БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ
Един ден с Гена Димитрова през 1988-а
Снимки на Иван Григоров от урок на знаменитата певица в Софийската опера
Автор : / 3994 Прочита 4 Коментара
Снимки: Иван Григоров/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Тя си отиде от нашия свят далеч от родината - през 2005-а година в Милано, но всеки спомен за нея стопля сърцата с усещането за нещо родно и близко. Ето защо е съвсем оправдано назоваването на името й от повечето българи не като "оперната прима Гена Димитрова", а като "нашата Гена".
Тя беше и остана за всички българи гордост не само заради световната си слава, но и заради това, че никога не се възгордя от успеха и никога не забрави корените си.
През юни 1988-а Гена е в България и провежда клас за млади оперни певци. Фотографът Иван Григоров е запечатал урока й с младата по онова време Веселина Кацарова.
Любопитно е да си представим онзи ден с Гена. Скромно облечена и сериозно отдадена на мисията си, у нея не се забелязва никаква суета.
Това ми напомня за един момент от живота й, описан от дизайнера Васил Опев. На първата им среща, Гена наивно го оппитала: "Че как тъй мъж ще шие за жени?" Така започва едно приятелство за цял живот. Опев изработва и личните й, и сценичните й костюми - на Елизабет Валоа от "Дон Карлос" на Верди, на Тоска от едноименната опера на Пучини, на Леонора от "Силата на съдбата" на Верди и мн. др.
Гена е имала забележителни физически данни - висока 183 см, с гръдна обиколка 116 и ханш - 115. Снажна и красива българка. С великолепна бяла кожа. Никога не слагала фон дьо тен, или силен грим. Само като Сантуца от "Селска чест" на Маскани й сложили грим, с който да изглежда със загоряла кожа.
Опев разказва, че когато трябвало да шият костюмите на Гена, нито една от работничките не отказвала да работи и извънредно. Харесвали я. Казвали, че за разлика от много други примадони, "Гена не лъготи и не се лигави".
Част от костюмите, изработени от Опев и труженичките му, Гена подарявала на свои ученички. Помагала на бедни момичета с дрехи и пари. И не само: "Ученички, стажантки живееха при нея", разказва дизайнерът в едно интервю.
През 1988-а, откогато са снимките, тя е омъжена за голямата си любов - Георги Стойков. Духовният й наставник - Христо Бръмбаров бил против да е омъжена - съветвал я да се посвети изцяло на кариерата, но двамата с нейния Жоро се оженили тайно.
Бог не дарил двойката с деца, и Георги Стойков и Гена осиновяват племенницата си Милена и се грижат за нея с огромна любов. Именно тя е живата памет за тези невероятни хора и направи филм, издаде книга за Гена. Гост на премиерата на първото издание на книгата през 2012-а година в Софийската опера бе световният тенор Хосе Карерас.
Георги Стойков загива при катастрофа през 1991-ва година. Гена научила жестоката вест в Бирмингам. Затворила се в мъката си и изпаднала в жестока депресия. Всички я съветвали да работи, за да се спаси от ужаса в душата си.
До онзи жесток ден двамата с георги имали зад гърба си 22 години щастлив и предан брак. Помагали на много хора. Много българи помнят тяхната човечност и щедрото им благородство. Разказват, че без да шумят раздавали пари, скъпи палта и бижута на закъсали в чужбина нашенци, за да ги подпомогнат.
"Гена беше така устроена, че не можеше да откаже на човек в нужда, а Жоро - той никога не й противоречеше - беше силно влюбен в жена си мъж", разказват техни близки.
За двойката разказва и Иван Божилов от ботевградското село Врачеш, братовчед на Георги. През същата онази 1988-а година, откогато са снимките, Божилов бил поканен да гостува на семейството във Виена. Ден преди да тръгне от София, обаче, на един столичен булевард го блъснала кола. Едната му ръка пострадала тежко. Наложило се да влезе в болница, с надеждата че бързо ще се оправи и ще замине за Виена. И заминава.
Бинтован, но отива. Гена се върнала от Италия, за да се сълерат всички заедно въ Виена. Вечерта преминала весело, но отвреме навреме Гена тревожно поглеждала към госта и бинтованата му ръка. По интуиция ли, или от загриженост, по едно време казала на мъжа си: "Закарай го в болницата!", и даже му казала при гкого да заведе госта им.
Докторите констатирали водниста гангрена, от която може да се умре, или да се наложи ампутация на ръката. Последвала операция на стойност 16 000 шилинга, които платили Гена и Жоро.
Операцията приключила успешно. Препоръчали болният да бъде известно време под наблюдение в домашни условия. И така, Гена останала да гледа братовчеда Иван - сменяла превръзки, готвела, успокоявала го. А по същото време имала договори да пее в Япония и Корея... "Такава беше тя. Всеотдайна и човечна. Ключа им от апартамента във Виена го даваха непрекъснато на българи, които имаха нужда", разказва Божилов.
След смъртта на съпруга си Гена остава без другар до края на дните си. От преживяния стрес развила рак на панкреаса.
А знаете ли, че Доналд Тръмп е искал да се ожени за нея? - "Моето сърце е заето, господин Тръмп, отвърнала тя. Убедена съм, че вие никога няма да бъдете самотен!"
През 1988-а, откогато са снимките, Гена не е знаела, какъв удар предстои да изживее през 91-ва. Та кой знае съдбата си?! През 1988-а тя е в родината, в любимата си опера, заобиколена от млади хора, които й припомнят за нейните първи крачки на сцената. Щастлива е.
Тръгнала е от село Беглеж и помни годините, в които миела чинии в стола на Консерваторията, за да плаща наема за квартирата. Не забравя, колко е важно някой да ти подаде ръка, да ти предаде опита си. И тя го прави всеотдайно.
Всяка стъпка в живота й на младини е била изкупена с труд и лишения, затова от сърце се опитва да помага на младите.
От оперния й дебют през 1966-а в Софийската народна опера като Абигайл в "Набуко" от Верди, до 1988-а, тя вече има световна слава: спечелила е певчески конкурс на името на Верди, наградата на конкурса в Тревизо, гастролира при огромен успех във Франция, Германия и Испания, спечелва любовта на публиката в "Arena di Verona" с "Аида" от Верди, "Джоконда" от Понкиели и "Турандот" от Пучини.
След премиерата на постановката на Франко Дзефирели на "Турандот" в "Ла Скала", в която участва и тенора Пласидо Доминго, Гена е на върха на световната слава. Пее в "Ла Скала" и в "Метрополитен Опера" през 1987-а. През същата година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.
И вместо да се отдаде на всички облаги от славата си по света, нашата Гена започва да прави майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща и София. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и пее на техните концерти. На снимките виждате Веселина Кацарова, но нейните ученици са много. Сред тях са и Елена Баръмова, и Байса Дашням, и много други.
А Гена си остава все онази нашенка, която без всякаква преструвка може да се самоиронизира, като разказва смешни случки от живота си, да общува с всекиго без суета, напълно естествена.
Такава е била "нашата Гена"!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}