КОЛЕДНИ ОБИЧАИ
1989 г. : "Убиванье" на прасе в селото, където е заснет "Тримата от запаса"
Снимки на Иван Григоров в банатското село Бърдарски геран
Редактор : / 36949 Прочита 50 Коментара
16 декември 1989 г. , с. Бърдарски геран / Снимка: Иван Григоров
Някои нашенски обичаи буквално втрещяват чужденците, а и не само тях, ами и много българи. Един от тях е празничното колене на прасе преди Коледа. Обичаите в различните краища на страната са различни, но еднакво тържествени - поляти с много домашна ракия и придружени с веселие. Ако трябва да сме честни, в еуфорията по празниците дори и някои вегани се "престрашават" да хапнат от месцето на прасето.
Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила едно "свинско погребение", както наричат клането в някои краища на страната.
В с. Бърдарски геран колачите наричат коленето на прасето "убиванье". Там не само го "убиват", ами и тържествено го "погребват" на софра. Хората в оня край обичат гости и затова не виждат нищо лошо в "убиваньето".
"Убиваньето" се полива с домашна ракия / Снимка: Иван Григоров
В миналото още от края на октомври до Коледа се колели прасета във всяка къща и се слагало месо за опушване. Процесът на обработка траел повече от месец, а късовете месо се опушвали в специални помещения вътре в къщите. Някои правели т.нар. "кълбасъ" - вид суджук.
Снимките на Иван Григоров са запечатали деня 16-и декември 1989-а година в село Бърдарски геран. Един любопитен факт - именно в това село е заснет през 1971-ва година филмът на Зако Хеския "Тримата от запаса".
"Убиваньето" в с. Бърдарски геран / Снимка: Иван Григоров
Ритуалното колене на прасе, или "убиванье"-то, е форма на жертвоприношение. Особеното на клането в онзи край е, че прасето се разрязва откъм гърба, а не откъм корема, както е по други места в България. Хора от селото сами се смеят, какви недоразумения е предизвикавало наименованието "убиванье".
Една учителка, дошла от друг край в селото, припаднала като чула да й казват, че "Ванчо няма да дойде на училище, щото у тях днес "убиват"...
За "убиваньето" си имало редица строги изисквания, като например, че се коли само в дните вторник, четвъртък и събота. Никога - в петък и неделя. Подготовката за ритула започвала от предния ден - известявали се близки и роднини, да присъстват на свинската смърт. Рано сутринта мъжете от родата се събирали, за да "убият" прасето.
В миналото викали и човек, който да се занимае с майсторското одиране на кожата - за направата на цървули.
По-възрастните дават инструкции / Снимка: Иван Григоров
Голям майсторлък е и събирането на кръвта от прасето, за приготвянето на един от най-характерните специалитети - кървавицата. "Прасето трябва да е майсторски прободено така, че кръвта да се събере в паница, преди да се съсири", казват местните.
От тази кръв, смесена с нарязани дреболии, се пълнят червата.
Пърлели прасето на слама, за приготвянето на шунка. Нарязаните плешки, бутове или ребра, които били определени за пушене и приготвяне на шунка, се провисвали в комина - "коша", както го наричат местните. С тази шунка се "комкали" след Коледните пости, когато най-сетне след дългия пост се разрешавало да се яде месо.
Комката е парче от пушения бут или плешка, което сваряват с хрян. Вечерта при отговяването се позволява да се яде само чорбата, а месото се оставя за Коледната трапеза.
Колачите трябва да са опитни / Снимка: Иван Григоров
Във всяка къща имало дървено корито за осоляване на сланината, което се използвало един път в годината, само с такава цел.
За миенето и пълненето на червата също имало специални съдове.
Цялата процедура е описана подробно в спомените на банатчанина Бонко Гюков:
"Докато мъжете разпарят свинете, жените "упалат" ракия и занасят да почерпят работниците, като казват: "Здравца ву на синцата! Па дай Бож дугудина да бъят по-дубел свиняте!"
Съдовете също са част от ритуала / Снимка: Иван Григоров
И децата се учат, за да пазят традицията / Снимка: Иван Григоров
Когато се разпаря първото прасе, една жена носи сол и започва да го соли от главата до опашката и да нарича: "Колкуту скруфичита соль, толкоуз прасчета дугудин. Дай Бож.!"
След като се обреже месото и се разпредели за различните специалитети, за работа се залавят жените. Най-напред от рибиците нарязват прясно месо за приготвянето на "паприкаш" - ястие с което се гощават колачите и цялата рода.
С най-крехката сланина на корема - "подкормината" се правят сладкиши.
Приготвят се и сладки / Снимка: Иван Григоров
Слагат маста в котела да се топи. След това започват да солят месото и сланините. Осоленото месо се слага в дървен "чъбър". Месото и сланините стоят две седмици в сол, като всяка седмица се обръщат - месото си пуска вода. След това се вдигат на коша да се пушат.
И за дворното куче трябва да има нещо / Снимка: Иван Григоров
В котела се варят за приготвянето на "майошките" нарязани бели дробове, бъбреци, кожа. Вадят се и когато изстинат, се нарязват и се пълнят дебелите черва. Те са почистени и изпарени.
В майошките, освен нарязаните дреболии на прасето, се слага само червен лук и сол, но пипер - не, и след това готовите майошки се варят също.
В котела се слагат да се варят и напълнените кървавици. В месото за "набиване"(пълнене) на "кълбасите" освен сол, се слагат подправки - червен и чер пипер, чесън или каквито други във всека къща си има традиция.
В някои къщи в дотекезесарските времена, където гледали и крави и имали телета, обикновено с прасето заколвали и теле, за да се приготвят "кълбасите" със смес на свинското и телешко месо, които ставали още по-вкусни.
Те се вдигат на коша веднага след приготвянето, за да се пушат също..."
Приготвяне на "кълбъсъ" / Снимка: Иван Григоров
Откъде идва тази традиция: В с. Бърдарски геран живеят банатски българи. Наричат себе си "паликене" - павликяни. Банатските българи са потомци на български католици, напуснали родните си места и избягали отвъд Дунава след погрома на Чипровското въстание през 1688-а година.
Австро-Унгария, при управлението на Мария-Терезия, им дала специални права за заселване в пустеещата тогава област Банат, и те превръщат региона в процъфтяваща българска колония - с църкви, училища, модерно земеделие и търговия.
Местното население изповядва предимно западно християнство (католицизъм). Във времето многобройната общност на павликяните постепенно се претопила с приемането на православие и ислям, но католицизмът се запазил. В селото дори и архитектурата на къщите е по-различна - в традициите на Австро-унгарската империя.
В Бърдарски геран са предимно потомци на католици от Свищовско и Никополско. Банатските българи изпълняват песни на старинен диалект, от времената преди Чипровското въстание, а любимият им инструмент е цигулката. Преди няколко поколения банатчани били известни и с гъските, които отглеждали за пух и за ядене.
Тези подробности от традициите им свидетелстват, че банатчани са възприели много обичаи от съжителството си с австрийци и унгарци, но са запазили обичаите си от някогашното си павликянско минало.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fvtori-pogled%2F1989-g-ubivanye-na-prase-v-seloto-kadeto-e-zasnet-trimata-ot-zapasa&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F12%2F21%2F2427470%2F768x432.jpg%3F_%3D1671703229&description=1989 г. : "Убиванье" на прасе в селото, където е заснет "Тримата от запаса"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}