Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

1989 г. : "Убиванье" на прасе в селото, където е заснет "Тримата от запаса"

КОЛЕДНИ ОБИЧАИ

1989 г. : "Убиванье" на прасе в селото, където е заснет "Тримата от запаса"

Снимки на Иван Григоров в банатското село Бърдарски геран

16 декември 1989 г. , с. Бърдарски геран / Снимка: Иван Григоров

Някои нашенски обичаи буквално втрещяват чужденците, а и не само тях, ами и много българи. Един от тях е празничното колене на прасе преди Коледа. Обичаите в различните краища на страната са различни, но еднакво тържествени - поляти с много домашна ракия и придружени с веселие. Ако трябва да сме честни, в еуфорията по празниците дори и някои вегани се "престрашават" да хапнат от месцето на прасето.

Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила едно "свинско погребение", както наричат клането в някои краища на страната.

Снимка: Иван Григоров

В с. Бърдарски геран колачите наричат коленето на прасето "убиванье". Там не само го "убиват", ами и тържествено го "погребват" на софра. Хората в оня край обичат гости и затова не виждат нищо лошо в "убиваньето".

"Убиваньето" се полива с домашна ракия / Снимка: Иван Григоров

В миналото още от края на октомври до Коледа се колели прасета във всяка къща и се слагало месо за опушване. Процесът на обработка траел повече от месец, а късовете месо се опушвали в специални помещения вътре в къщите. Някои правели т.нар. "кълбасъ" - вид суджук.

Снимките на Иван Григоров са запечатали деня 16-и декември 1989-а година в село Бърдарски геран. Един любопитен факт - именно в това село е заснет през 1971-ва година филмът на Зако Хеския "Тримата от запаса".

"Убиваньето" в с. Бърдарски геран / Снимка: Иван Григоров

Ритуалното колене на прасе, или "убиванье"-то, е форма на жертвоприношение. Особеното на клането в онзи край е, че прасето се разрязва откъм гърба, а не откъм корема, както е по други места в България. Хора от селото сами се смеят, какви недоразумения е предизвикавало наименованието "убиванье".

Една учителка, дошла от друг край в селото, припаднала като чула да й казват, че "Ванчо няма да дойде на училище, щото у тях днес "убиват"...

Снимка: Иван Григоров

Още

Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"

Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"

За "убиваньето" си имало редица строги изисквания, като например, че се коли само в дните вторник, четвъртък и събота. Никога - в петък и неделя. Подготовката за ритула започвала от предния ден - известявали се близки и роднини, да присъстват на свинската смърт. Рано сутринта мъжете от родата се събирали, за да "убият" прасето.

В миналото викали и човек, който да се занимае с майсторското одиране на кожата - за направата на цървули.

По-възрастните дават инструкции / Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Голям майсторлък е и събирането на кръвта от прасето, за приготвянето на един от най-характерните специалитети - кървавицата. "Прасето трябва да е майсторски прободено така, че кръвта да се събере в паница, преди да се съсири", казват местните.

От тази кръв, смесена с нарязани дреболии, се пълнят червата.

Снимка: Иван Григоров

За каймата някога в миналото заколвали и теле, че да приготвят по-вкусна смес / Снимка: Иван Григоров

Още

Звезди на българското кино - над 60 портрета на обичани актьори

Звезди на българското кино - над 60 портрета на обичани актьори

Пърлели прасето на слама, за приготвянето на шунка. Нарязаните плешки, бутове или ребра, които били определени за пушене и приготвяне на шунка, се провисвали в комина - "коша", както го наричат местните. С тази шунка се "комкали" след Коледните пости, когато най-сетне след дългия пост се разрешавало да се яде месо.

Комката е парче от пушения бут или плешка, което сваряват с хрян. Вечерта при отговяването се позволява да се яде само чорбата, а месото се оставя за Коледната трапеза.

Колачите трябва да са опитни / Снимка: Иван Григоров

Във всяка къща имало дървено корито за осоляване на сланината, което се използвало един път в годината, само с такава цел.

За миенето и пълненето на червата също имало специални съдове.

Червата се отделят и измиват ритуално в съд, който се ползва един път годишно / Снимка: Иван Григоров

Цялата процедура е описана подробно в спомените на банатчанина Бонко Гюков:

"Докато мъжете разпарят свинете, жените "упалат" ракия и занасят да почерпят работниците, като казват: "Здравца ву на синцата! Па дай Бож дугудина да бъят по-дубел свиняте!"

Съдовете също са част от ритуала / Снимка: Иван Григоров

И децата се учат, за да пазят традицията / Снимка: Иван Григоров

Когато се разпаря първото прасе, една жена носи сол и започва да го соли от главата до опашката и да нарича: "Колкуту скруфичита соль, толкоуз прасчета дугудин. Дай Бож.!"

Снимка: Иван Григоров

След като се обреже месото и се разпредели за различните специалитети, за работа се залавят жените. Най-напред от рибиците нарязват прясно месо за приготвянето на "паприкаш" - ястие с което се гощават колачите и цялата рода.

С най-крехката сланина на корема - "подкормината" се правят сладкиши.

Приготвят се и сладки / Снимка: Иван Григоров

Слагат маста в котела да се топи. След това започват да солят месото и сланините. Осоленото месо се слага в дървен "чъбър". Месото и сланините стоят две седмици в сол, като всяка седмица се обръщат - месото си пуска вода. След това се вдигат на коша да се пушат.

И за дворното куче трябва да има нещо / Снимка: Иван Григоров

В котела се варят за приготвянето на "майошките" нарязани бели дробове, бъбреци, кожа. Вадят се и когато изстинат, се нарязват и се пълнят дебелите черва. Те са почистени и изпарени.

В майошките, освен нарязаните дреболии на прасето, се слага само червен лук и сол, но пипер - не, и след това готовите майошки се варят също.

Снимка: Иван Григоров

В котела се слагат да се варят и напълнените кървавици. В месото за "набиване"(пълнене) на "кълбасите" освен сол, се слагат подправки - червен и чер пипер, чесън или каквито други във всека къща си има традиция.

Снимка: Иван Григоров

В някои къщи в дотекезесарските времена, където гледали и крави и имали телета, обикновено с прасето заколвали и теле, за да се приготвят "кълбасите" със смес на свинското и телешко месо, които ставали още по-вкусни.

Те се вдигат на коша веднага след приготвянето, за да се пушат също..."

Приготвяне на "кълбъсъ" / Снимка: Иван Григоров

Откъде идва тази традиция: В с. Бърдарски геран живеят банатски българи. Наричат себе си "паликене" - павликяни. Банатските българи са потомци на български католици, напуснали родните си места и избягали отвъд Дунава след погрома на Чипровското въстание през 1688-а година.

Австро-Унгария, при управлението на Мария-Терезия, им дала специални права за заселване в пустеещата тогава област Банат, и те превръщат региона в процъфтяваща българска колония - с църкви, училища, модерно земеделие и търговия.

Снимка: Иван Григоров

Местното население изповядва предимно западно християнство (католицизъм). Във времето многобройната общност на павликяните постепенно се претопила с приемането на православие и ислям, но католицизмът се запазил. В селото дори и архитектурата на къщите е по-различна - в традициите на Австро-унгарската империя.

Снимка: Иван Григоров

В Бърдарски геран са предимно потомци на католици от Свищовско и Никополско. Банатските българи изпълняват песни на старинен диалект, от времената преди Чипровското въстание, а любимият им инструмент е цигулката. Преди няколко поколения банатчани били известни и с гъските, които отглеждали за пух и за ядене.

Снимка: Иван Григоров

Тези подробности от традициите им свидетелстват, че банатчани са възприели много обичаи от съжителството си с австрийци и унгарци, но са запазили обичаите си от някогашното си павликянско минало.

Снимка: Иван Григоров

Еми МАРИЯНСКА

Още

Необичайна будистка сватба на 6-годишни близнаци

Необичайна будистка сватба на 6-годишни близнаци

Още

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Още

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Още

БНР търси новите "Български посланици на културата"

БНР търси новите "Български посланици на културата"

Коментирай 46

Календар

Препоръчваме ви

1972 г.: Куклен театър за шампиони от времето на соца

През обектива на фотографа Иван Григоров

Лондон през 1989-а - обезпокоен от кризата в Източна Европа

Фото ретроспекция от британската столица на Иван Григоров

Пиеса, поръчана от Сталин и написана на украински, е играна у нас през 1978-а

Камерата на Иван Григоров е запечатала на старозагорска сцена легендите Михаил Улянов и Василий Лановой

1989-а: Уиндзор, три години преди пожара, който натъжи кралицата

Легендарният замък през фотообектива на Иван Григоров

1977-а: Времето на съветския "Москва не вярва на сълзи", награден с американския "Оскар"

Снимки на фотографа Иван Григоров в столицата на СССР преди 45 години