ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
В края на март 1984 г. - една друга Варшава, една друга Полша, един друг свят
Поглед към живота на Стария град със снимките на Иван Григоров
Автор: / 8895 Прочита 22 Коментара
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Китайците казват, че е по-добре да пропътуваш 10 000 мили, отколкото да прочетеш 10 000 книги.
Други твърдят, че една снимка казва повече от 10 000 думи.
Така ли е или не, може да отсъди само човек като Сократ, Платон или Аристотел: хора, знаещи много, с умове, виждащи повече от очите.
Иван Григоров, с когото ме свързва половинвековно приятелство, общи дежурства в редакцията на легендарния вестник "Поглед" и пътувания от София до Златни пясъци и от гръцкия остров Лесбос до бежанските лагери на границата между Камбоджа и Тайланд, има редкия талант да улавя историята и мига на едно събитие в една стотна от секундата. Обективът му е винаги на пета скорост и не намалява с течение на десетилетията.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
В снимките и епохата, която е "заключил" в тях, Човекът с камерата ни показва живота в неспирното му движение в една страна, която беше много близка до сърцата ни преди 30-40 години: Полша. По-точно столицата ѝ Варшава, един от най-артистичните градове на Европа.
Тогава поляците идваха у нас на дивизии от туристи и приятно звучащият им език огласяше плажовете ни по 3-4 месеца в годината, а запасите ни от коняк "Плиска" и "Преслав" намаляваха чувствително. Както чувствително се увеличаваше и интересът на нашите плажни гларуси към чаровните полякини.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Но в серията си от снимки тук Маестро Григоров е уловил една всекидневно-ласкава Варшава, с нейния вечен чар на Старе място, с букинистите и художниците, изпълнили историческия площад, който за полската столица е това, което е Червеният площад за Москва или Таймс Скуеър за Ню Йорк.
Като един амбициозен ловец на история и култура, които умело вкарва в обектива си, Иван ни показва нюансите на живота във Варшава в един много труден период от историята ѝ, когато генерал Ярузелски се опитваше да успокои страната, търсеща нов път към утрешния си ден. А този "утрешен" тогава ден беше оформян от един обикновен електротехник, известен като създателя на профсъюза "Солидарност" и бъдещ Нобелов лауреат за мир Лех Валенса.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
В тези бурни дни децата с вечното им любопитство се опитваха да разгадават какво им казват картините на площада, докато една жена продаваше или си беше купила кора пресни яйца; хора се тълпяха около един мъничък Фиат, известен с прякора "Малух", да видят какво има вътре в колицата с размер на кутия за кибрит...
Един художник искаше да обясни идеите си на елегантна дама с шапка от сребърна лисица... Тогава още нямаше борба и пропаганда против истинските кожи и палта от тях. Бяхме по-естествени - в тази област... И Бриджит Бардо също.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Полша, макар и населена от славяни, е доста различна от нас... Много по-борбена, а може би и по-работлива. С корени, дълбоко забити в културата и католицизма си.
И в европейския дух. Вайда и Мицкевич, Зануси и Роман Полански украсяват като диадема одухотворената ѝ история. А журналисти от ранга на легендарния репортер и писател от полската агенция ПАП Ришар Капушчински ни дадоха едни от най-хубавите репортажи и книги за Африка, особено за Етиопия и някогашна Биафра, за покойния шах на Иран и за разпадналия се Съветски съюз.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Както гениалният Шопен, днес изваян в парка от талантлив скулптор, ни залива с вълшебната си музика, така и Капушчински ни остави редове, които се четат на един дъх, както се леят нотите от пианото на Шопен.
Един ден преди много години Капушчински ни дойде на гости в редакцията на "Поглед" на ул. "11 август" 6. Три часа слушахме изповедта му какво означава да имаш "Професия: Репортер", както казваше Антониони. Все едно в Художествената академия, съвсем близо до редакцията ни, да беше дошъл Микеланджело.
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Във Варшава през март 1984 г. (Снимка: Иван Григоров)
Било каквото било. Полша днес е друга, както и България. Уж пак сме приятели, но май по-далечни от преди... Както и с повечето от другите бивши "соц държави". Станахме като че ли по-далечни, като леко отчуждени братовчеди.
А някогашната красива сграда на редакцията ни стана резиденция на папския нунций, когато един поляк беше папа... Превратности на историята.
Фоторепортерът Иван Григоов на Старе място във Варшава (Снимка: Личен архив)
Слава богу, камерата на Иван ни връща в един свят, непознат за нашите деца, който е отминал в историята и ще остане само на снимки.
Енчо ГОСПОДИНОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}