Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За Сервантес, рицарството на духа и "санчизмите" на живота

КЛАСИЦИТЕ И СЪВРЕМИЕТО

За Сервантес, рицарството на духа и "санчизмите" на живота

405 години от смъртта на великия автор на "Дон Кихот"

Мигел де Сервантес сред героите си (Снимка: iStock by Getty Images)

За испанския романист, драматург и поет Мигел де Сервантес Сааведра и неговия герой Дон Кихот е писано много. Толкова, че и повече, отколкото за всепризнатия класик на всички времена Шекспир. Между двамата има още нещо общо - за дата на смъртта на Сервантес се сочи 23 април 1616-а година, макар че всъщност е погребан на тази дата, а английският поет Уилям Шекспир умира на 23 април 1616-а година, макар и по различен календар.

Всъщност, Шекспир умира десет дни след погребението и единадесет дни след смъртта на Сервантес, но "това няма особено значение в Книгата на живота", както сполучливо се изразява един литературовед. Затова, без да се вторачва в датите, именно в чест на двамата световни класици на литературата, ЮНЕСКО определи 23 април за Международен ден на книгата.

Още

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

Многобройни награди, скулптури, сгради и институции, улици, площади и булеварди, както и 14 театъра в света и дори кораби, кръстени на името му, пазят паметта на Сервантес. Кратер на Меркурий носи неговото име. Най-важната литературна кастилска награда е на името на писателя. В Алжир е превърната в обществен парк пещерата, в която той намира убежище при едно от бягствата си от пленничеството. Сервантес е 4-вековна легенда на цивилизацията ни.

Романът му "Дон Кихот" е смятан за първия съвременен европейски роман и за един от най-добрите образци на художествената литература. Героят на романа и до днес поставя въпроси, които звучат актуално. Вечните сред тях са въпросът за "безразсъдството" на рицарите, дръзнали да се изправят срещу безкомпромисната реалност; за разминаването между Истината и Красотата; за неумолимата логика на "санчизмите" срещу фантазията и "безумието" на смелите. Въпроси, над които си струва да разсъждаваме и днес, 405 години след смъртта на Мигел де Сервантес Сааведра.

Мигел де Сервантес Сааведра (Снимка: Getty Images)

Кой е той и как се е родил романът му "Дон Кихот"?

Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид през 1547-а година в скромно семейство на разорени благородници. Баща му е бръснар-чакръкчия, а майка му - домакиня. Семейството има няколко деца. Младият Мигел постъпва в испанската морска пехота, в която служи до 1575-а година, когато е пленен от алжирски пирати за цели пет години, докато го откупят родителите му. Повече не се връща на служба. Пробва се в различни дейности - от снабдител до бирник, докато започва да пише.

Още

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

През 1605-а година излиза първата част на "Дон Кихот". Успехът на книгата му осигурява известна финансова самостоятелност и го обнадеждава да продължи да пише чак до края на живота си през 1616-а година. Няма сигурни доказателства, че е завършил Университета на Саламанка, така че по-скоро е бил самороден талант и самоук писател с пъстър житейски опит - преминал през много изпитания.

Скулптурна композиция в Алкала де Енарес, родното място на Сервантес

Сигурно е, че Сервантес пристига в Рим през 1569-а година, където се запознава с италианското антично и ренесансово изкуство, което личи и от творчеството му. В италианската столица известно време е бил служител на кардинал Джулио Акуавива, откъдето произтича и детайлната му информираност за религиозния живот и църквата.

Още

От кого имаме нужда – Сервантес или Дон Кихот?

От кого имаме нужда – Сервантес или Дон Кихот?

Още в първата си година на служба като морски пехотинец, Сервантес участва в битката срещу османците при Лепанто. По време на боя получава три огнестрелни рани - две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна до края на живота му. В продължение на половин година след битката е на болнично лечение, но остава полусакат. Връща се на служба като войник в Неапол и участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете за Тунис и Ла Голета.

Статуя на Сервантес, Национална библиотека, Мадрид

През 1575-а година е натоварен със задачата да отнесе по море писма до крал Филип II. Именно по време на тази мисия е пленен от пирати на албанеца Арнаут Мами, и отведен в Алжир. В продължение на 5 години е роб. Прави няколко неуспешни опита да избяга, докато родителите му събират пари за откуп. В крайна сметка през 1580-а година е откупен от семейството си, с помощта на Тринитарианския орден, и се завръща в Мадрид.

Корабът „SAR Miguel de Cervantes“ на котва в Тенерифе, 2009 г.

На горния пленнически период са посветени пиесите на Сервантес "Договорът от Алжир" ("El Trato de Argel") и "Баните на Алжир" ("Los Baños de Argel"), както и разказът на пленника в романа му "Дон Кихот". Първата назована пиеса не стига до наши дни. Не постига голям успех и пасторалния му роман "Галатея".

Първата любов на младия Мигел е красива кръчмарка. Родителите му се противопоставят на този брак. През 1584-та година Сервантес сключва официален брак с Каталина де Саласар и Паласиос, чийто чичо - Алонсо де Кесада и Саласар е основният "заподозрян" като прототип на Дон Кихот.

Още

"Дон Кихот" със суперзвезди на Болшой театър в Софийската опера

"Дон Кихот" със суперзвезди на Болшой театър в Софийската опера

Според една бележка на самия Сервантес в самия пролог на романа "Дон Кихот", идеята за героя му дошла в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча. Героят му е мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва подвизите на средновековните рицари. През 1605-а година първата част от романа е издадена под заглавието "Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча" ("El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha").

Книгата има толкова голям успех, че на пазара излизат нейни пиратски издания.

Още

Автентичен мексикански олтар за Деня на мъртвите показват в "Сервантес"

Автентичен мексикански олтар за Деня на мъртвите показват в "Сервантес"

Гробът на Сервантес не е известен и до днес. Една от версиите за неговото местонахождение е, че той е бил погребан в двора на един манастир, където монахиня била дъщерята на писателя - Исабела де Сааведра. След като монахините се преместват в друг манастир, те преместили и мощите на някои покойници, погребани в стария манастир, но дали сред тях са били и тленните останки на Сервантес, не е известно.

"Дон Кихот" ("Don Quixote"), най-значимата творба на Сервантес, излиза в два самостоятелни тома. Романът разказва за приключенията на Дон Кихот, наричан още Човекът от Ла Манча. Този герой винаги е завладявал със своя ентусиазъм и е трогвал с комичността на резултатите от него. За величието и "безумието" на Дон Кихот са изписани хиляди реферати, но той остава в световната история като най-вдъхновяващия "луд" с рицарско сърце.

Още

Иван Бърнев е "лудият" Рицар на печалния образ - Дон Кихот

Иван Бърнев е "лудият" Рицар на печалния образ - Дон Кихот

Личността на Дон Кихот трогва с онази всеотдайност, на която са способни малцина. Джентълментската му душа е способна да "украси" всяко приключение и да превърне крантата Росинант в най-известния кон в света, а простата селянка Дулсинея - в дама.

Дон Кихот защитава сираци, девойки и вдовици, брани безпомощните и изпадналите в беда. И докато заблуждава сам себе си, изпадайки в трогателно комични ситуации на сражаващ се губещ, всъщност ни учи на позитивизъм и неудържим стремеж към Истината и Красотата.

Embed from Getty Images

Въображението на Дон Кихот често го подвежда, защото неин безпощаден антипод е грубата реалност, но това в крайна сметка е и смисълът на саможертвата му - да се изправя достолепно срещу вятърните мелници и вражеските армии, без страх.

Национален театър „Сервантес“ в Буенос Айрес

Романът "Дон Кихот" не е просто сатира на рицарския роман, популярен по времето на Сервантес, той се издига в мъдра притча за вечния полет на човешкото въображение и за силата на човешкия дух. "Лудостта" на Дон Кихот се изразява в онова "отклонение" от възприетото за нормално, което и днес вдъхновява за битка за Истината. Романът достига до философски проникновения и анализ на различни страни на човешката природа.

"Дон Кихот" е алегорична "библия" за човека!

Добрината и истината, откакто свят светува, винаги са били препъвани от препятствия, а човешкият идеализъм винаги е бил считан за форма на някакво "безумие". В този смисъл на "Дон Кихот" може да се гледа и като на роман-трагедия, илюстрираща вечната битка между полета на човешкия дух към съвършенство и приземяването му в грубата реалност.

Още

"Човекът, който уби Дон Кихот", сниман цяла вечност, може да не се появи никога по екраните

"Човекът, който уби Дон Кихот", сниман цяла вечност, може да не се появи никога по екраните

 

Тази тема е вълнувала най-напредничавите умове на планетата в продължение на цели 4 века, и до днес. Много творци са се обръщали към героя на Сервантес, за да го претворят в своите произведения. Сред тях са композиторите Джовани Паизиело, Жул Масне и Рихард Щраус, хореографът Джордж Баланчин, художниците Оноре Домие и Гюстав Доре, много филмови и театрални режисьори.

И всички тези творци са се вълнували не само от образа на Дон Кихот, но от наглед странната връзка на рицаря с неговия верен паж Санчо Панса, неграмотен, но добродушен селянин с име, синоним на материалното в живота, на "търбух"?!? Ще разпознаем в образа му мнозина съвременници, мечтаещи да станат "губернатори на остров". Здравият разум на този тип хора не ги възпира от дръзки мечти за благополучие, но "полетът" им се "извисява" дотам.

Те, за разлика от идалгото, умеят да разпознават действителността и да се предпазват от ударите и опасностите в нея. Сблъсъкът на въображението с реалността винаги е бил пагубен за мечтателните натури. И вероятно на тях винаги им е бил нужен по един Санчо Панса, за "оръженосец". Санчо Панса е хитър и находчив, често и безчестен, когато се опитва да постигне своето.

Илюстрация към издание на романа "Дон Кихот"

"Където една врата се затваря, друга се отваря" гласи една от мъдростите на Санчо Панса, кръстени "санчизми".

Единственото, което превръща тази наглед антагонистична двойка в тандем, е привързаността на Санчо Панса към господаря му. Санчо Панса не разбира "лудостта" на Дон Кихот, но уважава начетеността му. А може би и изпитва някаква неосъзната гордост, че е "оръженосец" на такъв човек. Това именно прозира в "санчизма": "Не е важно с кого си роден, а с кого живееш".

Още

Бина Харалампиева гостува на Сатирата със "За какво ви е Дон Кихот?"

Бина Харалампиева гостува на Сатирата със "За какво ви е Дон Кихот?"

Не е трудно да се прозре зад тази фраза една подсъзнателна колаборация между предаността и "сметката" в душата на Санчо Панса; някакво неосъзнато тщестлавие у него, което кръщава слугата със званието "оръженосец". Санчо е образ на прагматик с "длъжност", предпазлив и дори страхлив, здраво стъпил на земята човек. Самочувствието му се крепи на величието на господаря му, а материалистичният му реализъм егоистично постига своето - от изкушенията на трапезата до здравия сън.

Но макар и вдъхновени от различни подбуди, двамата с Дон Кихот кръстосват заедно прашните пътища, търсейки приключения. В състояние ли е един идеалист като Дон Кихот да промени "санчизмите" в душата на своя паж? Дон Кихот се жертва без ни най-малка идея за материална изгода, иска да накара и другите да повярват, че са способни да направят същото и да живеят в мир, хармония и справедливост помежду си. Животът, обаче, непрекъснато опровергава идеализма му.

За Санчо Панса тези високи идеали на господаря му са неразбираеми, и като такива - нямат стойност. Санчо е привърженик на максимата "По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата", но той не се отказва да следва своя господар.

Един дълбокоуважаван литературовед, вече покойник - проф. Никола Георгиев, нарече Санчо Панса "словото на масовия аноним". Днес, от опита на социалните мрежи, ние чудесно разбираме какво означава това.

"Когато кори Санчо, че употребява пословици не намясто, написа проф. Георгиев, Дон Кихот по същество подсказва една сериозна трудност в социалния живот и научното изследване на пословицата. Разколебаната рационална устойчивост на тези упреци ги превръща в открит знак за скритото и нескривано въздействие на Санчовите пословици върху рицаря и неговия възвишен смислов пласт."

Първата от около 370 илюстрации на „Дон Кихот“ на Гюстав Доре

Проф. Георгиев подкрепя горното разсъждение със следните примери от романа:

Дон Кихот на Санчо: "Кажи ми, безграмотнико (ignorante), откъде ги вадиш и как, глупако, ги използуваш, защото ако аз река да кажа пословица, и то намясто, трябва да се бъхтам като копач!".

Санчо на Дон Кихот: "В главата ми има повече пословици, отколкото в книгите, и когато говоря, идват ми на устата всичките и се блъскат коя да излезе по-напред, а езикът ми изтърсва първата, която му падне, пък ако ще и съвсем да не е на мястото си."

Безпомощната скованост на Дон Кихот и свръхизобилието у Санчо подчертават с контраста си основното значение на Санчовите пословици: те са негов "език", негова "теория", върху която той е по-силният и върху която, придърпал там господаря си, печели една от победите на слугата в развитието на двойката слуга и господар", заключава проф. Георгиев. Така наречените "санчизми" наистина са отрезвяващи реплики на идеализма на Дон Кихот.

Мигел де Сервантес Сааведра - гравюра по картина на Веласкес (Снимка: Getty Images)

Разглеждайки двойката Санчо - Дон Кихот, друг голям познавач - М. Бахтин, накланя още повече "везната" в полза на Санчо: "Материализмът на Санчо - тумбакът му, апетитът му, обилните му изпражнения - това е абсолютната долница на гротесковия реализъм, това е веселият телесен гроб (шкембето, червото, земята), изкопан за обособения, отвлечен и безжизнен идеализъм на Дон Кихот; в този гроб Рицаря на печалния образ сякаш трябва да умре, за да се роди нов, по-добър и по-велик".

Още

Мадрид финансира търсенето на гроба на Сервантес

Мадрид финансира търсенето на гроба на Сервантес

Безжизнен ли е идеализмът на Дон Кихот и не е ли абсолютизиран реализмът на Санчо Панса, за сметка на Дон Кихот? - По този въпрос са спорили много философи до днес. Повечето литературоведи търсят истината някъде "посредата" - че романът на Сервантес представя Дон Кихот и Санчо като "сдвоени" образи на основата на един "уравновесен" контраст. Рицарят и оръженосецът са две от многото противоположни лица на човешкото, и нито единият, нито другият обхваща широтата на човешкия характер. Но как се получава тогава това "сдвояване" между двамата? - Този мъдрец Сервантес го е направил по следната формула - каквото има в изобилие у единия, липсва у другия. По този начин Сервантес сякаш ни казва, чрез контраста между двамата, че поотделно те са обречени на непълноценност. И те са наистина непълноценни един без друг!

Още

Каталунският поет Жуан Маргарит спечели наградата "Сервантес"

Каталунският поет Жуан Маргарит спечели наградата "Сервантес"

Романът създава образ на човешкото, именно чрез смисловото пространство между идеализма на единия и реализма на другия. Дон Кихот и Санчо Панса са "двете страни на един медал". Силата на обвързването им е именно в контраста между тях. Една много сполучлива забележка към този размисъл е, че те могат да минат за "културния герой" и "поврътливия хитрец". Тази "приказка" е добре позната от време "оно", та и до днешната ни съвременност. В нея винаги има едно изпитание за двамата герои и развръзка, която чрез два различни подхода то може да бъде преодоляно.

Вярата, идеалът и възвишените стремежи на Дон Кихот са категорично отхвърляни от суровата действителност. Като ренесансов мислител Сервантес ни внушава, че всичко в този свят е относително, че най-важното за човека е въпреки всичко, да съхрани своята нравственост, духовния си аристократизъм, свободната си душа, и че най-страшното е незачитането на човешката личност. В същото време няма как да пренебрегнем, че и в "санчизмите" на слугата има житейска мъдрост, която може да ни предпази от удари.

Embed from Getty Images

Фронтът между идеализма и реализма е ярко очертан, и в същото време истината е някъде там, на крехката граница между тези две напълно антагонистични същности. Те сякаш не искат да воюват повмежду си, а напротив - вървят заедно, като Дон Кихот и Санчо Панса.

Дали пък Сервантес не ни казва, че само вяра, идеал и фантазия не стигат, за да постигнем свят от хармония, благородство и абсолютна свобода на духа?

 

На човечеството му предстои дълъг "препрочит" на романа "Дон Кихот" - не само на уроците по хуманност на рицаря, но и на пословиците на Санчо Панса. Като представител на т.наречения плебс, той също попада в плен на идеала, макар че не осъзнава този факт веднага. Добротата и благородството са природно заложени у Санчо, но Дон Кихот е този, който ги провокира и открехва в съзнанието му тайните вратички към тях.

Още

Бургазлии четат в оригинал Шекспир и Сервантес

Бургазлии четат в оригинал Шекспир и Сервантес

Промяната у Санчо се усеща най-осезателно в дните на неговото губернаторство. Той издава мъдри наредби, налага справедливи наказания, издига на почит благоприличието и честността, грижи се за бедните, не забравя потеклото си. Остава си Санчо Панса - този, който не може да обуздае естествените си влечения, понеже "коремът поддържа сърцето", но вече има реална представа за възможностите си - сам се отказва от управлението.

Санчо Панса стига до основния урок на своя учител - че Свободата е най-голямото човешко благо: "Сторете ми път, сеньори, и ме пуснете да се върна към предишната си свобода... Не съм да бъда губернатор... Добра си е жабата в гьола... Всеки трябва да върши работата, за която е роден. "

Гравюра на Дон Кихот и Санчо Панса към издание на "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес (Снимка: Getty Images)

Ето как оръженосецът се превръща в духовен син на Рицаря. Един добър финал на романа, до който "романът" на човешката история, някак не стига и до днес. Живеем в свят, в който Дон Кихот е все повече не достолепният Човек от Ла Манча, а Рицарят на печалния образ. Изчезващ вид, неспособен да превърне СанчоПансовците, от "оръженосци" без доспехи, в хора, свободни от "санчизмите" на битовизма.

"Свободата е на върха на копието!"

Еми МАРИЯНСКА

Още

Балетът "Дон Кихот" дава старта на "Сцена на вековете" на Царевец

Балетът "Дон Кихот" дава старта на "Сцена на вековете" на Царевец

Още

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

Още

Теди Москов предписва "Шекспирин по време на пандемия"

Теди Москов предписва "Шекспирин по време на пандемия"

Още

"Шекспировият избраник" на Милош Латинович - театърът като огледало на живота

"Шекспировият избраник" на Милош Латинович - театърът като огледало на живота

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Прокълнатият ангел Алън Гинсбърг: Няма истина. Има само различни гледни точки

"Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени лудост, изгладнели, истерични голи, влачещи се през черните улици на разсъмване... " 95 години от рождението на поета

Жозефин Бейкър: Бронзовата Венера на джаза и Съпротивата

В историята ѝ има всичко: глад, Париж през 20-те, скъпи кожени палта, богати мъже и шпионажи

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта

На 16 май т.г. се навършват 83 години от смъртта на художника

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Изложбата "Няма го вече Наполеон" в парижкия музей "Инвалидите" разказва за усилията му да опази паметта за приноса си като веонен гений и лидер от нов тип

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

405 години от смъртта на гениалния драматург и поет