ПОЗИЦИЯ
Когато джуджета се изказват за титани
Скандалът за Георги Йорданов в НС за пореден път демонстрира ниската култура на политическото мракобесие
Автор : / 23452 Прочита 146 Коментара
Георги Йорданов, на представянето на книгите си в Сливен / Снимка: Община Сливен
Вече повече от 35 години българите се питат защо държавата буксува или въобще я няма, защо народът изпростява, а образованието се е сринало почти напълно; защо се затварят и събарят училища и читалища, а дори и в средно населени градчета няма кино, за театър да не говорим.
Книги на Георги Йорданов / Източник: Издателство "Захарий Стоянов"
Спомням си за едно интервю със сина на Гец, в което той се разплака пред мен, че картината, която се е запечатала в паметта му за баща му, е как след като го уволниха от Народния, прегърбен с куфарчето си пресича градинката, за да отиде към автобуса, с който тръгва на път с Пътуващия театър. Спомням си и за едно интервю с жената на Джагаров, който написа "Земя като една човешка длан", а новата власт лиши наследниците му от жилището им, въпреки че беше закупено от тях. Българската омраза и ненавист не издържа на съда на Джагарова срещу държавата в Страсбург, но какво от това, когато остава огорчението, че човекът, за когото родината беше мироздание, оставиха без дом?!
И още много други неща си спомням, защото българинът целево губи памет. Памет за хубавото, което са сътворили най-образованите и доблестни българи. Лисва му обективност да се освободи от политкоректните си "затъмнения" и да направи "разбор" в главата си, какво е допринесъл този или онзи за родината си, независимо какви идеали и политически възгледи е изповядвал.
В много публикации и днес можем да видим заглавията, че Георги Йорданов е "най-заслужилият министър на културата до наши дни". Заслужил го е. Лесно може да се припомни как - "паметниците" за делото му са явни, видими, безспорни. А ето че идеята да му бъде присъден ордена "Стара планина" предизвика скандал в парламента. Политически скандал, нямащ нищо общо със заслугите на този 90-годишен човек за културата на страната. Политически джуджета използваха името на титан, за да могат на негов гръб да си направят предизборната пропаганда.
Никой от нас не знае какви книги са чели тези хора, но поне сме чували за една за индиански вожд. Виждали сме и какви недоразумения поставиха същите тези политикани, случайно превърнали се в "държавници", на ключови места в структурите на културата. Чуваме и какви "грандиозни" успехи са постигнали разни новоизлюпени "писатели" и "режисьори", за които съвсем сигурно никой няма да си спомня след няма и век. Докато онези, които политкоректните джуджета изхвърлят от учебниците по литература, все така ще си останат титани на духа и "песните им все ще се четат", защото "не се гаси туй, що не гасне".
Георги Йорданов и акад. Пламен Карталов, на събитие през 2018 г. / Снимка: Bulphoto
Като говорим за орден "Стара планина", да си припомним за Първанов, който ги раздаваше "на килограм" и никой не се сещаше от имената на наградените - не само кои са, но и какво са допринесли за България. Сред тях имаше нископоставени служители в чуждите посолства, а сега наши парламентаристи се присетили, че "Йорданов спонсорирал терористични държави".
Обективно, има ли наистина големи заслуги в областта на културата и изкуството Георги Йорданов? Миналата година му бе присъден "Златен век-огърлие". Все трябва да са прочели джуджетата, че да си припомнят, какви са му заслугите за културата. И изобщо, имат ли право да го обсъждат хора, някои от които нямат нищо общо с културата и в прекия, и в преносния смисъл на думата?! И като говорят, че е служил на "една партия", не ли от същата партия тръгва и тяхната кариера?! Или поне, на голяма част от тях. Амнезията им е потресаваща. И отблъскваща за хората с морал.
Кой казва, че България е била "доведена до национална катастрофа от БКП"?! Няма да обсъждам политическия аспект, а само културния. Страната ни беше прокламирана в цял свят като 1300-годишна държава с богата история. По света пътуваха съкровищата ни, деца от цял свят биха камбани в Асамблеята за мир на българска земя и спечелиха приятели за цял живот в различни точки на планетата. Български художници станаха световно известни, български писатели бяха превеждани на десетки езици, у нас се прожектираха филми от цял свят, български филми и актьори бяха на червения килим в Кан и на други престижни международни кинофестивали.
Това ли е "катастрофата", за която говорят джуджетата и любителите на приключенския жанр литература?!?
Георги Йорданов и проф. Александър Чирков
Демокрацията означава да бъдеш толерантен към опонента. А какъв "опонент" е отдавна оттеглилият се от политическия живот 90-годишен Георги Йорданов? Та той е една безспорна личност за българската култура! Тоталитарният режим е създал много от яростните му нападатели в момента, но те явно си мислят, че ние не помним. Един от тях е бил прокурор, а друг личен охранител на "диктатора" Живков, а сега се изкарват невинни, а бившият културен министър - виновен. А какво "културно" видяхме в поведението им в новите времена, освен че лобират за некадърници и правят политически назначения в културата, събарят паметници и посягат и на църкви?!
И сега да извадим от "късата памет" на тези "издигнати" българи, че същият този обругаван днес Георги Йорданов бе награден със "Златен век-огърлие" - най-високата награда на Министерство на културата. През май 2023-та. Миналата година. Когато министър Найден Тодоров обяви предшественика си на поста за най-добрия министър на културата, повечето присъстващи в залата ръкопляскаха.
Какво се промени, че година по-късно искат да го разпнат? Липсва им трибуна за предстоящите неизбежни избори, или нарочно правят пушилка пак заради тях?
Международна детска асамблея "Знаме на мира" / Снимка: БТА
Георги Йорданов има съществена роля в изграждането на НДК, който част от тези същите превърнаха в първите години след 90-а в евтино пазарище. През 2021 година същият този Георги Йорданов беше отличен за "изключителен принос в основополагането на НДК" по повод 40-та годишнина от откриването на Националния дворец на културата. Изглежда не само днешната комисия по издигането му за ордена е виждала заслугите му за културата...
Георги Йорданов е един от създателите и радетелите за създаване на Национален дарителски фонд "13 века България" за популяризирането и съхраняването на българските духовни ценности. Да припомняме ли, че НДФ "13 века България" е наследник на фонд "1300 години България", създаден през 1981 година по повод честванията от основаването на страната?! Или тук някои ще репликират, че Людмила Живкова е "виновна", задето ни прослави по цял свят?! През този век Георги Йорданов успя да издаде и няколко книги, сред които "Поврати", "Притаени мигове" и "Съзидатели", за които издателят му Иван Гранитски каза, че "трите най-важни качества на Йорданов са, че той е държавник, високо морална личност и човек на духа"
Георги Йорданов е помагал на много творци през годините, независимо от техните политически убеждения. Сред личните му приятели бяха колосите от оперната сцена Мирела Френи и Николай Гяуров. Приятелство от младежките години и духовно сродство свързваше този човек с най-големите ни съвременни творци, като поета Дамян Дамянов, писателя Станко Михайлов, режисьора Янко Янков, художникът Светлин Русев, българския Езоп - Радой Ралин и мн. др.
Големи са заслугите му за записите, които легендарният бас Борис Христов направи в България през 70-те години на миналия век. Най-добрите ни оперни певци пееха зад граница, на Запад. По време на неговото управление на културата се популяризира тракийското културно наследство, български художници и творци получиха възможност да учат в Париж, провеждаха се международни писателски срещи... та тук дойдоха знаменитости чак от Латинска Америка. "Мистерията на българските гласове" излезе извън пределите на страната. Много талантливи художници получаваха по съответния ред ателиета, за да творят. Създаваха се всички условия хората на изкуството да работят за духовното. Въпрос на личен избор беше доколко искаш да "угодиш" на властта. Но то е така и днес, без никаква разлика. Освен че днес, много повече от всякога, очевадно некадърни "творци" са обсипвани с награди и нарочвани за "световни".
И за да сме обективни, да - имаше соц цензура. Тя спираше филми, като ги оставяше "на рафта", но не забраняваше на тези творци да работят. Дори след време преосмисляше идеологическите си грешки и ги награждаваше. Така се случи с Шаралиев - спряха му "Прокурорът", после направи "На всеки километър", наградиха го посмъртно пак за "Прокурорът". Мъчеха Бинка Желязкова като й "привързаха балона", но не й пречеха да работи. Та, грешките ги имаше. И те пак бяха същите - политически. И пак така провокирани от джуджета на властта, отдалечени от културата като същност на личността им. Просто "партийни другари". Днес са "господа", но по манталитет - пак същите. Въпреки декларациите за толерантност. Но в речите, не в делата. На дело пак са нищо повече от пропагандисти, подменили "посоката".
Бивши членове на бившата БКП днес настървено припомнят, че Георги Йорданов бил близък съратник на Тодор Живков, като в същото време не им идва и наум, че техни проатлантици са стояли в скута на Първия от ранна младежка възраст. И същите тези удобно "забравят", че след промените, на 1 април 1990 година, Георги Йорданов бе изключен от БКП по същите причини - като "близък на Тато", а когато възстановиха членството му, някои от партийните му "другари" вече бяха станали толкова "десни", че чак бесни.
Изглежда тези факти удобно се "забравят"?!
Георги Йорданов е бил председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет през 80-те години. Министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 година. В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 година е председател на Комитета за култура. И направеното тогава е много за културата ни, все едно дали "поради" или "въпреки" политиката. Днес, само защото е бил последният жив член на Политбюро на БКП, искат да зачеркнем заслугите му.
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 година. Навърши 90. И получи "поздравление" за юбилея си с височайш скандал - направо от парламента. От нашия свят си тръгнаха огорчени много други колоси на културата. Натрупахме вина заради това. На тези хора не им трябваха ордени и медали, а признание приживе - обективно признание за делото им. Никой не е виновен за времето, в което се е родил. Но всеки е отговорен за вините, които е причинил. Нека се замислят върху това политическите джуджета.
Пушкин има едно стихотворение за "неръкотворния" паметник на времето - онзи, на който никой не може да посегне за да събори, защото неговото място е недосегаемо - в паметта и сърцата на хората.
Честит юбилей на Георги Йорданов - най-добрия министър на културата на България. Пък той може да мине и без орден - нито се е предложил сам, нито личността му може да бъде омаловажена от квалификациите на хора, които не могат да укротят политическите си страсти, и поради това никога не са били способни на обективна преценка. Дори и спрямо себе си. Не бива да позволяваме хора с измислени биографии да бъдат летописци на времето, в което живеем.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}