорсезе на един дъх.
"Убийците на цветната луна" е поредният филмов шедьовър на големия майстор, но за разлика от криминалните трилъри, този път той ни разказва по-скоро в жанра уестърн. Скорсезе ни въвежда в историята на една непозната страна на Америка, за която обичаме да си затваряме очите.
В нея той ни разкрива донякъде възможни гледни точки на отговора "Що е Америка"?
Прави го, разказвайки в най-американския от всички уестърн жанр.
Има сцена в началото на "Убийците на цветната луна", която показва изтичащ от земята суров нефт или т.нар. "черно злато". Това определено е радостен момент за племената осейдж.
"Скорсезе продължаваше да иска петрол, който блика във въздуха", споделя операторът Родриго Прието пред Variety.
"Когато намерите петрол, той бълбука под повърхността на земята, но той искаше да направи нещо по-сюрреалистично, което контрастира с това, което в крайна сметка им носи това черно злато."
Историята разказва за поредица от мистериозни убийства в резервата на племето, които никой не разследва, а все повече бели хора се опитват да придобият земи от резервата, за да се доберат до онова богатство, което ще ги направи богати.
Ако обикновено сме свикнали повече да гледаме истории за историята на робството и афроамериканците в Америка, то този път пред се открехва по-непозната територия, която обаче ни кара да си задаваме не малко въпроси.
Част от тях са: какви са причините за алчността, на какво е основана американската държава, как се формират ценностите и как белите американци са се отнасяли към местните индианци и изобщо на каква почва, в буквалния смисъл, стъпва немалка част от Америка днес.
Въпроси за геноцид към "подчовеци", които нямат право на богатство и трябва да бъдат масово изтребени. Защото са индианци, защото са примитивни, защото са с тъмни кожи?
Във филмите на Мартин Скорсезе има това вечно очарование от идеята за власт - нейните структури, слоевете, прикрепени към нея, потокът, който я захранва и крайностите, до които достига. Но не толкова човекът на върха на пирамидата изглежда интригува режисьора, а по-скоро тези няколко стъпала по-надолу. Герои като упоритият наемен убиец Франк Шийрън в "Ирландецът" или Хенри Хил в "Добри момчета", вкопчен в сърцевината на мафията.
В майсторската адаптация на Скорсезе на документалното изследване на Дейвид Гран виждаме твърде наивният и лесно манипулируем Ърнест Бъркхарт (Леонардо ди Каприо), племенник на богатия и циничен Уилям Хейл (коварният "крал" Робърт де Ниро), ръководител и основен организатор на епидемичната серия от убийства и масово заграбване на земи, ресурси и пари.
Мартин Скорсезе: Насилието и престъпленията в "Убийците на цветната луна" могат да се случат и днес
Изпълнението на Леонардо ди Каприо е великолепно, препъвайки се безразсъдно около и до ръба на трагикомичното.
Той се е правил на глупав и преди в роли, но не чак до такава степен. С набръчканото си чело и обърната надолу уста, наподобяващ значително на Марлон Брандо, той изглежда като булдог, който бавно схваща факта, че е прецакан.
Моли (Лили Гладстон) е сърцето на филма, който е населен повече от безсърдечни алчни герои.
Тя е величествена, царствена, спокойна и много умна. Зрителят е изненадан, че жена като нея, може да си падне по такъв като Ърнест Бъркхарт (Леонардо Ди Каприо). Когато на третия час нейната героиня е обезсърчена от силно влошено здраве, филмът придобива пулсиращ бас, смесващ ритмите на блуграс и индиански елементи.
Саундтракът на "Убийците на цветната луна" също е впечатляващ, водещ ни часове през различни блусарски, кънтри и ударни ритми, така, както само Скорсезе може да подбере музиката за свой филм.
И да ни накара тялото ни ритмично да следва музиката през кино пътешествието, което ни е поднесъл.
Накрая във финалната сцена се появява самият Скорсезе, който подчертава, че не само земите и природните ресурси на осейдж са ограбени, но и културата и техните истории. Включително и тази.
Това е въздействаща криминална история, която хваща здраво за ушите и не броиш часовете дали са три, три и половина, четири.
Киното на Скорсезе заслужава да му бъде отдадено внимание и уважение, най-малкото, защото е от малцината, които могат да създават истории едновременно с висок стил, но и възможни за обичане и гледане от много хора.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}