Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Гена Димитрова - момичето от село, което покори света

СВЕТЛИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРИЯ

Гена Димитрова - момичето от село, което покори света

Докато следва, за да се издържа, мие чинии в стола на Консерваторията

Гена Димитрова (Снимки: Архив "Dir.bg")

Покойната оперна певица Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. Днес щеше да навърши 78. Нашата Гена, като я нарича народът ни, е една от най-значителните личности на България на световната сцена. Тя е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пееше най-трудните партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. Три пъти е откривала сезоните на Миланския театър - в ролята на Турандот от едноименната опера от Пучини, като Амнерис от "Аида" на Верди и с Абигайл от "Набуко" на Верди.

Още

Да върнем Гена у дома!

Да върнем Гена у дома!

На 27 юни 1987 г. певицата е наградена в родния град на Джузепе Верди - Бусето с наградата "Златен Верди" за Вердиевите й героини. До Гена тази награда е била присъждана само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена. И само като си помисли човек, че е на 18, когато за пръв път, като студентка в София, гледа операта "Аида" на Джузепе Верди!... Къде ти преди това, едно момиче от село Беглеж, да види такова нещо?!

Ето това никога не забрави и не се възгордя нашата Гена. Тя провеждаше майсторски класове в консерваториите на София, Атина, Рим, Будапеща и др. Работеше с млади таланти, организираше техни участия и концерти, и участваше като изпълнител на техните концерти. Певицата бе изцяло отдадена на работата си и винаги готова да подкрепи младите си колеги. Гена Димитрова познаваше трудната цена на успеха и никога не забрави откъде е тръгнала.

В ролята на Гергана от едноименната опера на Маестро Г. Атанасов /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в "Карнеги хол" с Абигайл в операта "Набуко" от Верди. През сезона 1983/1984 г. е обявена за най-добра изпълнителка в "Ла Скала" и е удостоена с наградата "Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза "Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за най-успешен спектакъл.

През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина", първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата "Кристална лира", връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Певицата почина в Милано на 11 юни 2005 година, след боледуване от рак.

В ролята на Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Народът ни и до днес я нарича просто Гена. С това изразява любовта си към една жена, която тръгна от село, покори света, но не забрави корените си - винаги бе готова да откликне на всяка болка, да се зарадва с радостта на обикновените хора.

Гена /вдясно/ със сестра си Надка в родното им село Беглеж

Пее още от детските си години. Първият й учител по музика е Иван Генков. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София, но баща й бил против. За да се издържа като студентка, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията. По-заможните кандидат-прими й се подиграват зад гърба.

"Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните", казва им веднъж именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.

И излиза права, въпреки че Гена Димитрова до края на живота си бе пример за благородство, което не би позволило някой друг да й "слугува" за каквото и да е.

21 април 1988 г. По време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

1988 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

21 април 1988 г. Гена Димитрова и Веселина Кацарова по време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър "Ла Скала".

Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в "Набуко" на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в Театралното училище към "Ла Скала" при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, в ролята на Амелия от "Бал с маски" на Верди.

С Пласидо Доминго след представлението на "Бал с маски" в Каракас, 1974 г.

През 1971 година пее в "Силата на съдбата" от Вреди във Франция. Светът вече започва да чува името й. Последното й изпълнение като стажантка в "Ла Скала" е като Амелия, която роля изпълнява на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в "Джоконда" на Амилкаре Понкиели в "Арена ди Верона" през 1980 година, като Абигайл в "Набуко" на Верди - пак там, през 1981 година, и в "Турандот" на Пучини.

Като Джизелда с Хосе Карерас в "Ломбардци",1984 г.

Най-успешният период в кариерата й започва след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на "Тоска" в "Ла Скала", в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

В ролята на Манон Леско на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Природата я бе надарила с могъщ и "неземен" глас - драматичен сопран. И още - с чутовен работохолизъм и желание за съвършенство.

В личния си живот преживява огромна загуба на близък човек - в автомобилна катастрофа загива съпругът й Георги Стойков, който не може да прежали до смъртта си. Гена е в Бирмингам, когато научава за смъртта на Джорджо от вестник "Кориере дела Сера". Павароти ѝ телефонира от Ню Йорк: "Тръгни веднага! Само сцената ще те спаси!".

Снимка от семейния албум - със съпруга си Георги и племенницата Милена

Малко известен факт от живота на Гена Димитрова е и този, че биографична книга за нея не успява да види бял свят в България в продължение на 15 години. Роля изиграва Румен Петков, който по онова време е кмет на Плевен. Днес в Регионалния исторически музей на града има експозиция за Гена. Пред залата в снимки е показан житейският път на певицата - от детските й години в родното село Беглеж, до върховете на оперното изкуство и съвместните й изяви с най-прочутите имена на световната оперна сцена в края на ХХ в.

Във витрини са подредени лични вещи и отличия на певицата.

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Известно е, че тя искаше да завещае целия си сценичен гардероб на България, и е търсела начин да стори това преди смъртта си, но държавата ни не намери начин да транспортира контейнера, а какво стана после, така и никой не разбра?...

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Сред митовете за Гена има един, който днес си спомнят малцина - че когато навремето Петър Младенов произнася емблематичната реплика "Нека /Не е ли?/ по-добре да дойдат танковете?", драматичният сблъсък на площада пред Народното събрание е бил избегнат с нейна помощ - Гена Димитрова запява химна на РБългария и усмирява тълпата. 

Когато научава, че е болна от рак, скрива това от близките си. С Георги нямат деца, нейна наследничка е племенничката й. През 2005 г. се сбогува със софийските си колеги и приятели с думите "Ще се върна!", и заминава на лечение в Италия. Но повече не се връща!...

В костюма на кралица Елизабет се снима с племенницата си Милена

Отиде си една истинска звезда, която в бита си бе лишена от всякаква суета и преструвка.

"Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде", казва приживе Гена Димитрова.

"Господ ни взима, колкото ни е дал."

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

А като й "взе" толкова, колкото й бе дал, Той ограби и нас - отиде си една велика личност на България.

Поклон пред паметта на една велика българка - ненадминатата Гена Димитрова, или както народът ни я нарича - "нашата Гена"!

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 4

1/1

Гена Димитрова (Снимки: Архив "Dir.bg")

Портрет на Гена Димитрова, автор: Мария Столарова, 1988 г., частна колекция

В ролята на Абигайл в операта "Набуко" на Дж. Верди /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен /

В ролята на Гергана от едноименната опера на Маестро Г. Атанасов /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

В ролята на Манон Леско на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

В ролята на Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Снимка от семейния албум - със съпруга си Георги и племенницата Милена

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

С Пласидо Доминго след представлението на "Бал с маски" в Каракас, 1974 г.

В костюма на кралица Елизабет се снима с племенницата си Милена

Като Джизелда с Хосе Карерас в "Ломбардци",1984 г.

Гена /вдясно/ със сестра си Надка в родното им село Беглеж

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

21 април 1988 г. По време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

1988 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

21 април 1988 г. Гена Димитрова и Веселина Кацарова по време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Календар

Препоръчваме ви

Изложбата "Вапцаров - Мечтателят" в СУ продължава до 15-и януари догодина

В експозицията са представени много лични документи на поета, както и кореспонденцията му с близки и приятели

Вълшебната цигулка на Роби Лакатош и струнният оркестър на Classic FM Radio ще огласят НДК

Инструментът на виртуоза е изработен от един от последните майстори от Венецианската лютиерска школа - Анселмо Белосио

Примадоната тръгна към Нейчо на Никулден, но остана огромната й сянка

Стояна не можа да дочака 100 години, но направи стотици роли, с които завинаги ще бъде частица от всеки от нас

Ламбо към Йосиф Сърчаджиев: Ние сме ангели, помни, давай смело!

Стефан не си отива, остава усещането за взаимност, което ще бъде много важно за мен, докато съм жив", изповяда Сърчаджиев

Защо Джоан Роулинг харесва рисунките на Любен Зидаров, а фейсбук - не

Кой породи скандала с илюстрациите на юбилейната книга "Хари Потър", и не беше ли редно първо да попитаме децата?