Днес е Томина неделя - Денят на Св. Тома неверни, който става един от най-жертвоготовните ученици на Христос. Когато Исус Христос тръгва да съживи Лазар във Витания, именно Тома предлага на останалите апостоли: "Да отидем и ние да умрем с него!". Заплаща за вярата си - убиват го в Индия, където проповядва Христовото учение. А царят, който поръчва убийството му, после сам повярвал в чудото на Исус, когато синът му Азан се изцелил след покръстване в християнската вяра.

Но как Невярващият Тома става най-верен на Исус Христос?

Още

Свети Тома - невярващият, който повярвал

Св. Toмa e cимвoл нa чoвeшĸaтa cлaбocт, нa тъpceнeтo нa дoĸaзaтeлcтвo зa чyдoтo. Такива в болшинството си, сме хората. Нашенският израз "око да види, ръка да пипне" е закостенял трайно в народопсихологията на българите. Много сме лъгани и колкото и да сме оцелявали, все е оставало по едно зрънце съмнение, дали по Божие чудо е ставало това, или заради балканския ни инат. И това зрънце се е трупало, трупало столетия, докато ни превърне в зависими от отрицанието.

Един човек бе написал сутринта на фейсбук страницата си следния пост: "Баш днеска ли намери, на голям християнски празник, да дойде папата?!"

Обърнете внимание на израза: в него има всичко - турска дума, навлязла от столетия в речника ни, гняв от това, че католик идва у нас на християнски празник, и най-общо казано - никакво смирение и благородство. Единствено отрицание! В едно изречение се оглежда цялата смесица, която представлява българският характер.

В "Легенда за Сибин, преславският княз", а също и в "Антихрист", Емилиян Станев добре характеризира тази вечна битка в нашата българска душа - между езичеството и християнството. Приемаме православната вяра по-скоро по политически причини, но и до днес смесваме езически ритуали с християнския канон. Това смесване на космогонни представи се оглежда и във фолклора ни. В митическите ни народни песни са божества и Слънцето, и Бог. В песента "Славки си рожба не трае", известна и като "Грозданка и слънце" от Котленско, слънцето търси разрешение от Бог да грабне земна мома за невеста, а "кражбата" на булката се извършва "на свят ден, на Гергьоден".

А ето че сега, българската Църква, която приема дори езическите народни представи и ритуали като агнешкото жертвоприношение, се прави едва ли не на обидена от посещението на един католик-миротворец...

Снимка: Уикимедия

Дали историческото "наслагване" в нашата народопсихология или някаква друга причина ни правят Тома неверници, но сме си такива. Въпросът е дали имаме силата и куража да се променим?...

Поучителна е историята на библейския Тома. Каква е тя: Cлeд ĸaтo Иcyc възĸpъcвa и ce явявa нa yчeницитe cи, Toмa нe e cpeд тяx. Koгaтo пo-ĸъcнo мy ĸaзвaт: "Bидяxмe Гocпoдa", тoй им казва:

"Aĸo нe видя нa pъцeтe мy paнитe oт пиpoнитe и нe cлoжa pъĸa нa peбpaтa мy, нямa дa пoвяpвaм."

Тогава Xpиcтoc ce oбpъщa ĸъм нeгo и мy ĸaзвa: "Дaй cи пpъcтa тyĸ и виж pъцeтe ми, дaй pъĸaтa cи и я cлoжи нa peбpaтa ми. И нe бъди нeвяpвaщ, a вяpвaщ! И cлeд ĸaтo мe видя, пoвяpвa ли? Блaжeн e тoзи, ĸoйтo бeз дa види, вяpвa."

Снимка: Министерски съвет

И ето тук е големият въпрос: Българите вярваме в много неща, които нито сме видели, нито сме чули с ушите си, а в същото време не виждаме и не чуваме Бог в душата си.

Гневи се един българин, а сигурно има и много други като него, и с една турска дума в израза "баш" /днеска ли?!/ , изразява този гняв - че днес един посланик на мира като папа Франциск е дошъл за малко като наш гост и държавен глава на Ватикана в България. Сякаш някой му пречи на този българин да иде на наша - православна църква, като не е католик. Нашето отрицание на всичко и на всеки, различен от нас самите, ни е превърнало в отчайващо непоправими неверници. За жалост, в много отношения - непоследователни такива, защото "на едного, и да ни лъже - вярваме, а на другиго - никога".

И не си даваме сметка, че точно по този начин затваряме Пътя на Вярата в душите си, а може би и пътя към бъдещето си като нация?!?