ИМЕНАТА НА СЛАВАТА
Сам Шепърд: Мразя завършеците, просто ме отвращават
79 години от рождението на великия драматург и актьор
Автор : / 3955 Прочита 0 Коментара
Актьорът Сам Шепард рецитира кратка история в "Труд и проблеми... Истории за експерименти, които се объркаха" на Световния научен фестивал, проведен в The Moth в Symphony Space на 29 май 2008 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images
Да съвместяващ актьорската професия с драматургията само на пръв поглед изглежда естествено, но са малко на брой актьорите, или драматурзите, успели да го реализират. Сам Шепърд е един от тях. А да не говорим, че е бил и музикант. От 1968-а до 1971-ва е член на рок групата Holy Modal Rounders, където свири на китара и барабани.
Ако беше жив, на 5-и ноември тази година този невероятно талантлив човек щеше да навърши 79.
Роден е през далечната 1943-а във Форт Шеридан край Чикаго и рожденото му име е Самюел Шепърд Роджърс. Сам Шепърд е неговото професионално име. Веднъж един критик написва, че имал "селски произход", но това ни най-малко не съответства на истината, а е само част от нея. А именно, баща му - бивш военен, се занимавал със земеделски труд и дори самият Сам Шепърд за кратко учил животновъдство, но в семейството се обсъждали интелектуални теми и момчето от ранна възраст познавало британската литература и театър.
Сам Шепърд, ок. 1970 г. / Снимка: Getty Images
Така че не е чудно, че само на 17 "селското момче" ще накара културните среди в Ню Йорк да го забележат. Младият Самюел знаел всичко за Бекет, джаза и абстрактния експресионизъм.
Когато за пръв път попада на театралната сцена Off-Off-Broadway, Шепърд впечатлява всички не само с таланта си, но с теоретичните си познания за театър. Издава няколко сборника с разкази и есета. Завършва първата си пиеса "Каубои" през 1964-а година. С актьорско майсторство се захваща през 70-те години на миналия век, когато се влюбва в акстрисата Пати Смит. А през 1979-а, когато е на само на 36, вече е носител на "Пулицър" като драматург - за пиесата си "Погребаното дете".
През 1992-ра година е удостоен със златния медал за драма на Американската академия за изкуства и писма, а през 1994-та година е въведен в Залата на славата на американския театър.
Като драматург Сам Шепърд оставя 44 пиеси, които и до днес се играят на театралните сцени по целия свят. Той е носител на наградата "Драма деск", призът "Оуби" за пиеси му е връчван рекордните 11 пъти, а наградата "Тони" - 5 пъти. Шепърд е истински рекордьор на награди.
Успехът го следва във всичко, с което се захване. Според критиците първата му голяма изява като филмов актьор е в "Дните на небето" на Терънс Малик (1978 г.). За тази роля е номиниран за "Оскар".
През 1983-та година е номиниран за "Оскар за поддържаща роля" за участието си във филма "Истински неща" ("The Right Stuff").
Сам Шепърд е автор и на филмови сценарии, включително и за телевизионни филми. И всичко това е направил, докато се е снимал в киното като актьор. Сред филмографията му са филмите "Райски дни" ("Days of Heaven", 1978), "Истински неща" ("The Right Stuff", 1983), "Блек Хоук" ("Black Hawk Down", 2001), "Парола: Риба меч" ("Swordfish", 2001), "Тетрадката" ("The Notebook", 2004), "Паяжината на Шарлот" ("Charlotte's Web", 2006), "Престъпник" ("Felon", 2008) и др.
Сам Шепърд сякаш се страхуваше, че нещо ще остане недовършено и сам признаваше това:
"Мразя завършеците, просто ме отвращават. Началото определено е най-вълнуващо, средата е объркваща, а краят - катастрофален..."
Почина през юли 2017-а годна на 73, вследствие на усложнения от амиотрофична латерална склероза, или както я наричат - болестта на Лу Гериг. В последните си минути до него са били най-близките му, сред които трите му деца: синът Джеси от официалната му съпруга - актрисата Олан Джоунс, и по-малките Хана и Самюел, чиято майка е носителката на "Оскар" - актрисата Джесика Ланг, с която Шепърд няма официален брак.
Помните ли Джесика Ланг в невероятната драма "Франсис"? - Е, двамата със Сам Шепърд се срещат точно там - на снимачната площадка на този филм, след което между тях започва една дълга и романтична връзка, продължила повече от три десетилетия. През 2009-а година двамата окончателно се разделят, но след смъртта на Сам Шепърд, Джесика Ланг публикува нежен фото спомен от най-хубавите моменти от връзката им, с краткото но съдържателно "Почивай в мир, Сам".
Много хора от филмовия бизнес и до днес наричат Сам Шепърд с епитетите "безстрашен", "специален", "оригинален" и пр., с които целят да дадат оценка на личността му като изключителна и рядко срещана.
Повечето хора го помнят още от филмите "Бейби-бум", "Стоманени магнолии", "Версия Пеликан", "Блек Хоук" и "Тетрадката", но той не напусна големия екран до самия си край.
През годините е работил с едни от най-талантливите актьори и музиканти в Холивуд. Сред тях са Боб Дилън, Джулия Робъртс, Джон Малкович, Даян Кийтън и др.
Самият Шепърд в много интервюта не пропуска да разкаже, как докато си е изкарвал хляба като келнер в един бар, там е срещал лично Дюк Елингтън. Това е доста любопитно, защото самият Шепърд, въпреки славата си, сякаш никога не се е съизмервал с онези звезди, които в неговите очи до края на живота му са били недостижими. Поради спецификата на актьорското его, трябва да отбележим, че на такова уважение и страхопочитание към таланта на другите, са способни малко актьори.
Веднъж Сам Шепърд споделя, че се е научил да уважава хората не заради баща си, а "покрай него". Какво е имал предвид? - Баща му бил учител, земеделски производител и офицер от ВВС на САЩ, пилот на бомбардировачи по време на Втората световна война. Привидно мъжкар и дори в очите на мнозина - герой. Шепърд, обаче, обръща откъм "хастара" образа на баща си с краткото определение - "пиещ човек, всеотдаен алкохолик". По този начин сякаш се дистанцира от баща си.
Един друг човек изиграва огромна роля в живота на Шепърд, и това е Ралф Кук. Той бил главен сервитьор на един клуб в Ню Йорк и имал достатъчно връзки с хора от професионалния театър.
Именно Кук въвежда в тези среди Сам Шепърд.
През 1975-а Шепърд се присъединява към Magic Theatre, за който написва едни от най-хубавите си пиеси, включително наградената с "Пулицър" "Погребаното дете". Тя, заедно с "Проклятие на гладуващия клас" (1976 г.) и "Истинският запад" ( 1980 г.), оформя т.нар. "Семейна трилогия".
В отговор на трагичните събития от 11 септември 2001-ва година Сам Шепард написва "Богът на ада". Последната му творба е "Частица ужас", чиято премиера се състоява през 2014-а година. От 2015-а до смъртта си през 2017-а година играе в трилъра на Netflix "Кръвна линия".
През 2017-а година е публикуван единственият му роман "Единственият вътре".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}