ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
На Йордановден през 1991-ва с патриарх Максим и наследника му Неофит
Снимки от архива на Иван Григоров
Автор : / 6942 Прочита 8 Коментара
6 януари 1991 г., Богоявление. Патриарх Максим, сред множеството миряни на празника / Снимка: Иван Григоров
Йордановден е един от най-големите християнски празници. Отбелязва се на 6-и януари, деня в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на хоата им се "явили" трите символа на Божественото проявление - Гласа Божий, гълъба и земния Човек.
Богоявление е тържество на християнското триединство: Бог Отец, Св. Дух и Бог Син.
6 януари 1991 г., Богоявление. Патриарх Максим на освещаването на кръста / Снимка: Иван Григоров
Този ден се смята за преломен в живота на обикновените хора. Народът вярва, че до него дните са опасни, затова ги нарича "мръсни дни", Поганци и Караконждуви дни.
Според народните вярвания, едва след като се кръсти водата, тогава светът става безопасно място за живеене.
6 януари 1991 г. Богоявление / Снимка: Иван Григоров
Православната църква извършва тържествена служба. Повсеместно църковно лице предвожда миряните до река, или водоем, където се хвърля кръста във водата. Традицията повелява нечетен брой момчета и млади мъже да се хвърлят, за да го хванат. Според поверието онзи, който пръв хване кръста, ще бъде много здрав и всичко ще му спори през годината.
Патриарх Максим сред миряни / Снимка: Иван Григоров
Някога по селата всички се радвали на смелчака, хванал кръста и го дарявали с подаръци. Болните пък тичали да се измият с вода от мястото, където е бил изваден кръста, с вярата, че ще оздравеят.
6 януари 1991 г. Богоявление, Патриарх Максим благославя множеството / Снимка: Иван Григоров
Народът вярва и в още знаци - например, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна.
Снимките на фотографа Иван Григоров ни връщат назад във времето - към 6-и януари 1991-ва година, когато службата за Богоявление водят тогавашният патриарх Максим и сегашният ни патриарх Неофит, по онова време вече авторитетна фигура в църковната йерархия.
1991-ва е годината, в която църковният разкол още не е отшумял сред и свещениците, и сред миряните. Да припомним как възникна той: Сагата тръгна още през октомври 1988-а, когато без благословията на Св. Синод на хълма Трапезица във Велико Търново бе учреден т.н. "Комитет за защита на религиозните права и свободи", под ръководството на йеромонах Христофор Събев, по-късно член на коалицията СДС.
Събев стана водеща фигура на разкола, като призовава за "нов демократичен синод" и служеше нощни бдения, откъдето му лепнаха прозвището "Фори светулката".
Още в началото на тези прояви, патриарх Максим написва писмо до Комитета по въпросите на БПЦ, с настояването самозваният комитет на Христофор Събев да не бъде регистриран. През 1990-а правителството на Филип Димитров създава Дирекция по вероизповеданията към Министерския Съвет, която заменя гореспоменатия комитет към МВнР.
За първи неин директор бе избран юристът Методи Спасов.
През 1991-ва година Събор на Православната църква потвърди избора от 1971-ва на Негово светейшество Максим за патриарх, но през юни с.г. СДС отново поиска оставката му заради това, че по соц време е бил избран от Политбюрото на ЦК на БКП.
Възникна втори, алтернативен синод, начело с митрополитите Пимен и Инокентий. Битката продължи чак до 1998-а година, когато на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърдиха каноничния избор на патриарх Максим и призоваха духовниците, които го оспорват, да се покаят.
С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002-ра година, държавата прекрати политическата намеса в делата на БПЦ и потвърди каноничността и легитимността на патриарх Максим.
Патриарх Максим, Богоявление 1991 г. / Снимка: Иван Григоров
В онези бурни времена, когато църквата ни бе разделена, сегашният ни патриарх Неофит изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата. Неофит има забележителна кариера. Той е подстриган за монах на 3-ти август 1975-а година в Троянския манастир и именно тогава приема името Неофит.
6 януари 1991 г., Богоявление. Патриарх Максим на освещаването на кръста / Снимка: Иван Григоров
Още същата година става диригент на Софийския свещенически хор, а на другата година патриарх Максим го ръкополага за йеромонах. Пак Максим го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала "Света Неделя", и до 1985-а година архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.
В края на същата година е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски епископ и е назначен за викарий на софийския митрополит. През 1989-а е избран за ректор на Духовната академия, а през юли 1991-ва става пръв декан на Богословския факултет при Софийския университет "Свети Климент Охридски". Заема този пост до януари 1992-ра година, когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.
По биографичната справка ясно личи, че на Богоявление през 1991-ва година Неофит вече е имал както авторитетна биография, така и подобаващото достойно място в църковната йерархия, за да бъде пръв сред придружаващите патриарх Максим духовни лица.
6 януари 1991 г., Богоявление. Патриарх Максим на освещаването на кръста / Снимка: Иван Григоров
След кончината на патриарх Максим през 2012-а година, на Патриаршеския избирателен църковен събор, проведен на следващата - 2013-а година, Неофит бе избран за патриарх на Българската православна църква.
И сега да се върнем на онзи Богоявленски 6-и януари 1991-ва година, когато един стар и един бъдещ български патриарх, бяха рамо до рамо сред хората.
Любопитното, което трябва да се отбележи е, че традицията с хвърлянето на кръста е възстановена така тържествено след промените през 1989-та. В една публикация от в. "Демокрация" точно от 1991-ва година четем: "След десетилетия възбрани бе възроден с цялата си пищност и красота денят на Богоялението, който отново е празник".
Пред храм-паметника "Ал. Невски" в София е пълно с народ / Снимка: Иван Григоров
Възражда се и т.нар. "мъжко хоро" - първо в Калофер, след време в цялата страна.
Но колкото повече традицията се възвръщаше и обхващаше все повече територии от страната, толкова повече се засилваха и новините за "бабаитлъци" - сбивания за кръста, разкъсани дрехи, псувни с ръкопашен бой и прочее хулиганщини на празника.
Като във всичко друго, и в това се проявихме като непораснали деца, които бъркат свободата със слободията. А има и друго, от което столетия не сме се отървали и явно няма да се отървем - нашият народ, поради спецификата на историческото си минало - езическите вярвания, от които тръгва и приемането на християнството по нашите земи по политически причини, продължава да е като раздвоен между религията и поверията.
Дори в народните ни песни Бога и Слънцето са две различни същества.
Българинът съчетава в душата си тази двойнствена вяра не само на Йордановден, но и на други християнски празници, като Гергьовден, например.
6 януари 1991 г., Богоявление. Патриарх Максим на освещаването на кръста / Снимка: Иван Григоров
Такива сме си ние, българите, но не пропускаме църковен празник, за да го отбележим с веселие.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}