Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Гена Димитрова - момичето от село, което покори света

СВЕТЛИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРИЯ

Гена Димитрова - момичето от село, което покори света

Докато следва, за да се издържа, мие чинии в стола на Консерваторията

Гена Димитрова (Снимки: Архив "Dir.bg")

Покойната оперна певица Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. Днес щеше да навърши 78. Нашата Гена, като я нарича народът ни, е една от най-значителните личности на България на световната сцена. Тя е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пееше най-трудните партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. Три пъти е откривала сезоните на Миланския театър - в ролята на Турандот от едноименната опера от Пучини, като Амнерис от "Аида" на Верди и с Абигайл от "Набуко" на Верди.

Още

Да върнем Гена у дома!

Да върнем Гена у дома!

На 27 юни 1987 г. певицата е наградена в родния град на Джузепе Верди - Бусето с наградата "Златен Верди" за Вердиевите й героини. До Гена тази награда е била присъждана само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена. И само като си помисли човек, че е на 18, когато за пръв път, като студентка в София, гледа операта "Аида" на Джузепе Верди!... Къде ти преди това, едно момиче от село Беглеж, да види такова нещо?!

Ето това никога не забрави и не се възгордя нашата Гена. Тя провеждаше майсторски класове в консерваториите на София, Атина, Рим, Будапеща и др. Работеше с млади таланти, организираше техни участия и концерти, и участваше като изпълнител на техните концерти. Певицата бе изцяло отдадена на работата си и винаги готова да подкрепи младите си колеги. Гена Димитрова познаваше трудната цена на успеха и никога не забрави откъде е тръгнала.

В ролята на Гергана от едноименната опера на Маестро Г. Атанасов /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в "Карнеги хол" с Абигайл в операта "Набуко" от Верди. През сезона 1983/1984 г. е обявена за най-добра изпълнителка в "Ла Скала" и е удостоена с наградата "Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза "Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за най-успешен спектакъл.

През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина", първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата "Кристална лира", връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Певицата почина в Милано на 11 юни 2005 година, след боледуване от рак.

В ролята на Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Народът ни и до днес я нарича просто Гена. С това изразява любовта си към една жена, която тръгна от село, покори света, но не забрави корените си - винаги бе готова да откликне на всяка болка, да се зарадва с радостта на обикновените хора.

Гена /вдясно/ със сестра си Надка в родното им село Беглеж

Пее още от детските си години. Първият й учител по музика е Иван Генков. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София, но баща й бил против. За да се издържа като студентка, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията. По-заможните кандидат-прими й се подиграват зад гърба.

"Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните", казва им веднъж именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.

И излиза права, въпреки че Гена Димитрова до края на живота си бе пример за благородство, което не би позволило някой друг да й "слугува" за каквото и да е.

21 април 1988 г. По време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

1988 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

21 април 1988 г. Гена Димитрова и Веселина Кацарова по време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър "Ла Скала".

Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в "Набуко" на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в Театралното училище към "Ла Скала" при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, в ролята на Амелия от "Бал с маски" на Верди.

С Пласидо Доминго след представлението на "Бал с маски" в Каракас, 1974 г.

През 1971 година пее в "Силата на съдбата" от Вреди във Франция. Светът вече започва да чува името й. Последното й изпълнение като стажантка в "Ла Скала" е като Амелия, която роля изпълнява на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в "Джоконда" на Амилкаре Понкиели в "Арена ди Верона" през 1980 година, като Абигайл в "Набуко" на Верди - пак там, през 1981 година, и в "Турандот" на Пучини.

Като Джизелда с Хосе Карерас в "Ломбардци",1984 г.

Най-успешният период в кариерата й започва след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на "Тоска" в "Ла Скала", в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

В ролята на Манон Леско на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Природата я бе надарила с могъщ и "неземен" глас - драматичен сопран. И още - с чутовен работохолизъм и желание за съвършенство.

В личния си живот преживява огромна загуба на близък човек - в автомобилна катастрофа загива съпругът й Георги Стойков, който не може да прежали до смъртта си. Гена е в Бирмингам, когато научава за смъртта на Джорджо от вестник "Кориере дела Сера". Павароти ѝ телефонира от Ню Йорк: "Тръгни веднага! Само сцената ще те спаси!".

Снимка от семейния албум - със съпруга си Георги и племенницата Милена

Малко известен факт от живота на Гена Димитрова е и този, че биографична книга за нея не успява да види бял свят в България в продължение на 15 години. Роля изиграва Румен Петков, който по онова време е кмет на Плевен. Днес в Регионалния исторически музей на града има експозиция за Гена. Пред залата в снимки е показан житейският път на певицата - от детските й години в родното село Беглеж, до върховете на оперното изкуство и съвместните й изяви с най-прочутите имена на световната оперна сцена в края на ХХ в.

Във витрини са подредени лични вещи и отличия на певицата.

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Известно е, че тя искаше да завещае целия си сценичен гардероб на България, и е търсела начин да стори това преди смъртта си, но държавата ни не намери начин да транспортира контейнера, а какво стана после, така и никой не разбра?...

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Сред митовете за Гена има един, който днес си спомнят малцина - че когато навремето Петър Младенов произнася емблематичната реплика "Нека /Не е ли?/ по-добре да дойдат танковете?", драматичният сблъсък на площада пред Народното събрание е бил избегнат с нейна помощ - Гена Димитрова запява химна на РБългария и усмирява тълпата. 

Когато научава, че е болна от рак, скрива това от близките си. С Георги нямат деца, нейна наследничка е племенничката й. През 2005 г. се сбогува със софийските си колеги и приятели с думите "Ще се върна!", и заминава на лечение в Италия. Но повече не се връща!...

В костюма на кралица Елизабет се снима с племенницата си Милена

Отиде си една истинска звезда, която в бита си бе лишена от всякаква суета и преструвка.

"Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде", казва приживе Гена Димитрова.

"Господ ни взима, колкото ни е дал."

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

А като й "взе" толкова, колкото й бе дал, Той ограби и нас - отиде си една велика личност на България.

Поклон пред паметта на една велика българка - ненадминатата Гена Димитрова, или както народът ни я нарича - "нашата Гена"!

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 4

1/1

Гена Димитрова (Снимки: Архив "Dir.bg")

Портрет на Гена Димитрова, автор: Мария Столарова, 1988 г., частна колекция

В ролята на Абигайл в операта "Набуко" на Дж. Верди /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен /

В ролята на Гергана от едноименната опера на Маестро Г. Атанасов /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

В ролята на Манон Леско на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

В ролята на Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини /Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен/

Снимка от семейния албум - със съпруга си Георги и племенницата Милена

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

Снимка: Експозиция на Гена Димитрова в Регионален исторически музей на Плевен

С Пласидо Доминго след представлението на "Бал с маски" в Каракас, 1974 г.

В костюма на кралица Елизабет се снима с племенницата си Милена

Като Джизелда с Хосе Карерас в "Ломбардци",1984 г.

Гена /вдясно/ със сестра си Надка в родното им село Беглеж

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

21 април 1988 г. По време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

1988 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

21 април 1988 г. Гена Димитрова и Веселина Кацарова по време на урок за млади оперни певци (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Календар

Препоръчваме ви

Кой купи револвера на Ван Гог за 162 500 евро?

Най-известното оръжие в историята на изкуството е открито през 1960 г. в полето край Овер сюр Оаз, където художникът се прострелва на 27 юли 1890 г.

Револверът, с който Ван Гог се е прострелял, отива на търг

Автентичността на най-известното оръжие в историята на изкуството, вероятно никога няма да бъде доказана категорично

Тодор Славчев: Аладиновата пещера на фотографските свидетелства

"Обективът на бай Тодор улавя мигове, преживявания, вълнения, хора всякакви и… образи, които говорят много, стига човек да може да ги разбере и "прочете" вярно", каза Георги Папакочев при откриването на изложбата "Тодор Славчев - Фотоархив"

За трети път ще връчат наградата "Никола Гюзелев"

Събитието ще се ознаменува с концерт на Софийска филхармония и Национален филхармоничен хор

Гениалният Пикасо в десет факта

През дългия си живот художникът е създал 50 000 произведения на изкуството, натрупал е стотици милиони и е пленил безчет женски сърца