Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Богоявление: Край на "мръсните дни", злите сили са победени и прогонени надалече

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Богоявление: Край на "мръсните дни", злите сили са победени и прогонени надалече

За обичаите и ритуалите, свързани с празника Йордановден

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Йордановден, наричан още Богоявление, е един от най-големите християнски празници. На този ден Св. Йоан Кръстител кръстил Божия син в река Йордан. Тогава Иисус бил на 30 години, но все още имал малко последователи.

Едва след великото тайнство на кръщаване с вода и дух той бил готов да служи на хората и да изпълни своята спасителна мисия. Това е неговото второ, истинско раждане за света и хората. По нашите земи се вярва, че както тогава небето се отворило и от него се чул глас, изричащ:

"Това е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение", така и във всичките следващи години в нощта преди Йордановден небето се отваря и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците ни езичници, когато се молели на Даждбог, който изпълнявал желания в същата нощ.

Йоан Кръстител е син на свещеника Захари и на Елисавета. Наречен е още Предтеча, защото предрича идването на Господ Иисус Христос на земята. Народът ни възприема Иисус и неговия кръстник неотменно заедно, по едно и също време родени, на една и съща възраст оттеглили се от света.

В народното предание те се срещнали още преди да се родят, докато майките им си говорели. Разпознали се още в майчините утроби, уговорили се още тогава за важните дела, които ще свършат заедно.

Кръщение Христово. Стенопис от 1290 г. от Мануел Панселинос, Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон

На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният нов човек. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. "мръсни дни". Злите сили са победени и прогонени надалече.

За обичаите и ритуалите, свързани с празника Богоявление, разказва в книгата си "Българските празнични обичаи" етнографът Христо Вакарелски през 1943 г.

"Същинските Ивановденски празници включват в себе си Водици, Ивановден и деня преди Водици, наричан на разни места "Попова Коледа" или "Неядка". Към тези празници, не само поради близкото съседство, трябва да се смята и Бабинден, който бива винаги на 8 януарий.

"Попова Коледа" е ден, в който свещеникът ходи по село, та ръси, т. е. ден, през който "минава кръст". При това ръсене свещеникът получава подаръци от всяка къща: увиват бяла вълна около кръста, по една мярка жито, фасул, ако има коноп, лен, па и благина, като сланина и друго, му подаряват. Затова обикновено на този ден свещеникът ходи с дружина от помагачи, от които един събира вълната, друг носи чувала за житото, трети съд за благината и т. н. На някои места на тази дружина казват "мачка", защото те, ходейки по улиците, мяучат като котки. Поради минаването на кръста на този ден се пази строг пост, вследствие на което е и означението "Неядка".

Група младежи, които обикалят по къщите на Богоявление и ръсят за здраве, 40-те години на ХХ в.

Още

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Смята се, че с минаването на кръста се слага край на "мръсните дни", защото "кръстът ги прогонва" казват. Тази вечер е последната Бъдни вечер от трите след Коледа. Може би и затова е названието "Попова Коледа", тъй като и обикалянето на свещеника прилича на коледуване. И тази Бъдни вечер има особеностите на коледната, тъй като е постна, само че някои от гозбите или обичаите са съкратени. Между другото, през тази вечер на някои места догарят бъдника.

Вечерта срещу Богоявление, което някои наричат и Водици или Водокръщи, според народната вяра, небето се отваря. В този случай дърветата се навеждат и правят поклон до земята и, ако човек успее да каже желанието си в същия миг на отварянето, то ще бъде изпълнено.

Твърде много анекдоти има на тази тема: някой крадец вързал в този миг крадено теле за едно дърво, а сутринта го намерил увиснало на върха; или някой надникнал през прозореца да види отварянето на небето, изказал погрешно мечтата си и се почувствувал с глава колкото казан и пр.

Пристанище Варна, хвърляне на кръста на Йордановден, 6 януари 1903 г.

Още

Народни поверия и обичаи около Божич

Народни поверия и обичаи около Божич

Вредом по нашите земи на сутринта след черковна служба става тържествено водоосвещение обикновено на кладенеца, реката, езерото или морето, гдето каквото има. И шествието до това място в нашите села, начело със свещеник, певци, икони и с камбанен звън, е, може би, най-личното религиозно шествие на нашия народ през годината.

Водокръщи е събитие в годината. В момента, когато се потопява кръстът, всеки бърза да почерпи вода, да пийне и плисне на лицето си, потопяват се домашни икони, привои, ралници, кръстници измиват лицата на кръщелничетата си, баби - на малките си внучета; болни се потапят, дори се окъпват в тази новосветена вода! Там, гдето кръстът бива хвърган в реки като Дунав, в морето или в езеро като Охридското, плувци се гмуркат и с плаване го ловят.

Никакъв друг народен спорт не е по-съдържателен от борбата за улавяне на кръста. И победителят от тази борба, изпълнен с вярата за особено здраве и чест през годината, бива богато награждаван от своите съселяни или съграждани. Даровете той приема, ходейки от къща на къща.

Вярата в силата на момента се чете в постъпките на неизцеримо болни, които, въпреки студа, драговолно приемат и тази мъка.

Преди хвърляне на кръста в ледените води, свещеникът чете молитва, 40-те години на ХХ в.  

Хвърлянето на кръста

Най-смелите скачат в студените води, за да извадят кръста

Още

В предколедна София преди 80 години

В предколедна София преди 80 години

Този ден е важен не само за людете, ами и за цялата природа: от това, дали времето е много студено, дали вали, и то сняг или дъжд и пр., се съди за времето през цялата година.

Най-добро предвещава сухият студ на Богоявление.

На Водици и на Ивановден по някои места, както из източните, така и из западните български краища, ходят "Водичарки" или правят "Сивуйница". Обичаят много прилича на лазаруването, а някъде и на коледуването. Именно момичета по-малки от 10 години застават пред църковните врати и, когато излиза народът, те отварят унечките си (престилките си) и пеят, а минаващите им хвърлят пари.

След това девойките ходят по къщите и пеят "водичарски песни". В голяма степен тия песни приличат на коледарските:

"Станянине, домакине!
Дома ли си, или не си?
Ако спиеш, разбуди се,
Ако пиеш, весели се,
Че ти идат мили гости,
Мили гости, водичарки!"

Село Габра (дн. Чукурово), Софийско - местният празник "Топеница", който се е провеждал на Богоявление (Йордановден), 1931 г.

Още

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

Главните обичаи на Богоявление: водоосвещение, миене, къпане и пиене на вода, както и вярването за отваряне на небето имат чисто евангелско, църковно произхождение: кръщението на Исуса и появяването на Св. Дух във вид на гълъб. Вярванията пък и гаданията за времето през годината са обикновени гадания, които първоначално са съществували като новогодишни предсказания.

Ивановден е празник със същите обичаи, както и Водици, разбира се без водоосвещението. Принудителното окъпване за забава или за събиране на средства се прилага напълно: към младоженци, към ергени и пр. На този ден завършват обичайните гостувания на кръстници, кумци и кумове, които отиват през целия ден и на Водици, т. е. и той е ден на кръстниците.

Христо Вакарелски,
"Българските празнични обичаи", 1943 г.

Снимки: "Изгубената България"

Хвърляне на кръста в р. Искър на Богоявление, 1938 г.

Празнуване на Богоявление в Бургас - хвърлянето на кръста в морето, 40-те години на ХХ в.

Празнуване на Богоявление в Бургас - тържествената процесия след изваждането на кръста от водата, 40-те години на ХХ в.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Още

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Още

Мистерията около Ботевата смърт

Мистерията около Ботевата смърт

Още

Как Захарий дари България с Ботев

Как Захарий дари България с Ботев

Още

Сирна неделя е! Прощавайте и скрийте бабата за берекет!

Сирна неделя е! Прощавайте и скрийте бабата за берекет!

Още

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

Още

Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания

Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания

Още

Минало свършено: Когато десетки хиляди "жертви" късаха рибарските мрежи

Минало свършено: Когато десетки хиляди "жертви" късаха рибарските мрежи

 

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

"Бащата на българската карикатура" в спомени на съвременници. На 30 септември се навършват 55 години от кончината му

София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Черно-бяла разходка из столицата ни през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия