На 6 май празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец, и като Ден на храбростта и Българската армия. Гергьовден е наистина всенароден празник. Ето защо в една българска песен се пее: "Хубав ден Великден, още по-хубав - Гергьовден!"

Празникът е свързан с пробуждането на природата, раззеленяването на горите, ливадите, плодните дръвчета в градините, ароматните цветя, тревите и билките. Сигурно затова народът е кръстил празника "Цветен Гергьовден". Обичат го и християни и мюсюлмани, и на много места из страната ни - заедно го празнуват. Свети Георги олицетворява победата на Доброто над Злото, силата и справедливостта. Той е воин, който притежава мъжка сила и смело сърце. В народните представи е бил славен юнак змееборец. Този образ остава и в основата на иконографията на светеца - върху иконите той е зографисан на кон, пронизващ ламя с копието си.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. На трапезата задължително има обреден хляб, мляко, пресен лук и чесън, варено жито, баница и вино. Истинско пиршество от храни, които хората произвеждат от земеделие и животновъдство.

Снимка: BulFoto

Привечер на 5 май, след залез слънце, момите се събират на селския харман и поставят белязани китки в менче, или голям казан. Съдът се пълни с вода. Всички участнички в ритуала трябва да мълчат. В съда се слага нож, който да "пази", после го покриват с престилка и го оставят да пренощува под дърво, огрято от луната. По първи петли момите и момците от селото отиват при дървото и започва напяването на китките. До казана сяда едно "чисто" момиче, да не е било с мъж, което нарича всяка китка с хубави пожелания, а всяка от момите си знае китката и вярва, че каквото й е наречено, ще се сбъдне.

Преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве. Поверието гласи, че булка, къпана в "блага роса", ако дотогава не е могла да зачене, ще стане плодовита. В много краища на България сбират роса и ръсят и къщата с нея, както и болни хора, с надеждата да се изцерят и да имат дълъг живот. Някъде, за да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - т.е. там, където реките завиват наляво.

Стопанката на къщата става рано и премита двора. Закичва вратите на дома със здравец, люляк и клонка от цъфнало плодно дръвче. Обичаят символизира пожеланието за здраве, берекет и щастие в дома.

После се задоява овца-първескиня от най-младата жена в къщата. Тя окичва овцата с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързани на букет с червен конец. На менчето за млякото, също се привързва цветна китка с червен конец.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, като не го осоляват, че да не секне млякото на овцете.

На Гергьовден се заравя в земята и червеното яйце, което се пази от предишния Великден. Това се прави, за да е плодородна нивата.

Пращат се децата да наберат коприва от полето, с която хубаво да нашибат по петите всички у дома, че да не ги застига зло през цялата година.

Има и специални обреди за прогонване на злите сили, с помощта на бодливи храсти и чесън.

Снимка: BulFoto

Нашият Бог Иисус Христос ни учи да сме милостиви към всяко живо същество, така че т.нар. курбан, който представлява жертвоприношение, по-скоро е останал от езически времена. Така или иначе, спазва се по всички краища на страната. По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата, или на свещено за селището място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка и да близне сол - за да има храна за животните и всички да са сити.

Обредният хляб, наричан още "кошара", "харман" или "боговица", се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава, и всички се събират около празничната трапеза. Играят се гергьовденски хора, момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от гергьовското агне се заравят в земята.

На Гергьовската люлка в Етъра

Според народните представи Свети Георги е покровител на пастирите, така че празникът се чества и като Ден на овчаря. Овчарите отиват да издоят първото мляко, и в менците пускат пари и здравец, за да са млечни овцете.

Многобройни са разказите за чудодействата на свети Георги, който преминал през тъмницата. И днес дълбоко вярващите миряни се уповават на неговата закрила, призовавайки го да им помогне в труден момент.

Българските християни вярват, че всяка капка дъжда на Гергьовден е злато.

Още

Цветен празник! Цветница е

Има и други поверия за късмет и здраве: Примерно, да се пие студена вода на гладно, за да се прочисти кръвта. Момите да връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен, а после да разменят конците, че да избягат болестите.

Да е жив и здрав целият народ, жените - плодовити, нивите - плодородни, а животните да се роят. Да е благословен хлябът, къщата - пълна с деца, и цялата челяд от здраве и късмет да не се отърве. Гергьовден е празник, пълен с благопожелания за плодородие и сила, за пълноценен живот!

На именяците, честито! Свети Георги покровител да им бъде и да благослови всяко тяхно благочестиво дело!

Еми МАРИЯНСКА