Днес, на 23 април 2017 г. почитаме паметта на Свети Тома, известен с прозвището Неверни. Евангелието разказва как, когато тялото на мъртвия Иисус изчезнало от пещерата, от 12-те Христови ученици единствен Тома не повярвал и поискал да се убеди в чудото. Как? - Като пипне раните от гвоздеите по тялото на Учителя си. Оттогава и поговорката "Око да види, ръка да пипне" е израз на скептицизма на всеки невярващ.

Но, както ни е известно от библейските текстове, блажени са вярващите, но още по-скъпа Богу е "заблудената овца", т.е. онези миряни, които от невярващи са станали вярващи. Затова и почитаме светеца, който не просто сляпо е вярвал, а е поискал да се убеди и е повярвал. Свети Тома е пример за смирение на невярата пред вярата, и в този смисъл се превръща в символ и на надеждата на всеки обикновен смъртен да бъде споходен от чудото Господне.

"Ако не видя на ръцете Му, раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам", казал Тома на останалите апостоли. Как от невярващ е повярвал? - На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Когато Тома сам се убедил във Възкресението, паднал на колене пред Спасителя и почнал да Го моли за прошка. Казал Му: "Ти си Господ мой и Бог мой!".

После Свети Тома става един от най-жертвоготовните ученици на Христос. Когато Иисус Христос тръгва да съживи Лазар във Витания, именно Тома предлага на останалите апостоли: "Да отидем и ние да умрем с него!". Самият Тома започва да върши чудеса. Чрез тях спечелил много последователи на Христовото учение в Индия. Заплатил за вярата със смъртта си - царят на Индия поръчал да го убият.

Свети Тома имал мъченическа смърт, която обаче също се превръща в символ на вярата срещу невярата. Царят, който поискал смъртта му, сам повярвал в чудото, след като синът му Азан се изцелил след покръстването. И станало така, че самият той повярвал и последвал християнството.

А мощите на Тома били пренесени в Месопотамия и погребани там. На гроба му почнали да стават чудеса, а тълпящите се за помощ болни хора, и да отивали невярващи, почвали да вярват в Божието чудо.

В живота си всеки човек има мигове на съмнение и колебание, когато изразява неверие. Почитането на Свети Тома е израз на онази невяра, която търси вярата и я постига. Празникът ни учи, че винаги в отчаянието си трябва да търсим упование и да имаме надеждата, че ще получим спасение чрез вярата си.

Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, който слага край на Великденските празници. Наричат я още Светла или Празна неделя, защото и през 7-те й дни не се работи. Така че, днес да празнуват най-вече имениците, кръстени с имената Тома, Томислав, Томислава, но от утре - всички, работа ни чака. Всеки от нас, с делата си трябва да заслужи Божията благословия.