ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Пиеса, поръчана от Сталин и написана на украински, е играна у нас през 1978-а
Камерата на Иван Григоров е запечатала на старозагорска сцена легендите Михаил Улянов и Василий Лановой
Автор : / 5000 Прочита 16 Коментара
24 октомври 1978 г. Актьорите от постановката "Фронт" на Театъра на името на Вахтангов приемат аплодисментите на публиката в Стара Загора / Снимка: Иван Григоров
На 24-ти октомври 1978-а година на театралната сцена в Стара Загора се състоява знаменателно събитие - Театърът на името на Вахтангов играе пиесата "Фронт" на украинеца Александър Корнейчук - писател, драматург, журналист, академик на АН СССР, герой на социалистическия труд, 5-кратен носител на Сталинската премия, включително и за пиесата "Фронт", носител на Ленинската премия за мир, изобщо много награждаван съветски автор.
Публиката в Стара Загора има възможност да види на живо постановката на режисьора Евгений Симонов с легендите на театъра и киното Михаил Улянов и Василий Лановой в главните роли.
Василий Лановой, на среща с почитатели в театъра в Стара Загора / Снимка: Иван Григоров
Фотографът Иван Григоров е запечатал в снимки паметни моменти от постановката.
Пиесата "Фронт" още навремето е била възприемана като противоречива творба. Буди размисъл самата идея за написването й. Размисъл, който е актуален и днес. "Фронт" Тя е написана на украински език и излиза за пръв път във в. "Правда"" през август 1942-ра година. Смята се, че е поръчана по личните указания на Сталин.
Сюжетът е фокусиран върху конфронтацията между две поколения военни командири: по-старото, което се формира още през Гражданската война , и младото, натрупало боен опит във Великата отечествена война. Основният представител на по-старото поколение е командирът на фронта Горлов /актьорът М. Улянов/.
Михаил Улянов в драматична сцена от постановката / Снимка: Иван Григоров
Той воюва по старомоден начин, войските му търпят поражения. Командирът на армията Огнев / актьорът В. Лановой/ е млад и образован генерал, който се противопоставя на волята на Горлов и побеждава. Командването отстранява Горлов и назначава Огнев за командир на фронта.
Веднага след публикуването на пиесата легендарният маршал Семьон Тимошенко - един от героите на Втората световна война, написва телеграма до Сталин с премерено, но гневно съдържание:
"Другарю Сталин, пиесата публикувана в печата от товарищ Корнейчук "Фронт" заслужава специално внимание. Тази пиеса ни вреди, трябва да бъде оттеглена, а авторът й да отговаря".
Сталин отговаря на маршала по следния начин: "Получих вашата телеграма за пиесата на Корнейчук "Фронт". Грешите за пиесата. Пиесата ще има голямо образователно значение за Червената армия и нейните командири. Пиесата правилно посочва недостатъците на Червената армия и би било погрешно да си затваряме очите за тези недостатъци.
Трябва да имате смелостта да признаете недостатъците и да предприемете стъпки за отстраняването им. Това е единственият начин да се подобри и усъвършенства Червената армия. И. Сталин".
Месеци след публикуването на "Фронт" Сталин затвърждава високата си оценка за творбата, като удостоява автора Александър /Олександър/ Корнейчук със Сталинска награда първа степен, а самият той пък я дарява на Фонда за отбрана за изграждането на танкова колона "За Радианска Украйна ".
И въпреки че пиесата е поставена в 22 театъра в СССР, тя остава неприемлива за висшите съветски офицери.
Независимо от това през 1943-та година пиесата е екранизирана от Централната обединена киностудия за игрални филми. Режисурата на филма "Фронт" е поверена на Братя Василиеви, а в главните роли играят: Горлов - Борис Жуковски , Огнев - Борис Бабочкин.
Снимките са проведени в град Алма-Ата, а премиерата се състоява на 27-и декември 1943-та година.
Дали Сталин е имал право да нанесе такъв морален удар върху хората, които ще изнесат най-страшните тежести на Втората световна война? Украинци и руснаци рамо до рамо понасят на фронта огромни човешки загуби, но са заедно за Победата.
Какво е различното от някога до днес: Някогашната украинска гражданска война се води между различните украински републики, основани от украински националисти, украински анархисти и украински болшевики. Първата болшевишка украинска република е основана през декември 1917-а година като Украинска съветска република. Украинска Радианска Социалистическа Република, съкратено УРСР, става през 1937-а година УССР - една от съставните републики на Съветския съюз до разпадането му през 1991-ва година.
Украинската ССР става член-основател на Организацията на обединените нации като съветска протодържава. След разпадането на Съветския съюз се преобразува в независима държава Украйна, въпреки че едва пет години след това приема новата си конституция - през юни 1996-а година.
Границите на УССР са се променяли многократно. Днешна Западна Украйна е анексирана от съветските войски през 1939-а година от Република Полша, а през 1945-а Карпатска Рус - от Чехословакия.
Първоначално столица на УССР е Харков, през 1934-та година става Киев, някогашна столица на Киевска Рус (Рутения) през XII век.
По времето на написването на "Фронт" от съветския гражданин - украинеца Корнейчук на украински, кипи Втората световна война. Германците са прогонени от Украйна между февруари 1943-а и октомври 1944-та. По време на войната Съветският съюз губи около 8,6 милиона бойци и около 18 милиона цивилни, от които 6,8 милиона са украинци.
Други 3,9 милиона украинци са евакуирани в Руската съветска федеративна социалистическа република, а 2,2 милиона са пратени в лагери за принудителен труд от германците. Материалните разрушения са огромни - Украйна е в руини.
Унищожени са 28 000 села и 714 града, разрушен е 85 % от центъра на Киев, както и 70 % от центъра на Харков. 19 милиона души остават без дом след войната. Между юли и ноември 1941-ва година съветското правителство успява да евакуира 544 промишлени предприятия, но бързото германско настъпление води до унищожаването или частичното разрушаване на десетки хиляди предприятия, колхози, машинно-тракторни станции и държавни стопанства.
Украйна става жертва на огромни разрушения и човешки загуби, но Победата довежда и до някои придобивки. Като победител във Втората световна война Съветският съюз придобива освен престиж, и нови земи. Украинската граница е разширена до линията Кързън. Украйна се разширява и на юг, близо до областта Измаил, която преди това е била част от Румъния. Между Съветския съюз и Чехословакия е подписано споразумение, според което Карпатска Рутения е предадена на Украйна. Освен с територия, населението на Украйна се увеличава с 11 милиона души. Като един от членовете-основатели на Организацията на обединените нации (ООН) заедно със Съветския съюз и Белоруската ССР, през 1948-1949-а Украинската ССР е избрана за член на Съвета за сигурност на ООН.
Михаил Улянов и Василий Лановой, в сцена от спектакъла / Снимка: Иван Григоров
След смъртта на Сталин през 1953-а , на власт идва Хрушчов. В периода на десталинизация ЦК на Компартията на УСРР е един от първите, които критикуват политиката на русификация на Сталин, но това не се отразява на глобалната й ориентация. През 1954-а година се провежда тържествено честване на 300-годишнината от Съединението на Русия и Украйна, известно още като Переяславски събор - договорът, с който Украйна е била поставена под руска власт, а времената на соца - празник на братската любов между украинци и руснаци.
В гримьорната / Снимка: Иван Григоров
През октомври 1964-та година Хрушчов е свален от власт на съвместен пленум на Централния комитет и от Политбюро и е заменен от ново колективно ръководство, начело с родения в Украйна Леонид Брежнев.
Управлението на Брежнев ще бъде отбелязано като Ера на стагнацията. Новият режим въвежда политиката на "разцвет", "сближаване" и "сливане".
Поръчковата пиеса на Сталин, написана от украинеца Корнейчук, ще продължава да се играе и по негово време на най-големите театрални сцени в Съветския съюз, както и да гастролира в братските републики от соц лагера като България. У нас е посрещната като голямо културно събитие.
Публиката в Стара Загора посреща възторжено пиесата / Снимка: Иван Григоров
В постановката участва и най-старият член на театралната трупа на театъра на името на Вахтангов - народният артист на СССР Йосиф Толчанов. Василий Лановой - актьорът, когото българската публика буквално обожаваше заради филмите "Война и мир", "Ана Каренина", "Офицери" и др., до последния си дъх - повече от 60 години играе на сцената на "Вахтангов".
Негова е фразата: "Истината за живота понякога е невъзможна поради своя натурализъм. И в същото време, такъв общ философски поглед върху тази истина за живота, ви позволява да погледнете по-широко върху смисъла на човешкото съществуване като цяло."
Да, политиките се сменят, а изкуството е вечно. И на много творби публиката продължава да ръкопляска, дори когато е отрекла поръчителите им. Световният политически театър постоянно мени "репертоара" си, но винаги ще има своята публика. Както и подходящите автори, според "фронта", за който се сражават.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}