ВЕЛИКИТЕ РЕЖИСЬОРИ
Големият майстор на киното: Мартин Скорсезе на 80
Роденият в Ню Йорк американския режисьор с италианския произход е един от най-влиятелните режисьори вече повече от половин век и жива легенда на киното, създавайки едни от най-великите филмови шедьоври
Автор : / 1662 Прочита 2 Коментара
Снимка: Getty Images
Само преди седмица, британският "Гардиън" нарече Мартин Скорсезе "най-великият жив режисьор" и попита Франсис Форд Копола, Стийв Макуин, Уди Алън, Тим Бъртън, Лука Гуаданино и др. кои любими сцени от филми на Скорсезе биха споделили.
Мартин Скорсезе в Обединеното кралство, 28 октомври, 1977 г. (Снимка: Getty Images)
Всичко това е по повод големият 80-и рожден ден на режисьора, роден на 17 ноември в Ню Йорк през 1942 г.
Уди Алън нарича "Марти" "поетът на мрачната страна на Манхатън", а според Гуаданино "работата на Скорсезе е от първостепенно значение и отправна точка, към която се връщам постоянно, заради невероятната сила и интелигентност, които той демонстрира през цялата си кариера".
Определено можем да потвърдим твърдението на "Гардиън", че Скорсезе е най-великият жив режисьор и да отчетем не по-малко важният факт, че той и един от най-влиятелните хора на киното, вдъхновявал и продължаващ да вдъхновява редица режисьори, продуценти и актьори.
Носителят на "Оскар" и безспорно велик режисьор Мартин Скорсезе нарече наскоро манията на филмовата индустрия за боксофис успехи "отвратителна" и "обидна".
Вече 80-годишният режисьор казва още, че киното в момента е "унизено от всички страни", не само откъм бизнеса, но и от гледна точка на изкуството.
"От 80-те години цялото внимание на режисьорите е насочено към числата - това е отблъскващо" казва още Скорсезе.
Освен един от най-великите режисьори, Мартин Скорсезе е един голям киноманиак. Любимите му филми са толкова разнообразни по жанр, време и националност, че той може да гледа филм като "Перлата" на Ти Уест до хорърите на Вал Лютън и филмите на сенегалския кино майстор Джибрил Диоп Мамбети.
Тук сме подбрали пет от най-великите филми, правени от Мартин Скорсезе, които не бива да пропускате да гледат през живота си.
1. "Шофьор на такси" (1976)
Робърт де Ниро в култовия "Шофьор на такси"
Американските филми от 70-те гъмжат от градски и в същото време адски пейзажи, от жестоки полицейски драми ("Френска връзка", 1971) до черни комедии като "Where"s Poppa?".
"Шофьор на такси" принадлежи към тяхната компания, но в крайна сметка е твърде ирационален и сюрреалистичен, в същото време ужасно поетичен, нещо средно между Артур Рембо, Алън Гинсбърг и Жан Жьоне. Сценаристът Пол Шрейдър, актьорът Робърт де Ниро и режисьорът Скорсезе оставят окончателните си печати в историята на киното с този филм.
Бикъл, човек без приятели, без любов, затънал в изчерпания ритъм на безкрайни самотни нощи, е толкова социално неспособен, че вярва, че порнофилмите са подходящо място за първа среща.
Когато най-накрая прави ход, в опит да "спаси" тийнейджърката проститутка Айрис (Джоди Фостър, която прави страхотно изпълнение, което все още буди недоволство и скандал), той е набеден, но това, разбира се, го превръща в герой. Това е мъчителен разказ за самотата, която води надолу към тунела, кулминиращ в насилие. "Шофьор на такси" трябва да кара зрителите да се чувстват неудобно.
И все още го прави.
2. "Казино", 1996 г.
"Казино" не е нищо по-малко от кинематографичен епос за победите и падението, вихъра на успеха в подземния свят, но и бързото унищожение. Любимите теми на Скорсезе, облечени в поезия, красота, драма.
В началото на 70-те години в Лас Вегас мафиотът Сам Ротщайн "Асото" (Робърт де Ниро) е избран от шефовете си да оглави казиното в Танжер.
Отначало той постига голям успех в работата си, но с течение на годините проблемите с неговия наблюдател Ники Санторо (Джо Пеши), бившата му съпруга измамничка Джинджър (Шарън Стоун) и Лестър Даймънд (Джеймс Уудс) и шепа корумпирани политици поставят Сам във все по-голяма опасност и безизходица.
Мартин Скорсезе режисира тази адаптация по книгата на Никълъс Пиледжи.
3. "Добри момчета", 1990 г.
"Добри момчета" ("Goodfellas") е биографичен криминален филм от 1990 г. Сценарият, написан от Скорсезе и Никълъс Пиледжи, е базиран на книгата на Пиледжи "Умникът. Или животът на едно мафиотско семейство." (Wiseguy: Life in a Mafia Family).
Премиерата е на 11 септември 1990 г. на кинофестивала във Венеция, където Мартин Скорсезе получава Сребърен лъв за режисура, а по кината в САЩ филмът излиза на 19 септември 1990 г. През 2000 г. "Добри момчета" е включен в Националния филмов регистър на САЩ.
Това е филмът, който преобръща филмовото богатство на Скорсезе като кино титан, стъпил с единият си крак в Холивуд, а с другия "в собственото си нещо". Филмът е вълнуващо пътуване в музика, монтаж, камера и света на Мартин Скорсезе. Задължителен филм, ако искате да разберете есенцията на творчеството му!
4. "Разяреният бик", 1980 г.
Робърт де Ниро в "Разяреният бик" на Скорсезе
Това е биографичен филм за американския боксьор Джейк Ла Мота, който се държи ужасяващо, малтретирайки всички най-близки до него, включително неговия брат-мениджър Джоуи (Джо Пеши) и съпругата му - еротичната му обсесия Вики (Кати Мориарти). И все пак.
Ясният портрет на Скорсезе на човек, който в крайна сметка наранява най-много себе си, опитвайки се нарани тези наоколо, е кинематографично виртуозен в своята дисекция на една много болна душа. Де Ниро качва килограми, за да изобрази Ла Мота в годините, в които започва да губи форма.
Скорсезе казва, че не е искал да прави "спортен филм" и всъщност наистина това не е спортен филм. До момента, когато самият Скорсезе е хоспитализиран, след като едва не умира от злоупотреба с наркотици. Тогава Де Ниро се изправя пред приятеля си за саморазрушителното му поведение и режисьорът сам намира ключа към филма:
"Ще направя филма за себе си." Той го прави и с това даде на света шедьовър, който продължава да ни вълнува.
5. "Последният валс", 1978 г.
Освен кралят на гангстерския жанр в киното, Скорсезе прави великолепни документални филми. Той прави два документални филма за Боб Дилън, един за Роулинг Стоунс и един за Джордж Харисън. "Последният валс" е прощалното турне на канадско-американската рок група The Band.
Филмът е брилянтен документ за исторически значим концерт, също в него има увлекателни интервюта, особено с фронтмена на групата Роби Робъртсън, който ще продължи да помага в продуцирането и композирането на музика за няколко от по-късните филми на Скорсезе.
Може би мястото на този филм ви изглежда странно на фона на "Добри момчета" и "Шофьор на такси", но Скорсезе е майстор на документалното кино и този филм е отражение на неговата висока класа и в този тип разкази.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}