В ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас
Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров
Автор : / 10044 Прочита 29 Коментара
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Помните ли как, като стадо, изпуснато по мерата на паша, народът ни се втурна по площадите след 90-те, да посреща чужбински гости? Е, Тодор Колев хубаво се чудеше "как ще ги стигнем, американците", ама на - ако не ги стигнахме, то поне ги посрещнахме, а после те сами ни "стигнаха".
За първи път на 7 юни 1991 година в страната ни пристигна висок гост - 44-тият вицепрезидент на САЩ, републиканецът и сенатор на американския щат Индиана - Джеймс "Дан" Куейл.
Журналистите бяхме още по-впечатлени, като разбрахме, че неговият дядо - Юджийн С. Пулиам, е богат и влиятелен издателски магнат, собственик на повече от 12 големи вестника - на цяла издателска империя със състояние от над 1,2 милиона долара.
Съпругата на Джеймс Куейл - и тя била журналист, че и адвокат. Голяма работа. Тичаме към площадите българите, да видим отблизо големия човек на живо. За пръв път от 46 години из София се развяха американски знамена и всеки свободно си вееше американско байряче - раздаваха ги навред.
Като вицепрезидент, Куейл направи официални посещения в 47 държави, обаче и ние сме сред тях. - гордеехме се ние, българите.
Куейл е избран за вицепрезидент на САЩ през 1988-а година, при Джордж Х.В. Буш, и остана на този пост до 1993-та. В началото на Прехода импровизациите и аматьорството на политиците ни бяха неизбежни, а еуфорията така ни беше завладяла, че по-важни от смисъла на думите бяха лозунгите и знамената.
Лошото е, че тази еуфория май не ни е пуснала и до днес. Тогава някак не знаехме, че политиката не е нещо, в което "всеки може да се пробва" и че образованието не е достатъчно, човек да стане добър политик.
В "новородената" ни демокрация залагахме повече на емоциите и на сетивата си, по-малко на разума. Не че днес е различно, но тогава посрещахме хора като Куейл, като че са извънземни. Величаехме всеки чужд политик, дошъл из-зад Желязната завеса, без много-много да се задълбочаваме в думите му.
Кой да ти знае, че в самата Америка коментират крилати фрази на Куейл, не по-малко смехотворни от тези на нашия Васил Михайлов-Нубиеца, ако го помните.
Навремето казваха, че най-антиамерикански били настроени лидерите от Африка, завършили в САЩ, а най-антисъветски - излезлите от московския университет. И този парадокс се потвърди с пълна сила и у нас.
Новите геополитически ориентации промениха посоката - насочиха поглед натам, откъдето тръгнаха стипендии и финанси за всички участници в управлението.
По-рано идваха главно от СССР, сега - главно от САЩ.
Различни американски институции започнаха да канят обещаващи политици на посещение, на обмен на опит и краткосрочно обучение в САЩ. И така почнахме да ги "стигаме" американците, че дори и да ги надминаваме в някои отношения по "ученолюбивост". Едни СВ-та се заформиха, та чак редовете не стигат да се изброят университетите, специализациите и фондациите зад тях.
На Тодор Колев може и да не му беше ясно "как ще ги стигнем, американците", но самите американци, като по-хитри от нас, са знаели как да ни "стигнат". И то, още от срещата между Горбачов и Буш в Малта през 1989-а година. Оттам насетне започна процесът на т.нар. "приобщаване" на страните от бившия соц.
В началото на 90-те години интересът на САЩ към България беше незначителен. Помните ли, че след Полша президентът Клинтън посети Букурещ, но не се отби до София?
А сега отношенията ни са така напреднали, че станаха направо "гъсти". Изтече много вода от онази първа среща с полубога-получовек - живия американец Дан Куейл.
Снимките ще ви припомнят как бе приветстван той от агитка седесари с виковете "Ю Ес Ей!" пред "Александър Невски", в онзи щастлив ден за българо-американските отношения.
За нас беше важно да покажем, че искрено се радваме на това американско посещение.
Откъде да знаем, че и Куейл е просто човек и че дори бъркал правописа, както се разбра по-късно. Е, голяма работа - не написал правилно пред ученици думата "картоф". Поизложил се малко, но едни заядливи български журналисти му събраха и крилатите фрази, като "Ако не успеем, рискуваме да се провалим".
Ами, прав е човекът - човешко е да се греши. Човек се учи, докато е жив. И ние през 1991-ва имахме малки, или почти никакви познания по американските въпроси, във връзка с националните такива. Не че и сега ги имаме...
Ето и още крилати фрази на тогавашния ни висок гост, пред който ние крещяхме с пълно гърло, като изоглавени комплексари с ниско самочувствие:
"Каква загуба е да загубиш ума си..." Всъщност, по времето, когато е изрекъл фразата Куейл, тя едва ли е звучала толкова актуално, колкото днес, така че от днешна гледна точка това е една много мъдра негова фраза. Което идва да рече, че човекът е бил и далновиден. Ето още едно пророческо виждане на Дан Куейл:
"Смятам, че сме на необратима тенденция към повече свобода и демокрация, но това може да се промени".
Все повече придобиваме усещането, че тогава - през 1991-ва ние сме посрещнали не просто един висок американски гост, а един истински гуру на човечеството.
"Направих добри съждения в миналото, направих добри съждения и в бъдеще.", скромно отбелязва бившето вице на САЩ.
Всичко това говори, че си е струвало да бъдем толкова екзалтирани, каквито изглеждаме на снимките от 7-и юни 1991-ва.
Имаме и една успокоителна перспектива, която напълно ни удовлетворява днес. Откриваме я в друга фраза на Куейл:
"Хората, които наистина са много странни, могат да влязат в чувствителни позиции и да имат огромно влияние върху историята."
У нас, странни хора - колкото щеш. Само дето не притежават самокритичността на Куейл: "Заставам зад всички изкривявания, които съм направил", казва той след като напуска поста си през 1993-а.
А у нас, първо никой досега не е поискал да напусне поста си, и второ - никой и никога не е заставал зад "изкривяванията" си.
При това положение става ясно, че ако продължаваме да я караме така, няма как да "ги стигнем", американците. Но пък си имаме снимки за спомен с тях...
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
-
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fvtori-pogled%2Fdenyat-v-koyto-stignahme-amerikantsite-i-te-nas&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F06%2F07%2F2368724%2F768x432.jpg%3F_%3D1654610454&description=Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}