Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

В ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Помните ли как, като стадо, изпуснато по мерата на паша, народът ни се втурна по площадите след 90-те, да посреща чужбински гости? Е, Тодор Колев хубаво се чудеше "как ще ги стигнем, американците", ама на - ако не ги стигнахме, то поне ги посрещнахме, а после те сами ни "стигнаха".

За първи път на 7 юни 1991 година в страната ни пристигна висок гост - 44-тият вицепрезидент на САЩ, републиканецът и сенатор на американския щат Индиана - Джеймс "Дан" Куейл.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Журналистите бяхме още по-впечатлени, като разбрахме, че неговият дядо - Юджийн С. Пулиам, е богат и влиятелен издателски магнат, собственик на повече от 12 големи вестника - на цяла издателска империя със състояние от над 1,2 милиона долара.

Съпругата на Джеймс Куейл - и тя била журналист, че и адвокат. Голяма работа. Тичаме към площадите българите, да видим отблизо големия човек на живо. За пръв път от 46 години из София се развяха американски знамена и всеки свободно си вееше американско байряче - раздаваха ги навред.

Като вицепрезидент, Куейл направи официални посещения в 47 държави, обаче и ние сме сред тях. - гордеехме се ние, българите.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Куейл е избран за вицепрезидент на САЩ през 1988-а година, при Джордж Х.В. Буш, и остана на този пост до 1993-та. В началото на Прехода импровизациите и аматьорството на политиците ни бяха неизбежни, а еуфорията така ни беше завладяла, че по-важни от смисъла на думите бяха лозунгите и знамената.

Лошото е, че тази еуфория май не ни е пуснала и до днес. Тогава някак не знаехме, че политиката не е нещо, в което "всеки може да се пробва" и че образованието не е достатъчно, човек да стане добър политик.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

В "новородената" ни демокрация залагахме повече на емоциите и на сетивата си, по-малко на разума. Не че днес е различно, но тогава посрещахме хора като Куейл, като че са извънземни. Величаехме всеки чужд политик, дошъл из-зад Желязната завеса, без много-много да се задълбочаваме в думите му.

Кой да ти знае, че в самата Америка коментират крилати фрази на Куейл, не по-малко смехотворни от тези на нашия Васил Михайлов-Нубиеца, ако го помните.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Навремето казваха, че най-антиамерикански били настроени лидерите от Африка, завършили в САЩ, а най-антисъветски - излезлите от московския университет. И този парадокс се потвърди с пълна сила и у нас.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Новите геополитически ориентации промениха посоката - насочиха поглед натам, откъдето тръгнаха стипендии и финанси за всички участници в управлението.

По-рано идваха главно от СССР, сега - главно от САЩ.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Още

Русия предлага безплатно висше образование за българи

Русия предлага безплатно висше образование за българи

Различни американски институции започнаха да канят обещаващи политици на посещение, на обмен на опит и краткосрочно обучение в САЩ. И така почнахме да ги "стигаме" американците, че дори и да ги надминаваме в някои отношения по "ученолюбивост". Едни СВ-та се заформиха, та чак редовете не стигат да се изброят университетите, специализациите и фондациите зад тях.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Още

Програма подкрепя творците в образованието по изкуствата и културата

Програма подкрепя творците в образованието по изкуствата и културата

На Тодор Колев може и да не му беше ясно "как ще ги стигнем, американците", но самите американци, като по-хитри от нас, са знаели как да ни "стигнат". И то, още от срещата между Горбачов и Буш в Малта през 1989-а година. Оттам насетне започна процесът на т.нар. "приобщаване" на страните от бившия соц.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

В началото на 90-те години интересът на САЩ към България беше незначителен. Помните ли, че след Полша президентът Клинтън посети Букурещ, но не се отби до София?

А сега отношенията ни са така напреднали, че станаха направо "гъсти". Изтече много вода от онази първа среща с полубога-получовек - живия американец Дан Куейл.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Снимките ще ви припомнят как бе приветстван той от агитка седесари с виковете "Ю Ес Ей!" пред "Александър Невски", в онзи щастлив ден за българо-американските отношения.

За нас беше важно да покажем, че искрено се радваме на това американско посещение.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Още

БАН дава онлайн достъп до проектите си в образованието и културата

БАН дава онлайн достъп до проектите си в образованието и културата

Откъде да знаем, че и Куейл е просто човек и че дори бъркал правописа, както се разбра по-късно. Е, голяма работа - не написал правилно пред ученици думата "картоф". Поизложил се малко, но едни заядливи български журналисти му събраха и крилатите фрази, като "Ако не успеем, рискуваме да се провалим".

Ами, прав е човекът - човешко е да се греши. Човек се учи, докато е жив. И ние през 1991-ва имахме малки, или почти никакви познания по американските въпроси, във връзка с националните такива. Не че и сега ги имаме...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Ето и още крилати фрази на тогавашния ни висок гост, пред който ние крещяхме с пълно гърло, като изоглавени комплексари с ниско самочувствие:

Още

"Ангели в действие" - филм за образованието и бъдещето му в България

"Ангели в действие" - филм за образованието и бъдещето му в България

"Каква загуба е да загубиш ума си..." Всъщност, по времето, когато е изрекъл фразата Куейл, тя едва ли е звучала толкова актуално, колкото днес, така че от днешна гледна точка това е една много мъдра негова фраза. Което идва да рече, че човекът е бил и далновиден. Ето още едно пророческо виждане на Дан Куейл:

"Смятам, че сме на необратима тенденция към повече свобода и демокрация, но това може да се промени".

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Все повече придобиваме усещането, че тогава - през 1991-ва ние сме посрещнали не просто един висок американски гост, а един истински гуру на човечеството.

"Направих добри съждения в миналото, направих добри съждения и в бъдеще.", скромно отбелязва бившето вице на САЩ.

Всичко това говори, че си е струвало да бъдем толкова екзалтирани, каквито изглеждаме на снимките от 7-и юни 1991-ва.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Имаме и една успокоителна перспектива, която напълно ни удовлетворява днес. Откриваме я в друга фраза на Куейл:

"Хората, които наистина са много странни, могат да влязат в чувствителни позиции и да имат огромно влияние върху историята."

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

У нас, странни хора - колкото щеш. Само дето не притежават самокритичността на Куейл: "Заставам зад всички изкривявания, които съм направил", казва той след като напуска поста си през 1993-а.

А у нас, първо никой досега не е поискал да напусне поста си, и второ - никой и никога не е заставал зад "изкривяванията" си.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

При това положение става ясно, че ако продължаваме да я караме така, няма как да "ги стигнем", американците. Но пък си имаме снимки за спомен с тях...

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Още

Творци зоват за помощ за българската култура

Творци зоват за помощ за българската култура

Още

Режисьорът Живко Ботев: Несвършващият преход съсипа българската култура

Режисьорът Живко Ботев: Несвършващият преход съсипа българската култура

Още

Как Америка изгони Чаплин, а след 20 години го награди с титли и почетен "Оскар"

Как Америка изгони Чаплин, а след 20 години го награди с титли и почетен "Оскар"

Още

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

 

-

Коментирай 29

Календар

Препоръчваме ви

Нов прочит на един стар филм за жертвения смисъл на охридското злато

Уникални кадри от архива на фотографа Иван Григоров, от снимачната площадка на филма "Спасението" на режисьора Борислав Пунчев

Тодор Живков: Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!

На 25 февруари 1991 г. започва първото заседание по едно от петте дела на мегапроцеса срещу Тодор Живков. Вижте оригинални кадри от делото срещу бившия Първи и Милко Балев в съда

Денят на независимостта - памет за "второто" ни Освобождение

40 години от изграждането на сегашния паметник на Незнайния воин (архивни снимки)

Спомените на един разстрелян мавзолей

Разрушиха го за толкова дни, за колкото е бил построен