Отношенията между хората и слънцето намира израз във фолклора на много народи по света. Интересното при нас, българите, е че в много наши народни песни става едно смесване на образи от митологията със светци на християнската религия. Това е красив художествен израз на произхода ни, който столетия се опитва да сближи езичеството с вярата. Една народна песен в пълна степен изразява това - песента "Слънце и Грозданка" от Котленския край. В литературата песента е известна със заглавието "Славки си рожба не трае". 

Образът на слънцето в песента е олицетворен. Слънчо има човешко битие - има си майка, и изпитва човешки чувства - влюбва се в земна девойка.

Още

Нека да вали! Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица

Така народът хем изразява почитта си към небесното светило, което счита равно на бог, хем се опитва да го доближи до себе си, като му приписва човешки чувства - Слънчо се влюбва, тъжен е - не залязва, и дори се зарича: "Ако таз мома не взема, не ще си ясно изгрявам".

Най-любопитното от всичко е, че хем Слънцето според митологичните вярвания е бог, хем според фолклорната приказка в песента, вярва в Бог - признава го за една по-висша от себе си, сила. Слънчо моли майка си тя отиде да попита Бог може ли да вземат девойката на сърцето му на небето - "за нея да се венчае".

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

Слънцето търси разрешение от една по-висока в космогоничната йерархия сила.

В образната система на песента се оформят три пласта битие - земното /долната земя/- на човеците, горната земя, където е слънцето и едно по-високо ниво - там, където стоят Бог и светиите, като Св. Георги.

Майката на слънцето, като всяка човешка майка, се тревожи за сина си, и моли Бог да изпълни желанието му, макар да е изпълнена със съмнения - "Бива ли, приляга ли, жива момата да вдигнем"?! - Очевидно в народните вярвания животът на земните хора е невъзможен на небето. Същевременно се допуска, че това не означава смърт, а по-скоро "друг" живот. Нещо, твърде близко до религиозните ни схващания.

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

Красотата на Грозданка омайва слънцето и то спуска "златни люлки" у Грозданкини.

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

Експонира се една популярна народна традиция. А кога момите се люлеят на тях? - Ами, "на свят ден Гергьовден".

На свят християнски празник, митологичният герой - слънцето, вдига земната си избраница на небето, с разрешението на висшата сила - Бог. Какво смесване на мит и религия, в името на любовта!...

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

Човешката история в песента е повече от драматична. Две майки са изправени една срещу друга - майката на Слънчо и майката на Грозданка. Като взимат чедото й, Грозданкината майка Славка плаче и нарежда:

"Грозданке мила мамина, девет си годин сукала, девет месеца да говееш, на свекър и на свекърва, на първо либе венчано!"

"Говеенето" е български обичай, в който момата трябва да мълчи в знак на уважение към новите си роднини от мъжова страна.

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

И тук идва една интересна завръзка - Грозданка не чула добре девет месеца, или девет години трябва да "говее". Мълчала девет години, и слънцето пак се натъжило, че невестата му е "нема-немица". Избрало си друга невеста, а Грозданка поискало за "кумица".

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

И тук народното чувство за справедливост, дава ярък знак за вярата си във възмездието: "само е було пламнало" на новата невяста. Става чудо, за да бъде възстановена справедливостта.

Божествен огън помага да се разбули тайната на Грозданкиното мълчание и да се осъществи сватбата й със слънцето. Срокът на "говеенето" е изтекъл точно в този съдбовен момент и Грозданка проговаря. Така се отваря път за традиционния хепи енд.

Красива история, свързана едновременно с езическите ни вярвания, и с религията ни - с вярата ни в Любовта, Доброто и Справедливостта, на която ни учи Бог.

История, която започва с кражба на мома "на свят ден Гергьовден" и завършва с митологична сватба на земна девойка със слънцето.

Снимка: Архив на комплекс "Етъра"

Така, в една народна песен, българите увековечават и вековните си традиции, и името на един от най-обичаните християнски светци - Св. Георги.

Еми МАРИЯНСКА