ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО
Той е в затвора, когато награждават филма му в Кан
100 години от рождението и 20 години от смъртта на Хуан Антонио Бардем
Автор : / 3902 Прочита 2 Коментара
Хуан Антонио Бардем / Източник: Архив на института "Сервантес"
Днес по-младото поколение знае повече за Хавиер Бардем и Мигел Бардем, но те са съответно - племенник и син на голямата легенда - режисьора Хуан Антонио Бардем. На 30-и октомври тази година се навършиха 20 години от смъртта на Хуан Бардем и 100 години от рождението му. Испанците честват тържествено своя сънародник.
Хуан Антонио Бардем умира от инфаркт на 30-и октомври 2002-ра година в Мадрид, но оставя забележителни ленти, които са записани в Златния фонд на световното кино: "Смъртта на един велосипедист" ("Muerte de un ciclista", 1955), "Calle Mayor" (1956), "Отмъщение" ("La venganza", 1958), "Los inocentes" (1963), "Тайнственият остров" ("La isla misteriosa", 1973), "Предупреждението" (1982) и др.
Роден е на 2-ри юни 1922-ра година в Мадрид, в семейството на актьорите Рафаел Бардем и Матилде Муньос Сампедро. Кариерата му като режисьор започва през 50-те години на миналия век. Бардем е убеден комунист и член на Комунистическата партия на Испания.
Хуан Антонио Бардем е потомствено свързан с театъра, но от съвсем млад го вълнува киното. Първоначално учи в училището El Pilar, но поради професията на родителите си и постоянните им пътувания в различни градове на Испания, не може да продължи обучението си. Става така, че след Гражданската война учи селскостопанско инженерство. Разбира се, никой от домашните му не вярвал, че ще се занимава с това. През 1947-а година отваря врати Институтът за кинематографски изследвания и опит (IIEC), и Бардем отива там да го обучават за режисьор.
Състудент е с големи имена на испанското кино: Луис Гарсия Берланга , Флорентино Сория и Агустин Наваро. По време на следването си участва в експериментални филми, пробва се като сценарист, но не успява да напише дипломната си работа. Сценариите му, обаче, правят силно впечатление на един от професорите - Карлос Серано де Осма.
Благодарение на него Бардем започва да пише критика за списания като "Index" , "La hora" и др. През 1953-та става съосновател на сп. "Objective".
Първите си стъпки в киното Хуан Бардем извървява заедно с приятеля си Луис Берланга. През 1951-ва двамата правят филма "Тази щастлива двойка", наречен от критиците "рентгенова снимка на Испания". За младите съ-режисьори започва да се говори. На следващата година Бардем написва сценарий за филма на Берланга "Добре дошли, мистър Маршал!" Този филм го конфронтира с някои членове на продуцентската компания "Uninci" заради политическите му убеждения като член на Комунистическата партия на Испания, но Бардем не променя възгледите си до края на живота си и остава лоялен член на своята партия.
Първите му самостоятелни филми са "Cómicas" ("Комедианти", 1953) и "Felices Pascuas"("Щастлива Коледа", 1954) - филми, които критиката оценява като "направени от човек с усет към историята". Самият Бардем не се вълнува от оценките на критиката за неговата работа и критикува разпалено проблеми на испанската кинематография.
Известна е речта му на срещата, наричана Разговорите в Саламанка през 1955-а, когато открито казва, че испанското кино е "политически неефективно, социално фалшиво, интелектуално незначително, естетически нищожно и индустриално закърняло".
Тази негативна оценка му спечелва много врагове и мнозина я окачествяват като плод на политическите му "предубеждения", но Бардем е силен характер и продължава да работи със същата страст и по съвестта на собствените си възгледи.
Филмите му вълнуват обикновените испанци и за кратко време той става един от престижните режисьори не само в родината си, но в света. През 1955-а Хуан Антонио Бардем вече е признат за един от водещите световни режисьори.
Източник: Архив на института "Сервантес"
Филмите му "Muerte de un ciclista" ("Смъртта на един велосипедист", 1955) и "Calle Mayor" ("Главната улица", 1956) са смели кино творби, които отразяват горчивия живот на обикновените хора по време на режима на Франко. Самият Бардем бива арестуван по време на снимките на "Calle Mayor" и се намира в затвора, когато филмът му "Смъртта на един велосипедист" спечелва наградата на критиците на филмовия фестивал в Кан.
Това е наистина знаменит момент от биографията му. И другият филм - "Главната улица", зцаради който е арестуван, бива награден - получава наградата на ФИПРЕССИ на Международния филмов фестивал във Венеция и наградата "Свети Георги".
Кадър от филма "Смъртта на един велосипедист" / Източник: Архив на института "Сервантес"
Сюжетът на "Смъртта на един велосипедист" е драматичен разказ за двама души - Хуан и Мария Хосе, двойка преди Гражданската война в Испания, които се срещат отново след години раздяла. Войната е приключила и любовта между тях отново пламва. Но Мария Хосе вече не е свободна и любовта им се превръща в изневяра.
Историята е дълбок размисъл за опустошението на войната и критериите за човечност и морал, които трябва да бъдат съхранени, въпреки превратностите на съдбата.
Кадър от филма "Смъртта на един велосипедист" / Източник: Архив на института "Сервантес"
През 1958-а година Бардем става президент на продуцентската компания "Uninci" и благодарение на него през 1961-ва година излиза на екран продукцията на Луис Бунюел "Виридиана", която буквално разтърсва испанската филмова индустрия - мнозина загубват работата си. Скандалният филм засяга "забранени" теми като сексуалния фетишизъм, инцеста, лицемерието на църквата, глупостта и самодоволството на буржоазията, оскотяването на народа.
В периода между филма "Отмъщението" (1957) и "Последният ден от войната" (1968), Хуан Антонио Бардем се фокусира върху анализ на социалните реалности и прави обществено полезни филми, но за жалост - недооценени в творчески аспект. И идва времето на филма "Седем дни от януари"(1978), който разказва за събитията в една мадридска трудова кантора. Лентата е призната за голямо творческо постижение на Бардем.
Ще се изненадате, но в центъра на историята на копродукцията "Предупреждението" (1981, бълг. Warningto, нем. Die Mahnung), производство на България, Източна Германия и СССР, стои български комунистически лидер.
От началото на 80-те години Бардем се насочва към различни телевизионни продукции: епизоди от сериали като "Jarabo" (1985) и сериали, посветени на знаменити личности от испанската култура като Федерико Гарсия Лорка и Пабло Пикасо. Негови са филмите "Лорка, смъртта на поета" (1987) и "Младият Пикасо" (1991).
Много от филмите на Хуан Антонио Бардем са избирани за участие в програмата на най-големите световни кинофестивали - в Кан, Венеция и Берлин. Филмът му "Отмъщението" (1957) е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. През 1962-ра филмът му "Los inocentes" ("Невинните" ) е номиниран за "Златна мечка" на международния кинофестивал в Берлин. През 1979-та филмът му " Седем дни през януари" ("Siete días de enero") грабва Златната награда на 11-ия Московския международен филмов фестивал.
Източник: Архив на института "Сервантес"
През 1986-а година Бардем получава златен медал за изящни изкуства. През 2001-ва е награден с почетната награда "Гоя" от Испанската академия за кинематографични изкуства и науки.
През 2002-ра, сякаш предусещайки смъртта, Бардем написва мемоарите си със заглавие "И все още продължава. Мемоарите на един филмов човек". След смъртта му Асоциацията на филмовите режисьори му присъжда почетната награда на 18-ото си издание.
Тази година, по повод 100-годишнината на Хуан Антонио Бардем издателството "Ocho y Medio", в сътрудничество с Испанската академия за кинематографични изкуства и науки, публикува книгата на Хуан Антонио Бардем: "De hand and letter" с работни дневници, бележки и непубликувани текстове на знаменития режисьор.
Книгата отразява и неуморния политически ангажимент на Бардем към комунистическата идея, борбата му с цензурата на Франко и притесненията му за кино индустрията.
Източник: Архив на института "Сервантес"
През миналата година почина неговата сестра - испанската актриса Пилар Бардем, която е майка на Хавиер Бардем - носителят на "Оскар" за ролята му във филма "Няма място за старите кучета" на братя Коен.
Пилар Бардем се е снимала в десетки филми, участвала е в театрални постановки и телевизионни сериали. И тя е носител на наградата "Гоя" за актриса в поддържаща роля през 1995-а за филма "Никой няма да говори за нас, когато сме мъртви". През 2008-а година получава испанския Златен медал за заслуги към изкуството.
Наистина са знаменити тези потомствени артисти с фамилията Бардем!
Хуан Антонио Бардем е бил член на журито на 12-ия Московски международен филмов фестивал и на 43-тия Международен филмов фестивал в Берлин. Няма спор, че той е една от най-авторитетните фигури на световното кино в един от най-силните му периоди 0 60-те и 70-те години на миналия век.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}