СВОБОДАТА В ИЗКУСТВОТО

1986 г.: Как се завършваше Художествената академия

Дипломиране в специалностите Плакат, Живопис, Графика и Скулптура

Автор : Еми Мариянска / 5 февруари 2023 / 08:20 13000 Прочита 23 Коментара

Чавдар Радев представя на комисията своята работа. Отличник от випуск Плакат с ръководител проф. Александър Поплилов / Снимка: Иван Григоров

"О времена, о нрави!", на латински "O tempora, o mores!", казал за пръв път Цицерон от първата му реч срещу Катилина, и този израз се превръща в нарицателен за древните и до наши дни, като съдържанието му най-общо казано се тълкува като констатация за удивителна промяна на критериите за морал.

Заедно с морала се променяли и естетическите категории Красиво и Грозно. В различните времена на човешката цивилизация те много често си сменяли местата, до степен на пълно отрицание и подмяна с антиподите им.

Сигурно на тази "антитеза" дължим възклицателното "О", което изразява изумлението от подобна подмяна.

Дипломен реферат по специалността Плакат / Снимка: Иван Григоров

Февруари 1986 г. Представяне на дипломни работи в Художествената академия / Снимка: Иван Григоров

В последните 50 години времето сякаш не само се промени, но се "преобърна" - политкоректното Някога е напълно неприемливо Днес. За колко още време, както се казва "Времето ще покаже". Защото сравняват историята с колело, което постоянно се върти и прави така, че събитията, може би не съвсем буквално, но се повтарят.

Лошото е, че човечеството повтаря и старите си грешки.

Публично обсъждане на работите / Снимка: Иван Григоров

Февруари 1986 г. Представяне на дипломни работи в Художествената академия / Снимка: Иван Григоров

Изкуството никога не е било напълно независимо. Огромна част от шедьоврите на най-големите световни майстори на четката и скулптурата, са били поръчкови творби. Сред по-богатите поръчители, малцина са били меценатите, или така наречените на съвременен език "спонсори".

И още по-малко са били истинските ценители и благодетели на изкуството и на хората на изкуството.

Комисията изслушва внимателно обосновката на авторите / Снимка: Иван Григоров

Факт, че най-знаменитите художници на човешката цивилизация са си отивали от този свят бедни.

Днешните аукциони продават творбите им за баснословни суми, докато авторите им едва са оцелявали.

Трябва да се отбележи... / Снимка: Иван Григоров

Всяка творба се обсъжда като замисъл и художествено изображение / Снимка: Иван Григоров

Трябва да признаем, че най-много са повлиявали изкуството историческите промени. Благодарение на това днес много творби освен художествен факт, са и документални свидетелства на времето, в което са създадени.

Ето защо народ, който трие следите на времето като унищожава изкуство, всъщност трие историята си.

Разгорещено излагане на аргументи от Александър Поплилов / Снимка: Иван Григоров

Архивът на фотографа Иван Григоров ни връща в далечната 1986-а година, когато точно през февруари с.г. в Художествената академия /б.а. някога Висш институт за изобразително изкуство "Николай Павлович"/ в продължение на седмица, мастита комисия в състав: Тома Върбанов, Александър Поплилов, Найден Петков и Атанас Божков, се е произнасяла за качествата на творбите на дипломантите от специалностите Плакат, Живопис, Графика и Скулптура.

Сами ще забележите, че само четири години преди Промените, темите на творбите са преследвали тогавашната политкоректност. Това особено силно проличава при плакатите, които по правило са пропаганден жанр.

Представяне на дипломни живописни творби от Тома Върбанов / Снимка: Иван Григоров

Всъщност, снимките говорят сами по себе си, а за трактовката на заснетите творби от страна на някогашната комисия по оценяването им, можем само да гадаем по изразите на лицата на членовете й.

Комисията по оценяването на творбите, отлво надясно, преподавателите: Александър Поплилов, Найден Петков и Атанас Божков / Снимка: Иван Григоров

Днес някои от плакатите вероятно ще пробудят смях. Но, да не бързаме да се смеем, защото не се знае какво ни предстои и как ще се завърти колелото на времето. Изразът "Победителите не ги съдят" също идва от дебрите на историята. Макар и спорно, той се приписва на Екатерина Велика.