ПРЕЗ ОБЕКТИВА
Анджей Вайда: Светът е тежко болен
Снимки на Иван Григоров от срещата на Анджей Вайда със Стефан Данаилов, Наум Шопов, Васил Михайлов и трупата на Театъра на народната армия на българска сцена през 1978-а
Автор : / 7525 Прочита 2 Коментара
Март 1978 г. Анджей Вайда и Наум Шопов по време на репетиции на спектакъла "Делото Дантон" на сцената на Военния театър (Снимка: Иван Григоров)
Името на полския режисьор, сценарист и сценограф Анджей Вайда отдавна е световна емблема за качествено кино. До такава степен, че със знак за високо качество съществува термин "школата на Вайда". Той е носител на множество филмови награди, включително на Оскар (2000) и Златна мечка (2006), за цялостен принос към киното.
Към наградите можем да добавим Златна палма (1981), Почетна награда на БАФТА (1982), Награда на БАФТА за най-добър неанглоезичен филм (1984, за филма "Дантон"), Хердерова награда (1985), Орден на Белия орел, Орден на Възраждането на Полша, Орден за изкуство и литература, Унгарски орден за заслуги и др.
Филмите на Вайда са добре познати и у нас, а през 1964-та година той дори снима филма си "Пепелища" по класическата творба на Стефан Жеромски в България. Един от асистентите му е 26-годишният по онова време български режисьор Владислав Икономов, завършил в Полша.
При излизането си на екран, филмът предизвиква много дискусии, но Вайда винаги е бил човек с характер, който работи по собствена съвест. В изявленията си по онова време отстоява позицията си на свободен човек и казва, че иска откровено да разкаже за трагизма в полската история. Включително, и за тази по време на социализма.
През 1978-а година се случва още едно знаменателно за нас, българите събитие - Вайда идва в България да постави в Театъра на Народната армия "Делото Дантон" от Станислава Пшибишевска. С него е и Владимир Икономов, за когото вече споменахме. След като излиза разпределението на ролите, по избора на Вайда се оказва, че той е избрал Стефан Данаилов за ролята на Камий Демулен.
Именно това събитие ще видите в снимките на фотографа Иван Григоров - ТУК
Героят на Данаилов - Демулен, има славата на ерудит сред революционерите. Той е едновременно приятел и на Дантон (Васил Михайлов), и на Робеспиер (Наум Шопов). Вайда бил поразен от техниката на Стефан Данаилов. Пред журналисти казва: "Демулен в изпълнението на Данаилов е спонтанен, поривист защитник на убежденията си, в които не търси логика и история".
Действието в пиесата се развива в съдебна зала. Част от публиката е на сцената, част от актьорите са на първия балкон, преобразен в галерия за подсъдимите. Освен две пейки и една маса, на сцената няма нищо друго. Вайда не скрива, че пренася в България решенията си от полското представление. Целият репетиционен период провел асистентът му Икономов. Докарват костюмите от полското представление, за да бъдат ушити за българската постановка същите костюми.
Пиесата, по признанието на познавачи, е много трудна и трае над три часа. Покрай работата в театъра, Вайда се сближава с някои от актьорите и гостува на Стефан Данаилов в дома му. Нашият актьор споделя в интервю за в. "Култура":
"Изобщо не се държеше като велик световен кинорежисьор (не му бях гледал театралните постановки, пък и малко знаех, освен критиките и разказите за неговото представление на "Делото Дантон"). Вайда пиеше водка, аз също се напъвах да пия водка и отивах доста разсеян на сутрешните срещи. Говорехме си за живота и изкуството - роди се приятелство помежду ни.
...
Когато Вайда пристигна за премиерата, още първата вечер пак бе у дома. Пак се черпихме. На другия ден беше показването - всички играхме страшно мотивирани. Той отсече: "Премиерата ще бъде след два дни. Нямам нужда от репетиции". И не скриваше особения си възторг от възможностите на българските артисти. Явно го грабна нашият див темперамент.
...
У нас доста интелектуалци бяха шокирани, че точно тази пиеса на Пшибишевска се прави в тия години точно в ТНА. Но изобщо нямахме усещането, че участваме в съзаклятие. Едва по-късно осъзнахме какво е станало. Откровено казано, в ония години аз много-много не се интересувах от бунт. Но разбрах за какво става дума, когато започнаха представленията. А най-вече - когато отидохме на гастрол в Москва. Трябваше да имаме две представления, играхме три. Никога не съм виждал накуп тая велика руска интелигенция - чудо! Те просто ни завиждаха, че в България може да се играе това..."
...
Представлението ни имаше огромен успех. От една страна - Вайда, от друга - думите, които изричахме в години на стагнация, от трета - артистите... Може би защото военните бяха по-смели, разрешиха това да се случи. Само дето не разбрах защо така бързо представлението спря".
Наистина в това интервю Стефан Данаилов изразява почуда, която е актуална и днес: - Та Вайда е убеден антикомунист, занимава се с политическа дейност и е доста чудно как тогавашните български власти са приели да работи тук, и то в Театъра на Народната армия?!? Постановката е включена в мероприятията по Дните на полската култура у нас, а после гастролира и в Москва.
По време на репетициите в Театъра на Народната армия в София, Станислава Пшибишевска заснема документалния филм "Делото Дантон". Лентата изследва процеса на работа по създаването на една театрална постановка. В документалния филм участват българските актьори Васил Михайлов, Наум Шопов, Илия Добрев, Стефан Данаилов, Меглена Караламбова и други. Сценарият е на Мария Цонева, оператор - Константин Вънов.
Тези събития, запечатани от камерата на фотографа Иван Григоров ни връщат към едни наистина знаменателни за нашия театър времена. Когато въпреки соц цензурата, се създаваше истинско изкуство, и то от световни режисьори като Вайда.
Анджей Вайда твореше до смъртта си, в продължение на повече от шест десетилетия. Режисьорът почина на 9-и октомври 2016-а година на 90-годишна възраст. Ако беше жив, на 6-и март т.г. можеше да отпразнува 97-ата си годишнина. Това е поводът да припомним за великия режисьор и общественик, чрез снимките на фотографа Иван Григоров.
Анджей Вайда е роден на 6-и март 1926-а година в Сувалки, Полша. Първо следва в краковската Академия за изящни изкуства. После завършва Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище "Леон Шилер" в Лодз.
Дебютира през 1954-та година с филма "Поколение", но става известен със следващите си филми - "Канал" (1957) и "Пепел и диамант"(1958). Вайда екранизира класически творби от полската литература, като "Пепелища" на Стефан Жеромски, "Обетована" земя на Владислав Реймонт, "Сватба" на Станислав Виспянски и "Пан Тадеуш" на Адам Мицкевич. Това е голямо предизвикателство за един творец, защото рискува да се намерят много критици, ккато от средите на литераторите, така и сред историците. Но Вайда умееше да защитава творбите си и да не се страхува от критиката. Режисьорът създаде остро критични и към социалистическата действителност ленти, като "Човекът от мрамор" и "Човекът от желязо".
Март 1978 г. Васил Михайлов и СТефан Данаилов
През 80-те години Вайда работи във Франция и Германия. В периода 1981-1989-а година е член на консултативния комитет на "Солидарност". След отмяната на политическата цензура в Полша през 1989-а година, се насочва към болезнени теми от миналото и реализира филмите за Катин и Лех Валенса.
Катин е болезнена тема за Вайда и в личен план. Неговият баща е армейски офицер, убит в Катин. Вайда е на 13, когато започва Втората Световна война. Полша е разкъсана от Сталин и Хитлер. Бащата на малкия Анджей се бие и срещу немците, и срещу болшевиките, но е пленен и разстрелян от руското НКВД в Катин през пролетта на 1940-а година.
Когато през 2007-а година снима "Катин", Вайда признава, че това е "най-трудният филм в живота му".
"Вайда никога не е бил нагаждач към политическите промени - той винаги чувстваше себе си като свободен творец!", казва един от неговите съратници в киното.
Огромни са успехите на Анджей Вайда не само в киното, но и в театъра. Работил е в "Стари театър" в Краков, където режисира "Бесове" и "Идиот" по Достоевски, "Делото Дантон" на Станислава Пшибишевска, "Хамлет" и "Макбет" на Шекспир. В театралните му постановки винаги диша една различна и Вайдовска трактовка на тези класически произведения. "Всичко под негова режисура носи свободния дух на свободния човек", казва за него актьорът Збигнев Цибулски.
Анджей Вайда бе и общественик - председател на Сдружението на полските филмови дейци. През 1994-та година основава Центъра за японско изкуство и техника "Манга" в Краков. Същевременно бе член на френската Академия за изящни изкуства и изключително ценен творец от френския интелектуален елит.
Световната му слава е безспорна, както и признанието му приживе. Това се доказва от четирите номинации в категорията чуждоезичен филм на Американската академия за "Оскар". Близките му казват, че никога не е отдавал прекомерно голямо значение на наградите. Веднъж в интервю се шегува, че неговите интереси са "рисуването, киното, жените и политиката". Всъщност, той съвместяваше тези неща във филмите си, защото бе невероятен художник във всеки един смисъл на думата - и на картините на екрана, и на вътрешния психологизъм.
Филмите му бяха смела съпротива срещу официалната политика, а жените - негова "красива страст". В един от трите си брака Вайда бе съпруг на една от най-красивите полски актриси - Беата Тишкевич.
Филмите, с които ще остане в паметта на киноманите са много, но сред тях безспорно първенство държат "Канал", "Пепел и диамант", "Всичко за продан", "Пейзаж след битката", "Сватба", "Обетована земя", "Човекът от мрамор", "Човекът от желязо", "Пан Тадеуш" и "Катин". Те са символ на свободния полски дух.
"Ние, полските режисьори, искахме да се покажем на света. Но езикът ни е непознат, а цензурата преследваше главно словото. Така станахме визуално по-изразителни" - казва Вайда в едно интервю, и допълва: "Само опитвахме да разширим границите на свободата, така че партията да не определя всичко сама, а да даде малко глас на обществото, от чието име управлява".
Анджей Вайда израства в трудно време и съвсем млад му се "налага да възмъжее", както отбелязвал сам. Майка му била учителка, но при немската окупация училищата били затворени. Поляците организират нелегални училища и университети, свързани с полската съпротива. На 16 Вайда постъпва в редовете на Армия Крайова, но не може да се включи във Варшавското въстание през 1944-та година. Тогава, както сам разказва, "поляците бяха оставени сами срещу немците". Тези събития се запечатват в паметта му и отекват в картините на филма му "Канал".
Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско
През 1946-а година Вайда е арестуван заради Армия Крайова, която комунистите възприемат като националистическа и вражеска, защото се бори за независимост дори от Русия. На по-късни години Вайда ще признае, че именно тогава, когато го арестуват, е изпитал в себе си "огромна самота". По-късно ще янарече "самотата на мислещия човек".
В трите си военни филма - "Поколение", "Канал" и "Пепел и диамант", той ще стигне до най-дълбоките детайли на тази самота - в дълбините на една драматична битка, която е изпитвал самият той от съвсем млада възраст.
Анджей Вайда бе не само режисьорска школа, но и откривател на таланти. Във филма "Пепел и диамант" главната роля се изпълнява от Збигнев Цибулски, когото западната преса тутакси нарече звезда и окачестви като "полският Джеймс Дийн".
По време на студентските вълнения през 70-те в Полша Вайда е сред онези, които усещат пулса на съпротивата и могат да "говорят" с нейния глас. През 1977-а той заснема филма "Човекът от мрамор" със сюжет и персонажи, буквално изтъкани от непокорство. Не след дълго прави и продължение на този филм - "Човекът от желязо".
Във всичките си над 40 филма Вайда много чувствително изследваше "преминаването на човека през хаоса на историята", правдиво отбелязва Джейн Фонда, преди да връчи на Вайда "Оскар" за цялостно творчество.
Анджей Вайда се превърна в жива легенда на полското и европейското кино. До последния си дъх той работеше и с последни сили е искал да завърши последния си филм "Послеобрази", посветен на авангардния художник Владислав Стржемински, който не приема социалистическия реализъм и е унищожен от ретроградници на системата.
Вече възрастният Вайда си отиде огорчен от новия свят. Казва пред журналисти: "Светът е тежко болен. В кината се прожектират нови филми, но вече я няма надеждата, че благодарение на тях светът ще разбере грешките си и ще намери нов път към щастието".
Това са едни от последните думи на Вайда - човекът, който премина през целия си съзнателен живот като войник на надеждата за свободно изразяване на човешкия дух. Беше изгубил надежда. Беше уморен от битки за облагородяването на човеците.
"Моята мисия още не е приключена, а вие вече сте я забравили!", казва още той в едно от последните си интервюта. В тези думи прозира горчивината му. Но той си отиде от нашия свят, след като изпълни своята мисия с чест. И затова днес никой не го е забравил.
Той остава завинаги записан в златните страници на световното прогресивно кино. Той е Големият Вайда - един от властелините на съвременното кино.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}